гр.София,22.02. 2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І ГО, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11867 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 и
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ,че на 31.10.2014 г.сключила
с ответника договор за цесия, с който му прехвърлила вземане в размер на 151
600 лв., което е имала спрямо „Корпоративна търговска банка“ АД по сключен
Договор за срочен депозит № 19140/ 2012 г. Сочи, че е изпълнила всичките си
задължения по договора за цесия: предала документите,уведомила длъжника,
прехвърлила необременено и действително вземане. С уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД за прехвърляне на вземането Банката е била уведомена на 04.11.2014 г. и
намалила сметката на ищцата с посочената сума. Съгласно сключения договор за
цесия, продажната цена на вземането била 136 440 лв., платима до 31.12.2015 г.
През юли 2015 г. ответникът уведомил
писмено ищцата, че прекратява
изпълнението по договора до влизане в сила решението на САС за обявяване
начална дата на неплатежоспособността на банката. Твърди, че продажната цена
все още не е изплатена.Претендира изплащане на сумата от 25 001 лв.(частичен
иск от общо 136 440 лв.), ведно със законната лихва от 10.09.2018 г. (датата на
подаване на ИМ) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че с оглед промяната на
законодателството, вкл. отделни разпоредби на ЗБН се осуетява възможността да
се извърши прихващане на прехвърленото вземане, което прави дружеството с
вземане на банката към последното, предвид обявената дата на несъстоятелност,
съвпадаща с поставянето на банката под особен надзор. Заявява, че това прави
прихващането недействително спрямо кредиторите на банката, а самото то е и
мотивът за сключването на договора за цесия.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено следното:
От
приложените доказателства се установява, че по силата на Договор за
прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г. ищцата прехвърля на ответното
дружество свое вземане към „Корпоративна Търговска Банка“ АД в размер на 151 600
лв., произтичащо от Договор за срочен депозит 4 х 4 N 19140 от 11.04.2012 г. с клауза за
капитализиране на лихвата по описаната й депозитна сметка. В чл. 6 и чл. 4 от договора за цесия страните
са уговорили, че цената в размер на 136 440 лева се дължи в срок до
31.12.2014 г. и при условие, че КТБ АД признае извършеното прихващане на
вземане. В случай,че Банката не признае извършеното от цесионера прихващане
договора се разваля автоматично.
Длъжникът по прехвърляното
вземане е уведомен от цедента за прехвърлянето по чл. 99,ал.3 ЗЗД с Уведомление
вх. № 10763/04.11.2014 г. Ответникът е отправил до Банката изявление за
прихващане на придобитите вземания със свои насрещни задължения по договор за банков
кредит от 03.02.2011г.видно от изявлението за прихващане по чл. 104, ал.1 ЗЗД с вх.№
10853/04.11.2014 г.
На 03.09.2018 г. синдиците на КТБ АД
са издали адресирано до ищеца удостоверение с изх. № 3480, съгласно което е осчетоводено прехвърляне на вземането й,
съгласно уведомление вх. № 10763/04.11.2014 г.(това с което ищцата е уведомила
длъжника за цесията съгласно чл. 99 ЗЗД).
От представено
извлечение от банкова сметка ***, че в счетоводството на КТБ АД (н.) са взети
операции по осчетоводяване прехвърляне вземането на М.В. М.-А.от КТБ АД,
предмет на Договор за цесия от 31.10.2014 г. между ищцата - цедент и ответника -
цесионер, съобщено на банката с Уведомление вх. № 10763/04.11.2014 г. От
извлечението от сметката на ищцата с IBAN ***, за периода от20.06.2014 г. до 07.11.2017
г.е видно, че началното салдо по сметката на 13.08.2014г. е 237 492.55 лв.
На 06.11.2014 г.по дебита на сметката е осчетоводено
„прехвърляне на вземане с вх. № 10763/ 04.11.2014г. между цедент М.В. М.-А.и
цесионер „А.С.“ АД, съгласно одобрено Решение № 489 на квесторите на КТБ АД и в
изпълнение на Заповед № 3-2732/27.10.2014 г. Сумата на прехвърленото вземане е 151
600 лв., а салдото по сметката след осчетоводената операция е 85 485.58
лв. Прехвърлянето на вземането е с вальор 04.11.2014 г., и с дата на осчетоводяване - 06.11.2014 г.
От показанията на свидетелката В.,присъствала
на срещата при подписване договора за цесия
се установи,че ищцата е изпълнила задълженията си по същия, предавайки в
момента на сключването му всички документи за вземането: издаденото
удостоверение от Банката за сумите по
банковите й сметки и договора за депозита в присъствието на представителя на ответника,подписал
договора.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Не е спорно между страните, че е
сключен процесният договор за цесия, и че длъжникът по прехвърляното вземане е
уведомен от цедента за прехвърлянето, както и че ответникът е отправил до Банката
изявление за прихващане със свои насрещни задължения към нея.
Спорния въпрос по делото се свежда до
уговореното условие и до неговото сбъдване.
Уговореното в чл. 4 от Договора за
прехвърляне на вземането гласи: „Настоящият
договор не поражда ефект и се разваля автоматично ако „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА“ АД не признае извършеното прехвърляне на вземане предмет на настоящия
договор. Съгласно приложените и описани по горе доказателства, „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД е признала извършеното прехвърляне на вземането предмет на Договора за прехвърляне на вземане
от 31.10.2014 г., сключен между ищцата като цедент и ответника като цесионер,
осчетоводявайки същото съгласно одобрено Решение № 283 на квесторите на КТБ АД
и в изпълнение на Заповед № 3-2732/27.10.2014 г. и е предприела следващите от
това счетоводни операции- вземането е осчетоводено по сметка на цесионера.
В клаузите на процесния договор за
прехвърляне на вземане не е заложено като условие за изпълнението му възможността
на цедента да извърши валидно прихващане на свои задължения с придобитото
вземане. Въпреки този извод за пълнота на изложението следва да се посочи, че
ответникът не е въвел твърдение за постановяването на влязло в сила положително
решение по иск по чл. 59 ЗБН по отношение на процесното прихващане, нито са
посочили доказателства в тази насока – независимо от възможността да стори това
в проведените на 20.02.2020 г. и 19.11.2020 г. съдебни заседания. По посоченото
от ответника т.д. № 1566/2017 г.
по описа на СГС, ТО, VI- 23
с/в, настоящия състав след служебна справка установи, че е приключило с влязло
в сила решение, с което иска по чл. 59, ал.2 от ЗБН на синдика на КТБ АД е
отхвърлен, а по т.д. № 4341/ 2016 г. по описа на СГС, ТО, VI- 13 с/в няма влязло в сила решение.
Възраженията на ответника, обосновани
с евентуално прогласяване по съдебен ред на недействителност по чл. 59 ЗБН на извършеното
от тях прихващане съдът намира за неоснователни. Разпоредбите по чл. 59 ЗБН
уреждат недействителност и то относителна (само спрямо останалите кредитори на
банката в несъстоятелност) на извършени прихващания на вземания на отделни
кредитори на банката с техни насрещни задължения. Цесията, с която прихващащият
кредитор придобива вземането си срещу банката,обаче не е предмет на уредбата в
чл. 59 ЗБН. Тя представлява самостоятелен договор, страни по който са
предишният и новият кредитор и който договор не е свързан с последващото
прихващане, чиито последици се проявяват в отношенията между банката и
цесионера. Обективно връзка между цесията и прихващането е налице само дотолкова,
доколкото цесията е условие да бъде извършено самото прихващане (тъй като
именно цесията легитимира цесионера като кредитор с насрещно вземане, което да
бъде прихванато срещу неговото задължение). С оглед на това последващата
недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН не може да се отрази на
действителността на предхождащия прихващането договор за цесия и на
произтичащото от него задължение на цесионера да заплати уговорената цена за
прехвърляното вземане ( арг. Р № 118/07.02.2020 г. по т.д.№ 51/2019 г., I ТО на
ВКС).
Изложените обстоятелства обосновават от правна
страна изводите, че се е сбъднало условието, в зависимост от което страните са
поставили действието на сключения между тях договор за цесия, поради което
съдът приема, че цедираното вземане е прехвърлено – стабилизирано, поради което
задължението на ответника е да заплати уговорената цена.Ето защо съдът приема
иска за основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
Поради уважаване на главния иск основателен се
явява и акцесорния иск за лихвата, която с оглед изложеното в ИМ следва да се
присъди,считано от датата на депозиране ИМ в съда – 10.09.2018 г.
По
разноските.
При този
изход на спора право на разноски има ищцата. Съгласно списъка по чл. 80 ГПК същите
са в размер на 2 500,04 лева и на основание чл. 78,ал.1 ГПК, ответникът следва да се осъди да й ги заплати
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.С.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.В. М.-А.,
ЕГН **********,*** сумата 25 001
лева, представляваща част от
дължимата цена за прехвърляне на вземане
по Договор за прехвърляне на вземане от 31.10.2014 г., сключен между М.В. М.-А.-
цедент и „А.С.“ АД- цесионер, ведно със законната лихва от 10.09.2018 г. до
окончателното й изплащане и сумата 2 500.04 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: