РЕШЕНИЕ
№ 495
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300102679 по описа за 2021 година
Пасивно субективно съединени искове по чл.240,ал.1 от ЗЗД и по чл.101 във вр. с
чл.240,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.И.Ж., моли съда да
осъди солидарно ответниците Г. А. В., ЕГН ********** и А. Г. В., ЕГН **********- и
двамата с адрес: ****, да и заплатят по банкова сметка *** при Банка ***, на която е
титуляр, сумата от 35000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Основала е исковете си на обстоятелствата, че предоставила исковата сума в заем по
договор от 17.10.16г. на Г.В., като му я е превела по банков път, с уговорката да и бъде
върната до 31.12.16г., като А.В. се задължил по този договор като солидарен длъжник, но
като никой от двамата и до момента не и е върнал заетата сума.
Пледира по същество за уважаване на иска и присъждане на разноските в
производството по списъка, представен в с.з. от 12.04.22г. /виж на л.49/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответниците са подали общ отговор на исковата молба
с вх. №18518/17.12.21г. /виж на л.21/, с който са взели становище, че искът е неоснователен,
тъй като плащане от ищцата по представения договор за заем от 17.10.16г. не е получавано.
Пледират по същество за отхвърляне на иска, тъй като макар представеният от
ищцата договор за заем да е бил сключен и по сметка на единия от тях да е била преведена
1
исковата сума, видно е, че това е станало на основание, ралично от сключения договор за
заем. Претендират и за присъждане на разноските в производството.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са
основателни и следва да се уважат, при следните съображения:
І.По допустимостта.
Твърденията на ищцата, че е предоставила на Г.В. парична сума в заем, която той не
и е върнал в срока, уговорен с договора, за връщане на която другият ответник се е
задължил в качеството му на солидарен длъжник със сключения договор, попадат в
хипотезата на чл.240,ал.1 във вр. с чл.101 от ЗЗД и правят исковете и срещу двамата
ответници допустими.
ІІ.По основателността.
1.Установи се в производството от фактическа страна, че:
На 17.10.16г., между С.П., като заемодател, Г.В., като заемател и А.В., като
солидарен длъжник, е сключен договор, съгласно който заемодателят се е задължил да
предаде в собственост на заемателя сумата от 35000лв., предаването на която ще се извърши
по банков път в деня на подписване на договора, а заемателят се задължава да я върне
еднократно в срок до 31.12.16г., по който А.В. се е задължил като солидарен длъжник /виж
договора на л.4-л.5/.
На 17.10.16г., от С.П., по сметка на Г.В., е наредено плащане на сума в размер от
35000лв., с основание- покупка на жилище /виж л.10/.
Със заключението на допуснатата на ищцата ССЕ, прието в с.з. от 12.04.22г., се
установи, че на 17.10.16г., сумата в размер на 35000лв., наредена от ищцата С.П. по банкова
сметка с титуляр Г.В., е постъпила по банковата сметка на последния, както и че на
18.10.16г. е наредена от Г.В. по банкова сметка на Н.Й.Н. с основание на превода- покупка
на имот /виж заключението на л.47-л.48/.
2.Въз основа на тези установени в производството факти, съдът направи следните
правни изводи по съществото на спора.
С договора за заем, който е реален, едната страна предоставя за временно ползване на
другата определена парична сума, при поето от получателя и задължение да я върне на
предоставилия му същата сума, а едно трето лице може да встъпи по съглашение с
кредитора или длъжника като съдлъжник в определено задължение и когато е сторило това,
отговаря за задължението солидарно с първоначалния длъжник /чл.240,ал.1 и чл.101 от ЗЗД/.
В конкретния случай се установи несъмнено, че по силата на договора за заем от
17.10.16г., сключването на който ответниците не са оспорвали в производството, ищцата и
ответниците имат качествата съответно на заемодател, заемополучател и солидарен със
2
заемополучателя длъжник, по силата на съглашение, сключено едновременно с кредитора и
с длъжника, както и че ищцата е извършила превод на парична сума, в размер на заемната
по договора за заем сума- 35000лв., на посочената в договора дата-17.10.16г., по сметка на
заемополучателя по договора, които факти ответниците също не са оспорвали.
Така, единствено спорно между страните в производството обстоятелство е останало
това, дали паричният превод, извършен от ищцата по банковата сметка на заемополучателя
по договора за заем има за основание този договор или не, предвид различното основание за
превода, вписано от ищцата в преводното нареждане- „покупка на жилище“.
По този спорен въпрос въпрос съдът намери, че въпреки записаното в преводното
нареждане основание за превода, различно от „договор за заем от 17.10.16г.“, не може да
сподели тезата на ответниците, че не дължат на ищцата плащане по договора за заем,
защото този договор е реален, а те не са получили от нея уговорената заемна сума,
доколкото:
Соченото в репликата на пълномощника на ищцата по същество, щото заемът е бил
предоставен от ищцата на ответниците във връзка със закупуване на жилище, поради което,
с оглед посоченото им в банката, това е вписано и като основание на извършения банков
превод на заемната сума, е изцяло съответно на обичайната житейска логика за лица, които
не са юристи, а проследяването на усвояването и, направено с приетото по делото
заключение, го е и изцяло потвърдило;
Основанието за покупка на жилище би изключило плащането по банков път да
съставлява превод на заемната сума от заемодателката на заемополучателя, ако ответниците
твърдяха, че като насрещна престация за получаването и са прехвърлили на ищцата правото
на собственост върху определено жилище, но те никога не са твърдели това да е така, а
единствено са отричали да са получавали плащане на основание сключения договор за заем,
който е реален;
Така, взети в съвкупност,
фактите на пълно съответствие между уговорките на страните в сключения договор
за заем относно датата, на която сумата по него ще се преведе от заемодателя на
заемополучателя, размерът на заемната сума, начинът на предоставянето и от заемодателя
на заемополучателя с реално осъществените в действителността факти на банков превод от
35000лв. на дата 17.10.16г. от ищцата по сметка на Г.В.;
процесуалното поведение на ответниците, които само най-общо сочат, че не са
получавали плащане на уговорената заемна сума по договора за заем, но не и да са били
обвързани в някакви други отношения с ищцата и сумата по преводното нареждане от
17.10.16г., получена от Г.В., да има наистина конкретно основание за получаването и такова,
каквато е отразено в преводното нареждане;
последващият получаването на сумата факт по превеждането и от Г.В. на едно трето
на спора лице, различно от заемодателката, не за друго, а точно за покупка на имот,
3
водят съда до еднозначния извод, че въпреки вписаното от ищцата в преводното
нареждане на сумата от 35000лв. основание- покупка на жилище, този превод е извършен не
за друго, а на основание сключения между нея и ответниците договор за предоставяне на
сумата от 35000лв. в заем на отв.Г.В., и намира за несъстоятелно възражението на
ответниците, щото те сума с основание договора за заем, сключен с ищцата, не са
получавали, тъй че исането и за нейното връщане е изцяло неоснователно.
Затова, както и защото двамата ответници са се задължили със сключения договор за
заем към ищцата солидарно за връщане на получената в заем сума в срок до 31.12.16г., а
никой от тях не твърди да я е върнал на ищцата, същите следва да бъдат осъдени солидарно
за връщането и на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както се
търси.
В частта за разноските.
Разноски претендират и двете страни, като с уважаване на иска изцяло, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, разноски се следват единствено на ищцата, а на ответниците не се
следват такива.
Ищцата претендира по представения списък разноски в размер на общо 3721лв. и е
установила изцяло направата им, като от тях : 1400лв.- държавна такса; 2160лв.- адвокатско
възнаграждение; 150лв.- възнаграждение за вещо лице, и съответно банкови такси за превод
от 5лв., 4лв. и 2лв. /виж: л.6; л.7гръб-л.9; л.39/.
Ответниците са повдигнали възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата
възнаграждение за адвокат, което е в размер на 2160лв. с включен ДДС.
Това възнаграждение е според съда прекомерно с оглед правната и фактическа
сложност на спора, доколкото се касае да един иск с елементарен за доказване фактически
състав и две проведени съдебни заседания, в които са събрани всички доказателства по
спора, тъй че остава да се съобрази забраната на чл.78,ал.5 от ГПК, щото в случай на
прекомерност намаление не може да се извърши за размер под минималния предвиден в
Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая цената на иска е 35000лв. и съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1580лв., а с включен ДДС-
на 1896лв., тъй че заплатеното адвокатско възнаграждение от 2160лв. с включен ДДС следва
да се намали като прекомерно до минималния предвиден размер от 1896лв. с включен ДДС.
Затова, вместо за сумата на установените като направени в производството разноски
от 3721лв., ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата разноски в
производството от 3457лв.
При тези мотиви, съдът
4
РЕШИ:
Осъжда Г. А. В., ЕГН ********** и А. Г. В., ЕГН **********- и двамата с адрес: ****,
солидарно да заплатят на С. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.И.Ж., по
банкова сметка *** при Банка ***, на която е титуляр, сумата от 35000- тридесет и пет
хиляди лева, съставляваща предоставен от нея на отв.Г.В. заем по договор за заем от
17.10.16г., по който отв.А.В. се е задължил като солидарен длъжник, невърната от никой от
двамата ответници в уговорения с договора срок до 31.12.16г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба -15.10.2021г. до окончателното и плащане, както и сумата от 3457-
три хиляди четиристотин петдесет и седем лева- разноски в производството, след намаление
на заплатения адвокатски хонорар по възражение на ответниците до размер на 1896лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5