№ 41277
гр. С., 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20231110110018 по описа за 2023 година
Заявителят претендира сумата от 88,30 лв. – неустойка по чл. 11 от договора за
непредставяне на обезпечение. Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.Разпоредбите, които установяват
нищожност на договорите или на отделни клаузи от тях, са императивни и за тях съдът
следи служебно. Съдът намира, че относно неустойката за непредставяне на
обезпечение съществува вероятност да е нищожна като противоречаща на морала и
добрите нрави, както и неравноправна. По този начин кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се
престира нещо от негова страна в замяна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, да е претърпял някакви вреди, което би могло вероятно да доведе до
неоснователно обогатяване и би нарушило принципа на справедливост. Кредиторът
следва да се убеди относно платежоспобността на длъжника и да извърши преценката
дали да отпусне кредит и при какви условия преди сключването на сделката, а не след
това и от това да произтича отговорност за длъжника. Освен това целта на така
уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Възникването на нужда от допълнително обезпечение на кредита
не съставлява вреди за кредитора, подлежщи на възмездяване чрез неустойка, по см.
на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК . За длъжника
по договор за кредит не съществува задължение да извърши сам преценка за
платежоспособността си и за риска на кредитодателя и то по време на изпълнение на
вече сключен договор. Това е право на кредитора.
Поради това заплатената сума по това перо от 57,11 лв. следва да бъде отнесена към
погасяване на останалите вземания по реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 13, ал. 6 от договора.
Със сумата от 57,11 лв. се погасяват, както следва: 31,36 лева- мораторна лихва, сумата 21,70
лева договорна лихва и част от главницата от 4,05 лв. Съдът определя дължимо юрк
възнаграждение за цялата искова претенция от 50 лв. Водим от горното съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 51897 от 24.02.2023 г., депозирано от ......................... за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 88,30 лева -
неустойка за непредставяне на обезпечение, 31,36 лева- мораторна лихва, сумата 21,70 лева
договорна лихва и част от главницата от 4,05 лв., както и в частта за разноските,
съразмерно, а именно за 4,74 лв дт и 9,48 лв юрквъзнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за следните суми: 495,95 лв. главница, ведно със
законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 125,00 лева
- неустойка за забава, както и разноски.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен
срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2