№ 536
гр. Благоевград, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500792 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на К. Г. К., подадена чрез
адвокат Г.Ю. срещу разпореждане от 17.8.2022 г., постановено по изп.д. №
320/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Велинов, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7
от ГПК.
Според жалбоподателя адвокатското възнаграждение следва да се
намали, поради прекомерност, а размера на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ -
до размера съответен на вземането, предмет на изпълнителния лист.
Ответницата по жалбата, Е. Н. в качеството си на майки и законен
представител на Георги К., депозира отговор. Изразява становище за
недопустимост на жалбата, тъй като е депозирана срещу акта на ЧСИ, с
който се е произнесъл досежно разноските - ПДИ, след срока за възможното
й обжалване, изтичащ на 22.8.22г., от връчването й на 8.8.22 г. Изразява
становище и за нейната неоснователност. Посочва, че за образуване на изп.
дело съгласно т. 1 на чл. 10 от Наредбата 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е 200 лв., за
което изрично е съставен и договорът за правна помощ и съдействие, като
предвид че са поискани извършване на действия за принудително
1
изпълнение и такива са осъществени по искане именно на взискателля, е
платено възнаграждение от 300 лв., което не е прекомерно, тъй като
надвишава възнаграждението по т. 2 на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
процесуално представителство по изп. дела със 100 лв.
От материалите по изп. д. 320 по описа за 2022 г. на ЧСИ с рег. № 890
по КЧСИ, по отношение относимите към разглеждане на жалбата
обстоятелства, БлОС установи следното:
Е. Н. в качеството си на майки и законен представител на Георги
Китанов подава чрез адвоката си Ат. Б. молба за образуване на изпълнително
дело и такова е образувано с № 320. Към молбата е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че за уговорения предмет – за
образуване и представителство по изп.д. срещу К. К. за събиране вземане за
издръжка се дължи възнаграждение от 400 лв., за което е отразено, че е
платено в брой. Видно от постановление на ЧСИ от 27.4.22 г.
възнаграждението е част от приетите разноски по изп.дело, за която
длъжникът К.К. е уведомен чрез ПДИ, връчена му на 11.5.22 г. След
възражение за прекомерност на възнаграждението с разпореждане от 31.5.22
г., то е оставено без уважение.
К.К. обжалва разпореждането като с решение № 519/15.9.22г., по
гр.д. 562/22 г., БлОС намалява възнаграждението на 200 лв., което според
мотивите на съда е дължимо само по т. 1 на чл. 10, ал. 1 на Наредба 1/2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждение т.е. за образуване на изп. дело, не
и по т. 2 от същата разпоредба.
На 5.7.22 г. по изп. дело взискателят чрез адв. Ат. Б. депозира молба,
с която иска ЧСИ да събере от длъжника сума от 669,08 лв., представляваща
половината от сумата, която е платил за дрехи и обувки през месец май, 2022
г. Молбата е придружена с нов договор за правна защита и съдействие, в
който като предмет е уговорен същия както и в предходния договор – за
образуване и представителство по изп. д. срещу К. К. за събиране на парично
вземане за издръжка срещу възнаграждение от 300 лв., за което е отразено,
че е платено в брой. С постановление от 06.07.22 г. ЧСИ е приел разноски,
включващи и новото адвокатско възнаграждение на взискателя от 300 лв.,
като сумата е отразена в ПДИ, връчена на длъжника на 8.8.22 г.
По възражение на взискателя срещу постановлението от 6.7.22 г.,
2
ЧСИ издава разпореждане на 17.8.2022 г., с което не го уважава.
Жалбата срещу разпореждането от 17.8.2022 г., БлОС счита за
допустима.
Подадена е от длъжника, което е лице което може съгл. чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК да обжалва акта за разноските на изпълнението, в предвидения в
чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от връчването му на длъжника, като се
съобрази, че според съдържанието на разпореждането ЧСИ е постановил
възможността да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, който
указан срок от ЧСИ - е спазен. Разпореждането е връчено на съдебния адрес
на длъжника на 01.9.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на 09.09.22 г.
Довода в отговора по жалбата, че на обжалване по отношение на разноските е
подлежала ПДИ, а не разпореждането от 17.8.22 г., не е основание за
недопустимост на жалбата, тъй като срещу разноските, посочени в ПДИ е
подадено своевременно /в срока за обжалването й/ възражение, в т.ч. и
възражение за прекомерност, по което ЧСИ в производство по чл. 248 ГПК,
се е произнесъл. Ето защо БлОС, счита жалбата за допустима.
Същата БлОС считаза основателна.
Видно е, че във втория договор за правна помощ и съдействие,
придружаващ молбата на взискателката от 5.7.2022 г. е уговорено и
присъдено от ЧСИ за заплащане от длъжника на адвокатско възнаграждение
за образуване на изп. дело. Според т. 1 на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за посоченото
действие минималното възнаграждение възлиза на 200 лв. Видно обаче е, че
за действието по подаване на молба за образуване на изпълнителното дело
такова възнаграждение вече е присъдено за плащане от длъжника. Ето защо
БлОС счита, че размерът му следва да се приспадне от общо посочената във
втория договор сума за възнаграждение от 300 лв., като за процесуалното
представителство по изпълнителното дело по т. 2 на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата остава да е договорена и платена сума от 100 лв. Поради
изложеното БлОС намалява възнаграждението по приложения с молбата от
5.7.22 г. на взискателката договор за правна помощ и съдействие от 300 лв. на
100 лв.
По отношение на таксата по т. 26 от ТЗЧСИ в размер на 116,29 лв., за
която в петитума на жалбата се иска намаляване.
3
Видно е, че в двата акта на ЧСИ – постановлението от 6.7.22 г. и
разпореждането от 17.8.22 г., не се обсъжда сума за такса по т. 26 от ТЗЧСИ,
След като тя не е предмет на третиране от ЧСИ в атакувания акт, то за БлОС
не съществува правна възможност да обсъжда правилността на размера й в
настоящия акт. Обаче намира за нужно да отбележи, че тя е посочена като
сума в ПДИ, връчена на длъжника на 8.8.2022 г. като никъде в материалите
по изп.дело няма обосновка на размера й чрез посочване на конкретната сума
на паричното вземане, върху която ЧСИ я е начислил съотв. методологията,
по която го е сторил. Ползването на терминология от ТЗЧСИ не е достатъчно
при евентуална необходимост от проверка досежно законосъобразното й
начисляване.
Страните в настоящото производство не си дължат разноски, тъй като
в производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски, тъй като то е продължение на производството по
конкретното дело и е с несамостоятелен характер, поради което и изхода му
не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно
предизвикан правен спор.
По изложените съображения, БлОС
РЕШИ:
Отменя по жалба на К. К. разпореждане от 17.8.2022 г., постановено
от ЧСИ по изп.д. № 320/2020 г. по описа на ЧСИ Б.Велинов, в частта с което е
оставено без уважение възражението за намаляване на възнаграждението от
300 лв. на 100 лв. и вместо това постановяв
Намалява адвокатското възнаграждение на взискателката по изп.д.
320/20 г. по описа на ЧСИ Б. Велинов, от 300 лв. на 100 лв., поради
приспадане на повторно уговореното възнаграждение за образуване на изп.
дело.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5