№ 833
гр. София , 27.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209083 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от СТ. П. СТ., чрез адв. Т. Ч. от
САК, срещу НП № 128/31.01.2012 г., издадено от началника на 06 РУП -
СДВР, с което на жалбоподателя е наложено на основание чл. 80, т. 5 от
Закона за българските лични документи (ЗБЛД) административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 6 от ЗДвП.
Доколкото не са налице никакви данни за връчване на НП на
жалбоподателя, съдът прие че жалбата е подадена в срок. Твърдението в
писмо от началник ОКИАД на СДВР, че обжалваното НП е връчено по реда
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 06.02.2012 г. не намира опора в завереното копие
от НП, предоставено със същото писмо, като в него липсва каквото и да е
отбелязване за връчване. Ето защо съдът прие, че жалбата е допустима,
доколкото е подадена от лице с активна процесуална легитимация и в срока
за обжалване.
Същевременно обаче, съдът констатира, че са налице предпоставките за
прекратяване на административно наказателното производство по отношение
на адресата на НП СТ. П. СТ.. От приложеното по делото НП е видно, че
датата, на която се твърди да е извършено административно нарушение, е
25.01.2012 г. Въз основа на посоченото се прави извод, че от датата на
извършване на твърдяното административно нарушение до настоящия
момент са изминали повече от четири години и шест месеца. Изтичането на
1
този срок води до погасяване на възможността за продължаване на
административно наказателното производство на основание настъпила
абсолютна давност.
Макар и давността като обстоятелство, изключващо отговорността, да
не е изрично предвидена в ЗАНН, по аналогия се прилагат разпоредбите на
чл. 79 и сл. НК. Този извод следва от логическото тълкуване на чл. 11 ЗАНН,
съгласно който за неуредените в закона случаи относно вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността и пр., се прилага Наказателният
кодекс. Допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че наказателно
правният институт на давността е приложим и в административно
наказателното производство, е че противното би означавало да се третират
по-благоприятно извършителите на деяния със значително по-висока степен
на обществена опасност, и поради това въздигнати в престъпления, в
сравнение с извършителите на деяния, разкриващи по-ниска степен на
обществена опасност и поради това – въздигнати в административни
нарушения. В този смисъл е и константната съдебна практика (вж. ТР №
112/1982 г. на ОСНК на ВС; ТП № 1/2015 г. на ВКС и ВАС). Ето защо по
отношение на лица, извършили или допуснали да се извърши
административно нарушение, на които е предвидена възможност да се
наложи административно наказание сред посочените в чл. 13 ЗАНН, или на
еднолични търговци и юридически лица, при осъществяване дейността на
които е допуснато нарушението, на които е предвидено да се наложи
имуществена санкция, на основание чл. 83 ЗАНН, следва да намери
приложение институтът по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ. –
този по чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.
По изложените съображения, възможността да се реализира
административно наказателната отговорност на нарушителя посредством
методите и средствата на административното наказване, се погасява с
изтичането на срок от три години от датата на извършване на нарушението, а
ако давността е спирана или прекъсвана през този срок – с изтичане на срок от
четири години и шест месеца.
В процесния случай в НП е посочено, че нарушението е извършено на
25.01.2012 г., поради което съдът приема, че абсолютният давностен срок за
ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя е
2
изтекъл на 25.07.2016 г. Ето защо изтичането на абсолютния давностен срок
от извършването на нарушението изключва възможността да бъде
реализирана отговорността на нарушителя. В този смисъл е и разпоредбата на
чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, която изключва изпълнението на наказанието,
независимо от спирането и прекъсването на давността. При изтичането на
абсолютната давност единственото законосъобразно развитие на
производството се изразява в отмяна на НП и прекратяване на
административно-наказателното производство, на основание чл. 334, т. 4 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (съдът в производството по чл. 59-63 от ЗАНН по
същество действа като въззивна инстанция, тъй като НП има
характеристиките на юрисдикционен акт).
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ НП № 128/31.01.2012 г., издадено от началника на 06 РУП -
СДВР, с което на СТ. П. СТ. е наложено на основание чл. 80, т. 5 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) административно наказание „глоба” в
размер на 50 лв. за нарушение по чл. 6 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 9083/2021 г. по описа на
СРС, НО, 133-ти състав.
Определението, в частта за отмяна на НП, която има характер на
решение, може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Административен съд – гр. София, по реда на глава ХІІІ от АПК в
7-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3