Р Е Ш Е Н И Е
№ 3523, 19.09.2019 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 15.05.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9807 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в *** и адрес на управление – ***, представляван от пълномощника
му ЮРК. И. Д., твърди, че А.В.М. като собственик на апартамент *, във вход „*“,
в *** в ***, по силата на чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството
на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди /ОУ/ е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.Твърди
се още, че за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. ищецът е доставил до
сградата, в която се намира апартаментът на ответницата, а търговецът,
извършващ услугата дялово разпределение на топлинна енергия, разпределил за
имота й топлинна енергия на обща стойност 943.60 лева, цената на която не е
заплатена в срок, поради което по партидата й са начислени и обезщетения за
забава за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018 г. в общ размер на 100.18 лева. За тези вземания ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4193
по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с
която моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми
ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2018 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото **** на ответника А.В.М. с ЕГН ********** – адвокат П.К.-Б., оспорва предявените искове, като твърди,
че
недоказани са твърденията на ищеца, че през исковия период между него и от
ответницата е съществувала валидна
Продължение на решение по
гр. д. № 9807/18 г. на РСПд – стр. 2/4
облигационна връзка, по силата на която дружеството
е предоставило топлинна енергия в определени количества, за плащането на които
да е възникнало задължение в правната сфера на ответницата.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 4193
по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., че на 15.03.2018 г. е
издадена Заповед № 2551 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено М. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата
от 943.60 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление ИТН ****, находящ
се в ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 14.03.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 100.18 лв. –
обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018 г. и сумата от 75
лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за защита от юрк., която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
Видно от приетия като доказателство по делото заверен
препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **** в регистъра
на НК, с район на действие - Пловдивски районен съд, ответницата се легитимира
като собственик на апартамент *****, придобит от нея чрез транслативна сделка
на ***, като според представената от ищеца Справка по лице от Служба по
вписванията от **** ответницата е била собственик на имота и към месец април
2017 г.
Съобразно неоспореното заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна инженерно-техническа експертиза - инж. Ш. :
жилищен блок 50 е присъединен към топлопреносната мрежа на дружеството, като
през периода 01.10.2016 г. – 01.04.2017 г. в него е ползвана топлоенергия за
отопление и за битово горещо водоснабдяване; в апартамента на ответницата има
монтирани 1 брой отоплително тяло снабдено с индивидуално разпределително
устройство за дистанционен отчет и 1 брой водомер за отчитане на изразходваното
количество топлинна енергия за битова гореща вода; за исковия период за имота
на ответницата е начислявана топлинна енергия за отопление, за битова гореща
вода и отдадена от сградна инсталация.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или
съгласно закона за
Продължение на решение по
гр. д. № 9807/18 г. на РСПд – стр. 3/4
придобиването
на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото
потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в
писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или
на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ всички клиенти на топлинна енергия са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1,
т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е
тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за
дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ/. Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/. Топлинната енергия, отдадена от
сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.
Или
по силата на цитираните разпоредби, както и на факта, че ответницата е била
собственик на горепосочения апартамент за времето от 01.10.2016 г. до
30.04.2017 г., който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа,
през посочения времеви отрязък тя е имала качеството на клиент на топлинна
енергия, поради което следва да заплати цените на доставената й топлинна
енергия – в процесния случай за отопление на имота, за битова гореща вода, а
също и на тази, отдадена от сградната инсталация.
Констатира се още от
заключението на инж. Ш., че за горепосочения времеви отрязък разпределението на топлинна енергия за апартамента на
ответницата съответства на изискванията на нормативната уредба, като реално
потребеното количество топлинна енергия от нея е 13,37949 мвтч. на стойност с
ДДС, в това число и такса за услугата дялово
разпределение, съгласно заключението на вещото лице К., което съдът кредитира,
тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които
според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е
водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, 943.60 лв., за
плащането на която по делото няма доказателства. Съгласно последното, също
така, дължимите лихви за забава за периода 02.12.2016 г. – 13.03.2018 г.
възлизат на 100.18 лв.
Предвид гореизложеното предявените главни и акцесорни
установителни искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени в предявените с исковата молба размери.
Продължение на решение по
гр. д. № 9807/18 г. на РСПд – стр. 4/4
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 668.06 лв. разноски по
производството /в това число 75 лв. довнесена държавна такса + 593.06 лв.
депозитни разноски, в това число 303.06 лв. за **** и 290 лв. депозити за
вещите лица по допуснатите по делото две експертизи/, а на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК – сумата от 100 лв. възнаграждение за защита от юрк., определено
съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ в минимален
размер, тъй като делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност.
На
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
производството по ч. гр. д. № 4193/18 г. в размер на 75 лв., в това число 25
лв. държавна такса по производството и 50 лв. възнаграждение за защита от ЮРК..
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.В.М. с ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – *** : сумата от 943.60 лв., представляваща
общата стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление –
апартамент *****, през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. ведно със
законната лихва от 14.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 100.18 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода
02.12.2016 г. – 13.03.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със
Заповед № 2551/15.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 4193 по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА
А.В.М. с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – *** : сумата от 668.06 лв. разноски по
производството по гр. д. № 9807 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 100 лв.
възнаграждение за защита от юрк. по гр. д. № 9807 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата
от 75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 4193 по описа на
Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /П/
ТАНЯ БУКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.