№ 9857
гр. С, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110168599 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Д З” АД, вписано в Търговския регистър
при Агенцията по вписванията с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр, С, район „О", бул. ......., срещу С О ЕИК: ***** ул. “М ..... гр.
С, ПК ..... с която се иска с която се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от 628.72 лв. - главница, представляваща регресна претенция по чл.
410, ал. 1 от КЗ, изплатена по щета ....., заедно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 18.12.2022г., около 18:00 часа, в гр. С, на бул. „Л
Ш“, в близост до № 232, водачът на лек автомобил. с марка - „А Р Ж“, с peг.
№ ...... претърпява инцидент, като по време на движение преминава през
необезопасен участък от пътното платно - дупка. Вследствие на инцидента, по
автомобила възникват щети по предна лява и задна лява гума. Събитието е
удостоверено в Протокол за ПТП № ....../18.12.2022г, на СДВР, сектор „Пътна
Полиция“ Поддържа че за процесният автомобил бил сключен договор за
застраховка „КАСКО“ с период на покритие от 11.07.2022г.-10.07.2023г, при
уговорено покритие “пълно каско” на рисковете, съгласно “Общи условия” на
предлаганата застраховка. Постъпило искане за оценка на вреди по
Застраховка КАСКО, като са представени снимки от мястото на инцидента.
Въз основа на г искането за оценка на щети, е образувана ликвидационна
преписка № ...... Извършен е оглед, опис, оценка на вредите по застрахования
автомобил, като стойността на увредените части по щета ..... е определена на
сумата от 613.72 лв. съобразно представени фактури, съгласувани със
Застрахователя. Сумата била заплатена на застрахования. Сочи че за него е
налице правен интерес от отправяне на регресна претенция срещу ответника,
1
който бил отговорен по реда на чл. 49 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Сочи че по делото липсвали доказателства за сключена застраховка
„Автокаско“ при ответника. Сочи че доколкото застрахователната полица не
е подписана, то не е налице валиден застрахователен договор и за ищеца не е
възниквала отговорност. Поддържа че липсва точна индивидуализация на
мястото на настъпване на процесното събитие. Изтъква, че в тежест на ищеца
е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, безпротиворечивото
наличие на твърдените от него обстоятелства. В тази връзка не са представени
никакви преки доказателства, които да потвърждават наличието на
препятствие на пътното платно (дупка). Липсва каквото и да е описание на
твърдяната пътна неравност, поради което, в случай че ищеца не представи
доказателства на наличието на същата, не би могло да се приеме, че подобна
съществува. Оспорва протокола за ПТП, относно констатациите в същия, а
именно описания механизъм на ПТП и щетите. Протоколът не се ползвал с
материална доказателствена сила относно описания механизъм и щетите.
Още повече в самият протокол било отбелязано изрично, че същият е
съставен по данни на водача, което поставя под съмнение така
обективираната информация за процесното събитие. Считам, че сумите за
обезщетение на процесните вреди са силно завишени, доколко не е отчетена
никаква амортизация на твърдяните за увредени автодетайли, нито е
отбелязано в какъв вид и състояние са били увредените гуми. Прави
възражение за съпричиняване като сочи че водачът на застрахования
автомобил се е движил с несъобразена с пътните условия скорост.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1,
т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм,
2
настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие и съответно
дали ищецът е бил в риск, както и и с това дали водачът на процесното
превозно средство е съпричинил вредоносния резултат.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
Установено е по делото, че МПС марка „А Р Ж“, с per. № ...... било
застраховано при ищеца със застрахователно покритие за периода
11.07.2022г.-10.07.2023г, при уговорено покритие “пълно каско” на рисковете,
съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. Несъмнено е също
така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и
обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на
пътнотранспортно произшествие.
Доказано е, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 613,72 лв., която сума е изплатена с преводно
нареждане за кредитен превод на 01.02.2023г.
От показанията на разпитания в хода на производството свидетел, които
следва да бъдат ценени като ясни, последователни, безпротиворечиви и
неопровергани от останалите данни по делото, както и от заключението по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
пълно, подробно и компетентно се установяват деликта и причинната връзка с
вредите. В тази връзка съдът намира, че на на 18.12.2022г., около 18:00 часа, в
гр. С, на бул. „Л Ш“, в близост до № 232 в посока Околовръстен пък към ул.
........., водачът на лек автомобил. с марка - А Р Ж, с peг. № ......, управляван от
свидетелят К., преминава през неурегулирано и необезопасено препятствие на
платното – дупка. Вследствие на преминаването през дупката на автомобила
били повредени предна лява и задна лява гуми.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че механизма на
увреждане на гумата сочи на преодоляване на препятствие на пътя, което
кореспондира с дадените свидетелски показания и отговаря на препятствието.
Тук следва да се посочи, че тезата на ответника за друг механизъм на
произшествието не се подкрепя от данните по делото.
Не се спори между страните, че пътят, на който е реализираното
произшествието, общински по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗП, поради което и с
оглед разпоредбите на чл. 19, ал.1, т.2 и чл. 31 ЗП, следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му е именно
ответникът. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложил
3
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31, ал. 1 ЗП, поради което ответникът
носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането
на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на
локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя. Законът вменява задължението за
организиране изпълнението на тези дейности на Общините за общинските
пътища.
Произходът на препятствието на пътната настилка е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и
абстрактно задължение на ответника да поддържа републиканските пътища,
без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик - виж и чл. 167, ал. 1
ЗДвП.
В контекста на изложеното съдът счита, че увреденият /собственикът на
застрахованото МПС/, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта,
че е за платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента.
Следващият спорен въпрос е свързан с размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество -
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
4
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност от кредитираното заключение по съдебната автотехническа
експертиза се установява, че стойността на ремонта, необходим за
отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни пазарни цени
- с нови части, без отчитане на овехтяване възлиза на 573,08 лв. без ДДС към
датата на настъпване на застрахователното събитие или сумата от 687,70 лева
с ДДС.
Следователно релевираната претенция следва да бъде уважена до в
пълния и предявен размер от 628,72 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В
частност по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения лек
автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
свързани със скоростта /както и на други правила, установени в нормативен
акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, Софийски районен
съд е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
е представил доказателство за сторени разноски в размер на .
Ищецът е претендирал разноски в размер на 50 лева – внесена държавна
такса, 400 лева депозит за изготвяне на САТЕ, 60 лева депозит за разпит на
свидетел.
Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение което съдът
определя в размер на 100 лева. Съдът определи този размер като съобрази
материалния интерес и правната и фактическата сложност на делото.
По изложените съображения,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О ЕИК: ***** ул. “М ..... гр. С, ПК ..... ДА ЗАПЛАТИ на „Д З”
АД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр, С, район „О", бул. ......., на
5
основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 628.72 лв. - главница, представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1
от КЗ, изплатена по щета ....., заедно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С О ЕИК: ***** ул. “М ..... гр. С, ПК ..... ДА ЗАПЛАТИ на
„Д З” АД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр, С, район „О", бул. .......,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 610 лева, представляваща
сторените по делото разноски, както и сумата от 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6