№ 1829
гр. Варна , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20203100502893 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 261 839
/21.08.2020г., подадена от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1,
представлявано от изпълнителните си директори Б.Г.И. и Ж.С.К. срещу
решение № 3659/03.08.2020г., постановено по гр.д. № 1222 / 2020г. на ВРС, 39
с-в, с което е осъден ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1 да заплати
на С. Х. С., ЕГН **********, адрес: *****, сумата в размер на 684 лв.
/шестстотин осемдесет и четири лева/, частичен иск от общ размер 794.99
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с
увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ******, ведно със законна лихва
върху нея считано от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание 405, ал. 1 КЗ и са
присъдени разноски в полза на ищеца.
В жалбата се излага, че решението е направилно - постановено в
1
нарушение на процесуалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и при явна необоснованост. Конкретизира, че
първоинстанционният съд не е разгледал направените с отговора на искова
молба твърдения за извършени нарушения на Общите условия по застраховка
„Каско на МПС" от страна на собственика на увреденото МПС. Счита, че така
постановеното решение не е надлежно мотивирано и съдът не е разгледал
всички спорни въпроси, с които е бил сезиран. В представените по делото
Общи условия, ясно са регламентирани основания, по които застрахователят
може да откаже да заплати изцяло или частично претенцията на
застрахования. В Общите условия е предвидено задължението на ползвателя
на застрахователни услуги да уведоми органите на МВР за настъпило ПТП,
като те от своя страна извършват необходимите действия и установят
обстоятелствата около, които е настъпило застрахователното събитие, както и
виновния водач. Видно от представените с Исковата молба документи,
собственикът на застрахованият автомобил е описал, че по автомобила му са
настъпили щети вследствие на ПТП причинено от неизвестен извършител.
След установяването на настъпилото събитие, ищецът по
първоинстанционното производство не е уведомил органите на МВР, като
това му недобросъвестно поведение е довело до невъзможност за
реализирането на регресното право на жалбоподателя. Твърди, че на
следващо място, неправилно съдът е определил дължимото обезщетение в
размер на 684 лв. частичен иск от 794, 99 лв. Първоинстанционният съд е
приел за безспорно, че ответното дружество е изплатило сумата от 108,21 лв.
, като съдът не е мотивирал, защо при определянето на дължимото
обезщетение не е приспадната тази изплатена сума от 108,21 лв. Не е ясно как
е определено и дължимото обезщетение, като съдът не се е мотивирал и
аргументирал, как е изчислил средната пазарна стойност на щетите. Не е ясно
дали за средна пазарна стойност е приета цената на оригиналите части или
тази на алтернативните. Моли се обжалваното решение да бъде изцяло
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло, в евентуалност да бъде намален размера
на обезщетението. Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.
В открито съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя
не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която изрично сочи, че
поддържа въззивната жалба и прилага списък с разноски.
2
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от С. Х. С., ЕГН **********, адрес: *****. В открито съдебно
заседание, страната и процесуалният му представител не се явяват, депозират
молба преди датата на о.с.з., в която изрично се сочи, че въззиваемият
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна, представя списък с
разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявен от С. Х. С., ЕГН **********, срещу ЗАД ”ДаллБогг: Живот и
Здраве”, ЕИК *********, иск с правно основание 405, ал. 1 КЗ за осъждане
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1 лев /един
лев/, представляваща частичен иск от общо 794.99 лв., обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на
03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с
ДКН ******, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В о.с.з. на 10.10.2020г., на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата
в размер на 1 лев /един лев/, заявена като частична от общ размер 794.99 лева,
на сумата в размер 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, заявена като
частична от общ размер 794.99 лева, като същият се счита предявен за сумата
в размер на 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири лева/, заявена като
частична от общ размер 794.99 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на
03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек автомобил Пежо 407 с
ДКН ******, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
3
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.11.2018г. между него и
ответника възникнало застрахователно правоотношение, обективирано в
застрахователна полица „Каско МПС” № BG 0201 18 ********* с валидност
от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г.. Предмет на договора бил лек автомобил,
собственост на ищеца, марка Пежо 407 с ДКН ******. Автомобилът бил
оценен на стойност 7 000 лева, като застрахователната премия, която следвало
да заплати ищеца съгласно застрахователния договор била в размер на сумата
от 469.20 лв. Премията била изцяло заплатена. На 03.10.2019 г. установил
увреждания по паркирания на ул. ***** зад бл. 8 автомобил - счупено дясно
огледало. На 04.10.2019 г. уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, като била регистрирана щета номер 0201 -
001547/2019 - 01 г. На 04.10.2019 г. служител на застрахователната компания
извършил оглед на автомобила и съставил опис - заключение за вреди на
МПС: Корпус странично дясно огледало - подмяна. На 24.10.2019г. по
банкова сметка получил застрахователно обезщетение в размер на 108.21 лв.
Счита, че определеното обезщетение не овъзмездява претърпените
имуществени вреди. Твърди, че за отстраняване на щетите била необходима
сумата в размер на 903.20лв., като след приспадане на заплатеното
обезщетение, застрахователят му дължал сумата в размер на 794.99 лева. Ето
защо има правен интерес да претендира обезщетение за отстраняване на
щетите по автомобила. Моли в тази връзка за постановяване на положително
решение по предявения частичен иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Далл Бог Живот и Здраве” АД е
депозирал писмен отговор, с който е изразено становище за неоснователност
на иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ищеца по застрахователна полица „Каско МПС” № BG 0201 18 00002563,
валидна от 30.12.2018 г. до 29.12.2019 г. Оспорва наведените в исковата
молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между
описания механизъм и сочените за настъпили вреди по МПС. Твърди, че
ищецът не е изпълнил задължението си, посочено в раздел X, т. 57.8 от
Общите условия за предоставяне на необходимата информация във връзка с
настъпване на щетите по МПС. Сочи се нарушаване и на задължението по
раздел X, т. 57.3 от Общите условия, за регистриране застрахователното
4
събитие пред компетентните органи в деня на настъпването му или
узнаването за него. Навежда доводи, че съгласно раздел X, т. 68.1 от Общите
условия, при събития, доказвани изключително с декларация на
застрахования и без документи, издадени от компетентните държавни органи,
удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без
двустранен констативен протокол (ДКП) за ПТП, съставен съгласно
изискванията на приложимото право, както и при невъзможност на
застрахования да представи необходимите документи, застрахователят
обезщетява вредите, като общият размер на определените не може да
надвишава 10% от застрахователната сума на МПС. Така максималният
размер на обезщетението за имуществени вреди възлизал на 700 лв. В
условията на евентуалност се излага, че изплатеното обезщетение е
справедлив еквивалент на претърпените от ищеца имуществени вреди и
достатъчен за тяхното репариране. Възразява се срещу пълния размер на
претенцията с твърдения, че същият е прекомерно завишен и несъответстващ
на средните пазарни цени, по които е възможно да се отремонтира
автомобила. Моли за отхвърляне на иска.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно дължимостта
на претендираното застрахователно обезщетение – неяснота как се формира
размера му и липса на произнасяне по отправено с отговора на исковата
молба възражение, че въз основа на клауза от ОУ следва да се намали
5
размера на евентуално дължимото обезщетение до 10% от застрахователната
стойност.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно
който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съобразно
чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му, застрахователното
обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност. Съгласно императивната правна норма
на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. А съобразно чл.
387 от КЗ, страните по застрахователния договор могат да определят
договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в
този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна
стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване
на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните, като
за различните застрахователни рискове по един застрахователен договор
могат да бъдат определени различни застрахователни стойности.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото
Свидетелство за регистрация на МПС част I, се установява, че ищецът е
собственик на процесния автомобил - Пежо 407 с ДКН ******.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че към 03.10.2019г. по отношение на процесният автомобил
е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника,
обективиран в полица № BG 0201 18 00002563, с валидност от 30.12.2018 г.
6
до 29.12.2019 г.
От посочената застрахователна полица № BG020118000002563/
14.11.2018г. е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на
застрахованото МПС е 7000 лева, при застрахователна премия 469.20 лева,
която е заплатена от ищеца, както се установява от сметката по полицата.
Ищецът е уведомил на 04.10.2019г. застрахователя за настъпилите щети
по автомобила, като ответникът е съставил Опис по щета № BG 0201 18
********* за причинени увреждания по автомобила – корпус странично
дясно огледало. Страните не спорят, а и не са представени от ищеца
доказателства за уведомяване на компетентните органи за настъпилото ПТП.
В уведомлението за щета ищецът сам е посочил, че не е регистрирано от
компетентните органи.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се
установява, че ответникът е определил и изплатил обезщетение за процесната
заведена щета в размер на 108.21 лева.
Представени са Общите условия по застраховка „Каско на МПС“,
действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие, от
които се установява, че съобразно чл. 68.1. страните са договорили, че
застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер при
събития, доказани изключително с декларация на застрахования и без
документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи
настъпването на застрахователното събитие или без двустранен констативен
протокол за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право,
както и при невъзможност на застрахования да представи необходимите
документи. В тези случаи, застрахователят обезщетява вредите, като общият
размер на определените и/или изплатени застрахователни обезщетения не
може да надвишава 10% от застрахователната сума на МПС. Ограничението
не се прилага за щети по стъкла на МПС.
Заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ сочи, увреждането
на механизма на корпуса на дясното огледало не е възможно да бъде
отремонтирано и това налага подмяната с ново. Общата стойност на щетата
на автомобила, като се определи стойността на частите по средни пазарни
7
цени за оригинални части към датата на събитието, без да се прилага
коефициент на овехтяване, с включен труд е в размер на 738.50 лв., а общата
стойност на щетата по средни пазарни цени от алтернативни доставчици и
сервизи, вкл. труд е в размер на 684.45 лв. Изрично вещото лице сочи, че за
процесния модел автомобил – 407 /фейслифт/ не се предлага Корпус огледало
дясно от алтернативен производител, като цената за елемента е една и съща и
при двата варианта на заключението. Разликата в цената идва от труд и
допълнителни материали по боядисването в официалния сервиз на марката и
в други сервиз, различни от официалния сервиз.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обезщетението за процесната щета следва да се изчисли след като се съобрази
чл. 68 т.1 от ОУ на застрахователя, приложими към процесния
застрахователен договор. Не са уведомени компетентните органи за
настъпилото ПТП, но това не е основание за отказ да се заплати
застрахователно обезщетение, а само за приложението на посочената
разпоредба от ОУ. Договорената застрахователна стойност е фиксирана
парична сума по смисъла на чл.387 от КЗ, като в този случай, чл.386, ал.2 не
се прилага. В клаузата на чл.68 т.1 от Общите условия е предвидено
изключението на чл.386, ал.2 от КЗ, а именно определена е фиксирана сума в
процент за конкретен застрахователен риск. Тази възможност е предвидена от
закона изрично. На основание чл. 7 ал.3 от ГПК, съдът намира, че клаузата не
се явява неравноправна, като същата е формулирана по ясен и недвусмислен
начин. Не са налице хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 - 19 от Закона за защита
на потребителите. Клаузата не създава възможност за облагодетелстване на
застрахователя за сметка на застрахования и това да го постави в по -
неравностойно имуществено положение. С посочената клауза се предвижда
лимит на отговорността на застрахователя, което според чл. 346 от КЗ е
допустимо и представлява в случая договорената между страните горна
граница на отговорността на застрахователя към застрахования, доколкото не
е законово определен такъв лимит, както е в случая при задължителната
застраховка "Гражданска отговорност"/чл.492 от КЗ/. В този случай размерът
на застрахователната отговорност е в зависимост от размера на
застрахователната сума на МПС.
Предвид изложеното и следва да се приложи чл. 68 т.1 от ОУ на
8
застрахователя, при което застрахователят дължи максимално 10% от
застрахователната сума /7000лв./, или сумата от 700 лв.
По отношение на остойностяване на щетата, съдът намира следното:
Вещото лице сочи изрично, че за процесния модел автомобил –Пежо 407
/фейслифт/ не се предлага Корпус огледало дясно от алтернативен
производител, като цената за елемента е една и съща и при двата варианта на
заключението. Разликата в цената идва от труд и допълнителни материали по
боядисването в официалния сервиз на марката и в други сервизи, различни от
официалния сервиз. От своя страна, законът единствено сочи, че
възстановителната стойност е тази, за която може да се възстанови
имущество с ново, от същия вид и качество, като това изискване е спазено
доколкото цената е дадена за оригинален елемент. Стойността на работата по
отстраняването на щетата и оценката на допълнителните материали, следва да
се изчисли по осреднени цени, както за официалния сервиз, така и за
алтернативните му.
Така, осреднената стойност, която съдът изчислява и определя на база
заключението по САТЕ за оригинален Корпус огледало дясно /във варианта
за официалния сервиз – 738,50 лв. и за алтернативните му - 684,45лв., чиито
сбор се разделя на две/ е в размер на 711,48 лева. Доколкото, обаче, сумата се
явява по-голяма от договорения от страните лимит на застрахователно
обезщетение от 700 лв., то и сумата следва да се редуцира до 700 лв. След
приспадане на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 108,21
лева, то и дължимият размер е 591, 79 лв. Искът за претендирания остатък се
явява основателен до този размер, като за горницата до претендираните 684
лева е недоказан по размер, респективно следва да бъде отхвърлен.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС
касателно размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна,
включително в частта за разноските.
Разноски при този изход на спора се следват на двете страни.
В рамките на първоинстанционното производство, от ищеца са
направени разноски в общ размер на 500 лв. /50 лв. – държавна такса, 150 лв.
– депозит за вещо лице и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
9
Разноските на ответника за първа инстанция са 300 лв. / 150 лв. – депозит за
вещо лице и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 87, ал. 8 от ГПК/. Съобразно изхода на спора на ищеца за първа
инстанция се дължат – 432,59 лв., а на ответника – 40, 44 лв.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия пред настоящата инстанция, което е в размер
на 300 лева е неоснователно – същото е съобразено с минимума по от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възражения. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
същият е заплатен. За въззивната инстанция, въззиваемият е направил
разноски в размер на 175 лв. /25 лв. – държавна такса и 150 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 87, ал. 8 от ГПК/.
Разноските на въззивника са 300 лв., представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съобразно изхода на спора на въззивника се дължат – 23,59
лв., а на въззиваемия – 259, 56 лв.
След съдебна компенсация на ищеца ще се присъди сума в размер на
628,12 лева за две инстанции, платима от ответника.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3659 / 03.08.2020г., постановено по гр.д. № 1222
/ 2020г. на Районен съд - Варна, 39 съдебен състав, с което ЗАД ”ДаллБогг:
Живот и Здраве”, ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”,
бул. ”Г. М. Димитров” № 1, е осъдено да заплати на С. Х. С., ЕГН
**********, адрес: *****, съдебен адрес: ****, сумата в размер на 684 лв.
/шестстотин осемдесет и четири лева/, частичен иск от общ размер 794.99
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат от настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с
увредения лек автомобил Пежо 407 с ДКН ******, В ЧАСТТА ЗА
ГОРНИЦАТА НАД ДЪЛЖИМИТЕ 591, 79 лв. /петстотин деветдесет и един
лева и седемдесет и девет стотинки/, до присъдените 684 лв. /шестстотин
10
осемдесет и четири лева/, като частичен иск от общ размер 794.99 лв.
/седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки/, ведно
със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Х. С., ЕГН **********, адрес: *****,
срещу ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, иск с правно
основание чл. 405 ал.1 от КЗ, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД
ДЪЛЖИМИТЕ 591, 79 лв. /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и
девет стотинки/, до претендираните 684 лв. /шестстотин осемдесет и четири
лева/, като частичен иск от общ размер 794.99 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 03.10.2019г. застрахователно събитие с увредения лек
автомобил Пежо 407 с ДКН ******, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, ж.к. ”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” № 1, да
заплати на С. Х. С., ЕГН **********, адрес: *****, сумата от 628,12 лв.
/шестстотин двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, разноски в
производството за две инстанции, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК и след
съдебна компенсация.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11