Решение по дело №533/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постановено Решение №218/30.09.2010г., с което производството по в.гр.д.194/2009г. по описа на КОС е прекратено в частта му по отношение на М. И. Х., поради недопустимост на предявения спрямо него иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, и е оставено в сила решение N 56/07.03.2009г., постановено по гр.д. N 52/2008г. по описа на М.ския районен съд.

По частна жалба вх. № 207 от 14.10.2010г. на С. З. К., чрез процесуалния му представител адвокат А. С., против решение № 218 от 30.09.2010г. по гр.д. № 194 по описа за 2009г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на М. И. Х., поради недопустимост на предявения спрямо него от С. З. К. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, ВКС е постановил Определение № 501/02.11.2011 год., с което е отменил решението в тази му част и е върнал делото за постановяване на допълнително решение по предявения от С. З. К. против М. И. Х. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

По същество и с оглед задължителните указания на ВКС, дадени с посоченото по-горе определение № 501/02.11.2011 год., Кърджалийският окръжен съд намира следното:

Производството се движи по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 от ГПК.

С Решение № 56 от 07.03.2009г., постановено по гр. д. N 52/2008г., М.ският районен съд е отхвърлил предявения от С. З. К. от М. против И. И. С., Е. Ф. Х., С. М. Ю., Д. Ю. М., Х. М. М., Л. М. М., Т. М. М., Н. М. Е., З. А. К., М. Е. С., С. М. Е., Ф. И. Х., М. И. Х. и Държавата, представлявана от М. на З. и п.-С., иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване по отношение на последните, че наследодателката на ищеца Ф.С.С.е била собственик на нива с площ 4 дка, находяща се в землището на Г., местността „И.К.”, като недопустим.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят С. З. К., който го обжалва чрез пълномощника си А.С. като незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени атакуваното решение и да провъзгласи нищожността му, както и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В исковата си молба ищецът С. З. К. твърди, че майка му Ф.С.С., бивша жителка на М., притежавала преди образуването на ТКЗС нива с площ от 4 дка в землището на М., в местността „И.К.”, с подробно описани в молбата граници. Твърди, че с Решение №334/22.11.2006г. ОбСл „Земеделие и гори”-М. на ищеца като наследник на Ф.С.С.било признато и възстановено правото на собственост върху процесната нива. Сочи още, че на ответниците по иска било възстановено право на собственост върху неговия имот, поради което за него съществувал правен интерес да бъде признато по отношение на тях , че наследодателката му Ф.С.С., бивша жителка на М., е била собственик преди образуването на ТКЗС на нива с площ от 4 дка в землището на М., в местността „И.К.”.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 334/22.11.2006г. на Общинска служба по земеделие и гори – Г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Г., на наследниците на Ф.С.С.са възстановени недвижими имоти – ниви, между които и нива от 4 дка в землището на М., в местността „И.К.”.

В подкрепа на твърденията си, изложени в исковата молба, ищецът е представил заверено копие на заявление-декларация, подадена от Ф.З.К. до председателя на ТКЗС – М., от 02.04.1956г., в която е вписано, че същата внася в ТКЗС 7 дка ниви. Доколкото имената на заявителката не съвпадат с имената на наследодателката на ищеца - Ф.С.С., нито е посочен единен граждански номер, или каквато и да е друга данна за идентичност на лице с различни имена, съдът намира това доказателство за ирелевантно за спора, поради което не следва да го обсъжда. Само за пълнота, следва да се отбележи, че общото посочване на внесените в ТКЗС от заявителката Кямилова имоти също не допринася по никакъв начин за установяване на относимост на това доказателство към процесния спор.

Прието по делото е и заверено копие на препис-извлечение на страница от данъчна книга – 1955г., от което е видно, че Е. С.М. от Г., м. Ч., притежава непокрити земеделски имоти, изброени, между които в т.9 е посочена нива от 4 дка, в местността „И.К.”, като за част от имотите е посочено, че са отчуждени за блок на ТКЗС през 1956г., а за имот, описан в т.6 – нива в местността Ев. е описано, че с пълномощно е дадена на Ф.С.С.. Допълнително и с различен шрифт е добавено „за всички декари, описани в преписа”. От това доказателство може да се направи единствено извод, че собственик на описаните имоти е бил Е. С.М., а не наследодателката на ищеца. Доколкото не може да се установи нещо различно, Ф.С.С.е била пълномощница на собственика Е. С.М. относно тези имоти; а за какво е била упълномощена, това не може да се установи от това доказателство.

В подкрепа на твърденията си ищецът сочи и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите М. И. М., З.А. И. и М. О.М., показанията на които не са оспорени от страните. От същите се установява, че познавали майката на ищеца; преди образуването на ТКЗС тя имала нива от 4 дка до бензиностанцията в града. Посочват различни имена за съседи на нивата. Не сочат данни за това към момента на обобществяване на земеделските земи в М. била ли е наследодателката на ищеца собственик на нива от 4 дка, находяща се в местността „И.К.”.

Извършена е съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че вещото лице е направило изводи за границите на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС само на база твърденията на ищеца, поради което в тази му част заключението не се кредитира от настоящата инстанция. То не е обективно подкрепено от доказателства. В останалата му част, от заключението се установява, че към настоящия момент в имота, който се претендира от ищеца, попадали части от имоти на ответниците И. С., Е. Х. и наследниците на М. Е.. Като се има предвид, че Е. Ф. Х. и М. Ю. Е. или неговите наследници не са страни в това производство, то следва да се направи извод за неотносимост на заключението и в тази му част към спорното материално право. С оглед изложеното, въззивният съд изцяло не възприема заключението на вещото лице.

Приети по делото са доказателства - копие от Емлячен регистър за М., стр.688, копие от Данъчна книга за М. за 1960г., касаещи наследниците на И. И. Х. и И. И. Х.; както и заверени копия на преписките по заявленията на И. И. С., Е. Ф. Х. и на наследниците на М. Ю. Е. – събрани по искане на пълномощника на ищеца, които не подкрепят твърденията на ищеца, изложени в исковата молба.

В тази връзка следва да се отбележи, че по искане на адвоката пълномощник на ищеца, направено в СЗ на 18.11.2008г. пред първоинстанционния съд, на същия е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от община М. с удостоверение за родствени връзки между И. И. С., и Ф. И. Х. и М. И. Х.. Независимо от това, пълномощникът на ищеца не е представил в производството такова удостоверение.

От правна страна, съдът съобрази следното:

Доколкото първоинстанционният съд е развил съображения за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, но се е произнесъл със съдебен акт, в който е отхвърлил иска, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е допустим. Това е така, тъй като спорът за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим във всички случаи, при които един земеделски имот е заявен за възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ на името на различни лица и няма влязло в сила решение за отказ по отношение на ищеца. Дори да има приключило административно производство с две влезли в сила решения, с които земята се възстановява на различни собственици, искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да се проведе успешно, за да се реши кое от решенията да остане в сила, и кое да бъде изменено по реда на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и константната съдебна практика – Реш. №1204 от 29.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 5268/2007г.; Реш. №778/20.08.1999г. на ВКС по гр.д. № 550/97г.; Реш. №1956/12.02.2002г. по гр.д. № 544/2001г.; Реш. №897/23.12.2004г. на ВКС по д. №421/2004г. Впрочем, в този смисъл е и ТР №1 от 1997г. по гр.д.№11/1997г. на ОСГК.

По същество съдът намира предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли. Като е стигнал до същият краен резултат, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, но по съображения различни от изложените в атакуваното решение.

С установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се решава спор за материално право върху земеделски земи по чл. 10 от същия закон, като се преценява положението на имотите към минал момент - момента на внасянето им в ТКЗС. Тук спорът е в чие лице да се извърши реституиране на собствеността на земеделската земя. При този иск ищецът следва да проведе пълно, главно доказване на юридическия факт, от който извежда твърдяното право на собственост върху процесната вещ в лицето на наследодателя си и то към момента на внасянето на имота в ТКЗС. Собствеността върху внесените в ТКЗС земи се възстановява на техния собственик, а не непременно на лицето, което ги е внесло.

По делото не е събрано нито едно доказателство, от което може да се направи извод, че наследодателката на ищеца Ф.С.С.е била собственик на нива от 4 дка, намираща се в землището на М., местността „И.К.” към момента на внасянето на земеделски земи в ТКЗС.

Като взе предвид изложеното по-горе, и в изпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени с Определение № 501/02.11.2011 год., настоящата инстанция намира, че следва да се постанови допълнително решение, с което да се остави в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от ищеца С. З. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК, против ответника М. И. Х..

Ето защо, и на основание чл.193, ал.2 във вр. с чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ Окръжният съд

Р Е Ш И :

.ДОПЪЛВА Решение № 218/30.09.2010г., постановено по в.гр.д.№ 194/2009г. по описа на КОС като ОСТАВЯ В СИЛА решение N56/07.03.2009г., постановено по гр.д. N 52/2008г. по описа на М.ския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ищеца С. З. К. против ответника М. И. Х. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.97, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/