№ 1979
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501302 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248 от ГПК.
По делото е постановено решение № 809/13.06.2022 г., с което е отменено
Постановление № 984 от 07.04.2022 г. по изп. дело № 20228230400156 по описа на ЧСИ
М.К., с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е постановен отказ за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и на
размера на начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частите съдебни изпълнители и е намален размера на дължимите
от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, на
К.К.Д. Д., представляван от адв. С.С. Ч., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
от 430 лв. на 240 лв. с ДДС.
В мотивите на решението е посочено, че в производството разноски не се дължат, тъй
като от една страна същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, а от друга в
производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение. Посочена е практика на ВКС в този смисъл. Решението на ОС Пловдив е
окончателно.
В едномесечен срок от постановяване на решението е постъпила молба от
жалбоподателя „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК
*********, с която моли да бъде изменено така постановеното решение в частта за
разноските, като се присъдят направените в производството разноски, съгласно представен
списък, в размер на 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че доколкото с
решението се уважава подадената частна жалба, му се следва присъждане на разноски в
производството, а мотивите на съда, че разноски не се дължат поради спецификата на
производството са неправилни. Становището се мотивира с разпоредбата на чл. 10, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
който е предвиден минимум на адвокатско възнаграждение при обжалване на действия на
съдебния изпълнител, като заинтересованата страна в производството се явява взискателят в
изпълнителното производство, който е заплатил адвокатски хонорар, чието намаляване се
иска, поради което и именно той следва да поеме разноските и в производството пред ОС –
1
Пловдив. Обосновава се становището с цитиране на разпоредбите на чл. 79 и чл. 81 от ГПК,
чието приложение се търси, както се сочи, че в ГПК няма предвиден изричен ред за
заплащане на разноски при обжалване на действията на съдебния изпълнител, различен от
общия. Поради това моли за изменение на решението, като му бъдат присъдени сторените
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък.
Постъпил е в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор на молбата от насрещната страна
К.Д., чрез адв. Ч., в която изразява становище за неоснователност на искането за присъждане
на разноски в това производство, като заявява, че споделя посочената от съда в решението
константна практика на ВКС в този смисъл. Освен това счита, че с присъждане на разноски
в посочения размер от жалбоподателя би се стигнало до противоречие с общите правни
принципи и обществената справедливост, тъй като за разрешаване на частичен въпрос в
изпълнителното производство адвокатското възнаграждение ще се окаже по-високо от това,
дължимо за целия изпълнителен процес. Моли молбата на „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД да се остави без уважение.
Съдът счита, че молбата е допустима, подадена е в срок, от заинтересована страна по
делото.
По същество съдът счита молбата за неоснователна. Не са налице причини, поради
които съдът да измени решението в частта за присъдените разноски. Искането на
жалбоподателя се мотивира с липсата на специална разпоредба, която да указва
разпределяне на разноските в производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което следва да се приложат общите правила. Именно на база общите
принципи и правила е формирана трайната практика на ВКС, която настоящия състав
споделя, част от която е цитирана в решението, чието изменение се иска. Според същата, в
процеса относно разноските в производството, който е способ за защита срещу
неправилното им присъждане, без да се обжалва по същество друг акт, не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски. Противното би противоречало на
целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.
Поради изложеното следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя
за изменение на решението в частта за разноските.
С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК
– Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, чрез адвокатско дружество „Г. и партньори“, представлявано от
адв. С., с адрес гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1, за изменение на Решение № 809/13.06.2022
г., по в.гр.дело 1302 по описа на ОС Пловдив за 2022 г., в частта за разноските, на осн. чл.
248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2