Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 178 23.10.2018 год. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
На пети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
мл.с. КРАСИМИР СОТИРОВ
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Валентина Чакърова
като разгледа докладваното от съдия Даниел Марков
ВНОХД № 745 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 113 от 04.07.2018 год., постановена по НОХД № 455/2018 год.,
Районен съд - Бургас е признал подсъдимия Г.П.Я., ЕГН **********, за невиновен
в това, че на 20.09.2016 год., в град Бургас, на ул.„Филип Кутев” № 13, в
сградата на Басейнова Дирекция „Черноморски Район”, към Министерството на
околната среда и водите, се заканил спрямо Д. Д. Ч., в качеството й на длъжностно лице - главен експерт, с ранг втори младши в
Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна, при изпълнение на службата й, с
престъпление срещу нейната личност с думите: „В кучи гъз ще те навра!; Ще видиш какво ще ти се случи!; Такива като
теб съм ги виждал много, но после не могат да спят спокойно!; Нали не ти
приличам на човек, който ще се откаже и ще спре !; На магистралата ще те
изкарам, да изкараш някой лев; Ще се постарая тази тънка усмивка да се махне от
лицето ти.” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
представител на Районна прокуратура – Бургас със съображения за необоснованост на постановения съдебен акт. В
допълнително писмено изложение към протеста се излагат аргументи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на
доказателствената съвкупност. Прави се искане за отмяна на присъдата на БРС и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
като по реда на чл. 66 от НК се отложи изтърпяването на наказанието.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас не поддържа протеста, подаден от прокурор при РП – Бургас. Обосновава теза за недоказаност
на обвинението от обективна и субективна страна, поради което пледира за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Я. се явява лично
и с упълномощения си защитник – адв.Галина Колева от БАК, който поддържа тезата
си за невиновно поведение на подзащитния и моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият се присъединява към изложените аргументи от защитника си. В
последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на
страните и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От събраните в съдебно следствие пред БРС доказателства
се установява, че към 2016 г. свидетелката Д. Ч. е работила като ****** в Басейнова
дирекция „Черноморски район“ – Варна. Двамата с подсъдимия Г.Я. се познавали по повод извършени от св.Ч. през м.юли и м.септември
На 20.09.2016 г. в гр.Бургас, в сградата на Басейнова
дирекция –„Черноморски район” към Министерството на околната среда и водите,
находяща се на ул.„Ф. К.“ № **, св.Ч. съставила АУАН № 186/20.09.2016 г.
по Закона за водите в присъствието на св.Д. М.-Ч. - експерт в
Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна, св.Р. С. - в качеството й на упълномощено
лице на „А.Ф.Х.“ ООД, и подс.Я. (л.39 от ДП). Докато
съставяла АУАН, подсъдимият няколко пъти напускал кабинета, за да провежда
телефонни разговори. След изготвянето му, св.Ч. предявила лично на св.С. АУАН за запознаване, но последната
отказала да го подпише, поради несъгласие с констатациите в него. Отказът бил
удостоверен с подписа на св.Д. М.-Ч.. След като й бил връчен препис от АУАН, св.С. и подс.Я. напуснали кабинета на
св.Ч..
Описаната фактическа обстановка съвпада по основните факти с възприетите от
първоинстанционния съд. Делото е изяснено от фактическа страна.
Правнорелевантните факти, отразени в мотивите на атакуваната присъда, са
установени с допустимите от НПК средства. За да направи своите фактически
изводи, първоинстанционният съд е обсъдил обективно и подробно цялата
доказателствена съвкупност - показанията на разпитаните свидетели Д. Ч., Д. М.-Ч., С. Я., Д. Д., Р. И., Р. С., Й.С., Д. Д. и Д. К., заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно–психиатрично-психологична
експертиза, както и приложените по делото писмени доказателства. Настоящата
инстанция споделя напълно направената преценка на доказателствата и приетите
факти по делото.
С оглед на правилно изяснената фактическа обстановка, законосъобразно
районният съд е приел, че деянието, извършено от подс.Г.Я., не покрива
обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 144, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК.
Фактическият състав на престъплението по чл. 144, ал. 2 НК предполага от
обективна страна действие от страна на подсъдимия, изразяващо се в отправяне на
закана към пострадалия, че ще извърши престъпление против неговата личност или
имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би
могло да предизвика основателен страх за осъществяването му. Пострадалият
следва да има качеството на длъжностно лице или представител на обществеността,
а заканата следва да е отправена при или по повод изпълнение на службата или
функциите му. На следващо място, за да е съставомерно деянието, отправящият
заканата следва да съзнава факта, че тя достига до съзнанието на пострадалия и
той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у
него, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина
осъществено.
В настоящия случай не е доказано по безспорен начин отправянето на инкриминираните изрази от подсъдимия към
пострадалата. Единствените показания в тази насока са на самата св.Ч. и частично в показанията на св.Ч., които
обаче съдържат противоречия, подробно анализирани от БРС, оценени поотделно и
съпоставени с останалите доказателства, поради което правилно съдът не ги е
приел за достоверни. Противоречие съществува в думите, изречени от подсъдимия,
които св.Ч. е възприела повече като заяждане, а не като заплаха: „…влизаше в реплики с колежката“. Едва след прочитането на
съдържанието на АУАН подсъдимият „…тогава
вече изрече най-грубите изрази. Преди това беше повече като заяждане, което не
спираше през цялото време“. А св.Ч. твърди, че
през цялото време на писане на текста на АУАН подсъдимият отправял към нея
заплахи.
Няма друг свидетел, който да е възприел отправянето на закана спрямо
личността на св.Ч.. Присъствалата през цялото
време (с едно кратко изключение от няколко минути) в кабинета на пострадалата
за съставянето на АУАН – св.Р.С., също не съобщава за такива заплахи. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на тази
свидетелка, доколкото същите се явяват непротиворечиви, убедителни и
съответстващи на останалите събрани по делото доказателства по отношение на
фактите, необходими за правилното решаване на настоящото дело. С
доказателствената си тежест показанията на св.С. убедително се противопоставят на
твърденията на пострадалата Ч.. Разпитана в съдебно заседание
пред районния съд свидетелката заявява, че подсъдимият е изразил недоволството
си от това, че държавните органи възпрепятстват бизнеса, но категорично отрича да
е отправял заплахи към св.Ч.. Заявява също
така, че през цялото време в стаята са били само двете със св.Ч.. Подсъдимият няколко пъти излизал от стаята, за да провежда телефонни
разговори. Това не се отрича както от подсъдимия, така и от свидетелите Ч. и Ч.. Последната също не е присъствала през цялото време на съставянето на
АУАН, тъй като е извършвала функции по приемане на заявления на граждани и
тяхното входиране, което се потвърждава и от представеното по делото копие на
входящ дневник на БДЧР. След съставянето на акта е била повикана от св.Ч., за да удостовери с подписа си отказа на св.С. да го подпише.
За липса на конфликт и отправени заплахи към неин подчинен служител са и
показанията на директора на БДЧР - Бургас – св.Д. К.. Разпитана пред
първоинстанционния съд, същата заявява, че официално няма входирани писмени
възражения от св.Ч.
против подсъдимия или от подс.Я. против експерта. Свидетелства
за получени писмени възражения от подсъдимия, касаещи основно констатации от
извършените проверки, включително искане и провеждане на среща с директора на
БДЧР. Не е била информирана и от друг служител в дирекцията за получени срещу
св.Ч.
заплахи от подсъдимия. За образуваното досъдебно
производство е била уведомена от св.Ч..
Правилно първостепенният съд е отчел факта, че
показанията на св.Д. Д. не почиват на лични възприятия, а са изградени
единствено въз основа на споделеното му от св.Ч. по телефона в края на работния ден на 20.09.2016 г. Пресъздавайки информацията, която е получил от
същата, съобщава за грубо и агресивно поведение на подс.Я., както и за отправени
от него заплахи към св.Ч., че ще бъде
изведена като проститутка на магистралата за пари. Св.Д. посъветвал св.Ч.
да внесе жалба в полицията, като участвал в изготвянето
на същата (според св.И.) и съдействал за
завеждането й.
Показанията на другия полицейски служител - св.Р. И., касаят преди всичко проверката, извършена на 10.09.2016 г., както и
обстоятелството, че св.
Ч.
е подала жалба до ОДМВР - Бургас за отправени от
подсъдимия заплахи.
Свидетелите Й. С. и Д. Д. също не допринасят особено за разкриване на обективната истина, тъй като
същите нямат преки впечатления от
случилото се на инкриминираната дата, а свидетелстват за извършените през м.юли
и м.септември 2016 г. проверки в семеен хотел “З.” и в къща за гости „Б.”, находящи се в с.Съдиево,
общ.Айтос.
Правилна
оценка е дадена от първоинстанционния съдебен състав и на обясненията на подс. Я., отчитайки двояката им същност на средство за защита и доказателствено
средство. Преценявайки ги в светлината на всички други доказателствени
средства, възпроизвеждащи релевантни за делото фактически данни, съдът е
достигнал до извод за тяхната достоверност. В обясненията си, дадени пред
първоинстанционния съд, подс.Я. заявява за конфликт, който има с директора на
ОДМВР – Бургас и който според него е породил извършените през м.юли и
м.септември 2016 г. проверки. Не оспорва факта, че на инкриминираната дата пред
св.Ч.е изразил недоволството си от това, че държавната администрация създава
проблеми на бизнеса и в тази връзка й е казал, че трябва да излезе на улицата,
за да види как се изкарват пари. Същият обаче категорично
отрича да е отправял закана спрямо личността на св.Ч..
Анализирани в горния смисъл, доказателствата по делото не установяват по
един несъмнен и категоричен начин (по смисъла на чл. 303, ал. 2 от НПК), че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 2 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Недоказаността на твърдяното от обвинението изпълнително деяние изключва
необходимостта от анализ доколко тези изрази биха могли да предизвикат
основателен страх от осъществяване, както и изискуемия от закона умисъл у
дееца. За прецизност следва да се посочи, че настоящата въззивна инстанция напълно
споделя извода на
първостепенния съд, че в случая инкриминираните изрази не биха могли да
възбудят основателен страх за осъществяването им, т.е. деянието, за което е
обвинен подсъдимият, се явява изначално несъставомерно по чл. 144, ал. 2 от НК.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд прие, че първостепенният
съд в съответствие със закона е оправдал подсъдимия Г.Я. по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При извършената служебната проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменяване или отменяване, поради
което същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 113 от 04.07.2018 год., постановена по НОХД № 455/2018 год. по
описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.