Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Хасково, 26.02.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на двадесет и седми
януари две хиляди и двадесета година, в
открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА
ИВАНОВА
при секретаря Димитрийка Христова като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 151
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са два иска в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.318,
ал.1, вр. чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.101 от ЗЗД за сума в размер на 39 149
лева и по чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 14 227.35 лева.
ИЩЕЦЪТ
– „БЕТТРАН“ АД – гр.Хасково твърди, че в периода от месец май до месец юни 2015
год. доставил на „Хитбилдинг“ ЕООД – с.Припек, Община Джебел бетони и строителни разтвори, за което били
издадени фактура № ********** от 29.05.2015 год. за сума от 30 392.11
лева, с ДДС и фактура № ********** от 30.06.2015 год. за сума от 8 756.89
лева. В опити за доброволно уреждане на спора във връзка със заплащане на
сумите по двете фактури, на 06.01.2016 год. е бил подписан договор за встъпване
в дълг, съгласно който ответникът в качеството си на поемател поел задължението
да заплати солидарно с купувача в полза на
ищеца сумите, дължимите по двете фактури. На същата дата – 06.01.2016 год. е
бил подписан и тристранен протокол между кредитора – „Беттран“ АД, длъжника –
„Хитбилдинг“ ЕООД и встъпилото в дълга лице – „Деведжи – 2005“ ООД, с който
протокол страните признали съществуването на паричното задължение в размер общо
на 39 149 лева, като първоначалният длъжник изрично дал съгласието си за
встъпването на ответника в задълженията му към ищеца. Поради неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми по посочените две фактури, моли за
решение, с което съдът осъди ответникът да му заплати исковата сума в размер на
53 376.35 лева, включваща 39 149 лева – цена на доставена стока и
14 227.35 лева – обезщетение за забава за периода от 06.01.2019 год. до
датата на подаване на исковата молба, съгласно уточнение, направено в
допълнителната искова молба. Претендира още присъждане на законна лихва върху
главницата и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ДЕВЕДЖИ – 2005“ ООД – гр.Джебел, Област Кърджали – оспорва исковете.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като
писмени доказателства по делото са приети представените от ищеца фактура №
********** от 29.05.2015 год. за сума в размер на 30 392.11 лева, с ДДС; фактура
№ ********** от 30.06.2015 год. за сума в размер на 8 756.89 лева, с ДДС и
приложени към тях експедиционни бележки за готова бетонна смес за доставка на
бетон, бетоносмеси и варов разтвор, извършени от страна на ищеца. Като получател
на стоката е посочен „Хитбилдинг“ ЕООД – с.Припек, Община Джебел.
На
06.01.2016 год. между „Беттран“ АД – гр.Хасково и „Деведжи“ ЕООД - гр.Джебел е
сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който поемателят - „Деведжи“ ЕООД
е встъпил безусловно и неотменимо като съдлъжник в дълга на първоначалния
длъжник „Хитбилдинг“ ЕООД, като се е задължил солидарно с купувача към
продавача – кредитора – „Беттран“ АД да му заплати сумата от 39 149 лева,
формирана като сбор от посочените по-горе две фактури, по отношение на
вземанията по които е заявил, че признава съществуването им към момента на подписване
на договора. С § 2 от договора е предвидено, че кредиторът има право по своя
преценка да иска погасяване на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. В договора е обективирано съгласие на страните, че с подписване на
документа се отправя покана от кредитора до поемателя за заплащане на сумата.
Като
писмено доказателство по делото е приет и тристранен протокол за прихващане на
взаимни вземания и задължения, сключен на 06.01.2016 год. между „Беттран“ АД,
„Хитбилдинг“ ЕООД и „Деведжи – 2005“ ООД, в който е посочено, че „Хитбилдинг“
ЕООД дължи на „Беттран“ АД сумата от 39 149 лева, формирана като вземания
по фактура № ********** от 29.05.2015 год. и фактура № ********** от 30.06.2015
год., както и, че „Деведжи – 2005“ ЕООД има задължение към „Хитбилдинг“ ЕООД по
договор за заем от 20.07.2015 год. в размер на 39 149 лева. В протокола е
обективирано съгласието на „Хитбилдинг“ ЕООД, задължението му към „Беттран“ АД
да бъде платено от „Деведжи – 2005“ ООД, а сумата от 39 149 лева да бъде
приспадната от задълженията на „Деведжи – 2005“ ООД към „Хитбилдинг“ ЕООД.
С
оглед заявено от ответника оспорване на авторството на договора за встъпване в
дълг и на тристранния протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения,
сключени на 06.01.2016 год., по делото е назначена графологична експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че лицето Е.А.А., посочена в
двата документа като представител на „Деведжи“ ЕООД и на „Деведжи – 2005“ ООД,
не е изпълнител на подписите.
От
заключението, представено по допуснатата счетоводна експертиза се установява,
че сумата в размер на 39 149 лева, формирана като сбор от посочените
по-горе две фактури, не е заплатена на ищеца. Размерът на дължимата лихва за
забава е определена от експерта на 2 414.19 лева, за периода от 06.01.2019
год. до 15.08.2019 год.
По
делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г.Я.С.,
посочен от ищеца, от показанията на който се установява, че е бизнес партньор както
със страните по делото, така и с „Хитбилдинг“. Твърди, че е бил в добри
приятелски и търговски отношения с Н., за който пояснява, че е съдружник в
„Деведжи“. В телефонен разговор с Н., последният му обяснил, че има намерение
да продаде предприятието на „Хитбилдинг“ и в тази връзка трябвало да се подпише
протокол за прехвърляне на вземания. Свидетелят С. взел тристранния протокол,
подписан от „Хитбилдинг“ и от „Деведжи“, който документ занесъл в „Беттран“,
където трябвало да се подпише. След това върнал протокола на Н., в качеството
му на представител на „Деведжи“. В този период обаче от страна на „Беттран“
преценили, че е по-добре да се направи договор
за встъпване в дълг, вместо протокол за прихващане. От „Беттран“ му дали
договора, който да занесе в гр.Джебел. След уговорка по телефона, занесъл
договора на Н., който дал документа на сина си Х.и му казал да отиде да го
подпише и подпечата, след което да го върне. Първоначалните впечатления на
свидетеля са били, че Н. е управител на „Деведжи“, защото му споделил, че смята
да прехвърли дълга към неговата семейна фирма. Лицето, посочено в договора и в
протокола като управител на „Деведжи“ – Е.А.А. била майка на Н.. Свидетелят
твърди, че в деня, в който се подписал договора, Е.А. не е била в офиса. В
момента поддържал търговски отношения само с ищеца, но не и с ответника. След
подписване на документите били провеждани срещи за доброволно уреждане, на
които срещи Е.А. не е присъствала.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявените
искове за допустими, а въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за липса на материално правна легитимация – за неоснователно.
Обстоятелството, че отразените в договора за встъпване в дълг наименование и
правна форма на поемателя – „Деведжи“ ЕООД не съответстват на тези, вписани в
търговския регистър /ТР/ – „Деведжи – 2005“ ООД, не обуславя извод в подкрепа
на заявеното от ответника възражение, предвид това, че останалите, посочени в
договора - ЕИК, адрес на управление и представител съвпадат с тези, вписани в
ТР, от което следва извода за идентичност между търговеца, посочен в исковата
молба като ответник с този, посочен в договора като поемател. В подкрепа на този
извод е и извършената от съда служебна справка от ТР по партидата на ответника,
от която се установи, че по отношение на посочените по-горе три
идентификационни признака не е вписвана промяна, считано от учредяване на
дружеството до настоящия момент. Заявеното с отговора на исковата молба
възражение за местна неподсъдност, бе оттеглено от процесуалния представител на
ответника в първото по делото съдебно заседание.
Като
основателно съдът намира заявеното с отговора на исковата молба възражение за
нищожност на договора за встъпване в дълг, като такъв, сключен при липса на
съгласие и от лице, без представителна власт. В тази насока съдът цени
заключението на вещото лице М., неоспорено от страните и от което се
установява, че подписите, съдържащи се в договора за встъпване в дълг и в
тристранния протокол не са изпълнени от законния представител на ответника Е.А.,
вписана в ТР като управител на поемателя, от което следва извода, че за
ответното дружество не се е породило задължение за заплащане на исковата сума,
претендирана на основание договор за встъпване в дълг от 06.01.2016 год. В
подкрепа на този извод съдът изхожда както от приложената по делото справка от
ТР, видно от която, че към датата на подписване на договора, въз основа на
който ищецът основава претенцията си, като управител на ответника е вписана Е.А.А.,
така и от извършената служебна справка от съда в ТР по партидата на ответника и
в частност обявения дружествен договор /ДД/ от 18.11.2005 год., съгласно чл.27
от който „дружеството се управлява, представлява и подписва от управителя Е.А.А.“,
като по решение на Общото събрание или по силата на изрично пълномощно,
подписано от управителя, дружеството може да се представлява от всеки съдружник
или от трети лица – чл.29 от ДД. От страна на ищеца не бяха представени
доказателства, от които да се установи, че договорът за встъпване в дълг е
подписан от лице, снабдено с изрично пълномощно от
управителя на ответното дружество. От показанията на свидетеля С. се установи,
че като посредник на ищеца и на първоначалния длъжник – „Хитбилдинг“, е занесъл
договора в гр.Джебел, където се е срещнал с лице на име Н., който предал
документа на сина си Хакан, но от кое лице е подписан договора, свидетелят не
уточнява. Наред с това обаче заявява, че в деня, в който е занесъл договора за
подпис от ответника, Е.А. не е присъствала на срещата. Действително, към
момента на изготвяне на договора, като съдружник в ответното дружество в ТР е
вписан и Н. А.А., с когото свидетелят С.
е водил преговори по подписване на договора и на тристранния протокол, а към
настоящия момент като съдружник е вписан Х.Н. А. – посочен от свидетеля като
син на Н. А., но сами по себе си тези обстоятелства не сочат на извода, че
договорът е сключен от лице с представителна власт. Доколкото договорът за
встъпване в дълг е сключен от търговци, то приложима в случая се явява нормата
на чл.301 от ТЗ, на която ищецът се позовава едва в хода на устните състезания,
като до приключването им и след представяне на заключението по допуснатата
графологическа експертиза от страна на ищеца не са въведени нови твърдения за
това, че договорът за встъпване в дълг е подписан от лице без представителна
власт, действията на който да са били одобрени от страна на законния
представител на търговеца. Независимо от това и за пълнота на изложението
следва да се посочи, че липсата на доказателства ответникът да се е противопоставил на сделката,
сама по себе си не води до извода, че сделката следва да се счита за потвърдена
от търговеца, предвид недоказаността на момента на узнаване от страна на
ответника за сключения от негово име договор за встъпване в дълг, поради което
съдът приема, че момента на узнаване на
сделката съвпада с момента на връчване на исковата молба и на приложенията към
нея, с оглед на което и със заявеното с отговора оспорване действителността на
сделката, съдът счита, че същата не е породила своите правни последици между
страните. Обстоятелството, че преговорите по подписване на сделката са водени
от сина на управителя на ответното дружество, който към този момент е бил и
съдружник в същото, не може да се приеме като такова, доказващо узнаване
сключването на сделката от страна на законния представител на ответника. В тази
насока по делото не бяха представени доказателства, от които да се установи, задължението по посочените по-горе две фактури,
формиращи размера на задължението на поемателя, да е било отразено в
счетоводството на ответното дружество, нито такива за извършени частични
плащания или преговори за доброволно уреждане на спора, които евентуално да
сочат на приемане, съответно – непротивопоставяне на сделката.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният иск, основан на неизпълнение на договор
за встъпване в дълг като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се
отхвърли, ведно с акцесорния нему иск за заплащане на обезщетение за забавено
плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден за заплати на ответника сторените по делото разноски в
размер общо на 4 462 лева, от които 4 262 лева – адвокатско
възнаграждение и 200 лева – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „БЕТТРАН“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, ул.“Старо пловдивско шосе“ № 1, представлявано от изпълнителния
директор Петър Тодоров Хаджиев против „ДЕВЕДЖИ – 2005“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление - гр.Джебел, Област Кърджали, кв.“Прогрес“ № 2, представлявано от
управителя Е.А.А., И С К О В
Е в размер на 39 149 лева,
претендирани на основание договор за встъпване в дълг от 06.01.2016 год.
и в размер на 14 227.35 лева – обезщетение за забавено плащане за периода
от 06.01.2019 год. до 15.08.2019 год.
ОСЪЖДА
„БЕТТРАН“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково,
ул.“Старо пловдивско шосе“ № 1, представлявано от изпълнителния директор Петър
Тодоров Хаджиев да заплати на „ДЕВЕДЖИ – 2005“ ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление - гр.Джебел, Област Кърджали,
кв.“Прогрес“ № 2, представлявано
от управителя Е.А.А. сумата в размер на 4 462 /четири
хиляди четиристотин шестдесет и два/
лева – деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: