Решение по дело №719/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 519
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20211200500719
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Б., 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
ул.“Я.С.“ №18, ет.4, ап.11, чрез адв.П.З., против Решение №904677 от 09.06.2021 г.,
постановено по гр.д.№2975/2019 г. по описа на РС-Б..
С атакуваното решение по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че Г. Й. П. дължи
на „ЧЕБ АД сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№1226/19 г. по
описа на РС-Б., а именно: сумата от 440, 45 лв., представляваща главница за използвана и
неплатена електрическа енергия за периода от 24.05.2018 г. до 23.03.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението (21.05.2019 г.) до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 11, 92 лв., представляваща лихва за забава, считано
от 27.07.2018 г. до 09.05.2019 г. Едновременно с това, с атакуваното решение Г. Й. П. е
осъдена да заплати на „ЧЕБ АД разноски за заповедното производство в размер на 83 лв. и
такива, сторени в исковото производство в размер на 662 лв.
Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
решение. Най-напред се твърди, че атакуваното решение е постановено по нередовна искова
молба. В тази насока се посочва, че в случая ищецът е предявил множество обективно
съединени искове при условията на кумулативност, като за редовността на исковата молба е
необходимо както в обстоятелствената част на същата, така и в самия петитум, да бъде
индивидуализиран всеки един от исковете както по основание, така също и по размер, т.е.
1
всеки един от исковете следвало да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. Посочва
се, че в случая ищецът не е сторил това и не е спазил нормативните изисквания за редовност
на исковата молба, тъй като е „сборувал“ (обединил) общата дължима сума от множеството
обективно съединени искове, която претендира. Навежда се още, че всеки един от исковете,
които ищецът е предявил е независим от другите, поради което било необяснимо защо
ищецът твърди в исковата си молба, че сумите са били дължими за периода от 24.05.2018 г.
до 23.03.2019 г. Посочва се, че това е периодът, в който вземанията, които ищецът твърди,
че му се дължат, са възникнали, но фактът, че отделните вземания са възникнали в този
период, не ги прави едно цяло вземане. Твърди се, че всяко едно от вземанията има
самостоятелно съществуване, поради което ищецът е следвало да посочи за всяко от тях
отделен петитум, което не било сторено в случая. На следващо място, жалбоподателката
твърди, че съществувала абсолютна неяснота и по отношение на претенцията за лихва,
която ищецът претендира. В случая лихвата в размер на 11, 92 лв. била бланкетно посочена.
Твърди се, че в обстоятелствената част на исковата молба вземанията за лихви били
обособени като отделни, за десет на брой отделни периода, но в петитума те били обединени
като едно вземане в размер на 11, 92 лв., което водило до противоречие между
обстоятелствената част на исковата молба и петитума й. На следващо място, в жалбата се
излагат и съображения за неоснователност на предявените искове. В тази насока се посочва
най-напред, че ответницата не е подавала заявление за продажба на електрическа енергия по
смисъла на чл.8, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕБ АД, като по делото не бил представен от ищеца и договор между страните,
с оглед на което се поддържа, че между страните липсвало облигационно правоотношение
по продажба на електрическа енергия, от което следвало, че за тях не са възникнали
насрещни задължения по такъв договор. Ето защо за ответницата не е възникнало насрещно
задължение за заплащане на потребена електрическа енергия. На следващо място се твърди,
че неправилно съдът е приел, че ищецът е доказал по безспорен начин реалната доставка на
посочените в исковата молба количества ел. енергия. От доказателствата по делото не
можело да се направи извод, че ищецът фактически е доставял електрическа енергия, нито
че ответникът е ползвал такава. Твърди се, че ищецът е представил единствено издадени от
него фактури и справки/извлечения от счетоводни данни, които документи обаче изхождали
от него и представлявали изявления за изгодни за ищеца факти, поради което следвало да се
преценяват единствено като такива съгласно разпоредбите на ГПК. Посочва се, че при
условията на чл.182 ГПК счетоводните книги следва да се преценяват с оглед всички
обстоятелства по делото и не би могло само въз основа на тях да се правят изводи относно
възникването и изпълнението на правни задължения. В жалбата се твърди също така, че
неправилно районният съд е приел, че ищецът е доказал, че жалбоподателката е собственик
на имот, до който е доставяна ел. енергия. Съдът приел, че собствеността се установявала от
писмо на Община Б., но се твърди, че писмото на общината не представлява титул за
собственост, нито може да докаже подобни факти, независимо какво е отразено в него. На
следващо място, в жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът е страна
по договор за ел. енергия. Посочва се, че твърдяното облигационно правоотношение би
2
възникнало от момента на фактическото предоставяне на електрическа енергия в имота
(чл.8, ал.1 ОУ) след подаване на заявление с приложените към него документи по чл.8, ал.2
и 3 ОУ, а след като такова заявление не е подавано, то липсва и още една от предпоставките
за възникване на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. В жалбата се посочва
също така, че не е доказано по делото, че представените от ищеца Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕБ АД обвързват ответника,
доколкото по делото нямало данни те да са публикувани съгласно изискванията на чл.98а,
ал.3 и 4 от Закона за енергетиката. Иска се от съда да отмени атакуваното решение в цялост
и да постанови ново такова, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от „ЧЕБ АД, чрез адв.Р.
Д.. В него се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че от
петитума на исковата молба и допълнително представените молби по делото, било видно, че
не е налице противоречие с обстоятелствената част на исковата молба. Твърди се, че по
делото било установено по безспорен начин, че между страните са съществували
облигационни отношения по продажба на електрическа енергия. По делото била приложена
справка от Община Б. по партидата на ответницата, от която се доказвало, че тя е собственик
на процесния електроснабден имот. В кориците на делото се съдържала и ССЕ и СТЕ,
доказващи по безспорен начин размера на задълженията и коректността в отчитането на
потребената ел. енергия. Посочва се още, че ответникът е физическо лице, а ел. енергията
движима вещ, поради което законът не предвиждал в този случай форма за сключването на
двустранната сделка. Твърди се, че с битови абонати, които са присъединени към
разпределителната мрежа не се сключват договори в хартиен вид, а само в електронен с
посочен абонатен номер. Въззиваемият се позовава и на ТР4 от 29.01.2013 г. по т.д.4/12 г. на
ОСГТК на ВКС, като посочва, че е без значение как е сключен договорът – чрез изрични
насрещни волеизявления или по друг начин. Друго обстоятелство, потвърждаващо
наличието на валидна облигационна връзка, било и откриването на партида на името на
ответната страна в счетоводството на дружеството, на която бил даден уникален ИТН-
номер, по който да се начисляват всички дължими във връзка с доставката на ел. енергия
суми. Твърди се още в отговора, че по делото е безспорно доказано и количеството на
измерената ел. енергия в имота на ответницата. Твърди се, че от направената справка за
абонат било видно консумираната електрическа енергия по всяка от представените фактури,
измервателният уред, чрез който е отчетено това количество, както и конкретните дати, на
които са извършени отчитанията. Посочва се, че от счетоводната справка на потребител на
електрическа енергия се установява качеството на Г.П. като потребител. Навежда се, че
процесните фактури са издадени по реда и начина и въз основа на приетите от въззиваемия
Общи условия и доколкото договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили –
чл.20а ЗЗД, въззиваемият е нарушил договорните си задължения като не е заплатил сумите
по издадените фактури. С оглед изложените доводи се твърди, че е налице валидно
сключена и действаща между страните сделка за покупко-продажба на електроенергия, като
фактурата не е основание за плащане, а основание за плащане е доставката, като фактурата
3
удостоверявала този факт. В заключение се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените в
производството разноски.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, жалбоподателката Г.П.,
редовно призована, не се явява, за нея се явява адв.Стойкова, преупълномощена от адв.З.. По
съществото на делото, процесуалният представител поддържа съображения за основателност
на жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде уважена, като
основателна и доказана. Също така прави искане да бъде изплатено на особения
представител адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител.
Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон,
намира, че по делото е установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в
законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е подадена от
лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез
постановилия атакувания акт Районен съд – Б..
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо. Решението е постановено по редовна и
допустима искова молба.
В тази насока следва да се посочи, че са налице и специалните предпоставки за допустимост
по чл.422, ал.1 ГПК. Исковете са предявени от дружеството-заявител в производството по
чл.410 ГПК, като е спазен и едномесечният срок по чл.415, ал.1 ГПК. Тъй като издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника – ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите.
Решението е и правилно, по следните съображения:
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което съдът
препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в
мотивите на първоинстанционното решение.
От приложеното ч.гр.д.№1226/2019г. по описа на Районен съд – гр.Б., се установява, че
ищецът „ЧЕБ АД е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
въз основа на което съдът е издал Заповед №4696/21.05.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Г. Й. П., ЕГН
4
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б., ул.„Я.С.“ №1, вх. Б, ет. 8, ап. 24, да заплати
на кредитора „ЧЕБ” АД, с ЕИК: ,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. С, п.к. 1784,
район М, бул. „Ц.Ш“ 159, бл. Б.М., Бизнес център, представлявано от Л.В. и К.К., чрез
пълномощника адв. П.И., следните суми: сумата от 440, 45 лв. (четиристотин и четиридесет
лева и четиридесет и пет стотинки), главница, представляваща неизпълнено задължение за
доставена и потребена електрическа енергия за периода от 24.05.2018 г. до 23.03.2019 г., с
адрес на електроснабдения имот: гр. Б., ул. „Я.С.“ № 18, ет. 4, ап. 11, за клиентски №...., като
задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните
данъчни фактури: фактура № *********, издадена на 31.08.2018г.; фактура № *********,
издадена на 30.09.2018г., фактура № *********, издадена на 31.07.2018г.; фактура №
*********, издадена на 30.06.2018г., фактура № *********, издадена на 31.12.2018г.,
фактура № *********, издадена на 31.03.2019г., фактура № *********, издадена на
28.02.2019г., фактура № *********, издадена на 30.11.2018г., фактура № *********,
издадена на 31.10.2018г., фактура № *********, издадена на 31.01.2019г.; сумата от 11, 92
лв. /единадесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 27.07.2018 г. до 09.05.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 25, 00
лв. /двадесет и пет лева/, представляваща внесена държавна такса; сумата от 58,00 лв.
/петдесет и осем лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, с включен
ДДС.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, като съдът е указал на „ЧЕБ” АД, с ЕИК: ,,,,,,,,, че може да предяви иск срещу
длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок. Видно е, че в
законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на
съобщението по чл.415 от ГПК на 15.10.2019г., ищецът е депозирал на 06.11.2019 г. искова
молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№1226/2019г. по описа на Районен съд – гр.Б..
Предметът на дейност на ищцовото дружество е свързан с обществено снабдяване с
електрическа енергия, съгласно Закона за енергетиката след получаването на Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17 от
01.07.2013г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за
срок от 28 години. По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на “ЧЕБ” АД (л.39- 48 от първоинстанционното дело).
Приети като доказателства по делото са Справка-извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания, както и Счетоводна справка за консумация на клиенти, издадена на
основание чл. 107 от ЗЕ на името на ответника Г.П., с Клиентски № .... за обект **********,
5
намиращ се на адрес: гр. Б., ул.„Я.С.” № 18, ет. 4, ап. 11, от които се установява, че от „ЧЕБ
АД за този абонатен номер има издавани както предходни фактури, така и процесните
такива.
По делото са приети като доказателства фактури, издадени от ищцовото дружество за
консумираната електрическа енергия за електроснабден обект с клиентски номер ...., с адрес:
гр.Б., ул.„Я.С.” №18, ет.4, ап.11, както следва: Фактура №*********/30.06.2018г. за ел.
енергия за периода 24.05.2018г.-21.06.2018г. на стойност 8,88 лв., Фактура №
*********/31.07.2018г. за ел. енергия за периода 22.06.2018г.-30.06.2018г. на стойност
15,79 лв.; Фактура №*********/31.08.2018 г. за ел. енергия за периода 22.07.2018г.-
21.08.2018г. на стойност 13,92 лв., Фактура №*********/30.09.2018г. за ел. енергия за
периода от 22.08.2018г.-21.09.2018г. на стойност 12,73 лв., Фактура
№*********/31.10.2018г. за ел. енергия за периода 22.09.2018г.-22.10.2018г. на стойност
15,58 лв., Фактура № *********/30.11.2018г. за ел. енергия за периода 23.10.2018г.-
21.11.2018г. на стойност 22,85 лв., Фактура № *********/31.12.2018 г. за ел. енергия за
периода 22.11.2018 г.-22.12.2018 г. на стойност 80,86 лв., Фактура № *********/31.01.2019г.
за ел. енергия за периода 23.12.2018г.-22.01.2019 г. на стойност 169, 34 лв., Фактура №
*********/28.02.2019 г. за ел. енергия за периода 23.01.2019г.-21.02.2019г. на стойност 92,
90 лв. и Фактура № *********/31.03.2019 г. за ел. енергия за периода 22.02.2019г.-23.03.2019
г. на стойност 7, 60 лв.
По делото са приети изискани по искане на ищеца документи, приложени по гр.д.
№2953/2018г., водено между същите страни. От писмо с изх.№11-00-435/06.08.2020 г. от
Община Б. е видно, че ответникът Г. Й. П. е декларирала и плаща данък недвижим имот в
Община Б. - за апартамент №302, на четвъртия етаж, ул.„Я.С.” №18, гр.Б. и е вписана в
Службата по геодезия, картография и кадастър – Б., като собственик на самостоятелен обект
с идентификатор 04279.629.154.1.11 по кадастралната карта на Б. със същия адрес.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, районният съд
е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Т.. От приетото
заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е
установило, че счетоводството на „ЧЕБ” АД е водено редовно по отношение на начислените
задължения и осчетоводените плащания по партидата на ответника и че в счетоводството са
отразени като задължение за плащане посочените в исковата молба 10 броя фактури.
Констатирано е от експерта, че липсва отразяване на извършено плащане от страна на
ответника по процесните фактури. Според заключението на вещото лице за обект
„апартамент”, находящ се в гр. Б., ул.“Я.С.“ №18, ет.4, aп.11 при „ЧЕБ АД е регистриран
електромер под партида с абонатен номер /ИДН/- № ********** и ИТН (клиентски номер)
..... Партидата е регистрирана в клиентската информационна система на „ЧЕБ АД на името
на Г. Й. П. с ЕГН **********, като по клиентски № .... има данни за предходни плащания -
от 27.04.2010 г. Според заключението на вещото лице С.Т. общия размер на задължението
на ответника като главница по процесните фактури е в размер на 440, 45 лв., а размерът на
лихвата за периода от 27.07.2018г. до 09.05.2019 г. е в размер на 11, 92 лв.
6
По делото е изслушано и приобщено към доказателствения материал изготвеното
заключение от вещото лице инж.К.П. по допуснатата и назначена съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице е посочило, че има открита партида на името на ответника Г. Й. П.,
с абонaтен № **********, кл.№/ИТН/ .... и през процесния период за обекта е бил монтиран
електромер с фабричен №74952798, с дата на монтаж 25.08.2016 г., със сертификат за
метролог. проверка “2016г.” и срок за последваща метролог. проверка 2022 г. Подменен е на
дата 28.06.2019 г. (преди изтичане 6-г. норм.срок за период, метролог. проверка/- поради
масирана подмяна СТИ с директно отчитане- със СТИ с дистанц. отчитане. На тази дата за
абоната е монтиран СТИ м./мод. ’’Hexing ZTE/ НХЕ110”, 5/60А/230в, зав.№18503238/2019г.
Вещото лице е отразило в заключението, че през процесния период монтираният за обекта
на ответника електромер е бил годно техническо измервателно средство, отговарящо на
метрологичните и технически изисквания за СТИ – за процесния имот, с подробно
посочване и обосноваване на този си извод. Според вещото лице размерът на дължимите
суми за ел.енергия, потребена през процесния период по месеци- обща стойност и по
компоненти е 440, 45лв.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица по така изготвените експертни заключения
като пълни, компетентни, обективни и обосновани.
При така установените по-горе факти, РС-Б. е приел от правна страна, че предявеният иск по
чл.422, ал.1 вр. с чл.410 ГПК е основателен.
Районният съд е приел, че страните по делото са се намирали в процесния период
(24.05.2018 г. до 23.03.2019 г.) в облигационно правоотношение, по силата на което
ищцовото дружество е предоставяло ел.енергия на посочения в исковата молба адрес: Б.,
ул.“Я.С.“ 18, ет.4, ап.11. Приел е, че ответницата не е изпълнила в срок задължението си за
заплащане на сумите за използвана ел.енергия за процесния период от време, за които са
издадени и съответните фактури, поради което е счел за основателни предявените искове за
главница в размер на 440, 45 лв. за използвана и незаплатена ел.енергия за периода
24.05.2018 г. до 23.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението, както и за заплащане
на лихва за забава в размер на 11, 92 лв., считано за периода от 27.07.2018 г. до 09.05.2019 г.
Решението е правилно.
Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания,
за които в полза на ищеца „ЧЕБ АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в рамките на ч.гр.д.№1226/2019 г. по описа на РС - Б., като
предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл.422 във
вр. с чл.415 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземането за
мораторна лихва е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, във вр. с чл.86 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право.
7
Задължено лице за заплащане на ел. енергия към доставчика, съгласно правилата на
представените от ищеца Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕБ АД (чл.4, ал.1) е потребителят на електрическа енергия за битови нужди. Според
чл.4, ал.1 от Общите условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл.1, ал.3 от Общите условия
продавачът („ЧЕБ АД) осигурява снабдяването с електрическа енергия на потребителите,
присъединени към електроразпределителната мрежа на „ЧЕБ“ АД. По делото е безспорно
установено, че на името на ответницата Г.П. за процесния имот е открита партида при
ищеца, с клиентски номер:..... След подаване на заявлението за продажба на ел. енергия за
битови нужди, ответницата П. е станала страна по договора при общи условия за използване
на електроразпределителната мрежа на „ЧЕБ“ АД и за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕБ АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за
приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответницата да е поискала
изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в
допълнително споразумение. Именно поради договорните отношения между страните във
връзка с доставката на електроенергия, следва да се уреждат от тези общи условия.
Съгласно чл.13, ал.5 от ОУ потребителят е длъжен да уведоми продавача в 30 (тридесет)
дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със
собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на
обекта. В случая липсват по делото данни ответницата П. да е заявила пред „ЧЕБ АД
каквато и да е промяна, касаеща основанието, на което продавачът доставя електрическа
енергия на обекта. Ето защо съдът приема, че липсата на такова уведомление означава, че в
процесния период между страните е съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на ел. енергия. След като ответницата не е предприела действия за прекратяване
на договора, тя дължи на ищеца заплащане на консумираната електроенергия в имота за
процесния период от време (24.05.2018 г. до 23.03.2019 г.).
Страните не спорят, че претендираните със заявлението по чл.410 ГПК и с исковата молба
суми по фактури са начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника, т.е.
няма спор по отношение стойността на начислената във фактурите стойност на
електроенергията. Съгласно чл.19, ал.8 ОУ неполучаването на съобщението за дължимата от
потребителя сума, респ. неполучаването на фактурата от потребителя, не освобождава
потребителя от задължението да заплати дължимата сума. При това положение
потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал по основание и в пълен размер
наличието на вземането си за главница. С оглед установените правила за разпределяне на
доказателствената тежест и непредставянето на доказателства от ответната страна за
настъпили факти, погасяващи претендираното вземане за главница, съдът приема, че не е
8
извършено плащане на процесните вземания за главница. Затова предявеният главен иск
правилно е уважен от РС като основателен и доказан. Предвид основателността на главния
иск, основателен се явява и иска за заплащане на мораторна лихва в предявения размер от
11, 92 лв., обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл.86 от
ЗЗД. След изтичане на падежа, ответницата е изпаднала в забава за сумите на месечните
задължения, поради което на основание чл.86, ал.1 ЗЗД същата дължи лихва за забава. В
този смисъл иска за мораторна лихва, за процесния период правилно е уважен като
основателен и доказан в предявения размер.
Изложените съображения във въззивната жалба от особения представител на ответницата -
адв.П.З., за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като не е налице сключен
между страните по настоящото производство индивидуален договор за доставка на
електрическа енергия, е неоснователен. Както беше посочено по горе, съгласно чл.4, ал.2 от
представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕБ” АД, „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си”. Тоест Общите условия на „ЧЕБ” АД свързват качеството на един субект
на потребител на електрическа енергия, а оттам и на страна - купувач по договора за
продажба на електрическа енергия, със собствеността или с вещното право на ползване
върху захранвания с електрическа енергия имот (обект). В чл.4, ал.3 от Общите условия е
установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на
електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това
лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок. В този случай за
задълженията към продавача собственикът или титулярът на вещното право на ползване е
солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си.
От анализа на горните клаузи на Общите условия следват два извода: първо, че потребител
на електрическа енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач по сключения при Общи
условия договор за продажба на електрическа енергия, е физическо лице - носител на вещно
право (собственик или ползвател) на имот, захранван от дружеството - доставчик с
електрическа енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на вещното право
върху имота (обекта), захранван с електрическа енергия, собственикът, респ. ползвателят,
губи и качеството си на потребител на електрическа енергия за битови нужди, съответно и
на страна (купувач) по сключения при Общи условия договор за продажба на електрическа
енергия за този имот.
От страна на ищеца пред първата инстанция са ангажирани доказателства, че ответникът е
собственик на процесния имот. В тази връзка съдът констатира от писмото на Община Б., че
ответницата е декларирала и плаща данък за недвижим имот в Община Б. - за апартамент
№302, на четвъртия етаж, ул.„Я.С.” №18, гр.Б. и е вписана в Службата по геодезия,
9
картография и кадастър - Б., като собственик на самостоятелен обект с идентификатор
04279.629.154.1.11 по кадастралната карта на Б. със същия адрес. Видно е, че имотът, който
същата е декларирала като собствен е на същата улица, номер и етаж, както този, на който
ищецът твърди, че е доставял електро енергия. На следващо място видно от последните
цифри на идентификатора същите са 11, което съответства винаги и на номера на
апартамента. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно твърдението на особения
представител на въззивницата, че същата не е собственик на електроснабдения имот и
между страните не е възникнала облигационна връзка.
Неоснователно е и възражението на особения представител, че ищецът не е доказал
реалната доставка на посочените в исковата молба количества ел. енергия. В тази насока
следва да се посочи, че от представените по делото писмени доказателства и от
неоспорените от страните заключения на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-
техническата експертиза, се установява, че отчитането на изразходваната електрическа
енергия се е извършвало на база на показанията на средството за техническо измерване,
което е било годно и е отговаряло на метрологичните и технически изисквания за
електромери. Количеството изразходвана енергия, за което са начислени сумите по всяка от
фактурите, съответства на подадените в счетоводството на ищеца справки-извлечения за
консумирана енергия от средството за техническо измерване, което се установява от
заключението на вещото лице. За изразходваната ел. енергия съобразно изискванията на
Закона за счетоводството, от дружеството доставчик са били издадени процесните по делото
10 броя фактури, които са били осчетоводени в счетоводството на дружеството ищец.
Фактурата е свидетелствуващ документ, удостоверяващ материализираното изявление в нея,
като в конкретния случай се установи и доказа, че посоченото във фактурите количество
изразходвана ел. енергия, отговаря на действително потребената такава от потребителя.
С оглед неоснователността на жалбата, атакуваното решение, като валидно, допустимо и
правилно следва да се потвърди, като съдът препраща на основание чл.272 ГПК и към
мотивите на районния съд.
В полза на въззиваемото дружество с оглед изхода от въззивната проверка следва да се
присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10,00 лв. и за
особен представител в размер на 300 лв., или следва да се присъдят направени разноски
пред настоящата инстанция в общ размер на 310 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк.дело №6/2012 г.
на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не
дължи внасяне на държавната такса, а това задължение е на представляваната от него
страна, а именно на жалбоподателя Г. Й. П.. Дължимата държавна такса се присъжда с
решението по спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото. Тъй като
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно
обжалване в размер на общо 50,00 лв., платима по сметка на ОС - Б., както и държавна такса
от 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на сумата.
10
На особения представител на жалбоподателя – адв.П.З., следва да се изплати
възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство пред въззивния съд
в размер на 300 лв., внесено с платежно нареждане на л.22 от въззивното дело.
Решението по арг. от чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Водим от горните съображения, Б.ският окръжен съд


РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА Решение №904677 от 09.06.2021 г., постановено по гр.д.№2975/2019 г.
по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА Г. Й. П., с ЕГН **********, с адрес Б., ул.“Я.С.“ № 18, ет.4, ап.11, да заплати на
“ЧЕБ” АД, ЕИК:,,,,,,,,, сумата от 310 лв. (триста и десет лева) - представляващи направени
разноски пред ОС - Б..
ОСЪЖДА Г. Й. П., с ЕГН **********, с адрес Б., ул.“Я.С.“ № 18, ет.4, ап.11 да заплати по
сметка на ОС - Б. държавна такса в размер на 50 лв. (петдесет лева) за въззивното обжалване
на постановеното решение, както и държавна такса от 5/пет/ лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за събиране на сумата.
ДА СЕ изплати на адв.П.З. възнаграждение за осъщественото от нея процесуално
представителство на жалбоподателката пред въззивния съд в размер на 300 лв., внесено с
платежно нареждане на л.22 от въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11