№ 461
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215124 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.8 ЗДвП, вр. чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. И. против издаден срещу него
Електронен фиш /ЕФ/ серия К ******** от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, в качеството на собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 50.00 лв.
В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, поради
това, че е издаден в нарушение на закона – чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и
чл.57, ал.1, т.5 и т.6, вр. чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Поддържа се, че
електронният фиш е и явно необоснован, тъй като приетите в него за
установени факти не се подкрепят от събраните в хода на производството
доказателства. Претендира се и неправилно определяне на наложеното
наказание.
В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява и
не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от а. с. от АК-
1
Перник, с приложено пълномощно по делото за упълномощаването и да
представлява жалбоподателя в хода на производството в качеството на
процесуален представител. В молбата са изложени допълнителни
съображения за издаване на обжалвания ЕФ при неправилно приложение на
материалния закон, а именно за липса на достатъчно доказателства за
извършване на нарушението – липса на достатъчно доказателства за мястото
на проверката, непосочване на вида на АТСС в Протокола от проверката,
неподписване на последния от всички служители, които е следвало да го
попълнят и са го попълнили, липса на възможност от приложената по делото
снимка да се изведе ясен и категоричен извод, че именно с автомобила на
жалбоподателя е извършено нарушението, несъответствие на словесното
описание на нарушението на цифровата квалификация на същото,
несъвпадение на номера на снимката /№11743F0/0189363/, с която се
установява нарушението с поредицата от номера от първо до последно
статично изображение /1993031 – 1993997/, посочени в приложения Протокол
за извършена проверка. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания
ЕФ и за присъждане на разноските, направени в хода на производството, с
оглед на представения договор за правна помощ.
Административно наказващият орган – СДВР, не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП,
доколкото въпреки, че АНО не представи надлежно доказателство, носещо
подписа на жалбоподателя, за връчване на обжалвания ЕФ, в представената
разпечатка от АИС-АНД е отразена дата на връчване – 01.11.2022 г., и
считано от тази дата, подадената на 11.11.2022 г. жалба чрез СДВР се явява
подадена в срока по чл.189, ал.8 ЗДвП.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя В. С. И. е издаден Електронен фиш /ЕФ/ серия
К ******** от СДВР, за това, че на 29.09.2021 г. в 16:54 часа в гр. София, бул.
Цар Борис III срещу *** с посока на движение от с. в. към кв. К. в гр. София,
при ограничение на скоростта 40 км./ч. в населено място, въведено с пътен
знак В26, е управлявал МПС – л.а. „********************** със скорост от
54 км./ч. или с превишена стойност на скоростта от 14 км./ч. В ЕФ е
посочено, че нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 с рег.
2
№11743f0.
По доказателствата и от правна страна:
Като доказателство за извършеното нарушение към ЕФ са приложени
документите, които следва да се съставят съгласно Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата – протокол рег. № 4332р-50339/30.09.2021 г., снимка
№11743F0/0189363, снимка на разположението на АТСС на пътя и снимка на
пътния знак, с който е въведено съответното ограничение на скоростта,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено
от БИМ и протокол от проверка за техническа изправност на АТСС №10-С-
ИСИС/08.03.2021 г., издаден от БИМ.
Съдът изцяло кредитира приложените писмени доказателства,
приобщени на осн. ч.283 НПК и вещественото доказателствено средство,
каквото представлява снимковия материал на л.4 от делото, съгл. чл. 189, ал.
15 от ЗДвП. Като от тях съдът констатира, че не се доказва по категоричен и
несъмнен начин връзката между протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. и снимковия материал. Това е така, защото в протокола за
използване на АТСС, вид СПУКС с №11743F0 /л.10 от делото/ е посочено, че
датата на използване е 29.09.2021 г., мястото на използване – гр. София, бул.
Цар Борис III срещу №466 с посока на движение на МПС от с. в. към кв. К.,
че е въведено ограничение на скоростта от 40 км./ч. с пътен знак В26, че
разстоянието от пътния знак до АТСС е 200 метра, че посоката на задействане
на АТСС е спрямо приближаващите МПС, при стационарен режим на
измерване. Освен това са посочени началния момент /16:00 часа/ и крайния
момент на работата на АТСС /16:00 часа/, както и че за това време с него са
заснети статични изображения от №1993031 до №1993997 и са установени 98
нарушения. Датата, часа, мястото и ограничението на скоростта съответстват
на посочените данни в снимката, на която е заснет л.а.
********************** при приближаване към АТСС, но е посочено, че
същата представлява снимка №11743F0/0189363, каквато не е била направена
при въпросния контрол с АТСС, видно от номерата на снимките, които са
направени, посочени в самия протокол – от №1993031 до №1993997. Това
несъответствие поставя под съмнение извода, че коментираната снимка
3
/веществено доказателствено средство/ е направена именно при използването
на АТСС№11743F0, удостоверено с въпросния протокол рег. № 4332р-
50339/30.09.2021 г. При наличие на това съмнение не може да се приеме, че
нарушението е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което
възражението в жалбата за недоказаност на извършването на нарушението се
явява основателно, което представлява основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, поради недоказаност на административнонаказателното обвинение, което
по съществото си представлява неправилно приложение на материалния
закон.
При този изход на делото, обсъждането на останалите възражения на
жалбоподателя е безпредметно, но за пълнота, следва да се отбележи, че
съдът намира същите за неоснователни.
В ЕФ се съдържа точно и ясно описание на обективните признаци на
нарушението, което е подведено под правилната материална и санкционна
разпоредба, като словесното описание на нарушението съответства на
цифровата квалификация. Посочен е вида на АТСС в Протокола от
проверката и същият е подписан, както от служителя, който го е съставил,
така и от този който го е проверил.
Независимо от това обаче, с оглед на гореизложените съображения,
обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, поради недоказаност на обвинението,
което е повдигнато с него, по категоричен и несъмнен начин.
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски.
По делото жалбоподателят И. е представляван от упълномощен
процесуален представител – а. с. от АК-Перник, която макар и да не се яви за
насроченото съдебно заседание, е извършила процесуално представителство
на жалбоподателя, депозирайки по делото молба с характеристики на писмена
защита. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие,
договореното възнаграждение за правната помощ от страна на адв. с. е 400
лева, което е посочено, че е заплатено в брой при подписване на договора,
както и че същият служи като разписка за платено адвокатско
възнаграждение. Поради това, съдът приема, че е представено доказателство
за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, съответно
за сторени разноски в размер на 400.00 лева, които следва да бъдат възложени
4
на СДВР, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН. От въззиваемата страна не е
направено възражение за прекомерност, а и претендираното възнаграждение е
в рамките на минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.18, ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К ********, издаден от СДВР, с
който на В. С. И. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50.00 лв.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
/СДВР/ да заплати на В. С. И., с ЕГН : ********** направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5