РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №965/6.7.2020г.   2020г.

 

                                   Година 2020                          Град Варна

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд                                                двадесет и седми състав

На двадесет и трети юни                                       Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

       Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2182 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.Я.И., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. Й.А. от ВАК, против Наказателно постановление № 20-0439-000178, издадено на 02.06.2020г. от Началник РУ към ОДМВР - гр. Варна, РУ 03 - гр. Варна, с което на И. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.           

     В жалбата  се сочи, че  издаването  НП е неправилно и незаконосъобразно. Възз.изтъква, че в НП е налице неточно посочване на сочената за нарушена правна норма. Хипотезата на чл.140, ал.1 от ЗДвП съдържала две изпълнителни деяния, за които се ангажира наказателна отговорност по две различни санкционни норми. В случая не ставало ясно, коя точно норма е приел за нарушена АНО. На второ място се сочи, че неправилно е посочена санкционната норма. Като санкционна норма била посочена нормата на чл.175, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, но такова предложение на т. 1 липсва. В жалбата се сочи, че не е осъществен състава на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП, тъй като липсвало описание на съществени съставомерни елементи от обективната страна на нарушението. Сочи се още, че наложеното наказание е несъобразено с целите на административното наказание, посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Изтъкват се аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН. В условията на евентуалност се моли за намаляване на наложените от АНО наказания, до предвидения в закона минимум.

 

 

 

 

    В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  се явява лично, а се представлява се от процесуален представител –адв.А., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В условията на евентуалност моли за намаляване на наложените от АНО наказания, до предвидения в закона минимум.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен  юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 02.05.2020г., около 14.30 часа жалбоподателят И.И. управлявал мотопед „Ямаха Аерокос” , с рег. № В2873М в гр.Варна, по ул.“Тролейна“. До комплекс „Комбат“, посока ул.“Вяра“ възз. се разминал с полицейски автомобил, който се движел в противоположна посока. Служителите на реда, сред които и св.К.П., при разминаване с мотопеда, забелязали, че на него няма поставена регистрационна табела. Поради това решили да извършат проверка на водача и на мотоциклета. Обърнали полицейския автомобил и тръгнали след мотопеда, като го застигнали и спрели за проверка на автомивката под  предприятие „Градски транспорт“-Варна. В хода на проверката органите на реда констатирали, че всъщност мотопедът имал регистрационна табела, която отговаряла на тази от документите за ППС, представени от възз., но същата била поставена на място, на което не се виждала, нито при движение, нито при спряло положение. Табелата била поставена  под калника на мотоциклета и по-точно между калника и гумата му.

       За констатираното св. П. съставил АУАН с бл. № 780207, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, с отбелязване, че няма възражения. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

      

   Въз основа АУАН Началникът на Трето РУ  към ОД на МВР-Варна,  на 02.06.2020г. издал обжалваното НП.

     Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетеля К.П., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,  справка нарушител-водач, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при  ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши експерт, командир на отделение, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-4104/16.08.2019г.. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на Трето РУ при  ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

  Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като в НП не било посочено кое точно предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушено. За прецизност следва да се посочи, че ЗНА е категоричен, че законодателната техника обхваща членове, алинеи, букви и точки. Извън нейния обхват остават предложенията, хипотезите и алтернативите, като юридическа техника за изписване на правни норми. Нещо повече, в случая както от съдържанието на АУАН, така и на НП е безспорно видно за какво нарушение е ангажирана отговорността на възз. От обстоятелствената част на двата акта е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява собствения си мотопед, регистрационната табела на който не е поставена на определеното за това място, а се е намирала под задния калник, поставена така, че да не се вижда. Никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че наказаният субект се защитава срещу фактическото обвинение повдигнато с АУАН и НП, а не срещу цифровата му квалификация. Идентично е становището на съда относно посоченото в жалбата, че чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП като разпоредба няма предложения. Действително сочената санкционна разпоредба не съдържа предложения, но пък е безспорна волята на АНО, с която точно санкционна разпоредба на ЗДвП е ангажирана отговорността на възз. Така че и в този аспект не е нарушено правото на защита на наказания субект.

 Затова и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, спорни и неизяснени  обстоятелства не е имало и в хода на водената преписка, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

    С НП на въззивника е наложено  административно наказание“Глоба” в размер на 100 /сто/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

    Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.1 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

     Не се спори, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет „Ямаха Аерокос” , с рег. № В2873М, е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване /в гр.Варна/, на датата посочена в административното обвинение.  От показанията на разпитания по делото свидетел, който е  и очевидец на нарушението е видно, че поводът за извършване на проверка на мотопеда и неговия водач е било именно обстоятелството, че регистрационната табела на превозното средство не е била поставена на обозначеното за това място, а е била монтирана по начин, по който да не се вижда при движение, а и дори при покой на МПС. За установяване на горните обстоятелства не е необходимо назначаване на експертиза, както поиска защитата. Достатъчно е да бъде констатирано, че табелата не е поставена на мястото обозначено, така щото същата да се вижда и да изпълнява функцията си по нормативното законодателство на страната ,  именно да идентифицира превозното средство.

     Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.Затова и съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно И. е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

  Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава. Съдът счита, че при индивидуализацията на административното наказание  следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач  жалбоподателят е наказван и друг път с влезли в сила НП и фишове за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Внимателният прочит на справката нарушител/водач сочи, че спрямо И. са влезли в сила общо 4 наказателни постановления и 7 фиша за различни нарушения на ЗДвП. Тези обстоятелства според настоящия въззивен състав повишават обществената опасност на конкретния нарушител. Нещо повече, възз. е водач на МПС едва от м. май 2014г., като въпреки това понастоящем, преди деянието предмет на настоящото дело, той е натрупал сериозен обем от адм.нарушения. Нещо повече , от справката за нарушител/ водач е видно, че неговата деятелност като нарушител е започнала още преди издаването на СУМПС – управлявал е като неправоспособен водач, за което е наказан с влязла в сила НП №50/2012г., издадено от Трето РУ-Варна. Спрямо него в периода 2017г.- 2019г. са издадени и влезли в сила общо четири ЕФ за превишена скорост. Ето защо съдът счита, че в случая се касае за деец с утвърдени противообществени навици в областта на транспортната сигурност. Поради това и АНО правилно е индивидуализирал наложеното наказание над минималния размер. Съдът намира, че именно с конкретния размер на наказанието „глоба“ 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, при наличието на данни за трайно формирани навици в областта на нарушаване на разпоредбите на ЗДвП ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН.  Ето защо налагането на конкретната санкция, на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Тук следва да се посочи, че начинът по който  е била поставена рег. табелата, а именно не на определеното за това място, а „скрита“ под калника на мотопеда, сочи на умисъл за избягване на административно-наказателна отговорност за други нарушения на ЗДвП и осуетяване разкриването на такива, извършени от конкретния водач. Такова поведение не следва да се толерира, а следва да се накаже с необходимата строгост на санкцията. Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.

     Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна  незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 140 от ЗДвП е призвана да гарантира. Отделно от това както бе спомената по-горе сна същият са налагани и други наказания за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Поради това и няма как да се охарактеризира извършеното от водача като маловажен случай на нарушение. Нарушението не следва да се толерира, а следва да се накаже, с оглед превъзпитание на дееца му към спазване на законоустановения ред.

Поради това, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било  фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО, който не се е явил в с.з, а е депозирал само писмени бележки. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в тежест на въззивника.

 

   Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0439-000178, издадено на 02.06.2020г. от Началник РУ към ОДМВР - гр. Варна, РУ 03 - гр. Варна, с което на И.Я.И., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от два месеца, на основание чл.175, ал.1 т.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.   

    ОСЪЖДА И.Я.И., ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                      

                   СЪДИЯ при РС- Варна: