№ 125
гр. Русе, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
ПредседатЕ.:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дЕ.о № 20224500500151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Е.. СТ. СТ. от с. Л., обл. Русе против Решение
№ 1/05.01.2022 г., постановено по гр. д. № 690/2021 г. по описа на БЕ.енския районен
съд, с което е отхвърлен предявеният от нея против „Ю. иск с правно основание чл.
439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 14 308,24 лв., предмет
на изп. дЕ.о № 693/2011 г. по описа на ЧСИ В. Маринов с рег. № 833 на КЧСИ и район
на действие ОС Русе като погасен чрез плащане и поради изтекла погаситЕ.на давност
и върху нея са възложени сторените от насрещната страна разноски. Излага подробни
съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като
постановено при неправилна и непълна преценка на доказатЕ.ствата. Излага доводи за
незаконосъобразност на действия на ЧСИ по изп. дЕ.о – неизготвяне на разпредЕ.ение
на постъпилите суми от продажбата на ипотекирания в полза на банката имот, издаване
на Постановление за възлагане в неработен ден /21.04.2012 г./. Намира, че съдебният
изпълнитЕ. е следвало да прекрати образуваното против нея изп. производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 6, тъй като по дЕ.ото взискатЕ.ят не бил заплатил
дължимите от него авансово такси. Намира, че при продажбата на имота през 2012 г. не
дължала ДНИ за цялата година, а само до 02.05.2021 г., до когато била собственик.
Намира, че за присъединяването на взискатЕ. на 13.02.2014 г. не била надлежно
уведомена, за да може да се прекъсне течениято на давността. Твърди настъпила
1
перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Навежда доводи и за нарушения по изп. дЕ.о при
последващите продажби от 2018 г. Иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният от нея иск да бъде уважен. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Ю. чрез адв. К.К. АК Варна оспорва основатЕ.ността на
жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да
бъде потвърдено като правилно и да му се присъдят направените разноски за
производството пред настоящата инстанция.
След преценка доводите на страните, доказатЕ.ствата по дЕ.ото и съобразно
правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирани лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
Решение № 1/05.01.2022 г., постановено по гр. д. № 690/2021 г. по описа на БЕ.енския
районен съд е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказатЕ.ства, намира, че въззивната жалба е неосноватЕ.на.
Въззивният съд счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща
със събрания доказатЕ.ствен материал, а правните изводи са прецизни и правилни,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е.. СТ. СТ.
против „Ю. като правоприемник на „А. иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.
1 ГПК – да бъде признато за установено по отношение на Банката, че не дължи сумата
от 14 308,24 лв. по изп. дЕ.о № 693/2021 г. по описа на ЧСИ В. Маринов, поради това,
че е погасено чрез плащане и по давност.
С исковата молба ищцата е изложила твъредния, че кредитът, за
издължаването на който е било образувано изп. дЕ.о, е бил обезпечен от нея с ипотека
върху недв. имот. Апартаментът бил продаден от Банката в хода на образуваното
срещу нея изп. производство /възложен на взискатЕ.я/ за сумата от 185 900 лв., която
била достатъчна, според ищцата, да покрие задължението й по изп. илст. Заявява, че
тази сума не била отразена от ответника като постъпила по кредитната й сметка през
2012 г., когато се осъществила продажбата. ОтдЕ.но от това, въвежда твърдения, че не
дължи процесната сума, защото тя била погасена по давност. Излага доводи, че към
10.08.2014 г. по изп. дЕ.о била настъпила перемпция и изп. производство било
2
прекратено, но това незаконосъобразно не било констатирано от съдебния изплънитЕ.,
който продължил изп. действия. Позовава се и на изтекла погаситЕ.на тригодишна
давност към 10.08.2015 г. По така изложените съображения намира, че вземането на
ответника по изп. лист от 17.10.2011 г. е погасено по давност на 10.08.2015 г. и е
недължимо. Претендира разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът е взЕ. становище за
неосноватЕ.ност на иска. Оспорва твърденията на ищцата, че с възлагането на
ипотекирания в негова полза недв. имот задължението й било погасено, като счита, че
то не държи сметка за лихвоносния характер на дълга, както и за дължимите разноски.
Заявява, че след продажбата е останала непогасена част от главницата в размер на
12628,11 лв., върху което е продължило да се начислява законна лихва. Оспорва и
твърденията, че за периода 10.08.2012 г. до 10.08.2014 г. по изп. дЕ.о не били
извършвани изп. действия, тъй като на 13.02.2014 г., преди изтичане на двугодишния
срок, към изп. дЕ.о е присъединено вземане на Банката против ищцата, обективирано в
нов изп. лист. Това присъединяване е прекъснало течението на давността, съгласно
дадените в ТР № 2/2015г. на ВКС разяснения. Заема позиция, че процесното вземане не
се погасява с тригодишна давност, за което излага подробни доводи. ОтдЕ.но от това,
заявява, че към датата на образуване на изп. дЕ.о е било в сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погаситЕ.ната давност не тече докато трае
изп. процес. Приетото ТР на ВКС на 26.06.2015 г., с което това Постановление е
обявено за изгубило сила, има действие занапред. Т. е., според ответника до 26.06.2015
г. погаситЕ.ната давност се е считала за прекъсната по процесното изп. дЕ.о.
Претендира отхвърляне на иска като неосноватЕ.ен и недоказан и иска присъждане на
разноски.
Изп. дЕ.о № 693/2011 г. по описа на ЧСИ В. Маринов е било образувано въз
основа на изп. лист от 17.10.2011 г., издаден по ЧГД № 8581/2011 г. на РРС въз основа
на Заповед за изпълнение № 5832/17.10.2011 г. по чл. 417 ГПК, по молба на А. чийто
правоприемник се явява ответникът в настоящото производство срещу ищцата за
събиране на сумата в размер на 82296,82 евро –просрочена главница по договор за
ипотечен кредит от 27.04.2007 г. и анекс № 1 към него от 11.12.2009 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.10.2011 г. до окончатЕ.ното плащане, 1133,35 евро и
252,88 евро наказатЕ.ни лихви, както и 5635,65 лв. разноски по дЕ.ото. С влязло в сила
на 15.05.2012 г. Постановление, ипотекиран в полза на Банката имот, собственост на
ищцата, е бил възложен на ответника за сумата от 185 900 лв. На 10.08.2012 г.
длъжницата предала владението върху него на взискатЕ.я, за което бил съставен
протокол от ЧСИ.
По дЕ.ото е приета СИЕ, вещото лице по която дава заключение за това каква
част от дълга по изп. дЕ.о № 693/2011 г. е била погасена в резултат на извършеното
3
възлагане при отчитане на всички заплатени от взискатЕ.я такси и разноски и
съобразяване на разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. Експертът заключава, че след 02.05.2015
г. /извършеното възлагане/ непогасеният остатък от дълга по изп. дЕ.о № 693/2011 г. е
14203,19 лв., в т. ч. 14083,19 лв. главница и 120 лв. такси. Актуалният размер на дълга
пък е на обща стойност 15 877,50 лв. при отчитане на извършените през 2020 и 2021 г.
разпредЕ.ения.
От приобщеното към настоящото производство изп. дЕ.о № 693/2011 г. на ЧСИ В.
Маринов се установява, че на 13.02.2014 г. е постъпила молба от А. за присъединяване
на друго нейно вземане срещу длъжницата, съгласно приложен към молбата изп. лист
от 19.09.2013 г., за общо 5835,65 лв. разноски. Съобщението за това не е получено от
длъжницата, тъй като е напуснала адреса, на който до него момент е получавала
книжата по изп. дЕ.о. На 04.07.2016 г. е постъпила молба от ответника в настоящото
производство, вече конституиран като взискатЕ. по изп. дЕ.о на основание настъпило
правоприемство, за извършване на опис на недв. имот. Извършвани впоследствие са и
други изп. действия.
При така установеното от фактическа страна, правилен и съответен на събраните
по дЕ.ото доказатЕ.ства, се явява изводът на районния съд, че задължението й по изп.
дЕ.о не се е погасило чрез плащане след извършената по дЕ.ото публична продан и
възлагане на ипотекирания имот на взискатЕ.я през 2012 г. Доводите на ищцата не
държат сметка за това, че задължението й е лихвоносно, а отдЕ.но от това, че за да се
стигне до осъществяване на преприетия от взискатЕ.я изп. способ, от негова страна са
сторени разноски, които също са в нейна тежест съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК и правилно
са били съобразени и от ЧСИ, и от вещото лице. Възраженията във въззивната жалба,
че вещото лице не е съобразявало представеното от нея извлечение от счетоводните
книги на „А. е неосноватЕ.но, доколкото в настоящото производство е оспорено
задължението й по изп. дЕ.о № 693/2011 г. по описа на ЧСИ В. Маринов. Експертизата
е изготвена, респ. заключението на вещото лице е дадено, след съобразяване на всички
извършени плащания по него, в т. ч. разноски от взискатЕ.я, дължим ДНИ и пр. За
пълнота следва да се отбЕ.ежи, че в представеното от ищцата с исковата молба
извлечение от счетоводните книги на Банката е видно, че действитЕ.но постъпилата от
възлагането на имота й сума е отразена в кредитната й сметка на 12.07.2013 г. Датата
на това записване в счетоводните книги на Банката е ирЕ.евантно за размера на дълга,
доколкото видно от експертизата, отразените там суми изцяло съответстват на
задълженията й по изп. лист, а законната лихва е изчислена за периода 15.10.2011 г. до
14.05.2012 г. вкл. /т. е. лихвата не е увЕ.ичена с 15 месеца, изтекли от Постановлението
за възлагане до отразяването в счетоводните книги на Банката, както погрешно счита
ищцата/. Не е приспаднат и цЕ.ият размер на ДНИ и ТБО за 2012 г. от 1327,17 лв. лв.,
както твърди жалбоподатЕ.ката, а само съответната за годината част от ДНИ – 390,64
лв. Оплакванията й, че съдебният изпълнитЕ. е следвало да извърши разпредЕ.ение по
4
дЕ.ото след извършване на продажбата, относно датата на издаване на
Постановлението за възлагане, несъобразяване на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 6
ГПК от ЧСИ, размера на приспаднатия ДНИ са преклудирани, тъй като за първи път са
въведени с въззивната жалба и съдът не дължи произнасяне по тях. За пълнота обаче
следва да се отбЕ.ежи, че тези оплаквания касаят евентуална незаконосъобразност на
действията на съдебния изпълнитЕ. и се разглеждат по друг процесуален ред, поради
което няма как да бъдат предмет на настоящото производство.
Правилен е и изводът на първоинстанционният съд, че процесното вземане не е
погасено по давност. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудитЕ.но изпълнение на вземането. В мотивите си
първоинстанционният съд правилно се е позовал на задължитЕ.ните разяснения дадени
с ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. и е приЕ., че с присъединяването на новото вземане на
същия взискатЕ.я на 13.02.2014 давността е била прекъсната. След 2015 г. и до
настоящия момент по дЕ.ото са налични множество поискани и извършени от съдебния
изпълнитЕ. действия, които са прекъсвали течението на давността.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за неосноватЕ.ност на иска,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/05.01.2022 г., постановено по гр. д. № 690/2021 г.
по описа на БЕ.енския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПредседатЕ.: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5