№ 6
гр. ХАСКОВО , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело №
20205600900158 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Представена е искова молба от Д. Л. С., ЕГН:**********, Т. Ж. С.,ЕГН:********** и Ж.
П. Л., ЕГН:**********, всички от гр.******, ул.“********“ №82 чрез адвокатско дружество
„Ч.,П.,И.“,булстат **********,гр.София,ул. “*****“ №2А ет.8 против ЗАД“*********“
АД,ЕИК *********,гр.София,район „******“, ул.“******“ №7 ет.5 за изплащане
обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер 520 000 лв. по 210 000 лв.
за първите двама ищци и 100 000 лв./частично от общо дължимите 250 000 лв./ за третия
ищец,ведно със законната лихва от 24.ХII.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.
Предявените искове съставляват кумулативно обективно и активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание-чл.432 ал.II от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
Ищците обосновават заявените претенции като твърдят,че при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.12.2017 г. осъществено от застрахован при ответника водач
по полица „Гражданска отговорност", е причинена смъртта на Б.Д. С., ЕГН *********** -
син на Д. Л. С. и Т. Ж. С., внук на Ж. П. Л..
Ищците твърдят,че на 24.12.2017 г. В.Д.Г. управлявал л. а. марка „А.", модел „А6" с д. к.
№ *******, в гр. ******. По ул. „*******" до № 21 водачът Г. нарушил правилата за
движение по пътищата, като се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законови ограничения, не контролирал непрекъснато превозното средство,
1
което управлявал, вследствие на което излязъл от пътя и се ударил в бетонен
гараж.Вследствие на настъпилия удар е причинена смъртта на Б.Д. С..
Автомобил марка „А.", модел „А6" с д. к. № *******, при управлението на който виновно е
причинено ПТП-то, имал сключена застраховка „ГО" в ЗАД „******" АД, полица №
********* валидна от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., което ангажирало отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП-то имуществени и
неимуществени вреди.
По случая било образувано досъдебно производство № 618/2017 г. по описа на РУП -******
и прокурорска препика № 1853/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура-Хасково.Ищците
сочат,че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача В.Д.Г., който грубо
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - като не
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост
несъобразена с конкретната пътна обстановка;чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се движил с
неразрешена скорост.Според ищците този водач е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, ако не бил нарушил посочените по-горе правила за движение по
пътищата.
Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с последното е
причинена смъртта на Б.Д. С..Прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма
на вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще пострада Б.Д. С., но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Загиналият бил на двадесет и седем години изключително буден, дружелюбен, работлив и
отговорен младеж. Живял е в едно домакинство с родителите си и с дядо си, ищците в
настоящото производство. Отношенията им са били близки, изпълнени с обич, взаимна
помощ и подкрепа.Силен стрес, мъка и огорчение са само част от интензивните
отрицателните изживявания, които ищците търпели вследствие смъртта на Б.. Те преживели
изключително тежко сполетялата ги трагедия. Загубата на толкова близък и обичан човек ги
е довела до емоционален срив и се е отразила неблагоприятно на начина им на живот и на
възприемането на заобикалящия ги свят. Тежката психическа травма щяла да съпътства
живота им до самия му край. Те повече никога нямало да прегърнат загиналия, да споделят с
него празничните дни или да разчитат на неговата подкрепа и тази мисъл била непоносима
за тях.
Ищците Д. и Т. Л.и преживявали изключително тежко смъртта на сина си Б.. Те отгледали
единствения си син с много обич,грижили са се за него от раждането му и са успели да
възпитат едно достойно за уважение момче. Отношенията им са били изцяло повлияни от
духа на разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. С внезапната му загуба при
такива трагични обстоятелства била прекратена връзката между родител и дете, която е не
2
само биологична, но и дълбоко емоционална. След произшествието животът на ищците не
бил същият и никога нямало да бъде. Шокът и депресията от загубата на сина довели до
отчаяние, безсъние и липса на перспектива. Те постоянно плачели и не можели да намерят
утеха за своята болка. Изпитвали само тъга, песимизъм и чувство на тревожност и
безнадеждност.
Ищецът Ж.Л. също преживявал изключително тежко сполетялата го трагедия. Изпаднал в
шок и не можел да повярва какво се случва. Твърде млад неговият внук загубил живота си.
Между този ищец и Б. съществувала особено силна дълбока и трайна връзка с чувство на
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. След смъртта на Б., Ж. се е сринал, не
можел да повярва, че е загубил детето, за което се е грижил с много любов от самото му
раждане. Като виждал момче на възрастта на Б. и започвал да плаче. Не спирал да казва, че
той е трябвало да бъде на мястото на милия му внук. Б. и Ж. били изключително близки,
като ищецът се гордял много с внука си, който бил много жизнено и емоционално момче.
Той се е отнасял с уважение към дядо си и винаги се отзовавал насреща, а от своя страна Ж.
го подкрепял материално и морално. Новината за случилото се причинила на този ищец
емоционален шок, прераснал в депресивно състояние. Той бил съкрушен. След смъртта на
своя внук, Ж. страдал от безсъние - вечер трудно заспивал, а през нощта се будел често, като
мисълта за загубата на Б. не му давала нито миг покой. Мъката на Ж. не намалявала, а
състоянието, в което се намира се задълбочавало. Всеки ден за него бил ден на изпитание,
страдание и безсилие.
Ищците твърдят,че в традиционните за българското общество семейни отношения
дядовците и бабите били част от най-близкия родствен и семеен кръг. Между починалия и
ищеца Ж.Л. съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Помежду им е
била налице взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. След
смъртта на Б., ищецът търпял морални болки и страдания.В исковата молба се посочва,че
съгласно ТР 1/2016 г. от 21.06.2018 г, постановено по т. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС,
ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като в настоящия случай
починалият и неговия дядо – Ж.Л. били изключително близки и са разчитали един на друг.
В исковата се сочи,че смъртта поставяла край на живота като най-ценно човешко благо,
което правело вредите от настъпването й, от една страна, невъзвратими, а от друга - най-
големи. В конкретния случай се касаело до смъртта на внук, при изключително тясна
поддържана емоционална връзка между ищеца и починалия, както и при взаимно
разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им, така че Ж.Л. загубата на Б. била
3
внезапна и неочаквана, а като такава съпроводена и с изживяване, различно от посрещане на
смъртта на близък след негово продължително боледуване. Внезапната смърт му причинила
неопису ема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй
като загубата на най-близкия човек е непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт той е
развил остра стресова реакция и душевно разстройство.
Ищците загубили своята морална и материална опора и търпят значителни морални болки и
психически сътресения. Те не можели да бъдат преодолени и компенсирани, но с оглед
изискванията на закона за определяне на справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, както и с оглед установената съдебна практика обезщетение в размер
на по 250 000 лв. би било справедливо и съответстващо на интензитета и тежестта на
вредите и непрежалимата морална загуба за ищците.
Същите предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение, но ответникът определил и изплатил обезщетение на Д.С. и Т.С. в
изключително нисък размер - по 40 000 лв, а на Ж.Л. не изплатил никакво обезщетение.
Това мотивирало правният интерес от предявяването на настоящия иск.
Ищците сочат,че като застрахователят не е изпълнил законовото си задължение да
определи и изплати справедливо обезщетение по доброволен ред, същият следва да понесе
отговорността за забавеното плащане. Те предявили своевременно претенцията си пред
застрахователното дружество.Същото обаче проявило пасивност, не е изпълнило
задълженията си по чл. 496, ал. 3 от КЗ и не е предприело никакви действия по
приключването на щетата в законоустановения срок. Чл. 409 от КЗ предвиждал възможност
за застрахователя да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва, ако
изпълни задължението си да уреди по доброволен ред претенцията на пострадалото лице. В
конкретния случай застрахователят не е изпълнил това свое задължение, поради което
дължал и лихва за тази забава от момента на увреждането.
ЗАД“*********“ АД оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди – по
основанието им и с оглед предявения им размер, който бил недължим и прекомерно
завишен.
Оспорват се и всички твърдения с исковата молба. Исковете били неоснователни,
необосновани и не подкрепени с доказателства.Ответникът сочи,че съгласно чл. 432, ал. 1
КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е
необходимо да съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от
фактическия състав на отговорността: валиден застрахователен договор,
застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина.
В конкретния случай не били налице всички елементи на фактическия състав на
4
отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира същата за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от ищеца и
предявените срещу ЗАД „*********" АД искове следвало да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна
вина на водача на застрахованото в ЗАД „******" АД МПС В.Д.Г..Било налице
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, който се возил без поставен
предпазен колан. Това обстоятелство допринасяло в изключително висока степен за
фаталния край на Б.Д. С., тъй като се създавала възможност тялото на последния да се
движи свободно из купето на процесния автомобила, да се удря в твърди повърхности и по
този начин да бъдат получени значително по - тежки наранявания.
Починалият съзнателно решил да бъде пасажер в автомобил, управляван от видимо
нетрезвен водач, доколкото преди пътуването двамата са били заедно и се е знаело от
всички, че шофьорът е в нетрезво състояние. А установените промили алкохол били в
толкова голям размер, че водят до извод, че той е бил неадекватен. Починалият съзнателно
решил да се изложи на ненужен риск, като повери здравето и живота си в ръцете на лице,
което е употребило значително количество алкохол. Поведението на починалия било в
пряка причинно-следствена връзка с претърпените от него травми.
Ответникът твърди,че ако С. е проявил обикновенна житейска съобразителност и не се бе
качвал в автомобил, управляван от неправоспособен водач, не би настъпил и фаталния му
край. Избора на починалия да се качи в процесното МПС бил изключително неразумен,
съответно с това свое поведение до голяма степен е допринесъл за вредоносния резултат и в
известна степен настъпилия фатален край на С. се дължи и на неговото поведение,
доколкото няма как да се отрече фактът, че ако не се беше качвал да се вози при своя пиян
приятел, то нямаше и да бъде участник в инцидента.
Въз основа на изложеното застрахователят извежда,че ПТП и съответно вредоносния
резултат са настъпили при голям процент на съпричиняване. Приносът на починалия е
основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51,
предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай починалият създал реална възможност за
настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на
собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата
молба увреждания.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при
доказан принос (съпричиняване} на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с
доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено
събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя
между лицата на принципа на съвина.
5
Застрахователят не оспорва наличието на душевни страдания у ищците в качеството им на
родители на починалия, но в исковата молба нямало предоставени доказателства, в
подкрепа на твърдените негативни последици върху физическото и
психическото здраве на ищците. Не били предоставени доказателства,
свидетелстващи за диагностицирана депресия или каквото и да било друго психическо
или физическо заболяване. Не били налице и доказателства за медикаментозното
третиране на споемантите болести.
Застрахователят твърди,че между починалия и Ж.Л. не е изградена особено близка и трайна
житейска връзка. Този ищец не търпял значителни морални болки и страдания с
продължително проявление във времето. Процесното събитие настъпва през 2017г. В този
смисъл нямало логика едва сега нов кръг от лица да претендира обезщетения,без да е
известно каква е причината едва сега да се завеждат такива претенции, ако действително
през времето са търпени и се търпят вреди.
Поради това и претендираното обезщетение от дядото на починалия се намира за
недължимо и необосновано,като се посочват и мотивите на Тълкувателно решение 1/2016 от
21.06.2018г. на ВКС "обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение е провело пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и са настъпили в резултата на неговата смърт сериозни,
като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетение съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД."
Ответникът оспорва исковете и по размер, като неоснователно завишени и прекомерени,
както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените
по-горе съображения.
Оспорва се твърдението на ищците, че в следствие на процесното ПТП, търпят
неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно
обезщетение от 520 000 лева общо или по 210 000 лева за родителите на починалия и 100
000 лева, предявени частично от 250 000 лева за дядото на починалия.
Същите били предявени и в изключително завишени размери. Ищците не доказвали да са
търпели болки и страдания, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 520
000 лева. Изплатеното обезщетение от застрахователят в размер на 80 000 лева отговаряло
на реалните претърпените вреди от ищците.
Застрахователят оспорва и искането за изплащане на лихва поради неоснователност на
главните искове,респ. че същият не се дължал поради неизпадането в забава от негова
страна.
6
Ответникът отправя правопогасяващи възражения за недължимост на претенциите,респ. за
тяхната прекомерност,както и за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Обстоятелства по делото
Видно от констативен протокол №34 за ПТП на 24.ХII.2017 г. около 01.20 часа в
гр.****** по ул.“*******“ до №21 е станало пътно транспортно произшествие с участието
на лек автомобил „А.“ модел „А6“ рег.№*******,собственост на В.Д.Г.,който е бил и
водач.В документа е отразено,че при това ПТП е настъпила смъртта на В. Г.,Б.Д. С. и
Ж.Г.Ж.,както и че МПС е застраховано при ответното дружество с полица
№********,валидна до 23.VIII.2018 г.В тази насока е и нарочна справка от Гаранционния
фонд.
По случая е образувано досъдебно производство №618/2017 г. на РУМВР гр.****** за
престъпление по чл.343 ал.III б.“Б“ предл.1 ал.I вр. с чл.342 ал.I от НК,което е прекратено
поради смърт на извършителя с постановление на Окръжна прокуратура-Хасково от
28.II.2019 г.
Б.Д. С. е починал на 24.ХII.2017 г. за което е съставен акт за смърт №0252/24.ХII.2017 г.
на Община ******,като оставил за наследници майка си Т. Ж. С. и баща си Д. Л.
С.,съобразно удостоверение №771/04.ХII.2019 г. на същата община.
Съобразно протокол за химическа експертиза А-8/05.I.2018 г. е видно че водача В. Г. на
процесното МПС е имал в момента на ПТП съдържание на алкохол в кръвта от 1.91
промила,а в урината – 2.29 промила.Видно от друг протокол А-9/05.I.2018 г. Б. С. няма
установена концентрация на алкохол в урината или кръвта.
По искане на пострадалите е заведена щета №0411-630-0006-2018 при ответното
дружество.Няма спор между страните,че по същата са изплатени по 40 000 лева на първите
двама ищци и няма изплатено обезщетение за третия ищец.С писмо от 20.I.2020 г. ответното
дружество изисква представяне на документи с оглед заявеното обезщетение на случая от
ищците.
Свидетелят В.Д.К. установи,че познавал ищците от много години,израснали заедно с
Д.С.,били в много близки отношения със семейството му.Починалият Б. С. бил съученик на
дъщерята на свидетеля.К. посочи,че Б. С. загинал в катастрофа в гр.******,като се ударили в
крайпътен гараж.Б. бил много добро,възпитано момче,образовано,имал много Д.
обноски.Често се събирали със семейството на свидетеля,веселяли се.След настъпилата
смърт на Б. С. свидетелят посетил дома на семейството му.Всичко било тягостно,всички
плачели,много тежко изживяли случилото се.След смъртта на Б. ищците се сринали,не
7
общували както преди,не се събирали с приятели,просълзявали се при спомена за него.Било
им много трудно,досега не можели да преживеят загубата.След смъртта на Б. преживели
огромен стрес,който придължавал и досега.Д.С. се усамотявал на вилата си.
Свидетелят посочи,че отношенията между починалия Б. и дядо му Ж. били много
близки,общували често.Внукът говорел с възхищение за дядо си,бил много привързан към
него,двамата имали силна връзка.
Свидетелката К.Д.В. установи,че познава семейството на ищците,тъй-като били близки
съседи,които поддържали приятелски отношения.Семейството живеело в много добре ,Б.
„се къпел в обич“,преди инцидента ищците Д. и Т. били много жизнерадостни,слънчеви
хора,общували с широк кръг лица.След смъртта на сина им видимо се
състарили,емоционално били изгорели,били съсипани,животът им коренно се
променил.Смъртта на детето им била абсолютно неочаквана,основно променила живота
им.Свидетелката сочи,че много трудно можела да опише тежкото емоционално състояние
на двамата ищци в първите месеци след инцидента.
Свидетелят А.И.Д. установи,че тримата ищци и Б. били много сплотено семейство,което
живеело в обич, разбирателство,уважение в едно домакинство.Б. работел в завода за
елдвигатели в гр.****** и разработвал нов двигател и внедряването му в
производството.Ищците били общителни,весели хора.Свидетелят като съсед отишъл
непосредствено след новината за смъртта на Б. да види ищците.Къщата била пълна с
хора,Т.С. припаднала,давали и хапчета,инжекции,викали бърза помощ.Д.С. плачел.Всяка
сутрин след това те ходели на гробищата да оставят цвета на гроба на сина си.Минали
месеци преди свидетелят да може да установи контакт с ищците,били се затворили,не
общували и досега плачели.Дядото на починалото момче,Ж. също припаднал при новината
за настъпилата смърт,треперел,стоял съкрушен.
Починалият Б. С. е завършил със златен медал магистратура в Технически университет-
София и е автор на монография „Синхронни двигатели с постоянни магнити“,издадена 2019
г.Съобразно справка С. има 14 научни публикации и е развивал активна научна дейност в
Техническия университет-София,ръководел е дипломанти и лабораторни упражнения,бил е
асистент в катедра „Електрически машини“участва в разработването на различни синхронни
двигатели между Тухническия университет-София и „Елпром“ – ******,специализирал в
Атина,Гърция.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза и разпита на вещото лице С. К.
П.извеждат,че механизма на настъпване на процесното ПТП се обхваща както следва-на
24.ХII.2017 г. около 01.10 часа процесния лек автомобил управляван от В.Д.Г. със скорост
около 145 кп/час в посока към изхода на гр.****** за магистрала „М.“ се движил през
тъмната част на денонощиято,по мокър асфалтов участък-наклонена крива с голям радиус от
платно с двупосочно движение.Непосредствено след преминаване на Т образно кръстовище
с ул.“********“ автомобилът се отклонил надясно,преминал през бордюр,затревена площ и
8
с предната си част се ударил в стоманено-бетонен гараж.В следствие на този удар били
нанесени материални щети по автомобила и гаража,като настъпила и смъртта на водача и
двамата пътника-В.Д.Г.,Б.Д. С. и Ж.Т.Ж. Вещото лице конкретизира,че скоростта на
движение на процесния автомобил преди произшествието е 145.6 км/час,а в момента на
удара с гаража-140 км/час.
Експертизата сочи,че в конкретната обстановка,водачът на МПС е нямал техническа
възможност да предотврати произшествието.Същият е могъл да предотврати настъпването
на ПТП съобразно конкретната пътна обстановка при скорост на движение равна или
помалта на 38.4 км/час чрез едновременно,екстремно спиране в момента на навлизането на
автомобила от платното на движение в неравната затревена площ.
Б. С. е бил без поставен обезопасителен колан,който е установен блокиран в
непоставено положение.При поставен такъв колан тялото на пострадалия би било
задържано на
Вещото лице С.П. посочи в съдебно заседание,че застопорена стрелка на скоростомера
на 220 км/час,видно от огледа по досъдебното производство,не сочи реалната скорост на
автомобила,тъй-като при навлизане на същия в неравната затревена площ се е стигнало до
освобождаване на трансмисията,което е довело до вдигане на оборотите на колелата поради
влизането на автомоблилеа в състояние на летеж,което влияе на способа на измерване на
скоростта.П. посочи и че основно удара по автомобила е в предната му лява
част.Същевременно деформациите в дясната предна част не били големи,че да окажат
въздействие върху тялото на пострадалия,при поставен колан,който би го задържал на
седалката.
Представеното заключение е в пълен синхрон с материалите по досъдебното
производство приложено по делото,и в частност с извършените огледи и свързани с тях
действия на полицията.
Съдебно медицинската експертиза и разпита на вещото лице по нея Х.Е. установиха,че
Б. С. в следствие на процесния инцидент е получил съчетана травма-Травма на главата-
хематом под меките обвивки на черепа;Гръдна травма-счупване на ребра двустранно и на
гръдната кост;разкъсване на левия бял дроб и контузия в хилусите на двата бели
дроба;разкъсване на левия купол на диафрагмата;разкъсване на сърдечната
торбичка;контузия на сърцето;изпълване на гръдната кухина,сърдечната торбичка и
подкожието на гърдите с кръв примесена със съдържание от стомаха;Коремна травма –
разкъсване на стомаха,разкъсване на дръжката на тънкото черво,на напречното и на
низходящото дебело черво;разкъсване на голямото було;разкъсване на черния дроб,
слезката, задстомашната жлеза,левия бъбрек и стената на стомаха;наличие на колекция кръв
примесена със стомяшно съдържание в коремната кухина
Експертизата посочва,че причина за настъпилата смърт е несъвместимо с живота
9
нарушаване на анатомичната цялост на жизнено важни вътрешни органи,придружено с
изливане на съдържание от стомаха в гръдната и коремната кухина.Смъртта е била
неизбежна и е настъпила за секунди.
Установените увреди били причинени от действието на твърд тъп предмет,можели да се
получат при автомобилна травма в купето на лек автомобил,по начина и
обстоятелствата,изведени по делото.Смъртта била в пряка причинна връзка с настъпилото
пътно транспортно произшествие.
Експертизата сочи и че при изследването на трупа не било установено увреждане,което
категорично да сочи,че пострадалия е бил с поставен предпазен колан.Поставянето на
предпазен колан би намалило обема и тежестта на травмите.Не можела да се изключи
смъртта при поставен предпазен колан,но щели да настъпят по-малки травми.Според
вещото лице при скорости над 120 км/час системите за безопасност били безсмислени.В
случая обаче тялото на пострадалия е получило увреди по целия торс от ключиците до
срамната кост,което сочи на действие на широка площ.
Вещото лице посочи и че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на
процесното МПС сочела на тежко алкохолно опиянение.При стойности особено над 2.5
промила концентрация в кръвта, опияненият имал емоционална приповдигнатост,промяна в
жестове, походка, ставал некритичен,променял се начина на водене на автомобила и
пътуващите в купето можели да разберат за тези особености в поведението на
водача.Начина на водене на автомобила ставал показател за безконтролно поведение и за
липсата на преценка.
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по 432 от Кодекса за затраховането и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни. Ответното
застрахователно дружество е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на процесния автомобил към времето на деликта,предизвикал настъпилото
ПТП.Като застраховател по това правооношение ответното дружество е пасивно
легитимирана страна по претенцията на пострадалите лица,предвид правото им да се
упражни пряк иск за понесените вреди и след осъществяване на хипотезата на чл.380 от
КЗ.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова,
доколкото е осъществима отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото
10
накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД
против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск
по чл.45 от ЗЗД или по КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното
му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В
настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените права чрез прекия иск против
застрахователя.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде
доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна
връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по
който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи винаги на
репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние-да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя
фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на застрахователя
при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото
застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно
и главно доказване, противоправното действие на водача на МПС, причинените му от ПТП
болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже
твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както
и правоизключващи и правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства.
В хода на производството безспорни обстоятелства са валидно застрахователно
правоотношение, собствеността и ползването на процесния лек автомобил, настъпването на
24.ХII.2017 г., в град ****** на ПТП с процесния автомобил,воден от В. Г.,при което
загиват всички-водача и двамата пътника- Б. С. и Ж.Ж..Няма спор по делото и че ищите Д.
Л. С. и Т. Ж. С. са родители на починалия Б. С.,а ищеца Ж. П. Л. му е дядо.Безспорно е и
обстоятелството,че за въпросното пътно транспортно произшествие е образувано досъдебно
производство №618/2017 г. на РУМВР-****** за престъпление по чл.343 ал.III б.“Б“ предл.1
ал.I вр. с чл.342 ал.I от НК,което е прекратено поради смърт на извършителя с
постановление на Окръжна прокуратура-Хасково от 28.II.2019 г. Следователно и предвид на
11
горния факт, настоящото производство не е обхванато от хипотезата на чл.300 от ГПК.
Няма формиран спор между страните и че ищците са сезирали застрахователя с искане за
обезщетение и по искането им е образувана щета №0411-630-0006-2018.Няма спор и че на
ищците Т.С. и Д.С. дружеството в рамките на процедура е заплатило по 40 000 лева,част от
поисканото обезщетение от по 250 000 лева,а на третия ищец-Ж.Л. не е изплатило никакво
обезщетение.
Остават спорни по делото обективираните възражения за съпричиняване на резултата от
страна на починалия от ПТП,така и фактите относно дължимия размер на обезщета,оспорен
от ответникът като недължим,респ. като силно завишен.Същите следва да се обсъдят преди
определяне на обезщетението,заявено с исковата молба,тъй-като тези обстоятелства са
предпоставящи го.
Ответното дружеството отправя възражение за съпричиняване то страна на Б. С. на
настъпилия противоправен резултат със собствено поведение в две насоки- че същият
съзнателно решил да бъде пасажер в автомобил, управляван от видимо нетрезвен
водач,доколкото преди пътуването двамата са били заедно и се е знаело от всички, че
шофьорът е в нетрезво състояние;че пострадалия се возил без поставен предпазен
колан,което допринасяло в изключително висока степен за фаталния край , тъй като се
създавала възможност тялото на С. да се движи свободно из купето на процесния
автомобила, да се удря в твърди повърхности и по този начин да бъдат получени значително
по - тежки наранявания.
Съдът намира първото възражение за неоснователно поради неговата недоказаност.Изрично
на застрахователното дружество съдът е указал да се установят така отправените
възражения за съпричиняване.В хода на само на настоящия процес и въз основа само на
надлежно събраните в него доказателства в тази насока няма преки и категорично изведени
факти,че Б. С. съзнателно е решил да пътува в МПС водено от очевидно пиян водач,като е
приел свързаните с това рискове и опасности. Единственото пряко доказателство за
състоянието на водача В. Г. откъм алкохолната му опияненост е обсъдения по-горе протокол
за химическа експертиза А-8/05.I.2018 г.,част от ползваните годни за настоящото дело
доказателства от досъдебното .Същият е имал в момента на ПТП съдържание на алкохол в
кръвта от 1.91 промила,а в урината – 2.29 промила.Вярно,че такава концентрация на алкохол
в кръвта е наказателно съставомерна,този протокол не е и оспорен,представлява официален
свидетелстващ документ.Определено следователно трябва да се приеме,че отразеното в него
отразява и действителността в тази насока.Налице е и косвено доказателство относно
външната изява на подобна опияненост,изведена от поставения от съда въпрос и отговора
на вещото лице във връзка с изясняването на фактическата страна на спора и с оглед
въведения от страните предмет на делото,в частност възражението на ответника в тази
насока.Вещото лице подробно очертава особеностите на държането на опиянен човек,обаче
при концентрация на алкохол в кръвта над 2.5 промила-тежка средна степен на
12
опиване.Установената по делото концентрация на алкохол в кръвта на водача е 1.91
промила или по-ниска от описаното състояние от вещото лице. По настоящото делото няма
други доказателства относно това възражение на застрахователя. Според съда при така
установените факти,не може да се направи категоричен и несъмнен извод,че това
възражение е доказано.
Не се доказа в настоящото производство,че Б. С. е знаел за употребения алкохол от страна
на В. Г. и че въпроки това съзнателно е решил да пътува с него във воден от него
автомобил,като приема рисковете от това.Няма никакви надлежни доказателства по
търговското дело,че двамата са били заедно,че С. е възприел по какъвто и да е начин
употребата на алкохол от страна на В. Г.,че е станал свидетел на неговото сериозно
алкохолно опиянение,че е преценил неговата адекватност.При липса на такива несъмнени
доказателства са възможни всякакви хипотези,които не могат да се изключат,относно
съвместното пътуване на Г. и С..
За да има съпричиняване в такава насока,то следва пострадалия да има знание за тези
поставящи го в риск обстоятелства,да съзнава това и едва след това да поеме риска и да
осъществи пътуването. Няма доказателства и че самото поведение на Г. е сочело на силна
алкохолна опияненост от една страна и от друга,че пострадалият реално е могъл да го
възприеме като такова в конкретната ситуация.Няма никакви доказателства как се е
стигнало до това да пътуват заедно, качването на С. в процесния автомобил е напълно
възможно да е инцидентно и случайно,а не като продължение на прекарано заедно време с
водача,за да може да се изведе,че пострадалият е имал въобще възможността като конкретна
ситуация да възприеме алкохолното опиянение на Г.,описано от вещото лице и то за по-
висока от установената концентрация на алкохол в кръвта,преди да направи избора си да
пътува с него.Предвид на изложеното възражението на застрахователя в тази насока не се
обхваща от действието на т.7 от Тълкувателно Решение №1 по ТД №1/2014 г.ОСТК на ВКС
и не може да се приеме съпричиняване на вредата,тъй-като не се доказа ,че пострадалото
лице е пътувало в процесния автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, и че този факт му е бил известен.Поради това не може да се
приеме,че Б. С. е осъществил рисково поведение като е приел да пътува в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, и това му поведение е съзнателен и свободно
формиран избор,като несъмнено не е знаел този факт.С това си поведение С., предвид
липсата на знание относно алкохолното опиянение на водача,не може да се приеме,че е е
поел предвидим и реално очакван риск,който неоправдано да игнорира.
Съобразно изложеното и предвид соченото тълкувателно решение действията на Б. С. в
случая не съставляват обективен принос на вредоносния резултат, последица от
реализираното пътно - транспортно произшествие въз основа на допустимите и надлежни
доказателства по делото.
Второто отправено възражение относно съпричиняаване на вредоносния резултат от Б. С. от
13
страна на застрахователят,е че същият е пътувал в момента на инцидента без поставен
обезопасителен колан.
Действително по делото този факт е несъмнено установен.В тази насока са протоколите за
оглед на местопроизшествие от досъдебното производство,съдебно-техническата експертица
и съдебно медицинската експертиза.В протокола за оглед изрично е посочено,че е
установено ,че Б. С. е пътувал на предната дясна седалка на въпросния автомобил без
поставен обезопасителен колан,който е блокирал в горно, непоставено положение след
момента на удара.Идентичен е извода на вещото лице С.П. в представеното заключение и в
разпита му пред съда.В тази насока е и изложеното от съдебно-медицинската експертиза и
разпита на вещото лице по същата Х. Е.,че по трупа на Б. С. няма характерните следи и
травми от поставен обезопасителен колан,които биха настъпили предвид на високата
скорост на удара в гаража от 140 км/час.
При подобни възражения и преценката на тяхната основателност винаги следва да се
прецени доколко в конкретната ситуация на настъпилото ПТП поставянето на
обезпасителен колан би предотвратило настъпилите увреди по пострадалото лице,тъй-като
далеч не във всички случаи колана може да изпълни обезопасителната си функция.В този
смисъл поставянето му не е панацея.Най –често обезопасителната му функция е
неприложима при навлизане в купето на части от агрегатите на автомобила или външни
предмети,които директно въздействат върху пътуващия,или при управление на МПС с
толкова висока скорост,че самият поставен колан представлява опасност за пътуващия
поради обтягането си,като създава гилотинен ефект върху тялото.
Видно от протокола за оглед и заключенията на вещите лица,в процесния случай няма
навлизане на агрегати от самия автомобил или външни предмети в купето,които директно да
предизвикват травми в пострадалото лице.Напротив- в купето в частта относно мястото на
пътуване на С.-предна дясна седалка няма подобни деформации. Извежда се ,че описаните
увреди са настъпили от стълкновенията на тялото на пострадалия с вътрешните части на
купето и предното табло на автомобила.Тези травми са изключително тежки/описани по-
горе/ като обхващат целия торс от ключиците до срамната кост.Налице е и травма на
главата-хематом под меките обвивки на черепа.Очевидно е,че основния удар е станал под
въздействието на високата скорост от 145.6 км/час/140 км/час в момента на удара/,който е
генериран от стълкновението на автомобила с описания гараж,довел движение на тялото на
С. напред и контакт на торса му с таблото на автомобила.
Основния въпрос е при тези обстоятелства дали поставения обезопасителен колан би довел
до предпазване на пострадалия от установените вреди и дали не би предизвикал,други също
смъртоносни увреди.
Съдебно медицинската експертиза извежда,че поставянето на предпазен колан би намалило
обема и тежестта на получените от пострадалия травми.В разпита пред съда вещото лице
Х.Е. извежда,че в конкретния случай поради високата скорост в момента на удара на
14
автомобила с гаража,травмиращата сила била изключително голяма.При подобни удари
имало случаи в практиката,при които при поставен обезопасителен колан се късат
държащите болтове на седалката на пътника и настъпва размазващ удар в предното табло
на автомобила. Вещото лице извежда,че при подобни силни удари обезопасителния
колан,поради това че представлява лента с фиксирани ширина и плътност,се превръща в
гилотина,която предизвиква увреждания по вътрешните органи по протежението си.Според
вещото лице в конкретния случай и при поставен колан не можело да се изключи
настъпването на смъртта на пострадалия,но щели да настъпят по-малки травми от
установените.Според Х.Е. системите за безопасност при скорости над 120 км/час били
безполезни. Съобразно изложеното може да се направи извод,че в конкретния случай
поставянето на предпазен колан от пострадалия не би имало спасяващ ефект.Автомобилът
се е движел със скорост 140 км/час при удара си в железобетонен гараж.Този удар е
изключително рязък и силен поради естеството на постройката,което отнема всякакво
смекчаване на интензитета му.За силата на този удар ясно свидетелстват установените
мащабни,дълбоки и всеобхватни травми при починалото лице,а и от установените щети по
автомобила и гаража,видно от действията по оглед от досъдебното производство.Тази сила
на удара е с такава величина,че и при поставен обезопасителен колан, последният не би
изпълнил функцията си.При такива удари самият колан става опасност,поради това,че
съставлява тясна фиксирана здрава лента, която предизвиква гилотиниращ ефект,предвид
малката си действаща площ върху тялото,държаща го към седалката и едновременното
въздействие в противоположна посока на огромната кинетична енергия,акумулирана в
тялото от високата скорост на МПС,което неминуемо в процесния случай би предизвикало
по-различни,но не-по малко въздействащи от установените травми в насока настъпилия
летален изход.Поставянето на обезопасителен колан изпълнява функцията си,но при съвсем
различни обстоятелства от конкретния случай.
Ето защо съдът извежда,че отправените от страна на застрахователя възражения,обсъдени
по-горе не са доказани,което предпоставя и тяхната неоснователност.
Следователно причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло субективни и са плод
на поведението на водача на лекия автомобил,поради което вина има само той.Неговите
непредпазливи действия са причинили пряко описаните и търсените за репарация
неимуществени вреди от ищците,които са обхванати от покритието на застраховката
гражданска отговорност при ответното дружество.В причинната връзка на тези вреди няма
доказани други обективни и субективни генериращи фактори.При управлението на
автомобила водачът му,е бил длъжен и е могъл,но не е съобразил предписанията на чл.20 от
ЗДвП,като е изгубил контрол върху МПС,не е съобразил скоростта си с максимално
допустимата по чл.21 от ЗДвП от 50 км/час,така и с конкретните атмосферни
условия,състоянието на пътя,видимостта-управление нощем,при мокър асфалт в населено
място.Същият е водел автомобила и с наличие на алкохол в кръвта с концентрация от 1.91
промила,което е в пъти над допустимото от закона 0.5 промила,с което е нарушена забраната
15
на чл.5 ал.III т.1 от ЗДвП.Нарушенията на тези правила за движение водят до техническа
невъзможност да се предотврати произшествието.Водачът на МПС е могъл да избегне
настъпването на ПТП съобразно конкретната пътна обстановка при скорост на движение
равна или по – ниска от 38.4 км/час чрез едновременно,екстремно спиране в момента на
навлизането на автомобила от платното на движение в неравната затревена площ.Поради
това и настъпилия вредоносен резултат по делото-смъртта на Б. С. е пряка последица от
настъпилото ПТП.
Поради това ще следва произнасянето на съда относно размерите на търсените обезщетения
да е в режима на чл.52 от ЗЗД вр. с чл.51 ал.I от ЗЗД,поради неизпълване на хипотезата на
чл.51 ал.II от ЗЗД.
Първита двама ищци Д. Л. С. и Т. Ж. С. са родители на починалия Б. С..Същите са надлежно
легитимирани да заявят процесното субективно право на обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди от смъртта на сина си.
От доказателствата по делото се извежда,че те са били изключително близки със сина
си,живели са в едно домакинство,заедно.Връзката между тях е била много силна и
интензивна,уплътнена с обич и уважение. Ежедневните контакти са били обхванати от
разбирателство и пълна липса на конфликти.Б. е единствен син на двамата ищци от
съвместната им връзка,който бил много добро,възпитано момче, образовано,имал много Д.
обноски.Двамата родители се гордеели с него - същият работел,завършил висшето си
образование със златен медал,написал монография по специалността си,съчетавал
практическата си дейност със значително научна дейност.Семейството било
весело,общително,често се срещали с приятели.Неочакваната и внезапна смърт на
единствения син на ищците на 27 годишна възраст била изключително тежка и
непреодолима загуба,довела до изключителни по интензивност негативни
преживявания,които трайно,продължително и досега модифицират изцяло отрицателно
ежедневието им.Ищците се затворили,трудно общували с познати и приятели,търсели
изолация.Загубата им е непрежалима.Смъртта на Б. е отнела значителна и съществена част
от положителните емоции в живота им,лишила ги е завинаги от тях.
Следва да се посочи и че загубата на собствено и то единствено дете винаги е особено
ескалираща като негативност на емоциите,които са особено интензивни и
непреодолими.Ищците са били безвъзвратно лишени от обичта на сина си,от вниманието
му,от атмосферата на топлина и близост със собственото си дете-неща които са незаменини
и необезщетими. Същевременно самите ищци са безвъзвратно лишени от възможността да
обичат собственото си дете,да общуват с него,да е част от живота им.Подобна загуба няма
цена.Няма нужда от излагане на повече обосновка,тъй-като за нормално развития човек
загубата на дете е достатъчно ясно каква огромна травма представлява с всички
съпътстващия я негативни емоции и отрицателни модификации в начина на живота на
пострадалия.
16
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на
неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалите,съдът намира,че в
режима на чл.52 от ЗЗД адекватното обезщетение възлиза на по 200 000 лв. за ищец,които
следва да се заплатят от застрахователя. Този размер на обезщетението според съда
изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен
относимо действително установените неимуществени вреди, претърпени от пострадалото
лице.Поради това и исковете следва да се уважат до размер от по 160 000 лева за
родител,предвид извършеното репариране на същите извънсъдебно вреди от страна на
ответния застраховател с по 40 000 лева за ищец,което е безспорно по делото
обстоятелство,което следва да се съобрази.Горницата до пълния предявен размер на
исковете до 210 000 лева ,предявени пред съда,се явява неоснователна,недоказана,и
излизаща извън обхвата на принципите на чл.52 от ЗЗД,поради което следва да се отхвърли.
Ищецът Ж. П. Л. е предявил иск за изплащане на 100 000 лева/частичен от 250 000 лева/
обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на Б. С.,негов
внук.Основния въпрос относно заявеното субективно право от този ищец е дали същият се
обхваща от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК.
В тази насока по делото могат да се правят изводи само от свидетелските
показания.Свидетелят В. К. посочи,пред съда,че Б. и дядо му Ж.,баща на ищцата Т.С. често
се виждали и общували.Двамата били в топли и близки отношения,тъй-като Б. винаги
говорел с възхищение за ищеца Л. и бил много привързан към него.К. установи,че връзката
между двамата била изключително силна.Л. тежко преживял смъртта на внука си,след нея се
променил и не бил същия човек като преди.Свидетелят Д. също посочи близките и топли
отношения между дядото и внука,като установи и тежкия начин,по който Ж.Л. е преживял
смъртта на внука си,бил съкрушен,припадал.
Тези обстоятелства извеждат,че Ж.Л. е създал трайна и емоционална връзка с починалия си
внук и търпи от неговата смърт болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени в настоящия процес.По делото са доказани особено близката връзка между тях и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на Б. С..
Действително този случай се обхваща от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,тъй-като се изведоха такива житейски обстоятелства и
ситуации,които са обусловили между починалия и ищеца да е налична особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди.
Като общо правило връзките между близките родственици се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. По делото се доказа,че между
дядото и починалия му внук,единствен от неговата дъщеря Т.С., привързаността е била
силна, смъртта е причинила на дядото морални болки и страдания, надхвърлящи по
17
интензитет и времетраене нормално присъщите за такъв случай.Поради това по делото се
явява справедливо да се признае субективно право на обезщетение за неимуществени вреди
и на Ж.Л. в рамките на действително установените неимуществени вреди.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и придължителността на действително
доказаните по делото неимуществени вреди в конкретния момент от живота на пострадалия
,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза на 10
000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло принципа на
справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен относимо действително
установените вреди, претърпени от пострадалото лице от смъртта на внука му и съставлява
точно мерило за оценка на действителната загуба,формирана от степента на интензивността
на техинте отношения.Пред съда се доказаха факти,които са различни от твърдените в
исковата молба за отношенията между дядото и внука и които поради това не обуславят
уважаване на претенцията изцяло или в по-голям размер.
Поради това ще следва на ищецът Ж. Г. да се присъди обезщетение от 10 000 лева за
претърпените неимущестевни вреди от смъртта на внука му,като искът до пълния предявен
размер от 100 000 лева/частичен от 250 000 лева/ се отхвърли като недоказан и следователно
неоснователен.
В исковата молба се претендира и изплащане на лихва от деня на увреждането – 24.ХII.2017
г. върху предявените искове по главниците.Това искане е неоснователно,тъй-като подобно
разрешение съществува по отменение КЗ.Настоящия случай не попада и в действието на §22
от ПЗРКЗ,тъй-като застрахователното правоотношение между ответника и водача на
процесния автомобил е възникнало при действието на сегашня КЗ.Поради това претенцията
за въпросните лихви се обхваща от действието на чл.497 от КЗ.Относно релевантните за тази
хипотеза дати ищците не ангажираха доказателства.Това,което е налично и релевантно с
оглед присъждане на лихвата,е датата на изискване на допълнителни документи по вече
образуваното щета от застрахователят-20.I.2020 г. или началния момент на лихвата следва
да се приеме,че е 20.IV.2020 г.Поради това и следва да се отхвърли искането за присъждане
на лихва от датата на увреждането върху присъдените суми до 20.IV.2020 г.
Ищците Т. Ж. С. и Д. Л. С. са направили всеки поотделно разноски от по -6876 лева с ДДС
по договори за правна помощ и съдействие от 02.III.2021 г.,в които изрично е записано,че
служат и за разписка относно получаване на тези суми,по 200 лева възнаграждения за вещи
лица по двете експертизи и по 8 416.80 лева платени държавни такси по делото,които не са
включени в списъка за разноски,но очевидно са направени.
Ищецът Ж. П. Л. е направил разноски от 2 436 лева с ДДС по договор за правна помощ и
съдействие от 02.III.2021 г.,който служи и като разписка за предаване на сумата.По
отношение на заплатените адвокатски възнаграждения ответната страна отправя възражение
за прекомерността им по чл.78 ал.V от ГПК.Това възражение е неоснователно тъй-като
основата без ДДС е точно съобразена с чл.7 ал.II т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните
18
размери на адвокатските възнаграждения-5730 лева,с ДДС-6876 лева.Крайната сума е и
съразмерна на действителната правна и фактическа сложност на делото.Ето защо не следва
отправевото възражение от страна на застрахователят да се уважава.По отношение на
платеното възнаграждение от Ж.Л. възражението е също неоснователно,като сумата не
надвишава относимия минимален размер върху интереса му от 100 000 лева по чл.7 от
Наредбата.
Ищците Т.С. и Д.С. са направили общо по 15 492.80 лева разноски по делото.Съобразно
уважената част на претенциите им ще следва същите да получат по 11 804.03 лева от страна
на ответника.
Ищецът Ж.Л. е направил общо 2 436 лева разноски по делото,които следва да се репарират
от ответника съобразно уважената част на иска му в размер на 243.60 лева
Ответното дружество е направило разноски по делото както следва-400 лева заплатени
възнаграждения на за вещи лица.Съобразно договор за правна защита и съдействие от
24.Х.2020 г. застрахователят е приел да заплати сумата от 12 000 лева без ДДС на
адвокатското дружество по банков път и при издадена фактура.Такава фактура
№474/24.ХI.2020 г. е издадена от доставчика адвокатското дружество „*******“ с посочено
данъчно събитие същата дата относно сумата от 12 000 лева с ДДС 14 400 лева на
получателя ЗАД“*********“ АД.Видно от платежно нареждане за кредитен превод
наредителят ЗАД“*********“ АД на 25.ХI.2020 г. превежда на адвокатското дружество
общо сумата от 87 720 лева плащане по издадени фактури,вкл. и по процесната
474/24.ХI.2020 г.Следователно ответникът е направил и тези разноски от 14 400 лева по
делото. Отправеното от ищцитте възражение за прекомерността на този хонорар е
неоснователно. Защитимия интерес на ответника по делото възлиза на 520 000 лева.Тази
величина предпоставя минимален праг на възнаграждение от 11 930 лева по чл.7 ал.II т.5 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения без
ДДС.Основната е 12 000 лв.,а с ДДС същата възлиза на 14 400 лева. Крайната сума е и
съразмерна на действителната правна и фактическа сложност на делото.Ето защо не следва
отправеното възражение от страна на ищците да се уважава.Общия размер на направените
от застрахователят разноски възлиза на 14 800 лева,които съобразно отхвърлената част на
исковете следва да се уважават в размер на 5 407.35 лева,платими от ищците,вкл. и от
Ж.Л.,тъй-като същия е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото,но
не и от направените разноски от насрещната страна.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*********“ АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София, район
„******“, ул.“******“ №7 ет.5 да заплати на Т. Ж. С.,ЕГН:********** и Д.
19
Л. С., ЕГН:**********,двамата от гр.******,ул.“********“ №82 по
160 000-сто и шестдесет хиляди лева обезщетение за всеки от тях за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им Б.Д.
С.,настъпила на 24.ХII.2017 г. при пътно-транспортно произшествие от
същата дата в гр.******,****** област при управление на лек автомобил
марка „А.“ модел „А6“,ДК№ ****** от трето лице,обект на застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество,полица
№BG/23/117002297762 действаща за времето от 25.VIII.2017 г. до
24.VIII.2018 г. ведно със законната лихва от 20.IV.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ж. С., ЕГН:********** и Д. Л. С.,
ЕГН:**********,двамата от гр.******, ул.“********“ №82 осъдителни
искове против ЗАД „*********“ АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София,
район „******“, ул.“******“ №7 ет.5 за горниците над присъдените по-
горе на двамата суми от по 160 000 лева до пълния предявен размер по
исковата молба от по 210 000 лева като неоснователни и
недоказани,както и предявените искове за изплащане на лихви върху
присъдените размери на обезщетенията за времето от 24.ХII.2017 г. до
20.VI.2020 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „*********“ АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София,
район „******“, ул.“******“ №7 ет.5 да заплати на Ж. П.
Л.,ЕГН:********** от гр.******,ул.“********“ №82 сумата 10 000-десет
хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на внука му Б.Д. С.,настъпила на 24.ХII.2017 г. при пътно-
транспортно произшествие от същата дата в гр.******,****** област при
управление на лек автомобил марка „А.“ модел „А6“,ДК№ ****** от
трето лице,обект на застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество,полица №BG/23/117002297762 действаща за времето
от 25.VIII.2017 г. до 24.VIII.2018 г. ведно със законната лихва от
20.IV.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ж. П. Л., ЕГН:********** от
гр.******,ул.“********“ №82 осъдителен иск против ЗАД „*********“
АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София, район „******“, ул.“******“ №7 ет.5
20
за горницата над присъдените по-горе 10 000 лева до пълния предявен
размер по исковата молба от 100 000 лева/предявен като частичен иск от
дължимото обезщетение от 250 000 лева/ като неоснователен и
недоказан,както и предявеният иск за изплащане на лихва върху
присъдения размери на обезщетене за времето от 24.ХII.2017 г. до
20.VI.2020 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „*********“ АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София, район
„******“, ул.“******“ №7 ет.5 да заплати на Т. Ж. С.,ЕГН:********** и Д.
Л. С., ЕГН:**********, двамата от гр.******,ул.“********“ №82 сумата от
по 11 804.03 лева за всеки ищец разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „*********“ АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София,
район „******“, ул.“******“ №7 ет.5 да заплати на Ж. П.
Л.,ЕГН:********** от гр.******,ул.“********“ №82 сумата от 243.60 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Ж. С.,ЕГН:**********,Д. Л. С., ЕГН:********** и Ж.
П. Л.,ЕГН:********** тримата от гр.******,ул.“********“ №82 да
заплатят на „*********“ АД,ЕИК ЕИК *********, гр.София, район
„******“, ул.“******“ №7 ет.5 сумата от 5 407.35 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд-
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
21