Решение по дело №226/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 201

гр. Перник, 10.06.2019 г.

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  Председател: Милена Даскалова

                             Членове: Кристиян Петров

                                               Роман Николов

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов в. гр. дело № 226 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.

С Решение № 1319 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 5179 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с ЕИК: ********* срещу Л.С.Г., с ЕГН: **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 233.72 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № ***, находящ се в *** за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 27.28 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.06.2016 г. до 26.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2497/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3257 по описа на Районен съд  гр. Перник за 2018 г., като е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 467.44 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 54.57 лева. С обжалваното Решение съдът е осъдил Л.С.Г. да заплати на ищцовото дружество разноските в първо инстанционното производство и в заповедното производство. Също така, съдът е осъдил „Топлофикация – Перник” АД, да заплати на Л.С.Г., разноски в исковото производство в заповедното производство пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Л.С.Г. е подал въззивна жалба срещу така постановеното решение като недопустимо с твърдението, че е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, поради което моли решението да бъде обезсилено и се прекрати производството

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от „Топлофикация-Перник“ АД.

Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата на Л.С.Г. е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Перник е инициирано по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник срещу Л.С.Г., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че жалбоподателят/ответник дължи на ищцовото дружество сума в размер на 467.44 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № ***, находящ се в *** за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 54.57 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.06.2016 г. до 26.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2497/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3257/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

Районният съд е разгледал исковете като процесуално допустими и на 10.12.2018 г. е постановил така обжалваното решение, с което ги е уважил частично, както и е осъдил ответника да заплати на ищеца, направените от него разноски по делото.

Впоследствие с молба рег. № 35340 от 31.12.2018 г. ответникът Л.С.Г. е оттеглил депозираното от него възражение с рег. № 16344 от 19.06.2018 г. срещу заповед № 2497/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3257 по описа на Районен съд – гр. Перник по описа на Районен съд – Перник за 2018 г., а по-късно – на 02.01.2019 г.  подал настоящата въззивни жалба.

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск. Същото обаче е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК, за което действие не е предвиден ограничителен срок и следователно може да бъде реализирано във всеки един момент от висящността на спора в исковото производство.

В настоящия случай е видно, че ответникът е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, макар и това да е сторено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Поради това и с оглед горните съображения, предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник срещу Л.С.Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД се явяват процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Недопустимо се явява и обжалваното решение, което по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, ведно с прекратяване на производството по делото.

По отношение на разноските, въззивният съд намира, че съгласно чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но в настоящия случай, ищецът е инициирал исковото производство по указание на заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК въз основа на надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, ищецът е бил принуден да търси искова защита, обуславяща извършването на съдебно деловодни разноски и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат присъдени за сметка на ответниците.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.

Водим от горното, окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1319 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 5179 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в частта му, с която е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с ЕИК: ********* срещу Л.С.Г., с ЕГН: **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 233.72 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № ***, находящ се в *** за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 27.28 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.06.2016 г. до 26.04.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2497/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3257 по описа на Районен съд гр. Перник за 2018 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК, подадени от Л.С.Г..

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 2497/16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3257 по описа на Районен съд гр. Перник за 2018 г.,в частта й, с която е разпоредено Л.С.Г., с ЕГН: **********,***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, сумата от 233.72 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за апартамент № ***, находящ се в *** за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 27.28 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.06.2016 г. до 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА № 1319 от 10.12.2018 г., постановено по гр. д. № 5179 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА Л.С.Г., с посочени адрес и ЕГН да заплатят на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 100 лв. разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

 

Председател:                       Членове: 1.                    2.