Р Е Ш Е Н И Е
№ 648/31.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на пети август две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Видев
2.
Красимир Лесенски
при
секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Живко Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 612 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е
образувано по касационна жалба на „Коловаг” АД
против решение № 222/09.04.2020 г., постановено по
АНД № 2368/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление № 13-001812
/21.11.2019г.
на директор на ДИТ - гр.Пазарджик, с което на касатора е
наложена на основание чл.415в, ал.1 КТ
имуществена санкция в размер на 300 лева.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и съответно
отменено наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли
за отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него НП. Излага допълнителни
доводи в тази насока. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща законен или процесуален
представител. В писмено становище от процесуален представител с приложено
пълномощно се поддържа касационната жалба и се моли решението на РС Пазарджик
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а НП – да бъде
потвърдено.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно,
поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С решението си
Районен съд Пазарджик е потвърдил наказателно постановление № 13-001812 /21.11.2019г. на директор на ДИТ - гр.Пазарджик, с което на касатора е наложена на
основание чл.415в, ал.1 КТ имуществена
санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.6
от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е възприел,
че е осъществен съставът на административното нарушение въз основа на следната
фактическа обстановка:
На 09.08.2019г.
възникнал инцидент на територията на
стопанисвания от касатора
вагоноремонтен завод в гр. Септември, където са извършвали строително-монтажни
работи (СМР). За проверка на място пристигнали инспектори от ДИТ Пазарджик,
сред които св. Д.. На място по представените документи той установил, че касаторът
е възложител/инвеститор за извършваните СМР, а изпълнител на същите е „Тренд Билд“ ООД. Установил също,
че инцидентът е в резултат от сблъсък
между използваната от строителите на фирма „Тренд Билд“ ООД подвижна работна
площадка, стрелови тип, монтирана на самоходно шаси /самоходна вишка/ и локомотива
на маневрената бригада от „Коловаг“ АД. След като се запознал с предоставената
му по случая документация, Д. приел, че до сблъсъка се стигнало, тъй като касаторът, в качеството си на
възложител/работодател, при осъществяване на дейността за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, не е осигурил ефективен контрол за
извършване на строително - ремонтните работи и маневрата с влакова композиция
по железен път, без риск за здравето и по безопасен начин, поради което
съставил против касатора процесния АУАН за нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл. 6 от Наредба
№ 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР. Въз основа на него
е издадено и атакуваното НП.
При така установената фактическа обстановка
районният съд е приел, че касаторът несъмнено е и инвеститор на строежа
/възложител, и работодател; като неоснователно в жалбата се претендирало, че
липсва уточнение какви точно мерки не е взел работодателя за осигуряване на
ефективен контрол, без риск за здравето и по безопасен начин и че тази липса
засягала правото на защита. Достигнал е до извод, че тези мерки не са
нормативно предвидени и тяхното предвиждане е обективно невъзможност, тъй като
те са изключително зависими от конкретната фактическа дейност. Строителните и
ремонтни дейности били различни и част от тях били редица фактически действия,
чието систематизиране било невъзможно, още по-малко възможно било тяхното
лимитативно изброяване, така че да се предвидят и мерките за недопускане на
инциденти, засягащи безопасността и здравето на работещите. В заключение е
приел, че нито нормативно, нито за конкретни строителни дейности могат да се
предвидят всички по обем и вид действия, които те ще обхванат и за които следва
да се осъществи нормативно предвидения контрол по посочените в акта и НП норми,
поради което е достигнал до краен извод, че правилно и
в съответствие с установените данни е прието от АНО, че причина за сблъсъка е
липсата на ефективен контрол при извършване на строително - ремонтни работи на
маневрата с влаковата композиция по железен път, който контрол за
дружеството-жалбоподател е задължение, произтичащо от чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ
с чл. 6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР.
Този контрол е следвало да осигури извършването на конкретната дейност без риск
за здравето и по безопасен начин, като част от общото задължение на
работодателя за осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. При горните фактически и правни изводи, правилно
било ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, но неправилно бил приложен
чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като при инцидента имало пострадал работник.
Касационната
инстанция намира обжалваното решение за неправилно поради следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ: „При осъществяване на дейността за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури
ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен
начин.“ Видно е, че цитираната разпоредба е изведена като общо правило, но
същата се основава на нормите, съдържащи се в нормативните актове, които
регламентират изискванията както към работодателите, така и към работниците,
при полагането на труд. ЗЗБУТ препраща към подзаконовата нормативна уредба,
която урежда подробно задълженията на работодателите за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, каквито са например Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба №
РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за
безопасност и/или здраве при работа, Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, процесната Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и други. Посоченото задължение следва да бъде изпълнено, като
работодателят ефективно съблюдаване правилата за безопасност при полагане на
труд. В конкретния случай в подзаконовия нормативен акт са посочени какви са
минималните изисквания при извършване на строителни и монтажни работи. За да
бъде ангажирана отговорността на едно лице, то следва да е ясно посочено в АУАН
и в НП какви изисквания при извършване на строителни и монтажни работи то не е
спазило и е нарушило. В конкретния случай това не е сторено. Посочено е само
връзка към чл.6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., според която разпоредба възложителят
или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по отношение
на осигуряването на ЗБУТ независимо от това, че в процеса на договаряне са
определени един или повече координатори за изпълнение на задачите по чл. 7 и
11. Видно е, че така посочената норма отново не извежда правно дължимо
поведение, което да е нарушено от наказаното дружество. Съдебната практика е
многобройна по отношение на изводите, че каквато и да е отговорност не следва
да се ангажира чрез разширително тълкуване на нормите на закона. Няма как да
бъде споделено виждането на РС, че има нарушение, макар то не е ясно посочено и
дефинирано, защото не е предвидено нормативно. При общ преглед например на Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. е видно, че доста подробно се посочват какви са
минималните изисквания при работа както със строителни машини и устройства,
така и със скелета и платформи (само за пример – чл.79, ал.1: „Едновременната работа на една площадка на две
или повече самоходни машини и/или на машини, теглени от влекачи, се извършва
съгласно плана за безопасност и здраве“ или например чл.62, ал.3: „Около и под
съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) се монтират
предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи“). В случая
актосъставителят и АНО очевидно, че не са открили коя точно разпоредба от
Наредбата е нарушило наказаното дружество, за да ангажират отговорността му. Може
да се разсъждава например, че след като се е стигнало до сблъсък между подвижна
платформа за работа на височина и локомотив, то около съоръжението за работа на
височина не е имало например поставено ограждение, но в тази насока липсва конкретизация
от актосъставителя и АНО. Затова изводите на РС Пазарджик за невъзможност на
предвиждане нормативно на безопасни условия на труд за конкретни строителни
дейности не могат да бъдат споделени, първо защото те водят до възможност за
разширително тълкуване на закона и второ – защото водят до възможен произвол
при ангажиране на отговорността на лицата.
С оглед
изложеното, следва да се направят няколко извода. На първо място в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, драстично накърняващи правото на защита до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване. Съблюдаването на правото на
защита на наказаното лице изисква при всички случаи, след като става въпрос за
неизпълнение на норми, които са декларативни и
бланкетни, каквато безспорно е чл.16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ, тяхната диспозиция да
бъде запълнена с конкретни други нарушени правни норми, било то от законов и
подзаконов нормативен акт, които да са във връзка с нарушените разпоредби при извършване
в случая на СМР. Това обаче не е било сторено нито със съставения акт, нито с
издаденото НП. А само
по този начин би могло да се извърши коректна проверка какви точно действия не
са изпълнени от наказаното лице, за да се стигне до правилен извод налице ли е
въобще някакво нарушение. На следващо място няма как липсата на посочване на
конкретно нарушена правна норма, запълваща диспозицията на декларативната
такава, да се извежда посредством свидетелските показания на актосъставителя и
те са се възприемат безкритично от съда. И на последно място РС е приел, че има
пострадал при инцидента. Подобен извод обаче не почива на събраните по делото
доказателства. В съставения протокол от проверката от самите инспектори от ДИТ
на 18.09.2019 г. ясно е посочено, че в резултата на удара лицето М. М. е
скочило от височина 2 метра, но няма наранявания. Такива не се установяват и от
други писмени доказателства по делото, подобни твърдения дори не се съдържат и
в показанията на актосъставителя. Остава неясно защо при тези доказателства,
съдът е приел в изложената от него фактическа обстановка, че има пострадал от
инцидента работник, а впоследствие е посочил и дори, че чл.415в, ал.1 КТ е
неправилно приложен. Всъщност посочването като санкционна норма единствено на
чл.415в, ал.1 КТ действително е неправилно, но само защото тя визира маловажен случай
на други нарушения и не може да съществува самостоятелно, тъй като няма как да
се налага наказание за маловажен случай, без да се посочи за какво точно
нарушение като основен състав се носи отговорност. Отговорността например за
нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд е посочена в чл.413 КТ, т.е. следва санкционната норма да съдържа връзка и
към някоя от разпоредбите на чл.413 КТ (в случая евентуално на ал.2 на чл.413 КТ).
С оглед
изложените съображения, настоящият състав на съда счита, че решението на
Районен съд Пазарджик е неправилно и следва да бъде отменено. Като
незаконосъобразно по същите мотиви следва да бъде отменено и атакуваното НП.
С оглед изхода
на делото и констатираната основателност на жалбата, както и с оглед
направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от страна на процесуалния представител на касатора, то такова следва да се
присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило
се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК),
поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на касатора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
222/09.04.2020 г., постановено по
АНД № 2368/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно наказателно постановление № № 13-001812
/21.11.2019г.
на директор на ДИТ - гр. Пазарджик, с което на „Коловаг“
АД с ЕИК ********* е наложена на основание чл.415в,
ал.1 КТ имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение на чл.16, ал.1,
т.6 ЗЗБУТ, вр. чл.6 от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при
извършване на СМР.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик да
заплати на „Коловаг“ АД с ЕИК ********* сумата от 80 (осемдесет) лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/