Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3/9.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Иваничка Славкова
Членове: Светлозар Георгиев
С. Даскалова
при секретаря Г.Иванова и в
присъствието на прокурор Вл.Томов като
разгледа докладваното от съдия Славкова ЧНД № 11 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.30 и
следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано е по искане на Окръжен съд Орадя, Румъния за
признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция на
основание Рамково решение 2005/214/ПВР по отношение на българския гражданин С.Г.В.,
ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 1000 румънски леи - съдебни разноски
по наказателното дело пред съда в Арад.
В съдебно заседание представителят на ВОП
предлага искането да бъде уважено и акта на органа да бъде признат от
българската държава и приведен в изпълнение. Засегнатото лице не се явява.
Постоянното местоживеене ***, призовката не е връчена, лицето се намира в чужбина, за което е приложена
докладна записка от Съдебна охрана. Служебен защитник на засегнатото лице
изразява становище, че не следва да се признава финансовата санкция,. На първо
място изтъква се, че лицето не е имало възможност да обжалва съдебното решение
и на второ, че делото е подсъдно на финландски съд, доколкото има данни по
делото, че работи там и се е установил трайно там, с наличен постоянен адрес.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните прие за установено следното :
От
приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че по наказателна
присъда № 1029 от 12.09.2019г., станала окончателна на 08.10.2019г., по дело №
4061/271/2019 на Окръжен съд Орадя българският гражданин С.Г.В. е осъден за
престъпление по НК на Република Румъния, като му е било наложено наказание,
несвързано с парична санкция. Наред с основната санкция, за която не е относимо
настоящето удостоверение, е осъден да заплати 1000 румънски леи - съдебни разноски по наказателното дело пред
тази инстанция.
Решението на съда е за това, че В.
е бил осъден за извършено от него престъпление по чл. 335 ал.1 от НК на Румъния за управление на МПС без
съответното свидетелство за това. Постановено е да заплати сумата в размер на 1000 леи, съдебни разноски за разглеждане на делото.
Удостоверението е относимо към влязъл в
сила акт - решение на компетентен орган на държава-членка на ЕС, което
представлява наказателно решение на съд,
с което е била ангажирана наказателната
отговорност на българския гражданин В. с налагане на наказание, както и е осъден да заплати и 1000
румънски леи – съдебни разноски, направени през този съд - т.е. решение за
налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно този текст, на признаване и изпълнение подлежат и определените съдебни
разноски - разходи за съдебна процедура,
довели до постановяване на акта. От описанието на извършеното от засегнатото
лице е видно, че същият е осъден за престъпление по транспорта- управление на
моторно превозно средство без свидетелство за управление. Не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, тъй като представлява нарушение на правилата за
движение по пътищата, въпреки че наложеното наказание не е било признато от
български съд, след представяне на удостоверение за признаването му съобразно
чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и
решения за пробация, с оглед на упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните
санкции, който и транспонира Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на
Европейския съюз.
От съдържанието на удостоверението е видно,
че то съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково
решение 205/214/ПВР на Съвета на ЕС, така и според изискванията на приложение 2
към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и то съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията за отказ за
признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото
лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд,
поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е наказателно
отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че в това производство лицето
е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото на
обжалване и сроковете за това, както и че не се е явило лично на делото. Освен
това, органът издал удостоверението е посочил изрично, че в нито в издаващата
държава, нито в трета страна, е постъпвало частично плащане на финансовата
санкция. Не е налице нарушение и на местната подсъдност, тъй като след
извършване на справки в Национална база
данни за лицата, пребиваващи в страната, се установява, че постоянният и
настоящ адрес *** и са налични само твърдения на негова роднина, че към момента се намира във
Финландия, без друго конкретно уточнение за местонахождението му.
С оглед горното съдът счита, че са налице условията за признаване и изпълнение
на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл.
32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение. Тъй като финансовата санкция е определена в
румънски леи, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС
следва да се определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за
деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е
постановено на 09.01.2019 г., като равностойността на 1000.00 румънски леи е 389/триста
осемдесет и девет/ лева.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо
незабавно съдът да уведоми компетентния орган
на издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане
на финансова санкция, на органа по чл.6 ал.2 – НАП – Варна за изпълнение по
реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл.22 ал.2 от ЗПИИКОРНФС
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението. Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство
на правосъдието на Република България.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА присъда
№ 1029 от 12.09.2019г., станала окончателна на 08.10.2019г., по дело №
4061/271/2019 на Окръжен съд Орадя с което българският гражданин С.Г.В. ЕГН **********, е осъден да заплати 1000
румънски леи - съдебни разноски по
наказателното дело, равняваща се на 389 /триста осемдесет и девет/ лева.
Копие от решението да се изпрати незабавно на
ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на
издаващата държава –Окръжен съд Орадя -
Румъния, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова
санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес пред Апелативен съд гр.
Варна.
Председател:
Членове: