№ 401
гр. С., 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20232230201319 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на В. Х. П., чрез упълномощен
процесуален представител против НП №23- 0804- 000886/07.03.2023г. на
началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от
ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Оспорва наказателното постановление само по отношение на
наложеното наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и
своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител,
който не се явява. Изпраща писмено становище по съществото на делото, с
което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.02.2023г. полицейските служители П. С. и И. С. изпълнявали
служебните си задължения по контрол на правилата за движение по пътищата
1
в гр. С.. Около 10,20 часа до фирма „Тирбул“ те спрели за проверка
движещия се по ул. „Керамика“ посока запад- изток, лек автомобил
„Мерцедес МБ 100 Д“ с рег. №............. При движението на лекия автомобил,
докато го спирали, служителите на реда видели, че водачът е без поставен
обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било оборудвано.
Като водач на спрения за проверка автомобил бил установен жалбоподателя
В. П.. По време на проверката служителите на реда изискали от водача да им
представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,
които той не представил.
Свидетелят П. С. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. За тези нарушения
съставил акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя, а колегата му, св. И. С. като очевидец, присъствал при
установяване на нарушението се подписал при съставянето и връчването на
акта. Жалбоподателят вписал в акта за установяване на административно
нарушение като възражение, че коланът е бил поставен по време на
шофирането му.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие началникът на РУ на МВР- С. възприел същата
фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от
ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели П. С. и И. С.
изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
При съставянето на акта за установяване на административно
2
нарушение актосъставителят е описал правилно нарушенията по чл.137а, ал.1
от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от събраните по делото
доказателства, че жалбоподателят В. П. на 15.02.2023г. в 10,20 часа е
управлявал лекия автомобил „Мерцедес МБ 100 Д“ с рег. №............ по ул.
„Керамика“ посока запад- изток до „Тирбул“ без поставен обезопасителен
колан с който моторното превозно средство било оборудвано.
Съгласно посоченото в разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
законодателят е предвидил, че водачите и пътниците в МПС от категории M1,
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзка не
бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят извършеното
нарушение. Не бяха ангажирани и доказателства, които да обосноват и
основателни причини за неизползването на обезопасителен колан, каквито са
законовоустановени в ал.2 на чл.137а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените
в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен колан. В
настоящия случай констатациите по акта /който е редовен съобразно
изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни
доказателства. Разпитаните свидетели П. С. и И. С. са категорични, че са
видели жалбоподателят П. като управлява автомобила без поставен
обезопасителен колан, движейки по посочената улица. Полицейските
служители обясняват, че ясно са видели това, тъй като и двамата са били
извън служебния автомобил и са спирали автомобили за проверка със стоп
палка. Двамата свидетели в показанията си споделят, че познават
жалбоподателя като нарушител на ЗДвП, защото и друг път са установявали
извършени от него нарушения по правилата за движение по пътищата. Това
се потвърждава и от приложената по делото справка за нарушител/водач на
името на В. П. (л.8- 15 от делото), от която е видно, че той е с доста наложени
наказания по ЗДвП, включително и на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че наказанието за това нарушение е правилно определено
от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева на
основаниечл.137а, ал.1 от ЗДвП, чийто размер е конкретно определен от
3
законодателя.
Ето защо съдът счита, че в частта относно нарушението по чл.137а, ал.1
от ЗДвП наказателното постановление е законосъобразно и като такова
следва да се потвърди.
Наказателното постановление е обжалвано само в частта по отношение
на наложеното наказание по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и съдът следва да се
произнесе само в обжалваната част. В останалата част наказателното
постановление не е обжалвано и е влязло в сила, поради което в тази част
съдът не следва да се произнася.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена
санкцията на нарушителя и същото отговаря на вината и на допуснатото
нарушение.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
законосъобразно и като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23- 0804- 000886/07.03.2023г. на началника на
РУ на МВР- С. в частта, с която на В. Х. П. с ЕГН ********** на основание
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на
50 (петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4