№ 17822
гр. София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110172323 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „***“ ЕООД против „***“ ЕООД
иск с правно основание чл. 422 ГПК чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 274,66 лева - неустойка за забава за периода
от 11.01.2021г. до 21.06.2021 г. съгл. чл. 11.1, б. "с" от договор № *****/20.08.2020 г.,
ведно със законна лихва от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение от 14.07.2021 г. по гр.д. № 36 870/2021 г. по описа на
СРС, 66 състав.
Ищецът претендира вземането си, което е за неустойка за забава, на осн.
писмен договор № *****/20.08.2020 г., сключен между двете страни – търговци.
Видно от договора в чл. 1 изрично е посочено, че договорът се сключва при ОУ, които
ищецът изрично е приел. ОУ са подписани от ищеца. В чл. 43,5 от ОУ е посочено,
както следва: “ако спорът не може да бъде разрешен в срок до 30 дни от
уведомлението, всички спорове, породени от тези ОУ или Договора като цяло или
отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото
тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за
попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали
обстоятелства, ще бъдат разрешавани от АС при БТПП“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на арбитражната клауза, като
сочи, че спорът следва да бъде отнесен към АС към БТПП.
С молба от 23.06.2022 г. ищецът възразява. Сочи, че според актове на ВКС,
които цитира, искът по чл. 422 ГПК следва да бъде предявен единствено и само пред
държавния съд, независимо от това с какъв предмет е, понеже в противен случай ЗИ не
би могла да влезе в сила.
Съдът намира, че делото не му е подведомствено и на осн. чл. 15, ал. 1 ГПК
производството следва да бъде прекратено.
1
Съгласно чл. 19 ГПК арбитритруеми са гражданските имуществени спорове, с
изключение на тези, относно които общественият интерес е така интензивен, че те по
силата на изрична разпоредба на закона следва да бъдат разрешавани единствено от
съдилищата. По този начин изрично са изключени от обсега на арбитража и на
арбитражното споразумение споровете относно вещни права и владение върху
недвижими имоти, издръжка и права, произтичащи от трудово правоотношение и
спорове, по които едната от страните е потребител. За да е арбитрируем даден спор, то
имущественото право следва да бъде в разпоредителната власт на неговия носител – т.е
относно него да може да се сключи спогодба. В този смисъл е и Определение от
10.06.2003 г. по МАД № 25/2002 г. Според чл. § 3, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗМТА
арбитражният съд може да разрешава граждански имуществени спорове, както и
спорове за попълване празноти в договор или приспособяването му към
нововъзникнали обстоятелства при наличие на арбитражна клауза. Съгласно чл. 1, ал.
2 от Правилник на АС при БТПП от 2017 г., арбитражният съд разрешава граждански
спорове, както и спорове за попълване на празнини в договори или приспособяването
им към нововъзникнали обстоятелства, независимо от това дали седалището или
местожителството на едната или и на двете страни е в Република България или вън от
нея.
В случая между страните е уговорена изрична арбитражна клауза, според която
всички спорове по договора ще се отнасят към арбитражния съд в съотвествие с
неговите правила. Общата воля на страните е споровете, произтичащи от договора, да
бъдат решавани от арбитраж, а не от държавен съд. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗМТА
арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши
всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях
относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Спорът, относно
който по волята на страните е изключена компетентността на държания съд, се
конкретизира чрез правоотношението, от което възникнал или може да възникне /така
„Българско ГПП“, Ж. Сталев и практиката - Решение от 5.II.1993 г. по арб. д. №
167/1992 г., Решение от 10.04.2008 г. по ВАД № 194/2007 г./. Тази конкретизация на
спора често е и единствената възможна предвид обстоятелството, че преобладаващо
арбитражните клаузи се договарят преди възникването на спора и отразяват волята на
страните спорът да бъде разрешен от арбитражен съд с възможност за избор на
конректен арбитър/и и процедурни правила, които могат да се отклоняват от
разписаното в ГПК.
Настоящият състав намира, че не съществува пречка искът по чл. 422 ГПК да
бъде разгледан от арбитражен съд. В случая се претендира неустойка за забава по
писмен договор, сключен между двама търговци. Не са налице изключенията на чл. 19
ГПК. Не отговаря на правната логика твърдението, че след постановяване на решение
от арбитражния съд ЗИ не би могла да влезе в сила. Това е така, понеже в чл. 422 ГПК,
а и останалите разпоредби на ГПК, относими към заповедното пр-во, е посочено
единствено, че: при възражение в срок заявителят следва да предяви иск, който е
установителен; че в хипотезата на ЗИ, издадена на осн. чл. 410 ГПК, то заповедта не
2
влиза в сила до влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК. Законът не
въвежда ограничения относно това, че искът по чл. 422 ГПК е единствено и екслузивно
подведомствен на държания съд. С ТР за заповедното производство / Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/ са окончателно
преодолени съществуващите преди разбирания, че искът по чл. 422 ГПК е строго
специфичен. Прие се с това ТР, че разпоредбите на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК намират
приложение в заповедното пр-во; че в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1
ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на някои отделни хипотези; че цесионер може да предяви
иска по чл. 422 ГПК; че в пр-вото по чл. 422 ГПК могат да се приемат за съвместно
разглеждане насрещни искове и други.
Цитираната от ищеца практика се отнася до различна хипотеза и не е относима
в настоящия случай. Ищецът цитира част от съществуващата обилна практика на ВКС
на РБ / а именно: Определение № 938 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2011 г.,
II т. о., ТК, Определение № 779 от 10.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 369/2012 г., II т.
о., ТК, Определение № 834 от 15.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 728/2012 г., I т. о., ТК,
Определение № 938 от 25.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2011 г., II т. о., ТК и
много други/, според която при издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа
на менителничен ефект, постъпило възражение и предявен иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземане, произтичащо от запис на заповед или менителница, то искът
подлежи на разглеждане от държавния съд, въпреки че в каузалното
правоотношение, което обезпечава ефектът, е уговорена арбитражна клауза. Това е
така, понеже основание за дължимост на процесното вземане е не договорът,
съдържащ арбитражна клауза, а менителничният ефект, който като абстрактна сделка е
различно и самостоятелно основание. Ищецът се позовава на актове, постановени по
такива казуси, а в настоящия случай вземането произтича пряко от договор, сключен
при ОУ, в които е уговорена арбитражна клауза.
Следователно, делото не е подведомствено на СРС. В този смисъл е и
Определение № 218 от 25.05.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 714/2016 г., I т. о., ТК, в
което ясно се разграничава хипотезата на иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ от
хипотези, породени от искове, подобни на настоящия иск.
С оглед на гореизложеното и на основание на чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело поради наличие на
арбитражна клауза.
Определението може да се обжалва с частна жалба през СГС в едноседмичен
3
срок от съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4