№ 184
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000512 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260130 от 01.04.2021 г.,постановено по т.д.№1239/2020 г. по описа на
Окръжен съд-С.З.,е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Н.А.П.-гр.С.
против „С.“ЕООД-гр.С.З. с ЕИК **********,“С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ********** и Елк. Н.
П.-служебен синдик на „С.“ЕООД-гр.С.З. иск с правно основание чл.694 от ТЗ,да се признае
за установено,че кредиторът „С.Г.Г.“ЕАД не следва да се ползва с привилегията на
обезпечен с договори за особен залог,вписани в Централния регистър на особените залози
под №№***************************,************** и №***************,в
производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД.
Със същото решение НАП-С. е осъдена да заплати на „С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с ЕИК
********** сумата от 2400 лв. разноски по делото.
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от Н.А.П.-гр.С.,в която се
поддържа,че решението е необосновано,немотивирано и постановено в противоречие с
императивни правни норми,както и със събраните по делото доказателства.Изложен е
аргумента за противоречивост и непълнота на решаващите мотиви на съда,въз основа на
които е постановен обжалвания резултат.А.-жалбоподател счита,че носителят на заложното
право по учреден особен залог може да противопостави правата си на всяко трето
1
лице,което придобива права по отношение на заложената вещ след учредяване на залога,но
тази противопоставимост не би могла да възникне без вписване на залога в публичния
регистър,какъвто е ЦРОЗ.И доколкото страните по един договор предопределят заложния
кредитор и залогодателя,респективно лицето,което се ползва с абсолютната защита и може
да противопостави на всяко трето лице придобитите след вписването на залога права върху
вещите-предмет на залога,законодателят е предвидил,според А.-жалбоподател,вписване в
ЦРОЗ и на прехвърлянето на обезпеченото вземане,което вписване оповестява на третите
добросъвестни лица настъпилата промяна в заложния кредитор или лицето,което може да
им противопостави валидно вписаното си заложно право.Според А.,съдът коректно е
посочил,че вписването на особения залог в ЦРОЗ има оповестително действие,но счита,че
именно това осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на
третите лица,тъй като разпоредбата на чл.30,ал.1 от ЗОЗ изрично указва действието на
вписаното в ЦРОЗ обстоятелство,а именно-че вписаното обстоятелство се счита известно на
третите добросъвестни лица от деня на вписването.А в чл.12,ал.1 от ЗОЗ,както се сочи във
въззивната жалба,е предвидено,че учреденият при условията и по реда на този закон залог
не може да се противопостави на трети лица /каквито са и кредиторите на
несъстоятелността/,ако залогът /респ. подлежащите на вписване по чл.26 от ЗОЗ
обстоятелства/ не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя.А.-жалбоподател
намира,че при тълкуване на разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗОЗ,във вр. С тази на чл.30,ал.1
ЗОЗ и при съобразяване на това,че именно оповестителното действие на вписването стои в
основата на противопоставимостта на вписаните обстоятелства,то трябва да се приеме,че
вписването на учреденото заложно право в ЦРОЗ,както и на обстоятелствата,изрично
изброени в разпоредбата на чл.26 от същия закон,прави същото противопоставимо на трети
лица,каквито са кредиторите на несъстоятелността.
Въз основа на поддържаните в жалбата аргументи,А.-жалбоподател моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови друго,с което да бъде
признато за установено,че кредиторът „С.Г.Г.“ЕАД не следва да се ползва с привилегията на
обезпечен кредитор с договори за особен залог,вписани в Централния регистър на
особените залози под №№**************, **************, ************** и
№***************,в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД.Моли да й бъдат
присъдени направените по делото разноски,в това число и юрисконтсултско
възнаграждение.
В законния срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество „С.Г.Г.“ЕАД с ЕИК ********** чрез пълномощника му адв.В.В.,в който е
изразено становище,че жалбата е процесуално допустима,доколкото е подадена в срока по
чл.259 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,но по същество е неоснователна.В
тази насока въззиваемият „С.Г.Г.“ЕАД счита за правилни и законосъобразни мотивите на
първоинстанционния съд,с които е прието,че съгласно разпоредбата на чл.99,ал.2 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията
и другите му принедлежности,освен ако е уговорено друго.И понеже в случая такова
2
„друго“ не е уговорено в представения договор за цесия,то всички вземания са възникнали в
сферата на цесионера ведно с обезпеченията върху тях,включително и тези по ЗОЗ.Намира
за правилни и изводите на ОС-С.З.,че вписването на прехвърлянето на вземането в ЦРОЗ
няма конститутивно действие и затова не е условие за пораждането/погасяването на
определени права.Счита,че и от разпоредбата на чл.30 от ЗОЗ следва само декларативния и
оповестителен характер на вписването на прехвърляне на вземане и затова намира,че
вписването по никакъв начин не влияе на противопоставимостта на особения залог на трети
лица.Според въззиваемото дружество „С.Г.Г.“ЕАД,Закона за особените залози изрично
предвижда непротивопоставимост на трети лица единствено на невписания в ЦРОЗ залог,но
не и на невписано прехвърляне на обезпечено вземане.Предвид поддържаните в отговора
доводи моли въззивната жалба за се остави без уважение и да се потвърди обжалваното с нея
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.Моли в негова полза да
бъдат присъдени направените в настоящото въззивно производство съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с начислен ДДС.
Отговор на въззивната жалба е подаден в законния срок и от Елк. Н. П. в качеството
й на служебен синдик на „С.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК **********,в който е
изразено становище,че жалбата е неоснователна,а бжалваното решение е алидно,допустимо
и правилно и като такова следва да се потвърди.Счита,че не е налице твърдяното от А.-
жалбоподател противоречие с императивни правни норми,както и че окръжния съд
правилно е тълкувал и приложил нормите на ЗОЗ и ЗЗД в тяхната връзка и зависимост.
От въззиваемия „С.“ЕООД-в несъстоятелност,с ЕИК ********** не е подаден
отговор на въззивната жалба и не е взето становище по същата.
Не са заявени от страните доказателствени искания и не са представени писмени
доказателства в настоящото въззивно производство.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като А.-жалбоподател има правен
интерес да обжалва първоинстанционното решение в качеството си на ищец по отхвърления
и предявен от нея иск,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебна проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
3
процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е
сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самия иск счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба,както и
събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№1239/2020 г. по описа на ОС-С.З. е предявен от Н.А.П.-гр.С. против
„С.“ЕООД-в несъстоятелност-гр.С.З. с ЕИК **********,“С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с ЕИК
********** и Елк. Н. П. като служебен синдик на „С.“ЕООД,отрицателен установителен
иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ,с който е поискано да се признае за установено,че кредиторът
„С.Г.Г.“ЕАД не следва да се ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен
залог,вписани в Централния регистър на особените залози под
№№***************************,************** и ***************,в производството
по несъстоятелност на „С.“ЕООД.
Искът е основан на следните твърдения:
А.-ищец /и настоящ жалбоподател/ твърди,че с решение №325 от 26.06.2019
г.,постановено по т.д.№106/2019 г. по описа на ОС-С.З.,е открито производство по
несъстоятелност на „С.“ЕООД с ЕИК **********,като със същото решение производството
е било спряно,а впоследствие възобновено с решение №162 от 05.06.2020 г.,постановено по
същото дело.Твърди се още,че А. е предявила в посоченото производство по
несъстоятелност /в срока по чл.685,ал.1 от ТЗ/ публични вземания и с оглед на това има
качеството на кредитор в същото производство,а такова качество има и ответникът
„С.Г.Г.“ЕАД с ЕИК **********,тъй като същият в качеството си на универсален
правоприемник на „С.Г.Г.“ООД с ЕИК ********* по силата на преобразуване чрез промяна
на правната форма,е предявил вземания,които синдикът на „С.“ЕООД е включил в изготвен
от него списък на приети вземания,обявен в Търговския регистър на датата 17.07.2020 г. и
одобрен от съда по несъстоятелността с определение,обявено в регистъра на 21.09.2020
г.Освен това,А.-ищец твърди,че част от вземанията на кредитора „С.Г.Г.“ЕАД са приети
като обезпечени с няколко договора за особени залози и с договорна ипотека.
На следващо място,А.-ищец е изложила твърдения,че в срока по чл.690,ал.1 от ТЗ е
подала възражение,с което е оспорила част от приетите обезпечени вземания на кредитора
„С.Г.Г.“ЕАД,като е изложила във възражението си съображения,поради които договорите за
особен залог,вписани в ЦРОЗ под №№ ***************************,************** и
***************,не следва да се приемат като обезпечение за вземанията на кредитора.С
определение №260116 от 21.09.2020 г.,постановено по т.д.№106/2019 г. по описа на ОС-
С.З.,обявено в ТР на същата ата,съдът по несъстоятелността оставил подаденото от А.
възражение без уважение и одобрил списъка във вида,в който е изготвен,като е приел,че с
оглед разпоредбата на чл.99,ал.2 от ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба в
Закона за особените залози /ЗОЗ/ възражението на А. се явява неоснователно.
4
Предвид гореизложените твърдения,А.-ищец е заявила в исковата молба,че има
правен интерес от предявяване на процесния иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ за установяване
несъществуването на привилегията за поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ
на част от вземанията на „С.Г.Г.“ЕАД в производството по несъстоятелност на
„С.“ЕООД,които са били предмет на разглеждане в производството по чл.690 от
ТЗ,доколкото списъкът на приетите вземания не е изменен по отношение на приетите
обезпечения на вземанията на този кредитор.
По съществото на предявения иск А.-ищец е изложила твърденията,че „С.Г.Г.“ЕАД
като универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ООД,е придобило правата,които праводателят
му е придобил от „П.И.Б.“АД съгласно договор за прехвърляне на вземанията на банката
към „С.“ЕООД.че в полза на банката са били вписани в ЦРОЗ множество договори за особен
залог,а по партидата на „С.“ЕООД към част от вписванията са отбелязани допълнителни
вписвания,от което било видно,че вписаните права са на „С.Г.Г.“ООД,поради което
правоприемникът му „С.Г.Г.“ЕАД може да противопостави същите на останалите кредитори
на несъстоятелността.По някои от вписаните договори за особени залози обаче липсвали
данни за вписване на извършеното прехвърляне на вземанията,каквото е изискването на
чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ,според А.-ищец.В конкретика А. твърди,че по отношение на
договорите за особени залози,вписани в ЦРОЗ под №№
***************************,************** и ***************,няма вписване на
обстоятелството,визирано в цитираната разпоредба от ЗОЗ,съгласно която прехвърлянето на
обезпеченото вземане следва да се впише в съответния регистър,за да има действие
особеният залог спрямо останалите кредитори.А.-ищец счита,че както разпоредбата на
чл.26,ал.1 от ЗОЗ предвижда вписване на договора за особен залог с неговите
индивидуализиращи белези,така на вписване подлежат и промените,касаещи вписаните
обстоятелства относно залога-чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ,включително и промяната в някои от
индивидуализиращите договора за особен залог белези като промяната на заложния
кредитор,извършена чрез прехвърляне на вземането от първоначалния заложен кредитор на
нов такъв.В тази връзка твърди,че освен оповестително действия за извършената
цесия,вписването на прехвърлянето на обезпеченото вземане е и условие за
противопоставимост на заложното право на трети лица,каквито са кредиторите на
несъстоятелността.А липсата на вписване в ЦРОЗ на прехвърлянето на обезпечението в
конкретния случай по отношение на договорите за особен залог,вписани в ЦРОЗ под
горните четири номера,не позволява,според А.-ищец,за тези вземания кредиторът да се
ползва с привилегията на обезпечен кредитор,доколкото съгласно разпоредбата на
чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ тези договори нямат действие.Твърди още и сочи като безспорен
факта,че общият размер на приетите вземания на кредитора „С.Г.Г.“ЕАД възлиза на 1 002
784,86 лв.
В законния срок отговор на исковата молба са подали ответниците „С.Г.Г.“ЕАД и
Елк. Н. П.-синдик на „С.“ЕООД,оспорвайки предявения иск като неоснователен с
аргументи,изложени в съответния отговор на всеки от тях.Искът е оспорен по същество с
5
поддържани в отговорите правни аргументи,без да има спор по изложените от ищеца
фактически обстоятелства,относими към предмета на спора.И в двата отговора основният
поддържан правен аргумент срещу предявения иск е,че по силата на чл.99,ал.2 от ЗЗД и
поради липса на друга специална разпоредба в ЗОЗ,кредиторът по прехвърленото му
вземане е встъпил в правата на заложния кредитор,а вписването на цесията на обезпеченото
с особен залог вземане в ЦРОЗ няма конститутивен ефект и не е елемент от фактическия
състав на сделката.А съгласно чл.30 от ЗОЗ,както се поддържа в отговора на
„С.Г.Г.“ЕАД,вписването на прехвърлянето на обезпечено с особен залог вземане,има само
декларативно,оповестително действие и по никакъв начин не влияе на
противопоставимостта на особения залог на трети лица.
От ответника „С.“ЕООД не е подаден отговор на исковата молба и не е взето
становище по иска.
Допълнителна ИМ от А.-ищец не е подавана.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и
недоказан по съображения,че кредиторът по прехвърленото му с договора за цесия вземане е
встъпил в правата на заложния кредитор по силата на чл.99,ал.2 от ЗЗД,но макар и
разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ да предвижда,че прехвърлянето на обезпеченото
вземане подлежи на вписване в ЦРОЗ,то това вписване съгласно чл.30 от ЗОЗ има
единствено оповестително действие спрямо третите лица,не и конститутивно
такова.Изложен е и аргумента,че вписването е от значение за легитимацията на
кредитора,при евентуално пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ,но не рефлектира
върху факта,че вземането е обезпечено.Затова и по силата на чл.99,ал.2 от ЗЗД и поради
липса на друга специална разпоредба в ЗОЗ,настоящият кредитор е и заложен кредитор по
съответните договори за особен залог,независимо от липсата на вписване съгласно
чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ.
От фактическа страна се установява от приложените към първоинстанционното дело
писмени доказателства,а и от обявените и публично достъпни актове по партидата на
ответника „С.“ЕООД в търговския регистър към Агенция по вписванията,че другото
дружество-ответник-“С.Г.Г.“ЕАД е кредитор в производството по несъстоятелност на
първия ответник,тъй като има предявени и приети вземания,включени от синдика в изготвен
от него списък на приети вземания,обявен в ТР на датата 17.07.2020 г.Видно от същия
списък,част от тези вземания са приети като обезпечени с няколко договора за особен залог
и с договорна ипотека.
Наред с това се установява,че в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД
настоящата агенция-ищец /НАП-С./ в качеството си на кредитор,предявил вземания в
същото производство,е подала възражение по чл.690 от ТЗ срещу част от приетите вземания
на „С.Г.Г.“ЕАД,оспорвайки всъщност не самите взимания,а качеството на посоченото
дружество като обезпечен кредитор по тях с аргументи,че за същите вземания са били
вписани в ЦРОЗ договори за особен залог под номерата,сочени и в процесната искова
молба,но в полза на предходен кредитор,а впоследствие същите обезпечени вземания са
6
били прехвърлени с договор за цесия в полза на „С.Г.Г.“ООД /чийто универсален
правоприемник се явява ответника „С.Г.Г.“ЕАД посредством преобразуване чрез промяна
на правната форма/,но въпросното прехвърляне не е било вписано в ЦРОЗ,както изисква
чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ и затова придобилият вземанията цесионер не се ползва с качеството
на обезпечен кредитор.Подаденото от НАП-С. възражение по чл.690 от ТЗ е било
разгледано от съда и оставено без уважение с определение №260116 от 21.09.2020
г.,постановено по т.д.№106/2019 г. по описа на ОС-С.З..Заверено копие от определението е
приложено към първоинстанционното дело,а при извършена служебна проверка по
партидата на „С.“ЕООД в електронния сайт на Търговския регистър към Агенция по
вписванията,настоящият съд констатира /също като първоинстанционния съд/,че посоченото
определение е обявено по тази партида на датата 21.09.2020 г.,като с него освен,че е
оставено без уважение възражението на НАП е и одобрен списъка на синдика,включващ
приетите вземания на „С.Г.Г.“ЕАД.Процесният иск е предявен пред съда на датата
05.10.2020 г. /когато исковата молба е изпратена на съда по куриер/ и с оглед на това е
спазен предвидения в разпоредбата на чл.694,ал.6 от ТЗ 14-дневен срок за предявяването му.
Гореизложените обстоятелства обосновават извода,че процесния иск отрицателен
установителен иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ е допустим,тъй като са налице всички
предвидени в закона предпоставки за допустимостта му-иска е предявен в предвидения
преклузивен срок по чл.694,ал.6 от ТЗ и е предявен от кредитора,подал възражение по
чл.690,ал.1 от ТЗ срещу оспореното и с процесната искова молба качество на обезпечен
кредитор на ответника „С.Г.Г.“ЕАД за част от вземанията му,включени в изготвения от
синдика на „С.“ЕООД списък на приети вземания,но същото възражение е оставено от съда
без уважение.Предвид допустимостта на иска,същият подлежи на разглеждане и преценка
по същество,както е направено и с обжалваното първоинстанционно решение.
По съществото на процесния правен спор страните не спорят,че ответника
„С.Г.Г.“ЕАД,като универсален правоприемник на „С.Г.Г.“ООД е придобило правата,които
праводателят му е придобил от „П.И.Б.“АД съгласно договор за прехвърляне на вземания на
банката към „С.“ЕООД.Не е спорно,а и е видно от приложеното към първоинстанционното
дело удостоверение №1353267 от 15.06.2020 г.,издадено от ЦРОЗ,че в полза на посочената
банка са вписани множество договори за особен залог касателно вземанията му към
„С.“ЕООД,впоследствие прехвърлени с договор за цесия в полза на „С.Г.Г.“ООД.Безспорен
е и отрицателния твърдян от А.-ищец факт,че по някои от вписаните договори за особени
залози липсват данни за вписване на извършеното прехвърляне на вземанията,като в
конкретика такова вписване не е извършено по отношение на договорите за особени залози
под №№ ***************************,************** и ***************.
Основните спорни въпроси,на които се основава както подадено от НАП възражение
по чл.690 от ТЗ,така и процесния иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ,са чисто правни и се свеждат
до това дали липсата на вписване в ЦРОЗ на прехвърлянето на вземанията,обезпечени с
гореизброените договори за особен залог,води до лишаване на приобретателя на вземанията
от качеството му на обезпечен кредитор по тези вземания,респективно дали ответникът по
7
иска „С.Г.Г.“ЕАД-универсален правоприемник на цесионера „С.Г.Г.“ООД,се ползва с
качеството на обезпечен кредитор в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД
относно същите вземания,за прехвърлянето на които няма вписване в ЦРОЗ и като краен
резултат-дали предвид липсата на такова вписване посоченият ответник следва да се ползва
от привилегирования ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.Спорен във връзка с
изложеното е и правният въпрос дали липсата на вписване на прехвърлянето на
обезпечените с особен залог вземания води до непротивопоставимост спрямо третите лица
на вписаните особени залози за тези вземания.
По-горе в настоящото решение се описаха позициите на ищеца по предявения иск,на
ответника „С.Г.Г.“ЕАД и на синдика Е.П. относно процесния правен спор,както и основните
мотиви на първоинстанционния съд,въз основа на които предявеният иск е приет за
неоснователен и отхвърлен като такъв.Изложените във въззивната жалба оплаквания срещу
атакуваното първоинстанционно решение отново се свеждат до преценката на горните
спорни правни въпроси,без да има оплаквания,касаещи установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка във връзка с процесния иск.Настоящата
инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд,с които е обоснован
крайния резултат по обжалваното решение.В тази връзка приема следното:
Несъмнено от разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1 от ЗОЗ следва,че за да има действие за
залога,прехвърлянето на обезпеченото вземане следва да бъде вписано в Централния
регистър на особените залози /ЦРОЗ/.В тази норма обаче не е дефинирано съдържанието на
визираното в нея действие,а в разпоредбата на чл.30,ал.1 от ЗОЗ е регламентирано
съдържанието на понятието „действие на вписването“,придавайки му единствено
оповестителен ефект.Нормата на чл.26,ал.2 от ЗОЗ визира ефекта на вписването,а не го
свързва с противопоставимост на заложното право.Само разпоредбата на чл.12,ал.1 от ЗОЗ
обвързва вписването на учреден особен залог в ЦРОЗ с противопоставимостта му на трети
лица,но няма разпоредба,която да обвързва вписването и на прехвърляне на обезпеченото с
особен залог вземане с противопоставимостта на заложното право на трети лица.
Заложното право е функционално обусловено от обезпеченото вземане и нито
общият,нито специалният закон третират прехвърлянето на обезпеченото вземане като
основание за погасяване на заложното право,поради което то продължава да съществува и
по силата на чл.99,ал.2 от ЗЗД следва да се счита,че такова едно право преминава върху
новия кредитор,тъй като нормата предвижда,че прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и другите му принадлежности,включително и
изтеклите лихви,ако не е уговорено друго.В случая не се установява,не се и твърди в
сключения между горната банка и праводателя на „С.Г.Г.“ЕАД,а именно-“С.Г.Г.“ООД
договор за цесия да е било уговорно друго,поради което следва да се приеме,че цедентът е
прехвърлил вземанията си,ведно с обезпечението им по вписаните договори за особен
залог.Затова и по силата на чл.99,ал.2 от ЗЗД и поради липса на друга специална разпоредба
в ЗОЗ,приобретателят на прехвълените вземания /т.е. цесионерът/ е встъпил в правата на
заложния кредитор,макар и да няма извършено вписване в ЦРОЗ на прехвърляне на
8
обезпечените с особените залози вземания.Предписаното като необходимо вписване е от
значение за легитимацията на правоимащия да предприеме предписаните в специалния
закон действия,за да се удовлетвори извънсъдебно от учреденото му обезпечение,но не е
свързано с противопоставимостта на заложното право на цесионера спрямо третите
лица.Такава противопоставимост е налице и без вписване на прехвърлянето в отредения за
това регистър,след като има надлежно извършено първоначално вписване на учредения
особен залог,както е в настоящия случай и по силата на чл.99,ал.2 от ЗЗД заложното право
на цедента е преминало върху цесионера,респективно върху универсалния правоприемник
на последния,какъвто е ответника по иска „С.Г.Г.“ЕАД.Затова и същото дружество-
ответник има качеството на обезпечен кредитор за вземанията му,приети в производството
по несъстоятелност на „С.“ЕООД,за които има учреден особен залог по четирите договора
за особени залози,вписани в ЦРОЗ под горните четири номера.Съответно на това същият
ответник се ползва за тези вземания в производството по несъстоятелност на „С.“ЕООД с
привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ и подлежи на удовлетворяване за същите вземания по
реда,предвиден именно в тази разпоредба.
С оглед на всички гореизложени съображения се налага крайния извод,че е
неоснователен предявеният отрицателен установителен иск на НАП по чл.694,ал.3,т.1 от
ТЗ,с който е поискано да се приеме за установено,че кредиторът „С.Г.Г.“ЕАД не следва да се
ползва с привилегията на обезпечен с договори за особен залог,вписани в ЦРОЗ под №№
**************, **************, ************** и ***************,в производството по
несъстоятелност на „С.“ЕООД.Тако такъв същият иск подлежи на отхвърляне и понеже
именно такъв резултат е постановен от първоинстанционния съд с обжалваното
решение,същото ще следва да се потвърди изцяло като правилно.
Предвид изхода от спора след произнасянето на настоящата инстанция,А.-
жалбоподател,поради неоснователността на подадената от нея въззивна жалба,следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемия „С.Г.Г.“ЕАД /заявил искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция/,сумата от 2400 лв.,представляваща платено в брой
адвокатско възнаграждение /с включен ДДС/ за процесуално представителство пред
настоящата инстанция съгласно договора за правна защита и съдействие на л.14-ти по
настоящото дело,приложен към подадения от дружеството отговор на въззивната жалба.
От останалите въззиваеми не са заявени искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260130 от 01.04.2021 г.,постановено по т.д.
№1239/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З..
9
ОСЪЖДА Н.А.П. с адрес:гр.С.,бул.“К.Д.“№** да заплати на „С.Г.Г.“ЕАД-гр.С. с
ЕИК ********** сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща
направени във въззивното производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10