№ 181/12.3.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар |
Антоанета Метанова |
и с участието |
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
по к.н.а.х. дело № 73 по описа на съда за 2020 г. |
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Н.В.К.
с ЕГН ********** *** против решение № 144/01.11.2019 г., постановено по н.а.х.
дело № 263/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № №
ЗЗ-0000070 от 11.06.2019 г. на Началника на областен отдел "Автомобилна
администрация" при ГД "Автомобилна инспекция" гр. Пазарджик, с
което на касатора, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДВП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева /хиляда и
петстотин/, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, във вр. с Приложение 5, част II, раздел, 1, т. 2, б "б"
от същата Наредба.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде
отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, се представлява от адв. Д., който по изложени съображения моли съда
да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и законосъобразно и моли
да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е потвърдил наказателно постановление № № ЗЗ-0000070 от 11.06.2019 г. на Началника
на областен отдел "Автомобилна администрация" при ГД "Автомобилна
инспекция" гр. Пазарджик, с което на касатора, на основание чл. 178а, ал.
7, т. 1, пр. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин/, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б.
"б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, във вр. с Приложение 5, част II, раздел, 1, т. 2, б
"б" от същата Наредба.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 04.06.2019 г. при извършена проверка от служители
на ОО "Автомобилна администрация" гр. Пазарджик, по повод уведомление
за извършен годишен технически преглед на ППС без платен данък и изпратена справка
от Община Ракитово, в контролно технически пункт на ЕТ "Целев-51-Георги Целев"
с ЕИК *********, притежаващ разрешение № 95414/14.05.2018 г., находящ се гр. Велинград,
кв. Индустриален, е установено, че председателят на комисията Н.В.К., на
21.12.2018 г. е извършил периодичен преглед за техническа изправност с протокол
№ 18162067/21.12.2018 г. и е издал знак за периодичен преглед на автобус "**"
*** с рег. № *** от категория МЗ, собственост на "Стиф-34" ЕООД, със седалище
гр. Ракитово, като към момента на извършване на прегледа не е установил по
категоричен начин, че за посоченото ППС е бил заплатен дължимия данък.
В резултат на това на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, пр. 1 от ЗДВП за нарушение
на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, във вр. с Приложение
5, част II, раздел, 1, т. 2, б "б" от същата Наредба е съставен акт
за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на посочените по-горе основания. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не
е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Правилно в мотивите си районният съм е приел, че заплащането
на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното
средство и след отмяната на чл. 30, ал. 1, т. 4 това обстоятелство се удостоверява
единствено чрез проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната
система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни
средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, и системата за обмен на информация, поддържана от Министерството
на финансите в изпълнение на чл. 5а, или съответната система за администриране на
местни данъци и такси на общината. В този случай, предвид императивните указания
на Методиката, след като е получил данни за наличие на данъчно задължение към Община
Ракитово-общината по регистрация към датата на извършване на прегледа, председателят
е следвало да отрази несъответствията в протокола - приложения № 9, 10, 11 или
15 и да не извърши периодичния преглед на автомобила. Противно на изискванията,
той е продължил извършването на прегледа и го довършил, въпреки задължението да
го преустанови, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 178а, ал. 7,
т. 1, предл. 1 от ЗДвП. След отмяната на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32/16.12.2011
г. на МТИТС, в приложимата редакция на разпоредбата, квитанция за платен данък върху
превозните средства не е сред изискуемите документи, които се представят при извършване
на преглед и председателят не е длъжен да го съобрази като доказателство за плащане,
ако за това обстоятелство не е получено потвърждение при проверката в информационната
система.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН,
като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че
случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения,
както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/01.11.2019 г., постановено по н.а.х. дело №
263/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/