Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 26.03.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар Илияна Коцева като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14027 по описа за 2017г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.06.2017г., гр.д.24246/14г., СРС, 68 с-в
отхвърля предявените от „В.Х.“ ЕООД против „Н.с.“ ЕАД иск по чл.55, ал.1,
предл.3 вр. чл.88, ал.1, изр.1, предл.1 ЗЗД за сумата 24 168.16 лв. –
авансово платена по борсов договор № 242/22.02.2013г. и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата 201.80 лв. – мораторна лихва за периода 23.12.2013г. – 24.01.2014г.,
като осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 200 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „В.Х.“ ЕООД. Счита, че протоколите за освидетелстване на сечище
отразяват цялото количество отсечена и изнесена дървесина, която включва и
дървесината по четирите приемо-предавателни протокола. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „Н.с.“
ЕАД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 вр. чл.88, ал.1, изр.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на борсов договор № 242/22.02.2013г., ведно
със спецификация и допълнителни клаузи към него, ответникът „Н.с.“ ЕАД поема
задължение да продаде на ищеца „В.Х.“ ЕООД стока. Последната според
спецификацията към договора представлява едра дървесина от 1 922 куб.м. за
общо 26 908 лв., без ДДС и дребна дървесина, състояща се от коренища,
храсти и израстъци от 974 куб.м. за общо 4 870 лв., без ДДС. Общата
стойност на цялата дължима дървесина е 31 778 лв., без ДДС или
38 133.60 лв., с ДДС. Безспорно е пълното авансово изплащане на продажната
цена от ищеца.
Именно за тази сборна цена 38 133.60 лв., с ДДС,
като стойност на предадена едра и дребна дървесина по договора е издадена и
двустранно подписана от насрещните страни фактура № **********/04.03.2013г. В
подкрепа на предаването на стоката са четирите двустранно подписани
приемо-предавателни протокола и деветте протокола за освидетелстване на сечище,
издадени от комисия към Изпълнителна агенция по горите – РДГ – Варна.
Съобразно първоначалната СТЕ на вещото лице инж. П.,
количеството добита и предадена дървесина по приемо-предавателните протоколи е
1 122.50 куб.м., а по протоколите за освидетелстване е 928.90 куб.м., или
общо 2 051.40 куб.м. на стойност 28 719.40 лв., без ДДС. В повторната
ССЕ на вещото лице инж. К. отново се приема, че добитата и предадена едра
тополова дървесина по протоколите за освидетелстване е 928.90 куб.м. за
10 878.56 лв., без ДДС. Според заключението, принципно, след превозване на
законно добитата дървесина се извършва освидетелстване на сечищата и в
протокола за освидетелстване се отразява количеството превозена дървесина.
Щом представените от ищеца протоколи за
освидетелстване на дървесина са съставени през м.09.2013г., т.е. още при
нейното добиване и превозване или по-точно извозване от сечището, не съществува
практическа възможност същите документи да касаят и дървесината по четирите
приемо-предавателни протокола от м.04.2013г. и м.06.2013г., която несъмнено е
добита и превозена в предходен период. Затова предадената на ищеца дървесина не
се изчерпва само с тази по протоколите за освидетелстване на сечище от
м.09.2013г., а отделно включва и описаната в четирите приемо-предавателни
протокола от м.04.2013г. и м.06.2013г.
След като частичното неизпълнение на договора,
свързано с непредаване на стока за 3 059 лв. е незначително спрямо
интереса на ищеца като кредитор, съответстващ на общата договорена и платена
цена, развалянето на договора е недопустимо с оглед ограничението на чл.87,
ал.4 ЗЗД. Искът по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на авансово платената
цена на отпаднало основание, поради разваляне на договора, както и акцесорният
иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва, са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изяло.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 19.06.2017г., гр.д.24246/14г., СРС, 68 с-в.
ОСЪЖДА „В.Х.“ ЕООД, ***, със съдебен адрес: гр.Варна, ул. „*******чрез
адв. Л.П.да заплати на „Н.с.“ ЕАД, *** сумата 200 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.