РЕШЕНИЕ
Номер
260898
Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд VІІІ
граждански състав
На 16.10
Година
2020
В публично заседание на 17.09.2020 г. в
следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 9665 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Евентуално съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Д.Т.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на сключения между страните в гр. П. Договор за паричен заем №
***** г. поради противоречие със закона и добрите нрави, а – при условията на
евентуалност, ако не уважи този иск - да прогласи нищожността на
клаузата на чл.4, ал.2 от Договора,
като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално –
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК,
накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките на чл.11, т.9 и т10 от ЗПК относно
същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба и в писмени защити съображения. Претендира
разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът “Изи Асет Мениджмънт” АД – гр. София оспорва исковете
и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства и заключенията от от 27.02.2020 г. и
допълнителното такова от 27.07.2020 г., и двете на вещото лице по ССЕ М.М., се
установява, че действително между страните в гр. Пловдив е бил сключен Договор
за паричен заем № **** г., с който ответното дружество е отпуснало на ищеца
паричен заем в размер на 300 лева, с 21 седмици срок на връщане, на 21 равни
седмични вноски, всяка от които в размер
на 15, 53 лева, а общата дължима за връщане сума е била в размер общо на 326,
05 лева.
Съгласно договореното в Договора за паричен заем, той е следвало да бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател
за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лева, да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор
за паричен заем,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има –
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по –
лош от „Редовен”,
или да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, за заемната
сума, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задължението
по договора, както и, че в случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка на
кредитора в размер на 147, 84
лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска,
към която се кумулира месечна вноска за неустойка в размер на 7, 04
лева, с която неустойка падежното вземане нараства значително.
Съдът, предвид събраните по делото писмени доказателства и посочените
заключения на ССЕ намира, че посоченият в Договора фиксиран
лихвен процент в размер на 40 % не отговаря на действително приложения
лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към
договорната лихва, а оттук - поради по-високия лихвен процент нараства и
стойността на годишния процент на
разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но
същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.2 от Договора
в действителния му размер (47, 05 %, както се
установява от заключенията на ССЕ) в нарушение на изискванията на чл.5 и на чл.11, т. 10 от ЗПК.
С
договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, към който се кумулира вземането, представляващо
скрита печалба, включена в Договора като клауза за неустойка (118, 27 % годишен процент на неустойката спрямо главницата и 23, 65 %
месечен процент на неустойката спрямо главницата, както се установява от
заключенията на ССЕ),
с която ответникът допълнително се обогатява се нарушават
добрите нрави,
и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в
негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение. Доколкото възнаградителната
лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума, когато
е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена,
се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, като понятието
„добри
нрави“
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност (в тази насока – Решение № 452/25.06.2010 г., постановено
по гр. д . № 4277/2008 г. по описа на
ВКС -
ІV ГО).
При така установената фактическа обстановка, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че действително горепосоченият
Договор за паричен заем противоречи на Закона и на добрите нрави, съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по
основание и като такъв следва да се уважи, като се прогласи нищожността на
Договора за паричен заем.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 170
лева – платени ДТ и депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка
с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адв. Е. И., адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА сключения между Д.Т.П., ЕГН **********,***, ****, със съдебен адрес:***, адв. Е. И., И „Изи Асет Мениджмънт” АД,ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру” № 28 – „Силвър Център“, ет.2, ап. 40-46, представлявано от ****., ПОРАДИ ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАКОНА И
ДОБРИТЕ НРАВИ.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Т.П., с
посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството
по делото В РАЗМЕР НА 170 лева.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт”
АД, с посочените
ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА *** Е.Г. И., със служебен адрес: *****, адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала.
M.K.