Решение по дело №8235/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 441
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Щерева
Дело: 20192120108235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 441                                                     31.01.2020г.                             гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                          Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

Секретар Недялка Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията Щерева

гражданско дело № 8235 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по иск на Г.А.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „К. и К.“, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България. С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищецът предявява осъдителен иск за сумата от 1 412,38 лв. -  допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения през периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 01.10.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.

Ищецът твърди, че в посочения период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал длъжността „***“ в БГПК - Созопол към РД „Гранична полиция“ - Бургас. Сочи, че е полагал труд на 12/ 24-часови смени при сумирано отчитане на работното време, както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния труд към дневен с посочения коефициент 1,143.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187 и чл.179 ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

По делото не се спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в БГПК - Созопол към РД „Гранична полиция“ – Бургас на длъжността „***“ и на основание чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно е също, че в предявения период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на 12/ 24-часови работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

Съгласно приложимия закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от 14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата -  за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9 редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. са действали издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/ 29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г. Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с решение № 8585/ 01.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната на 01.07.2016г. до обнародването на следващата Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9,  ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136 ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично.  Следователно приложимият коефициент по чл.9,  ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд  /8:7/.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ищецът е положил 1 392 часа нощен труд, за който ответникът му е заплатил общо 348 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.  При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно чл.9,  ал.2 от НСОРЗ с установения коефициент от 1,143 се получават 1 591,06 часа. Разликата между положения и преизчисления нощен труд от 199,06 часа не е отчетена от работодателя и не е заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 412,38 лв. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно, обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.

При носената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така установеното дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде уважен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер на 420 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените иск държавна такса от 56,50 лв. и направените от съда разноски в размер на 200 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Г.А.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „К. и К.“, сумата от 1 412,38 лв. - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 199,06 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд от 1 392 часа, положен в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното й изплащане; и 420 лв. - направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд - Бургас сумите от 56,50 лв. –дължими държавни такси и 200 лв. - съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 04.02.2020г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.

 

                                      

    РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала: НД