Определение по дело №775/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2021 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20203520100775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  213

 

гр. П., 20.05.2021 г.

 

Поповският районен съд, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА

 

като разгледа докладваното председателя гр.д. № 775 по описа за 2020 година, за  да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба от А.Р.Х. ***, действаща чрез адв. Цв. Х. от ТАК, против О.Е.Х. ***, за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на ответника, определяне на местоживеене на родено от брака дете и упражняване на родителски права и издръжка на дете.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства – двама свидетели, при довеждане.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника О.Е.Х. ***, не е изразено становище по предявения иск, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Съдът счита, след извършената служебна проверка, че молбата е редовна  и предявените искания са допустими. Следва да бъдат приети и приложени писмените доказателства; да се насрочи  делото за разглеждане в открито заседание; да се съобщи на страните проекта за доклад по делото, както и да бъдат напътени същите към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора; да се допуснат гласни доказателства по искане на ищцата.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 23.06.2021 г. от 9.10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА страните към постигане на съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и за възможността да уредят взаимоотношенията си чрез споразумение.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцата, при довеждане, за доказване твърденията й в исковата молба.

ЗАДЪЛЖАВА страните да представят в насроченото с.з. писмени доказателства за доходите си за периода м. ноември 2019 г. – м. ноември 2020 г.

УКАЗВА на ищцата да води в съдебно заседание детето Е. за изслушване, на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДетето.

ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция  „С. п.” – отдел „З. д.”– гр. П. за образуваното гражданско дело по чл. 49, ал. 1 от СК, като същите да изпратят в съда представител за изслушване на дете и да представят по делото социален доклад, в който да изложат констатираните от тях обстоятелства, свързани с детето Е. О. Е., като посочат къде живее детето, какви са социално-битовите и материални условия на живот, при които живее, с кои други лица съжителства, какво влияние му оказва съжителството с тези лица, емоционалното състояние на детето, привързаността му към родителите, кой от родителите упражнява непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, кой осигурява издръжката му и др. съобразно предмета на делото.

СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата чрез пълномощник твърди в исковата молба, че страните са съпрузи от 21.09.2000г., когато сключили гр.брак, първи по ред и за двамата. От брака си имали родени две деца: Етем, роден на ***г., пълнолетен понастоящем и Е., родена на ***г., малолетна.

Твърди, че в началото семейните отношение били нормални, съпрузите се разбирали и обичали. Впоследствие съпругът започнал да неглижира задълженията си като съпруг и родител, като държал повече на семейството на родителите си.

Ищцата твърди, че неколкократно напускала съпруга си, но се връщала отново след молби от негова страна и с цел да запази семейството си. Заченала и второто дете с надеждата отношенията им да се подобрят, но  това така и не се получило. Закупили жилище в гр.А., в което живеела заедно с детето, а ответникът  продължил да живее при родителите си и почти не ги посещавал. Ищцата твърди още, че целият им съвместен живот бил придружен от постоянен психически тормоз, който й бил оказван както от ответника, така и от цялото му семейство. Преди около година се разболяла сериозно, но ответникът я обвинил, че преувеличава, и че нищо й няма. Наложило се родителите й да дойдат да я вземат и да я откарат на лекар, за да й бъде приложено необходимото лечение. Вследствие на това взела решение да напусне ответника. И така на 02.06.2020г., заедно с дъщеря им, напуснали семейното жилище в гр. А. и се установили в дома на родителите й в с. С..

Счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, бракът им с ответника бил изчерпан от съдържание, във връзка с което и моли съдът да го прекрати с развод, по  вина на ответника. Претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Е., като на бащата да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето. Моли съда да  присъди издръжка на детето в  размер на по 200.00 лв. месечно, считано от дата на депозиране на ИМ. Не претендира издръжка от съпруга си след прекратяване на брака и изразява готовност за трансформиране на производството в развод по взаимно съгласие при евентуално съгласие на ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, не е изразено становище по предявените искове.

2. Правна квалификация на исковете: по чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с искове по чл. 59 от СК и по чл. 143 СК. 

3. Права и обстоятелства, които се признават: липсват изрични  признания.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.;

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Ищцата в иска по чл. 49 от СК носи тежестта да докаже фактите, изложени исковата молба, които са довели изчерпване на брачната връзка от съдържание, в т.ч. и че вина за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения между съпрузите има единствено ответникът.

В иска по чл. 59 от СК – за определяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете ищцата носи тежестта да докаже по-добрите си родителски, възпитателски качества, полагани до момента грижи и отношение към детето, привързаност на детето към нея, възможности за помощ при отглеждането и възпитанието на детето от трети лица – близки на родителя, социално обкръжение, възможностите си за осигуряване на по-добри битови и материални условия за отглеждане на детето, както и че предоставянето на упражняването на родителските права по отношение на детето на нея, ще гарантира в по-висока степен интересите на същото.

В иска по чл. 143 от СК ищцата носи тежестта да докаже нуждите на детето и възможностите на родителите за даване на издръжка.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните едновременно с призовките за първото по делото  съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: