№ 35
гр. Р.о, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р.О в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100657 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. срещу ИВ. Д. ГР.. Ищецът твърди, че с договор за
стоков кредит № CREX-17366843 от 10.10.2019 г. отпуснал на ответника
потребителски заем с максимален кредитен лимит в размер на 619 лв. за
закупуване на стоки. Твърди, че ответникът следвало да върне кредита на 24
броя месечни вноски по погасителен план, съдържащ се в договора, с
последна вноска на 20.10.2021 г., всяка в размер на 43,56 лв. Твърди, че
ответникът платил 7 вноски и преустановил плащанията по погасителния
план, като с втората пропусната вноска на 20.07.2020 г. кредитът станал
изцяло предсрочно изискуем, за което до ответника било изпратено
уведомление на 09.11.2020 г. Твърди, че задължението било в размер на
610,11 лв. главница, 15,03 лв. договорна възнаградителна лихва и 31,99 лв.
обезщетение за забава. Твърди, че за сумите била издадена заповед по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 354/2021 г. на РС-Р.о, но ответникът не бил открит и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявява иска за установяване на
вземането по заповедта. Поради това иска от съда да признае за установено
вземането на ищеца по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно:
сумата от 610,11 лв. главница по договор за стоков кредит № CREX-17366843
1
от 10.10.2019 г., сумата от 15,03 лв. възнаградителна лихва за периода от
20.06.2020 г. до 20.10.2020 г. и сумата от 31,99 лв. обезщетение за забава
върху главницата за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда до окончателното погасяване на задължението. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производства. В условията на евентуалност при отхвърляне на
установителния иск поради липса на предсрочна изискуемост, предявява
осъдителни искове за същите вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ИВ.
Д. ГР., чрез особения представител адв. Р., в който иска отхвърляне на
исковите претенции като недоказани и неоснователни.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на валидно облигационно отношение по договор за стоков кредит №
CREX-17366843 от 10.10.2019 г., с който е отпуснал на ответника заем за
закупуване на стоки в размер на 619 лв., който е усвоен; уговорената
договорна възнаградителна лихва и падежирали месечни вноски с техния
размер; обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а по отношение на иска
за обезщетение за забава следва да докаже наличието на главен дълг и
уговорения ден за изпълнение на паричното задължение или покана до
ответника за изпълнение на задължението.
Допустимостта на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е обусловен от издадена
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство между същите
страни и за същото вземане. В случая е видно, че със заповед № 205 от
22.07.2021 г. по ч.гр.д. № 354/2021 г. на РС-Р.о е осъден ответникът ИВ. Д.
ГР. да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. сумата от
610,11 лв. главница по договор за стоков кредит № CREX-17366843 от
10.10.2019 г. и сумата от 31,99 лв. мораторно обезщетение върху главницата
за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2021 г., като е отхвърлено заявлението по
чл. 410 ГПК в частта за претендираната договорна възнаградителна лихва от
15,03 лв. за периода от 20.06.2020 г. до 20.10.2021 г. Съгласно чл. 415 ГПК
2
ищецът може да предяви осъдителен иск за вземането, което е отхвърлено по
реда на чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от получаване на съобщението за
отхвърляне на заповедта. Съобщението и заповедта са връчени на ищеца чрез
ССЕВ на ДАЕУ на 27.07.2021 г. в 14:38 часа и едномесечният срок за
предявяване на осъдителен иск за сумата от 15,03 лв. договорна
възнаградителна лихва е изтекъл на 27.08.2021 г., а такъв не е бил предявен.
Предявен е обаче установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр.
чл. 422, ал. 1 ГПК за цялото вземане по заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК, като в частта за уважените суми искът е допустим, но за отхвърлената
сума от 15,03 лв. договорна възнаградителна лихва искът по чл. 422, ал. 1
ГПК не е допустим. Поради тази причина ще следва с настоящото решение да
се върне на ищеца исковата молба в частта досежно исковата претенция по
чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 15,03 лв. договорна възнаградителна лихва.
Изначалната недопустимост на иска за договорна възнаградителна лихва като
установителен изключва настъпване на вътрешното условие за неговото
отхвърляне като неоснователен, което прави невъзможно и разглеждането му
като евентуален осъдитилен иск, както е заявил ищецът.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /накратко ЗПК/
кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем срещу
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото е приет като писмено доказателство договор за
потребителски паричен кредит № CREX-17366843 от 10.10.2019 г. /л.8-15/, с
който ищцовото дружество е отпуснало на ответника потребителски заем в
размер на 619 лв. за закупуване на стока диван Лилия и закупуване на
застраховка сигурност на плащанията с групова полица № 5/2008 г. със
застрахователна премия в размер на 118,85 лв., срещу задължението за
връщането му на 24 месечни вноски по 43,56 лв. всяка, при ГПР от 41,08 % и
ОЛП 34,91 %, обща стойност на плащанията 1045,44 лв. В договора е
поместен и погасителния план с посочени падежи, размер на вноската,
оставаща главница. По делото са приети като писмени доказателства е
съпътстващи договора за кредит документи като съгласие за обработка на
лични данни /л.15/, извлечение от кредит CREX-17366843 за получени
плащания, разнесени плащания, оставащи дължими суми /л.16-17/.
3
С уведомително писмо, озаглавено „Последна покана“ /л.18/, ищцовото
дружество е уведомило ответника, че е преустановил плащанията по договора
за кредит на 20.06.2020 г., поради което вземането е станало изцяло
предсрочно изискуемо при неплащане на 2 или повече месечни вноски. В
това писмо е посочен дължимият остатък за плащане като главница,
договорна лихва, обезщетение за забава. Няма данни това писмо да е стигнало
до знанието на ответника, поради което предсрочната изискуемост на
вземането не му е била съобщена, съответно не е настъпила съгласно чл. 60,
ал. 2 ЗКИ. Съгласно постановките на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС необявената предсрочна изискуемост не препятства
уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на СПН, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Видно от погасителния план последната вноска е била с падеж
20.10.2021 г., тоест всички вноски са с настъпил падеж, поради което
ответникът дължи връщане на всички вноски като главница и договорна
лихва.
Ответникът не оспорва взетия кредит за закупуване на стока диван
Лилия, като видно от признатите от ищеца факти в извлечението от кредит
той е получавал плащания на някои месечни вноски от ответника /плащания
на 13.11.2019 г. в размер на 43,56 лв., на 11.12.2019 г. в размер на 43,56 лв., на
09.03.2020 г. в размер на 43,56 лв., на 07.04.2020 г. в размер на 43,56 лв., на
12.05.2020 г. в размер на 43,56 лв., на 10.08.2020 г. в размер на 87,56 лв., или
общо плащания в размер на 305,36 лв. В общата сума за главница в
извлечението от кредит е включена сумата от 619 лв. за закупения диван и
сумата от 118,85 лв. застрахователна премия, или обща сума от 737,85 лв. С
въпросните плащания в общ размер на 305,36 лв. ищецът е погасил
задълженията на ответника за главницата, включваща главница по кредита и
застрахователна премия, в размер на 127,74 лв. /представляваща разлика
между обща стойност от 737,85 лв. и останала дължима 610,11 лв./ и за
договорна лихва в размер на 177,62 лв. На 09.11.2020 г. ответникът е
направил плащане в размер на 134 лв., с които е видно, че ответникът е
погасил част от останалата дължима договорна лихва и част от дължимите
лихви за забава върху просрочените вноски. Съгласно т. 1 на ТР № 3/2017 г.
от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС когато извършеното плащане не е
4
достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в
поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Няма
доказателства ответникът да е посочил кои задължения покрива с плащането
на сумата от 134 лв., поради което е приложимо правилото на чл. 76, ал. 2
ЗЗД, тъй като сумата далеч не е достатъчна да покрие главницата. При
поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва със сумата от 134 лв. да се покрият
дължимата договорна лихва и мораторна лихва, които законът не разделя
съгласно постановките на ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно е от плащанията, че само първите 2 вноски по погасителен план /с
падежи 20.11.2019 г. и 20.12.2019 г./ са платени преди падежите, като всички
останали вноски насетне са или със забавено изпълнение, или изцяло
неплатени, но всички те калкулират мораторни лихви съгласно чл. 86 ЗЗД.
Тъй като ищецът претендираше сумата от 15,03 лв. за договорна лихва
/който иск е недопустим/, то следва косвен извод, че ищецът е прихванал с
част от платената от ответника сума от 134 лв. част от останалата договорна
лихва съобразно излечението от кредит. Видно е, че в извлечението е
посочена останала дължима договорна лихва от 129,97 лв., а се е
претендирала останала сума за договорна лихва от 15,03 лв., тоест ищецът е
прихванал сумата от 114,94 лв. за погасяване на част от договорната лихва, а
останалата сума от 19,06 лв. е погасил дължими мораторни лихви върху
вноските с падежи 20.01.2020 г., 20.02.2020 г., 20.03.2020 г., 20.04.2020 г.,
20.05.2020 г., 20.06.2020 г. за периода от падежа им до 20.07.2020 г., за които
не се претендира мораторно обезщетение в настоящото производство, в което
претенцията за мораторно обезщетение за периода от 20.07.2020 г. до
16.05.2021 г. Съдът обаче намира, че като по-обременителна договорната
лихва, като лихвоносно вземане, следва да се погаси изцяло, тоест и за сумата
от 15,03 лв., като с останалата сума от 4,03 лв. следва да се погаси законната
лихва върху вноските с падежи от 20.01.2020 г. до 20.06.2020 г., считано от
падежа на всяка вноска до 20.07.2020 г., от когато се претендира законна
лихва в настоящото производство. Изчислени по реда на чл. 162 ГПК от съда
се установи, че законната лихва за вноските с падежи от 20.01.2020 г. до
20.06.2020 г., считано от падежа на всяка вноска до 20.07.2020 г., възлиза на
сумата от 4,08 лв. /посочени от съда отделно за всяка вноска в извлечението
по кредит/. С оглед незначителната част между платената сума от 4,03 лв. и
5
изчислената от съда сума от 4,08 лв., следва да се приеме, че е погасена
дължимата законна лихва върху вноските с падежи от 20.01.2020 г. до
20.06.2020 г., считано от падежа на всяка вноска до 20.07.2020 г., като е
останало дължимо мораторно обезщетение върху тези вноски за периода след
20.07.2020 г., което е предмет на иска за мораторно обезщетение в
настоящото производство в размер на 31,99 лв.
От всичко изложено е видно, че към момента е налице дължима от
ответника главница в размер на 610,11 лв., за която сума ще се уважи
установителния иск.
Мораторното обезщетение в размер на законната лихва върху всяка
вноска от 43,56 лв. с падежи от 20.01.2020. до 20.04.2021 г., за забава общо от
падежа на всяка тях, но не по-рано от 20.07.2020 г. /когато е поискано с
исковата молба/ и до 16.05.2021 г., изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК
/посочено от съда в извлечението от кредит/ възлиза на сумата от 41,66 лв.,
което е повече от търсената от ищеца сума от 31,99 лв., поради което и искът
за мораторно обезщетение ще бъде уважен изцяло.
При уважените установителни искове за главница и мораторно
обезщетение не настъпва вътрешното процесуално условие за разглеждане на
заявените като евентуални осъдителни искове.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство съобразно на уважената част от исковете съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК, като му се присъдят разноски в размер на 500 лв., изчислени на
база уважената част от исковете върху общите сторени разноски от ищеца по
разгледаните искове /държавна такса за заповедното производство в размер
на 25 лв. и държавна такса за исковото производство по исковете за главница
и мораторна лихва в размер на 25 лв., юрисконсултско възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК за заповедното производство в размер на 50 лв. и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 100
лв., както и платено възнаграждение за особен представител в размер на 300
лв./. Надвнесената държавна такса от 25 лв. подлежи на връщане по молба на
ищеца съгласно чл. 4б ЗДТ.
Мотивиран от горното съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. Д. ГР., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. ****, дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“, клон България, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
14, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК сумите: 610,11 лв. /шестстотин и десет
лева и 11 ст./ главница договор за потребителски кредит № CREX-17366843
от 10.10.2019 г. и сумата от 31,99 лв. /тридесет и един лева и 99 ст./ -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.07.2020 г. до
16.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 205/22.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 354/2021 г. по описа на РС-Р.о.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК като недопустима на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, действащо чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 14, исковата молба в частта за претендираната сума от
15,03 лв. за договорна възнаградителна лихва и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ГР., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.
****, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, действащо
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски за исковото
и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис, а в частта за
връщане на исковата молба, решението като имащо характер на
разпореждане, подлежи на обжалване от ищеца пред Окръжен съд – Стара
7
Загора с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Р.о: _______________________
8