РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Шумен, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20223600500065 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №578/9.11.2021г. по гр.д.№1994 по описа за 2021г. на ШРС ,съдът е
прогласил нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в чл.9, ал.7 във вр. с чл.7,
ал.3 от Договор за потребителски кредит под формата на договор за заем от 12.05.2020 год.,
сключен между СТ. СТ. АНДР., с ЕГН********** и „Ултима Ф“ ЕООД, с ЕИК....., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от управителя С.Д.С., като
противоречаща на добрите нрави, осъдил е „Ултима Ф“ ЕООД, с ЕИК....., със седалище и
адрес на управление: гр......., представлявано от управителя С.Д.С. да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА на упълномощения адвокат на ищеца – адв.М. В.
М. от АК[1]П. сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважения иск, осъдил е „Ултима Ф“ ЕООД, с ЕИК....., със
седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от управителя С.Д.С. да заплати в
полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 50 лева /петдесет лева/ представляваща
дължима държавна такса във връзка с уважения иск.
Решението е обжалвано от „Ултима Ф“ ЕООД,действащо ,чрез пълномощника си
адв.Ивайло Г. Т. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да отхвърли иска и да му се заплатят разноските по делото.
1
Въззиваемата страна СТ. СТ. АНДР., действаща , чрез пълномощника си адв. М. В. М. от
АК[1]П. е депозирала отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и
моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение и да й се присъдят
разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционният съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на ШРС , като по
този начин те стават част от съжденията на настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищцата е предявила срещу ответника иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.143 и чл.144 от ЗЗП също и поради това ,че не са
спазени нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК ,съдът да прогласи за
нищожна клаузата за неустойка, предвидена в чл.9, ал.7 във вр. с чл.7, ал.3 от Договор за
потребителски кредит под формата на договор за заем от 12.05.2020 год., сключен между
СТ. СТ. АНДР. и „Ултима Ф“ ЕООД гр.Ш..
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена
имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължава да престира
на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи
в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
2
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този
смисъл клауза, като уговорената в чл.9, ал.7 във вр. с чл.7, ал.3 от договора за заем, според
която се дължи неустойка в размер на 210.17лв. при неосигуряване в петнадесет дневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечение, чрез предоставянето на вещ за
съхранение при кредитора до изтичане на договорения срок се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост
се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Следователно подобна уговорка за процесната неустойка пряко противоречи на закона и е
нищожна.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не
е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1
от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в
този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше
валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може
да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият случай
кредиторът не е изпълнил задължението си да проведе проверка на кредитоспособността на
3
ищцата съгласно чл.16 ЗПК ,съответно да търси обезпечение на вземането си преди
сключването на договора и предавянето на заемната сума.
По изложените съображения с оглед нищожността на клаузата за неустойка
уговорена в чл.9, ал.7 във вр. с чл.7, ал.3 от Договор за потребителски кредит под формата
на договор за заем от 12.05.2020 год., сключен между СТ. СТ. АНДР. и „Ултима Ф“ ЕООД
гр.Шумен съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора следва на адв. М. В. М. от АК-П. , пълномощник на ищцата
, да се присъди адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство на
страната пред ШОС на осн.чл.38 ал.2 във вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. определено на осн.чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1/9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 300лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №578/9.11.2021г. по гр.д.№1994 по описа за 2021г. на
ШРС.
ОСЪЖДА „Ултима Ф“ ЕООД, с ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от управителя С.Д.С. да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с
чл.38, ал.1 т.2 от ЗА на адв.М. В. М. от АК[1]П. сумата от 300 лева /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4