РЕШЕНИЕ
№ 1115
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501273 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Пловдив-
Район „***“,ЕИК-0004715040065,чрез пълномощника адв.М.Г.,против решение №
728/07.03.22г.,постановено по гр.д.№ 15104/21г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е
призната за незаконосъобразна и отменена като такава Заповед № ***г.на Кмета на Община
Пловдив-Район „***“,с която на осн.чл.188,т.1 от КТ,при спазване изискванията на
чл.189,чл.192 и чл.194 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на П.
И. П.,ЕГН-********** от гр.Пловдив и е осъдена Община Пловдив да му заплати
направените разноски по делото в размер на 400лв.
Жалбоподателят намира атакуваното решение за незаконосъобразно и
неправилно,постановено при съществени процесуални нарушения,нарушения на
императивни материалноправни норми и в разрез със събраните по делото
доказателства,поради което моли съда да го отмени по подробно изложените в жалбата
съображения и да постанови друго,с което да отхвърли иска.Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-П. И. П.,ЕГН-**********,чрез пълномощника си адв.Б. П. счита
решението за правилно.Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна по изложени в
писмен отговор съображения.Претендира разноски за въззивната инстанция.Прави
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
1
ПдОС след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
В исковата си молба ищецът П. И. П. сочи,че има сключен тр.договор с ответната
община и изпълнява длъжността „***.На 02.09.21г.му била връчена Заповед № ***г.,с която
му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.Счита,че не е спазен чл.194 от КТ-
наказанието било наложено извън предвидения срок.Работодателят не приложил правилно
чл.189 от КТ,не направил преценка на конкретното нарушение,не взел под внимание
дадените от ищеца писмени обяснения и не направил преценка на конкретното нарушение и
вината му.Оспорвайки основателността на наложеното му наказание,ищецът твърди,че на
24.03.21г.му е връчен протокол за резултати от комплексна проверка,извършена на
осн.чл.125,ал.1,т.1 от ЗМВР,в който били констатирани нарушения и срок за отстраняването
им,в това число и нарушението по т.5 от протокола,в което като предписание било
посочено да се подменят нестандартните предпазители в главното разпределително табло на
сградата на бул.*** със стандартни съгл.изискванията на Наредба № 8121-647 за
ПНПБЕО.Твърди,че не влиза в задълженията му по длъжностна характеристика да отговаря
за ел.захранването,ел.уредите,ел.снабдяването в сградата на района,а и той нямал никакви
познания в тази област.Въпреки че нямал необходимата компетентност,ищецът положил
всички необходими усилия да изпълни качествено поставената задача,като уведомил
инж.М..Фирмата,която следвало да извърши подмяната на предпазителите обаче забавила
изпълнението на поръчката по независещи от П. причини.Оспорва причината за посоченото
в заповедта за налагане на дисц.наказание „аварийно спиране на захранването в сградата на
района“ на 02.08.21г.да се дължи на претоварване на главното разпределително табло
поради ненавременната подмяна на предпазителите.Настоява за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание поради изложените съображения.
В писмения си отговор по реда на чл.131 от ГПК ответната община Пловдив,район
*** оспорва исковата молба като неоснователна,като счита,че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено-издадената заповед притежавала изискуемите се от закона
реквизити,налагането на наказанието било направено след законосъобразно проведено
дисциплинарно производство,в предвидените за това срокове по КТ от компетентния за това
орган на работодателя.
ПдОС,като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните,че между тях е налице трудово правоотношение и П. И.
П. заема длъжността „***(***).
На 28.07.2020г. ищецът е подписал длъжностна характеристика,в която са посочени
преките му задължения.В раздел V,т.5.2.15 е залегнало задължение да изпълнява
допълнително възложените му от Кмета,Секретаря,заместник-кмета и прекия ръководител
задачи,а в т.5.3.7.-да изпълнява и други конкретно възложени задачи,свързани с длъжността.
В Протокол от 09.03.21г.са отразени резултатите от проведена комплексна
проверка,извършена на Кметство район „***“ към Община Пловдив от РД „***“-Пловдив на
2
осн.чл.125,ал.1,т.1 от ЗМВР,като са дадени пет предписания и срок за изпълнението
им.Процесното предписание по т.5 е да се подменят нестандартните
(подсилени)предпазители в главното разпределително табло на сградата на бул.***със
стандартни съгл.изискванията на чл.37,т.1 от Наредба № 8121-647 за ПНПБЕО в срок до
20.05.2021г.На ищеца е възложено изпълнението на това предписание,видно от извадката от
деловодната система на Районната администрация на л.38 от първоинстанционното дело.
С обжалваната заповед на П. И. П. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
за извършеното нарушение на трудовата дисциплина поради неизпълнение на
отстраняването на констатираното нарушение в поставения срок за изпълнение-
20.05.21г.,като той не е докладвал на прекия си ръководител за възникналите проблеми при
отстраняването на предписанието по т.5 от Протокола и за забавянето му.
Работодателят е поискал от ищеца писмени обяснения с писмо от 18.08.21г.,връчено
му на 19.08.21г.,а последният е депозирал такива с вх.№ 3-9100-217/24.08.21г.Изложил е в
обясненията си,че е направена организация за промяна на нестандартните предпазители в
главното табло със стандартни такива,уведомена е ел.инж.Т.М. и й е предоставено копие от
протокола от проверката по компетентност.Посочва,че било необходимо съдействие от
ЕВН.Поради заболяване на служител на фирмата изпълнител се наложило удължаване на
срока за изпълнение поради независещи от ищеца причини.Той уведомил ст.инсп.С. за
забавянето.С ново искане от 26.08.21г. за даване на обяснения,връчено на ищеца на същата
дата,работодателят е поискал уточнение във връзка с предходните обяснения,включително
дали ищецът е докладвал на прекия си ръководител за възникналите проблеми при
изпълнение на предписанието и за това,че не са изпълнени в срок,коя е фирмата изпълнител
и защо неизпълнението се е проточило във времето от крайния срок на предписанието
20.05.21г.до 02.08.212г.Последвало е ново писмено обяснение с вх.№ 3-9100-218/30.08.21г.,с
което ищецът посочва коя е фирмата изпълнител-„К. 2006“ЕООД; че бил уведомен от
представител на фирмата,че техен служител е заболял от ковид и ще се наложи забавяне на
изпълнението,както и че е уведомил единствено инж.Й. С. за забавянето,(който обаче не е
прекия ръководител на ищеца,а е човекът, извършил проверката от ТД“***“).
За установяване твърденията в исковата молба,както и на оспорванията от страна на
работодателя са изслушани по първоинстанционното дело показанията на двама
свидетели.Свидетелят на ищеца-И. К.,управител на фирма „К. 2006“посочва,че П. се
обърнал „за услуги“ към неговата фирма през м.април-май 2021г.,за да се преправи едно
табло,като се подновят стари винтови предпазители с автоматични.Посетили
общината,договорили се,че ще се видят и чуят,но впоследствие се наложило фирмата да не
работи известно време и така се разминали с тях.Бил ангажиран устно с
работата.Свидетелят на ответната Община-С. Т.,служител в Общината на длъжност
секретар дава показания,че през лятото на 2021г.на два пъти спирал тока в сградата на
района,като последният път било доста продължително и това затруднило работата на
администрацията.След възникването на проблема кметът го помолил да провери причината
за спирането на тока.Свидетелят установил,че със заповед на П. е вменено той да отговаря и
3
изпълнява задълженията по пожароизвестяването,а пожароизвестяването било свързано с
конкретния случай-неотстранени проблеми по предписание от пожарната служба.След като
спрял тока,били констатирани проблеми в таблото и бушоните и инж.Козарев се свързал с
фирма изпълнител,която да отстрани тези проблеми.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата,инициирала настоящото въззивно произнасяне,е подадена в законния срок
от надлежно легитимирана страна,при наличието на правен интерес от обжалване,поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгл.чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.В обхвата на така посочените
въззивни предели настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,съобразно
чл.269,ал.1,изр.второ от ГПК,въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за това дали е спазен срока за налагане на дисциплинарното
наказание,както и дали са налице основанията,посочени в атакуваната заповед за налагане
на дисц.наказание.
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.357 във вр.с
чл.188,т.1 от КТ.
За основателността на иска с посоченото правно основание съдът следва да се
констатира незаконосъобразност на издадената заповед на формално или материалноправно
основание или несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното
нарушение на трудовата дисциплина.
Районният съд е приел,че никъде в процесната заповед не било посочено кога са
извършени твърдените нарушения на трудовата дисциплина от ищеца,което само по себе си
правело заповедта немотивирана и било достатъчно основание да бъде призната за
незаконна и отменена.Освен това водело до невъзможност съдът да провери зали заповедта
е издадена и наказанието наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194,ал.1 от
КТ от откриването,респективно-от извършването на нарушението.Отделно ответникът не
бил ангажирал каквито и да било доказателства,от които да се установява,че ищецът е
извършил посочените в заповедта нарушения на тр.дисциплина,нито как същите са довели
до твърдяното неизпълнение на възложената работа.Изложил е мотиви,че дори да се
приемело,че твърдените от ответника нарушения на тр.дисциплина са били открити с
Протокола и Предписанията,връчени на ищеца на 24.03.21г.,процесната заповед е била
издадена и връчена на ищеца и дисциплинарното наказание е било наложено на 02.09.21г.-
след изтичането на преклузивния двумесечен срок от откриването на нарушенията по
4
чл.194,ал.1 от КТ.
Настоящият състав намира,че процесната заповед за уволнение е издадена от
компетентно длъжностно лице,налице е очертаване на относимите към констатираната
дисциплинарна простъпка обективни признаци на нарушението,посочен е
нарушителят,наказанието и законовия текст,въз основа на който е постановено.Не се
споделят изводите на районния съд,че заповедта не изпълнява изискванията за форма
поради неизпълнение изискването на чл.195,ал.1,предл.3 от КТ-да не е посочено кога е
извършено нарушението.В случая се касае не за конкретен момент на извършването на
нарушението,а за съответен период от време,а нарушението се изразява в бездействие на
ищеца да изпълни вменени му с дл.характеристика задължения.От съдържанието на
процесната заповед се установява,че нарушението се изразява в неизпълнението на
задължението на ищеца да отстрани констатирано нарушение-подмяна на нестандартни със
стандартни предпазители в поставения за това срок-20.05.21г.Т.е.началният момент на
периода на неизпълнение е именно тази дата,а крайната дата на периода на неизпълнението-
02.08.21г.,когато е настъпило аварийното спиране на електрозахранването.Т.е.периодът на
нарушението обхваща 2,5 месеца,в които ищецът не е изпълнил задължението си да
организира подмяната на предпазителите в главното табло.
Относно срокът за налагане на дисц.наказание по чл.194,ал.1 от КТ изводите на ПдРС
са напълно погрешни.Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването им.В случая моментът на откриване на нарушението не е 24.03.21г.,когато на
ищеца е връчен протокола с предписанието,тъй като към този момент той е разполагал със
срок за изпълнение,нито датата на изтичане на срока за изпълнение-20.05.21г.,а спирането
на тока през м.август 2021г.и установяването на причината за това спиране-несменените
предпазители на главното табло по вина на ищеца,чието задължение е било да организира
смяната им.Доколкото с докладната до Кмета от секретаря на район *** С. Т. от
18.08.21г.е установена причината за аварийното спиране на тока-неизпълнението на
задълженията на П. да изпълни предписанията по т.5 от Протокола,то настоящата инстанция
приема,че моментът на откриване на нарушението е именно 18.08.21г.Дори и да се
приеме,че това е датата на аварийното спиране на тока-02.08.21г.,то и в двата случая не е
изтекъл преклузивният двумесечен срок по чл.194,ал.1 от КТ.Ето защо настоящата
инстанция намира процесната заповед за законосъобразна на формално основание.
Неправилен е и извода на районният съд,че ответникът не бил ангажирал никакви
доказателства,че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения.Напротив,по делото
са събрани множество писмени и гласни доказателства в тази насока,които
първоинстанционният съд не е взел предвид.П. е присъствал на извършената проверка от
РД „***“-Пловдив,което се установява от самия протокол и е бил запознат с дадените
предписания,а от извадките от водената в Районната администрация деловодна система е
видно,че изпълнението на предписанията по Протокол № 3-244-739/24.03.21г.е възложено
от М. К. на П.П. и самият той е отразил,че е изпълнил задачата на 12.05.21г.,макар същата
5
да не била изпълнена до 02.08.21г.,което се установява от писмените обяснения на П. и от
показанията на св.К..Ищецът не е уведомил и прекия си началник за неизпълнението,вместо
това е отчел изпълнение на задачата.
Изтъкнатата от ищеца причина за забавянето на изпълнението също не се доказа по
делото.Не става ясно нито от показанията на св.К.,нито от писмените обяснения на ищеца
защо фирмата изпълнител не е извършила смяната на предпазителите.Дори и да се
приеме,че е имало уважителна причина за забавянето от страна на фирмата,то ищецът е
разполагал с достатъчно време да организира смяната на предпазителите от друга фирма-
както в предвидения срок до 20.05.21г,така и до 02.08.21г.,но не го е направил.Вместо това
е отчел,че е изпълнил възложената му задача.
Неоснователни са възраженията на ищеца,че в длъжностната му характеристика не
влизало задължение да отговаря за ел.захранването,като за това в администрацията на
общината имало назначен служител на длъжност електроинженер.От ищеца не се е
изисквало той сам физически да извърши смяната на предпазителите,а само да организира
подмяната им като избере фирма-изпълнител и проследи изпълнението от нея.Освен това
тази задача е поставена за изпълнение на предписания,дадени от служба“ Пожарна
безопасност и защита на населението“ и е пряко свързана с работата му като младши
експерт ОМП,която изисква същият да създава организация по поддържането на сили и
средства за работа при възникване на бедствия,аварии и катастрофи.Противопожарната
безопасност също е част от тази организация.Длъжностната характеристика (т.5.3.7 от
раздел V) предвижда ищецът да изпълнява и други конкретно възложени задачи,свързани с
длъжността,каквато е и поставената му такава с оглед предписанията на РД „***“-Пловдив.
От всичко гореизложено се налага извода,че атакуваната заповед за дисциплинарно
наказание е изготвена в съответствие с изискванията на чл.193,ал.1,чл.194,ал.1 и чл.195,ал.1
от КТ,а ищецът П. е извършил соченото в мотивната й част нарушение на трудовата
дисциплина.Наложеното най-леко дисциплинарно наказание „забележка“ е съразмерно с
извършеното нарушение на тр.дисциплина.
Поради несъвпадане на изводите на ПдОС с тези в обжалваното решение,последното
следва да бъде отменено изцяло,включително и в частта за разноските.
С оглед изхода на спора П. И. П. следва да бъде осъден да заплати на Община
Пловдив-Район „***“ направените от ответната община разноски в двете
инстанции.Същите са за адв.възнаграждения съобразно представени Договори за правна
помощ от 20.10.21г. и 14.03.22г.и платежни нареждания,доколкото са платени по банков път
в размер на по 720лв.с включен ДДС предвид обстоятелството,че пълномощникът е
регистриран по ЗДДС(приложима е разпоредбата на §2а от ДР на НМРАВ № 1/04г.)
Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно.Същото е
договорено в минималният размер,предвиден в НМРАВ-чл.7,ал.1,т.4-600лв.+ ДДС.
Воден от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 728/07.03.22г.,постановено по гр.д.№ 15104/21г.по описа на
ПдРС,8-ми гр.с.,с което е призната за незаконосъобразна и отменена като такава Заповед №
***г.на Кмета на Община Пловдив-Район „***“,с която на осн.чл.188,т.1 от КТ,при спазване
изискванията на чл.189,чл.192 и чл.194 от КТ е било наложено дисциплинарно наказание
„забележка“ на П. И. П.,ЕГН-********** от гр.Пловдив и е осъдена Община Пловдив да му
заплати направените разноски по делото в размер на 400лв.,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. П.,ЕГН-********** от гр.Пловдив иск за
признаване за незаконосъобразна и за отмяна на Заповед № ***г.на Кмета на Община
Пловдив-Район „***“,с която е наложено на П. И. П. дисциплинарно наказание
„забележка“,като неоснователен.
ОСЪЖДА П. И. П.,ЕГН-**********,гр.Пловдив да заплати на Община Пловдив-
Район „***“,ЕИК-0004715040065,представлявана от Кмета С. А. сумата от 1440(хиляда
четиристотин и четиридесет)лв.съдебни разноски за двете инстанции за адвокатско
възнаграждение.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7