Решение по дело №229/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1807/31.01.2025г. на Заместник кмет на Община Варна, чрез процесуален представител Д. К. – юрисконсулт, срещу Решение № 1410/29.11.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110204432/2024г. по описа на Районен съд - Варна, 38 състав, с което е отменено наказателно постановление № 100484 от 05.09.2024г., издадено от касатора.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Жалбоподателят сочи, че съдът се е ограничил единствено да изложи мотиви, че описаното в АУАН и НП предписание № КП003881/15.04.2024г. и представено по делото предписание № КП003881/15.04.2023г. са от различни години, като всички останали реквизити са идентични. Според жалбоподателя касае се за допусната техническа грешка при изписване на годината, за да се приеме, че обвинението не почива на събрания по делото доказателствен материал. С жалбата е направено искане за отмяната на решението.

Ответникът, с представен писмен отговор от 27.01.2025г. оспорва жалбата. В съдебно заседание чрез адвокат К. Д. поддържа изложените в отговора доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, поради което сочи липсата на основания за отмяната му. Сочи, че разпоредбата на чл.123 от Наредбата на Община Варна е обявена за нищожна.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление № 100484 от 05.09.2024г., издадено от Заместник кмет на Община Варна, с което на „Мартини проджект“ ООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.110, ал.2 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна и на осн. чл.123 от същата наредба му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Въз основа на събраните доказателства съдът е установил следната фактическа обстановка: На 25.07.2024г. служители на Община Варна, сред които св. Н., извършили проверка в района на снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“ ООД, находящ се в гр. Варна, [улица]. В района на системата за разделно събиране на отпадъци и опаковки на кръстовището на ул.“Феликс Канц“ и ул. „Сава Радулов“ имало изхвърлени картонени опаковки – кашони до съдовете за битови отпадъци с надпис „Мартини“. Проверяващите приели, че отпадъците са изхвърлени от „Мартини проджект“ ООД. На 24.08.2024г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, вписвайки в обстоятелствената му част, че са изхвърлени картонени опаковки – кашони до съдовете за битови отпадъци от снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“ ООД, като това е в неизпълнение на дадено предписание в КП № 003881/15.04.2024г. със срок постоянен. Била посочена правна квалификация на деянието по чл.123, ал.1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление, възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.123, ал.1 от Наредбата. На дружеството било наложено административно наказание на основание същия законов текст – имуществена санкция.

Съдът е установил, че в обстоятелствените части на АУАН и НП като обстоятелства на извършване на нарушението е вписано, че е налице неизпълнение на дадено предписание в КП № 003881/15.04.2024г. със срок постоянен. От доказателствата по делото не се установява да е давано предписание с КП № 003881/15.04.2024г., а от страна на наказващия орган като доказателство за извършеното нарушение е ангажиран КП № 003881 от 15.04.2023г. За да отмени наказателното постановление съдът е счел, че обвинението не почива на събрания по делото доказателствен материал.

Първоинстанционното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Настоящият състав намира, че административнонаказателното обвинение не е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си.

В случая следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.123 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна е обявена за нищожна с Решение № 10467/16.10.2024г., постановено по административно дело № 1407/2024г. по описа на Административен съд – Варна, а видно от съдържанието на процесното наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.123, ал.1 от Наредбата.

Правилен е извода на въззивния съд, че обвинението не почива на събрания по делото доказателствен материал. Липсват годни, събрани по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение. Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по себе си, че не е извършено нарушението, но е основание за по-голяма процесуална активност от страна на административнонаказващия орган с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото наказателно постановление необосновано, което е основание за неговата отмяна. Като е достигнал до аналогични правни изводи, ВРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед крайния изход на делото, съдът намира за основателно и направено в срок от пълномощника на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 600.00 лева.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1410 от 29.11.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110204432/2024г.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „Мартини проджект“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 600.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.