О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 734 Година 2018,20.04. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесети април Година две хиляди и осемнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1298 по
описа за 2014 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Постъпила е молба от един от ответниците по делото Н.К.Д. чрез пълномощника му адв. П.А. с отправено искане за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК,с присъждане на сумата от 200 лв. ,заплатена на ръка в съдебно заседание на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза.Приложен е препис от нея.
Искането е с правно основание в чл.248
от ГПК.
Ищецът по делото Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество/предишно наименование Комисия за
отнемане на незаконно придобито
имущество / с адрес за призоваване гр.Бургас ,ул.”Филип Кутев ”,№ 26 А,ет.3
в писмено становище ,депозирано от пълномощника Росица Иванова в указания едноседмичен срок, е заявил,че счита,че не се касае до пропуск на
съда при произнасянето му в частта за разноските,тъй като претендираните такива
по опис са били в общ размер от 4000
лв.-за депозит и доплащане на вещото лице,като
от тях са присъдени 2500 лв.,действително заплатени съгласно банков
документ на л.1718 от делото.Не прилага доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди
доводите на страните намира следното:
Искането е допустимо с оглед наличието на специалната
положителна процесуална предпоставка ,предвидена в разпоредбата на чл.80,изр.2
от ГПК,а именно правото на страната да
иска изменение на решението, в частта му за разноските е обусловено от
прилагане на списък.
Видно от
данните по делото в последното съдебно заседание,молителят-ответник като е
поискал присъждане на разноски ,е приложил и списък с претендираните такива от него.
Искането е неоснователно.
И по отношение на отговорността
за разноски важи принципа залегнал в разпоредбата на чл.6 от ГПК,а именно
диспозитивно начало,според ал.2 на който предметът и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните.Следователно,на страните се присъждат
разноски,доколкото такива са поискани и в размера ,в който са поискани.За
установяване размера на търсените
разноски законът е предвидил представянето на списък по чл.80 от ГПК от страната,в който тя посочва
вида и размера на търсените такива за
производството по съответното дело.
Двете хипотези на чл.248 от ГПК са
приложими при наличие на различни факти.Допълване на решението може да се
иска,когато съдът не се е произнесъл изобщо
по редовно и своевременно направено искане за присъждане на
разноски,като за произнасянето е без значение
прилагането на списък с такива.Съдът дължи произнасяне,но страната няма право да иска изменение на
решението,с твърдения за неправилно изчислени или определени разноски.Изменение
на решението може да се инициира от страната, след като съдът е определил дължимите разноски,за присъждане на които тя
е направила своевременно искане,придружено със списък,но
намира,че те следва да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне,
а за изменение в размера на вече присъденото.
В настоящия случай съдът се е произнесъл по въпроса за
разноските,следователно искането не може да бъде възприето като такова за
допълване на решението,а следва да бъде
разгледано като такова за изменение на определените разноски.При това
положение съдът следва да прецени налице ли е съответствие на произнасянето му
с поисканото съгласно списъка.Видно от приложения списък,ответникът е поискал
две суми за разноски за вещо лице-депозит от 2500 лв. и допълнителен депозит от
1500 лв.Списъкът не съдържа посочване на
сумата от 200 лв.,представляваща доплащане,осъществено реално в съдебно заседание чрез предаване на ръка на парична сума от 200
лв. за допълване на определеното на вещо
лице възнаграждение за изслушано и прието негово заключение в това
заседание,платеният депозит за което се е оказал по-малък.В списъка са посочени две суми,значително по-големи от
сумата от 200 лв. и по вид са описани
като депозит,т.е. внесени предварително ,на основание чл.76 от ГПК,а не платени
след приемане на заключението.
При това положение съдът
намира,че сумата от 200 лв. не е била поискана от ответника,искане за
присъждането й за първи път се прави
след постановяване на решението с молбатна от 30.03.2018 год. под
формата на претенция за изменение на решението, в частта за разноските,като не
се установява съдът да е допуснал
погрешни изчисления или да е допуснал пропуск при установяването им,т.е.
произнасянето му да не е съобразено със своевременно заявеното твърдение на
страната за направени разноски,обективирано в приложения списък в последното
съдебно заседание.
С оглед на горното съдът счита,че
искането за присъждане на сумата от 200 лв.
е неоснователно и молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане и на тази сума, следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на
основание чл.248 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по делото Н.К.Д. чрез пълномощника му адв. П.А. за изменение на постановеното по делото решение ,в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК .
Определението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните пред
Бургаски апелативен съд.
Съдия: