№ 78
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300500051 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв.К.К. от АК-Пловдив срещу определение №
263848/05.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 14942/2020г. на ПРС, IX гр.с., с което е
оставена без уважение подадената от същата молба вх. № 288787/12.10.2021 г. като
пълномощник на ищцата К. М. Н. с искане за изменение на Решение №
262314/06.10.2021 г., постановено по делото, в частта му за разноските. В жалбата се
излага несъгласие със съображенията на първоинстанционния съд за определяне на
възнаграждението за предявените искове съобразно материалния интерес по делото,
определен от сбора на цената на всички от тях. Поддържа се становището, че съгласно
нормата на чл.5, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се дължи хонорар по всеки отделен обективно съединен иск.
В отговор на частната жалба насрещната страна „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.
275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на недължимо платени суми по недействителен
договор за потребителски кредит № ********* от 11.01.2017г., посочени поотделно
като сума по клауза за такса „Оценка досие“ в размер на 39, 52 лева и сума по клауза
„Кредит у дома“ в размер от 685, 29 лева, след допуснато изменение по реда на чл.214
ГПК. С постановеното решение РС е уважил изцяло претенцията. В хода на
производството ищецът е бил представляван безплатно от адв.К.К. в хипотезата на
1
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С решението съдът е присъдил възнаграждение на адвоката в
размер на 480 лв., изчислен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ съобразно материалния
интерес по делото в размер на 300 лева и след като на осн.чл.2, ал.9 от НМРАВ е
определил допълнително възнаграждение в размер на 100 лева, ведно с начислен ДДС.
С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв.К., позовавайки се
нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК, като присъденото й възнаграждение от 480 лева с
ДДС бъде увеличено и присъдено в размера на 720 лева с ДДС.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е
оставил без уважение искането. Районният съд е извършил тълкуване на разпоредбата
на чл.2, ал.5 от НМРАВ, при което е приел, че възнаграждението следва да бъде
определено за един иск с оглед материалния интерес на правния спор, тъй като
недължимостта на сумите по двете клаузи на договора за паричен заем се претендира
на едно основание.
Определението е правилно. В случая се претендира връщане на недължимо
платени суми на общо за тях основание –недействителност на договора за кредит на
специалното основание чл.22 ЗПК. По аргумент от последното, независимо от
отделното посочване на сумите в исковата молба според клаузите в договора, следва да
се определи едно възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн.чл.38,
ал.2 ЗАдв въз основа общия размер на вземанията. Следователно при претендирана
обща сума по-малка от 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение
правилно е определен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв.К.К. от АК-Пловдив срещу
определение № 263848/05.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 14942/2020г. на ПРС, IX
гр.с.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2