Р Е Ш Е Н И Е № 20/15.2.2022
г.
15.02.2022 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори административен състав
На десети
февруари
2022 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Велина
Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело № 304 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Н.Е.И. с
ЕГН ********** и адрес ***, с адрес за
кореспонденция: гр. Елхово, улица *, чрез адв. Пл. Б.
срещу Решение № 2153-28-16/09.02.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ, Ямбол,
с което е оставена без уважение жалбата
му против Разпореждане № 281-00-2083-6/15.12.2020 г.
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО
и във връзка с чл. 114. ал. 1 от КСО, е разпоредено
на Н.Е.И. да възстанови недобросъвестно получено
ПОБ за периода от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 10 668.35 (десет
хиляди шестстотин шестдесет и осем лева 35 стотинки) лева - главница и 2 536.90
(две хиляди петстотин тридесет и шест лева 90 стотинки) лева - дължима лихва от
датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
С доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт се иска
неговата отмяна и на потвърденото с него разпореждане, като се излагат
твърдения за нарушение на процесуалните правила и на материалноправните
норми, както и за несъответствие с целта на закона на произнесеното решение.
Твърди се необоснованост на извода на административния орган, че за съответния
период оспорващия не притежава качеството „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10
от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, като счита, че отговаря на всички изисквания
за получаване на парично обезщетение за безработица за спорния период и в тази
връзка сочи, че обезщетението е получено напълно основателно и добросъвестно.
Излагат се и съображения за немотивираност на процесния
акт и произнасянето му в разрез с правилата на чл. 35 от АПК. Претендират се
разноските по делото.
В съдебно заседание оспорващия, редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по делото, Директорът на ТП на
НОИ-Ямбол, своевременно и редовно призован, изпраща процесуален представител
старши юрисконсулт А.С., която оспорва жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Допълнително представя писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е административната преписка по издаване на процесния
акт, както и Прокурорска преписка № 1754/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Ямбол, съдържаща относими към конкретния казус писмени доказателства
и адм.
дело № 187/2021г. по описа на ЯАС.
След
като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление от 16.11.2017 г. оспорващия Н.И. е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО като е декларирал, че
трудовото му правоотношение с ЕТ „И. -50 И.М.“ е прекратено считано от
15.11.2017г. Към датата на прекратяване на правоотношението декларира, че не
упражнява трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по КСО
или законодателството на друга държава; не е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст или за ранно пенсиониране в Република България или
пенсия за старост в друга държава и не получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168
от КСО. Към датата на подаване на заявлението декларира също, че не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане
сред прекратяване на осигуряването, не получава обезщетение за оставане без
работа и не получава парично обезщетение за безработица.
С разпореждане № 281-00-2083-1/16.11.2017
г. на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол на основание чл. 54 г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на ПОБ с мотиви: „До получаване на СЕД U002“.
С разпореждане № 281-00-2083-2/07.02.2018 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Ямбол на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на паричното
обезщетение за безработица е възобновено с мотиви: „получен ПД Ul”
С разпореждане № 281-00-2083-3/09.02.2018 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на
основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО и чл.
546, ал. 1 от КСО и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) №
883/2004 на И. е отпуснато ПОБ, считано
от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 65.45 лева дневно.
Видно от
отразяванията в Протокол № П0-02002820000249-073-001 от 05.02.2020 г. по описа
на ТД на НАП – Бургас във връзка с
подадено Заявление вх. № К-44 от 06.01.2020 г. от ЕТ „И.-50 – И.М.“, на
основание Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице, (връчено на 17.12.2019 г.) и
със Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461 от 09.04.2019 г., е възложена
проверка на осигурителя, в следствие на
което са извършени действия по заличаване на всички декларирани от работодателя
ЕТ „И.-50 – И.М.“ трудови договори, сключени с наетите от търговеца лица за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018
г., измежду които е и жалбоподателят
И..
С разпореждане № 281-00-2083-4/09.03.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 281-00-2083-3/09.02.2018
г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в
размер на 65.45 лева дневно.
С разпореждане № 281-00-2083-5/09.03.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 10 от КСО е
отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО с мотиви: “Съгласно подадено
заявление с вх. № 4005-28-31/27.03.2019 г. и Обяснение с вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019
г. в ТП на НОИ — Ямбол от собственика на ЕТ „И.-50-И.М.” за периода от 01.01.2017 г. до момента на подаване на заявлението лицата
назначени по трудови правоотношения във фирмата не са постъпвали на работа. За
лицата са подавани уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда КТ), плащани са
осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени
са задължителни предписания № ЗД- 1-28-00549461/09.04.2019 г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 99 лица, между които
е и Н.И..“
Процесните две разпореждания са надлежно
връчени на 13.03.2020 г. на член на семейството на оспорващия, на актуалния му
постоянен адрес, като липсват данни те
да са обжалвани по съответния ред и съответно същите са влезли в сила.
С разпореждане № 281-00-2083-6/15.12.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Ямбол на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО,
е разпоредено на
Н.Е.И. да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от
15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 10 668.35 (десет хиляди шестстотин
шестдесет и осем лева 35 стотинки) - главница и 2 536.90 (две хиляди петстотин
тридесет и шест лева 90 стотинки) - дължима лихва от датата на неоснователно
получено обезщетение за безработица до датата на издаване на обжалваното
разпореждане. Последното е обжалвано от И.
с жалба с вх. № 1012-28-29/26.01.2021 г. пред директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт –Ямбол, който с Решение №
2153-28-16/09.02.2021 г. оставил същата без уважение.
Решение № 2153-28-16/09.02.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ - Ямбол е изпратено два пъти по пощата с обратна
разписка на постоянния адрес на Н.Е.И. на адрес: ***, който адрес съвпада и с
настоящия такъв. Писмата, с които е изпратено процесното
решение са се върнали в ТП на НОИ - Ямбол с причина „непотърсени“, в следствие
на което връчването е извършено чрез поставяне на съобщение за съставяне на
документа, подлежащ на връчване, на определеното за целта място в ТП на НОИ -
Ямбол - таблото за обявления в TП на НОИ - Ямбол.
Впоследствие с Определение № 364/16.07.2021г. по адм. дело № 187/2021г., влязло в сила на 06.10.2021г., ЯАС
е отменил Решение
№ 2153-28-79/02.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ, гр.Ямбол, с което на основание чл. 117 ал.3 от КСО и чл. 27.
ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено образуваното производство по Жалба с вх. №
1012-28-135/20.05.2021 г. на Н.Е.И. ***, с адрес за кореспонденция: град ***,
против Разпореждане № 281-00-2083-6/15.12.2020 г. на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Ямбол. Със същото определение
административната преписка е изпратена на Директора на ТП на НОИ,
гр.Ямбол, за връчване на Решение № 2153-28-16/09.02.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ - Ямбол, което е извършено на 21.10.2021г. с писмо изх.№ 851 от същата
дата.
Връчването на И. на процесното решение е извършено с известие за доставяне на
28.10.2021г., а жалбата му е депозирана чрез адм.
орган до ЯАС с вх.№ 2103-28-38 от 11.11.2021г.
Видно от приетите по делото доказателства във връзка с
препратен от Инспекция по труда-Ямбол Сигнал № 20-27-430 от 14.06.2019 г. за
нарушаване на данъчното и осигурително законодателство от страна на ЕТ „И.-50 -
И.М.“ е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите
от която са обективирани в Протокол №
П-02002819120263-073-001 от 25.03.2020 г. Според отразеното в посочения
документ в сигнала се съдържала информация, че търговецът назначава срещу
заплащане на определена сума работници на длъжност „чистач“, като сключва с
назначените лица трудови договори на 4-часов работен ден, които договори
впоследствие прекратява в кратък период след сключването (след 2-3 месеца);
целта била въпросните работници да се регистрират като безработни и да
получават обезщетение за безработица. В хода на проверката се установило, че за
времето от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. ЕТ „И.-50 -
И.М.“ има декларирани 100 бр. трудови договора, като лицата са назначавани на
длъжност „метач“; повечето от тези лица са назначавани за срок от 7 дни - за
извършване на определена работа. В дадените от И.М. писмени обяснения в качеството
на собственик на ЕТ е заявено, че лицата са назначени да помагат на съпруга
ѝ, който бил земеделски стопанин, но от представените в хода на проверката
документи лисват такива, които да доказват че ЕТ „И.-50-И.М.“ е извършвала
услуги за земеделския стопанин Х.М., както и че назначените лица са полагали
труд. При проверката били представени присъствени форми за часовото изпълнение
на работното време по сключените трудови договори; обектът, в който ЕТ „И.-50-И.М.“
осъществявала дейността си, бил под наем и работел всеки делничен ден от 8:30
до 17:00 часа; от намиращото се в обекта фискално устройство се установило, че
разчетеният оборот за периода от 03.01.2017 г. до 19.03.2019 г. е в размер на
12 091,11 лева. От представените книги за приходите и разходите е установено,
че декларираните приходи за периода 2014 г.-2018 г. са в размери, както следва:
за 2014 г. – 2 042,95 лева; за 2015 г – 2 293,90 лева; за 2016 г. – 1 955 лева;
за 2017 г. – 4 529,10 лева, а за 2018 г. – 5 928,65 лева. Според резултатите от
проверката, отразени в протокола, И.М. е осъществявала стопанска дейност и като
свободна професия - счетоводни услуги, като декларираните с ГДД приходи са в
следните размери: за 2015 г. - 2 268 лева (след подаване на коригираща ГДД); за
2016 г. – 1 515 лева, за 2017 г. – 1 665 лева, а за 2018 г. –1 435 лева.
В хода на
административното производство от собственика на едноличния търговец са дадени
Обяснения с вх. № 4005-28-31#1 от 29.03.2019 г., съдържащи се в приобщената по
делото административна преписка, в които обяснения е посочено, че назначените
през 2017 г. и 2018 г. лица, с изключение на изрично посочените две лица, сред
които оспорващия не е, не са постъпвали на работа и не са получавали трудови
възнаграждения.
В РП-Ямбол била
образувана преписка вх. № 1754/2019 г., (също приобщена в цялост към доказателствения материал по делото), по която е налице
произнасяне с Постановление изх. № 1754/2019 г. от 08.10.2019 г. на заместник
районен прокурор при Районна прокуратура, гр. Ямбол, с което по отношение на И.М.
е отказано да бъде образувано наказателно производство за подаваните от нея
документи с невярно съдържание (декларации, че лицата извършват трудова
дейност), тъй като сами по себе си те не са документите, въз основа на които са
били изплащани обезщетенията за безработица. В хода на проверката са снети
обяснения на част от назначените в ЕТ „И.-50 - И.М.“ лица, както и от самата М.,
въз основа на които в постановлението е възприето становището, че по
категоричен начин се установява, че от 2017 г. насам всички назначени лица
реално не са полагали труд, а са били назначени, защото не им е достигал
осигурителен стаж за получаване на обезщетение за безработица.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна
и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата се преценя като неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с
разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови
факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. За да е законосъобразен един административен
акт, е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Решение № 2153-28-16/09.02.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ, Ямбол,
с което е оставена без уважение жалбата
на Н.Е.И. против Разпореждане №
281-00-2083-6/15.12.2020 г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, с което на
основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО и във връзка с чл. 114. ал. 1 от КСО, му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за
периода от 15.11.2017 г. до 14.07.2018 г. в размер на 10 668.35 (десет хиляди
шестстотин шестдесет и осем лева 35 стотинки) лева - главница и 2 536.90 (две
хиляди петстотин тридесет и шест лева 90 стотинки) лева - дължима лихва от
датата на неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
Процесното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол, с
оглед на което съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по чл.
117 от КСО и в предвидена от закона форма. Потвърденото с него разпореждане
също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяната на
оспорения акт.
ЯАС в настоящия
си състав намира, че решението – предмет на жалбата, е в съответствие и с
материалния закон и неговата цел предвид следното:
Съобразно разписаното в чл. 54а, ал. 1 от КСО, право
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на
посочените в т. 1-3 от текста изисквания,
а именно: да имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; да не
са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република
България или пенсия за старост в друга държава, респ. - да не получават пенсия
за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална
пенсия по чл. 168; да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз
основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен
институт и се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването,
ако заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата или ако лицето се е
регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от
тази дата (чл. 54а, ал. 3 и ал. 4 от КСО), какъвто е и настоящият случай. По дефиницията на § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, който текст
повелява, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Паричните обезщетения за
безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт (чл. 54ж, ал. 1 от КСО), като това длъжностно лице е и компетентният
орган по смисъла на чл. 54ж, ал. 3 от КСО, който издава разпореждане за
възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица.
В конкретния
случай оспорващия Н.Е.И. има сключен
трудов договор с ЕТ „И.-50 – И.М.“, който към момента на получаване на
паричното обезщетение по чл. 54а от КСО е бил прекратен. Съгласно трайната
практика на ВАС на РБ обаче, наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно -
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е достатъчно
лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО,
съобразно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който
текст предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на
неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; през което
лицето е получавало обезщетение за безработица; през което самоосигуряващите
се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не
са имали право на парично обезщетение.
Представените от адм.
орган доказателства събрани в хода на
извършената проверка, както и тези от извършената проверка от органите на
прокуратурата по преписка вх. №
1754/2019 г.(включително и обяснения на И.
– л.56 от същата), сочат на единствено
верния извод, че в процесния период оспорващия Н.Е.И. реално не е упражнявал трудова
дейност, както правилно е възприел и решаващия орган в своя акт, и в този
смисъл за него не е възникнало основание за осигуряване при осигурителя ЕТ „И.-50
– И.М.“, респ. не е имал право на парично обезщетение за безработица по реда на
чл. 54а от КСО.
В случая оспорващия не е упражнявал
трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор
не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а
е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само
трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. В разглеждания казус
е налице хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, защото недължимите осигурителни
плащания за ПОБ са получени от Н.И. недобросъвестно,
предвид това, че той е знаел, че не е работил за ЕТ „И.-50-И.М.“, но въпреки
това е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица,
позовавайки се на невъзникналото й поради неупражняване на труд осигурително
правоотношение и съответно е получил процесните суми,
което обстоятелство не е спорно по делото. В този смисъл е
и практиката на ВАС, шесто отделение изразена в решение № 11554/15.11.2021г. по
адм. дело №7023/2021г.; решение № 12025/24.11.2021г.
по адм. дело №7022/2021г.; решение №
12246/30.11.2021г. по адм. дело №7754/2021г. и др.
постановени по идентични казуси.
В конкретния казус оспорващия твърди,
че е получил сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово
правоотношение, по което обаче, видно от данните по делото, реално труд не е
полаган – обстоятелство, което е известно на оспорващия и както правилно е
приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у него
при получаването на паричното обезщетение по чл. 54а от КСО. За прецизност
следва да се посочи, че от И. не проведено в настоящото производство пълно и главно доказване на
твърдението, че е осъществявал трудова
дейност като „метач“ с месторабота ЕТ „И.
-50 И.М.“, въпреки предоставена му възможност на
основание чл.176 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, с протоколно определение
от проведено открито съдебно заседание на 19.01.2022г.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са издадени от компетентни органи, в изискуемата форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Водим от горното, ЯАС, втори административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Е.И., с
адрес ***, чрез адв. Пл. Б. срещу Решение № 2153-28-16/09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 281-00-2083-6/15.12.2020 г. на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол.
ОСЪЖДА Н.Е.И. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.ЯМБОЛ
сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете