Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1518
гр.
Пловдив, 07.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на
07.11.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2117 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 27473/25.09.2018г. от И.Н.К.,
ЕГН ********** чрез адв. И.И. *** против решение № 1769 от 15.05.2018г.,
постановено по гр. д. № 7462 по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, с
което са отхвърлени предявените от И. Н. К., ЕГН ********** против К.Х.Л., ЕГН **********,
действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетната Е. И.
К. искове за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответницата
следните суми: 5 953, 33 лв., представляваща сбора от една месечна вноска
за издръжка за периода от 15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53, 33 лв. и
59 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за периода от 01.05.2009г. до
31.03.2014г., като погасени по давност; сумата от 2 376, 98 лева – общ
размер на законните лихви върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за
период от 01.04.2014г. до 13.04.2017г., като погасени по давност; сумата от
3 600 лева, представляваща 36 месечни вноски за издръжка от по 100 лева за
периода от 01.04.2014г. до 01.04.2017г., поради плащане; 1 491, 43 лева –
законната лихва върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева за период от
01.04.2014г. до 13.04.2017г., поради плащане, които суми са предмет на изп.
дело № 20178210400716 по описа на ЧСИ
Петко Илиев с рег. № 821, като неоснователни.С решението е осъден ищеца да
заплати на ответника сумата от 1010 лева, представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лева на адвокат
А. Р. А. за явяване в повече от две поредни съдебни заседания.
С жалбата се правят оплаквания и се
излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение.Моли се за
неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат
уважени.Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски.
С постъпилия писмен отговор по
въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде
оставена без уважение.Претендират се направените в производството разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от И.Н.К., ЕГН ********** против К.Х.Л., ЕГН **********,
като майка и законен представител на Е. И. К., ЕГН ********** с твърдения, че
страните са бивши съпрузи и родители на детето Е. И. К.. При прекратяване на
брака им с развод със съдебното решение упражняването на родителските права по
отношение на детето било предоставено на майката, а ищецът се задължил да
изплаща в негова полза издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 15.04.2009г.
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето
от падежа до пълното й изплащане.Ищецът твърди, че от определянето на
издръжката редовно е изпълнявал задължението си за заплащането й, като
средствата за това предоставял лично на детето или на майка му при
осъществяване на личните им контакти.Парични суми за издръжка изпращал и чрез
куриер и по банков път по сметка на ответницата.Имало и случаи, когато изпращал
средствата по негови приятели, които пътували до София и ги носили лично на
ответницата.Освен определената издръжка предоставял многократно и други
по-големи суми за задоволяване нуждите на дъщеря му – средства за облекло, за
лятна почивка на море или планина, за други ежедневни нужди.Въпреки това, на
04.05.2017г. му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
20178210400716 на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 с район на действие ОС Пловдив,
от която разбрал, че ответницата се снабдила с изпълнителен лист на основание
влязлото в сила решение по делото за развод.В ПДИ било отразено, че дължи
сумата в общ размер 13521, 73 лева, от които главница от 9653, 33 лева и лихва
в размер на 3868, 40 лева за периода 01.05.2009г. до 13.04.2017г.Ищецът твърди,
че не дължи претендираните суми, тъй като е изплатил изцяло дължимата
издръжка.В условията на евентуалност заявява, че вземането на ответницата е
погасено по давност, поради което прави възражение в тази насока.
След оставянето на исковата молба без движение
за отстраняване на констатирани нередовности ищецът е формулирал следния
петитум: да се приеме за установено по отношение на ответницата, като майка и
законен представител на детето Е. И. К., че ищецът не дължи следните суми:
5953, 33 лева, представляваща сбора от 1 месечна вноска за издръжка за периода
от 15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за
издръжка по 100 лева всяка за периода от 01.05.2009г. до 31.03.2014г. /от 04
април 2017г. били предприети действия по принудително изпълнение/, като
погасени по давност и 2376, 97 лв. – общ размер на законните лихви върху всяка
една месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.05.2009г. до 31.03.2014г.
по изп. дело № 20178210400716 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 с район
на действие ОС Пловдив, като погасени по давност, както и сумата от 3600 лв.,
представляваща 26 месечни вноски за издръжка по 100 лв., всяка за периода от
01.04.2014г. до 01.04.2017г., поради тяхното плащане и сумата 1491, 43 лева –
общ размер на законните лихви върху всяка една месечна издръжка от по 100 лева
за периода от 01.04.2014г. до 13.04.2017г. по изп. дело № 20178210400716 на ЧСИ
Петко Илиев с рег. № 821 с район на действия ОС Пловдив, поради тяхното
плащане.
С отговора на
исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК предявените искове са оспорени по
основание и размер.Възразено е, че от началната дата, от която била дължима
издръжката – 15.04.2009г. до момента ищецът не е заплащал такава, поради което
ответницата била принудена да се снабди с изпълнителен лист от 31.03.2017г.,
издаден по гр. д. № 4598/2009г., въз основа на който било образувано изп. дело
№ 20178210400716 по описа за 2017г. на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 с район на
действие ОС Пловдив.Направено е и възражение, поддържано и пред настоящата
инстанция, че в случая по отношение на ищеца е неприложима разпоредбата на чл.
115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД, съгласно която давност не тече между деца и
родители, докато последните упражняват родителски права.
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, като
с решение № 1619/18.06.2009г., постановено по гр. д. № 4598 по описа за 2009г.
на Пловдивския районен съд бракът им е прекратен с развод, като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.Утвърдено
е постигнато споразумение между съпрузите по реда на чл. 99, ал. 3 от СК /отм/,
съгласно което упражняването на родителските права спрямо роденото от брака
дете Е. И. К., ЕГН ********** се предоставя на майката К.Х.К., ЕГН **********,
а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и месечна издръжка в
размер на 100 лева, която да изплаща в полза на детето, считано от 15.04.2009г.
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето
от падежа до пълното й изплащане.По същото дело е бил издаден изпълнителен лист
31.03.2017г., въз основа на който е образувано изп. дело № № 20178210400716 по
описа за 2017г. на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 с район на действие ОС Пловдив,
по което на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена
на 04.05.2017г. чрез неговия баща, за сумата от общо 15 543, 64 лева,
включваща непогасени главници за издръжка за периода 15.04.2009г. –
01.04.2017г. и законна лихва за забава върху главниците за периода 01.05-2009г.
– 13.04.2017г., както и за сумата от 550 лева разноски по изпълнителното дело в
полза на взискателя Е. И. К., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител К.Х.К., ЕГН **********, както и такси и разноски в размер на
1 465, 13 лева, съгласно ТТРЗЧСИ, дължими към 13.04.2017г.
Като писмено
доказателство по делото е представена справка от Еконт относно изпратени пратки
от лицето В. Г. Т. до Е. К. през периода 01.01.2014г. – 01.05.2017г., по
отношение на част от които има описание на пратката – „обувки“, „лични вещи“,
„преса за коса“, „телефон Сони“.
Разпитаната
свидетелка В. Т. е депозирала показания, че познава ищеца И.К. от 2014г. и
дъщеря му Е. К., с която били в добри отношения.Известно й било също, че бащата
заплаща издръжка.Тя лично изпращала подаръци по Еконт от 2014г., а един път
изпращала и пари по този начин.Когато ходили в София, давали пари лично на
детето на ръка.
Свидетелката Б.
П. е дала показания, че познава К. от около 10 години.С нея били приятелки и
съседки.Тя споделяла, че й става все по-трудно да се справя с разходите за детето.Не
й било известно да са предоставяни пари за издръжката му от бащата.То често
чакало да дойде да го вземе, тъй като му обещавал, но след това отлагал за
следващата събота.
По делото е
прието първоначално заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което и от
материалите по приложеното изпълнително дело № 20178210400716 по описа на ЧСИ
Петко Илиев, се установява, че в резултат на предприетите принудителни
действия, на 27.04.2017г. е постъпила сума в размер на 3002, 03 лева за
погасяване на задължението.
От приетото в
първоинстанционното производство като писмено доказателство извлечение от
банковите сметки на К.Х.Л. в „Уникредит Булбанк“ АД и допълнителното заключение
на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода 09.11.2010г. –
20.03.2014г. по сметката на ответницата са внасяни суми от ищеца в общ размер
2540 лева с посочени различни основания: „вноска с декл.“, „cesh dep.“, „вноска с декл. за сем.“, „заем“, „захранване“,
„захранване на сметка“, „за коледа“, „вноска по КК“.Общият размер на дължимите
месечни издръжки за периода от 15.04.2009г. до 04.04.2017г. – датата на
образуване на изпълнителното дело, е изчислен от вещото лице в размер на 9553,
33 лева.Общият размер на дължимите месечни издръжки за периода от 15.04.2009г.
до 31.03.2014г. е 5953, 33 лв.Общият размер на законната лихва върху всяка
просрочена вноска от месечната издръжка за периода от 01.05.2009г. до
31.03.2014г. възлиза на 1096, 42 лева.За периода от 01.04.2014г. до
01.04.2017г. са дължими 36 месечни вноски за издръжка по 100 лева.За този
период не са отразени месечни вноски за издръжка.Общият размер на дължимите
месечни издръжки за периода от 01.04.2014г. до 01.04.2017г. е 3 600
лева.Законната лихва върху всяка просрочена вноска от месечната издръжка за
периода от 01.04.2014г. до 01.04.2017г. е 1550, 86 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена на база преценка на всички
събрани пред първостепенния съд доказателства.До същите фактически констатации
е достигнал и районният съд, което налага извод, че решението е постановено при
изяснена фактическа страна на спора.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439
от ГПК, предвиждащ възможност длъжникът да оспорва с иск изпълнението.Според
ал. 2 искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производство по което е издадено изпълнителното основание.Искът е допустим с
оглед качеството „длъжник“ на ищеца по образуваното изпълнително дело.
За да отхвърли
исковете за сумата от 5953, 33 лева, представляваща сбора от една месечна вноска за издръжка за периода от
15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за
издръжка по 100 лева всяка за периода от 01.05.2009г. до 31.03.2014г. и иска за
законната лихва за забава върху тези просрочени месечни вноски в общ размер от
2376, 97 лева, първостепенният съд не е зачел направеното от ищеца възражение
за давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. а“ от ЗДД, съгласно
която давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват
родителски права.В тази насока първостепенният съд не е зачел релевантния факт,
че в случая родителските права се упражняват от майката на детето Е. И. К.,
както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - решение №
401/18.12.2013г., постановено по гр. д. № 3552/2013г., IV
г. о., в което е прието, че когато съвместното съжителство на детето с единия
от родителите е преустановено и той е осъден да му заплаща издръжка,
настъпилата фактическа промяна води и до правна промяна, която се прогласява от
бракоразводния съд.В случая упражняването на родителските права е предоставено
на майката и безспорно детето живее при нея, а бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка.След като упражняването на родителските права е възложено и
поето от единия родител-майката, то само между нея и детето е приложима
разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „а“ от ЗЗД.Между детето и другия родител е
налице съдебно признато вземане за издръжка, като това правоотношение е
подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата
на чл. 115 „а“ от ЗЗД.Според ВКС разпоредбата следва да се преценява и прилага
с оглед настъпилата фактическа и правна промяна при упражняване на родителските
права само от единия родител след развода, с когото детето живее съвместно, и
този родител еднолично полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието
на детето, вкл. грижата за охраняване материалните интереси на детето и като
негов представител следва да изисква изпълнение на съдебно признатото вземане
за издръжка.Прието е още в цитираното решение, че другият родител не е
ограничен или лишен от родителски права, но това не е равностойно на упражняването
на родителските права от другия родител, който ежедневно е в състояние на
непосредствена грижа за детето.
При
съобразяване с горното въззивният съд в настоящия състав намира, че искът за
главниците в общ размер 5 953, 33 лева за периода 15.09.2009г. –
31.03.2014г. и искът за законната лихва за забава върху тези главници за
периода 01.05.2009г. до 31.03.2014г., са погасени по давност.В случая
задължението за издръжка е признато с решение № 1619/18.06.2009г., постановено
по гр. д. № 4598 по описа за 2009г. на Пловдивски районен съд, влязло в сила на
10.07.2009г., като въз основа на същото ответницата се е снабдила с
изпълнителен лист на 31.03.2017г.По нейна молба вх. № 12222/04.04.2017г. е
образувано изпълнително дело № 20178210400716, по което е назначена
съдебно-икономическа експертиза за определяне размера на дълга и са предприети
действия за принудително събиране на вземането.Доколкото се касае за повтарящи
се периодични, еднородни парични престации, то по отношение на задължението за
издръжка е приложима разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – с изтичане на
тригодишната давност се погасяват вземанията за такива плащания.За
горепосочения период са неприложими разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и 2 от ЗЗД, тъй като действията за принудително
изпълнение са предприети след изтичане на тригодишната давност, а прекъсването
на погасителната давност намира приложение до изтичането на предвидения в
ЗЗД /чл. 110, чл.111/ давностен
срок.Последиците са заличаване на изтеклия до настъпване на юридическия факт,
водещ до прекъсване на давността срок и започване на нов срок – в случая би бил
петгодишен, тъй като вземането за издръжка е признато със съдебно
решение.Прекъсване и спиране на вече изтекъл давностен срок обаче е невъзможно,
респ. реализирането на юридически факт по см. на чл. 116, б. а – в от ЗЗД след
изтичане на давностния срок е лишено от правни последици .В този см. решение №
65/03.06.2011г. на ВКС по т. д. № 600/2010г., I т.
о., решение № 456/30.12.2015г., IV г. о. по гр.
д. № 4894/2013г. на ВКС, като в последното е застъпено становището, че давността
не се прекъсва и от действия по см. на чл. 116, б. а-в от ЗЗД, извършени в
рамките на висящ изпълнителен процес, след като давността веднъж е изтекла.Поради
това не могат да бъдат споделени изложените съображения от районния съд, че с твърденията
си за заплащане на дължимата издръжка през процесния период, ищецът на практика
признавал задължението си.Не може да се обоснове извод за признаване на
вземането от длъжника по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и с оглед данните за
извършвани плащания през периода 09.11.2010г. – 20.03.2014г., тъй като сумите
не са превеждани регулярно, като основание не е посочвано заплащането на
издръжка и не е отразявано задължение за кой период се погасява с тях.
Претендираните
месечни издръжки за периода 01.04.2014г. до 01.04.2017г. съгласно заключението
на вещото лице са в общ размер 3600 лева, а законната лихва върху просрочените
вноски за този период е 1550, 86 лева.По делото не са ангажирани конкретни и
убедителни доказателства за извършвани регулярни плащания през този период с
оглед задоволяване ежедневните базови нужди на детето.Съгласно заключението на
вещото лице първата постъпила сума по образуваното изпълнително дело е на
27.04.2017г. в размер на 3002, 03 лева.Съдът намира, че получената по
изпълнителното дело сума следва бъде отчетена и отнесена в погашение на част от
дължимата главница за периода 01.04.2014г. до 13.04.2017г., тъй като за
поредността при погасяване на главница и начислена върху нея законна лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с
извършеното частично плащане, приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД
/в този см. решение № 111 от 27.10.2009г. на ВКС по т. д. № 296/2009г., I г.
о., решение № 48/25.01.2000г. по гр. д. № 1065/99г. на ВКС и др/.Задължението
за главницата се явява по-обременително в сравнение с присъдената законна
лихва, поради което следва да се признае за установено по отношение на
въззивника, че не дължи на ответника сумата от 3002, 03 лева, включваща 30
месечни вноски за издръжка за периода
01.04.2014г. до 04.10.2016г., поради извършено плащане.За размера от 597, 97
лева за периода 05.10.2016г. – 01.04.2017г. и за законната лихва върху
просрочените вноски за издръжка за периода 01.04.2014г. – 13.04.2017г. в размер
на 1 491, 43 лева искът е недоказан.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба се явява частично основателна, а решението
неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
иска за сумата от 5 953, 33 лева главници за периода 01.05.2009г. до
31.03.2014г., като погасени по давност, за сумата от 2 376, 97 лева
законни лихви върху тези просрочени вноски за издръжка, като погасени по
давност и за сумата от 3002, 03 лева главници за периода 01.04.2014г. до
04.10.2016г., поради извършено плащане.В тези части предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.В останалата част, с която искът е
отхвърлен за сумата от 597, 97 лева, включваща дължими месечни вноски за
издръжка за периода 05.10.2016г. – 01.04.2017г. и сумата от 1 491, 43 лева
лихва за забава върху дължимите месечни вноски за периода 01.04.2014г. –
01.04.2017г. въззивната жалба е неоснователна, а решението правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от иска, на
ответната страна се дължат разноски в размер на 157, 32 лева за
първоинстанционното производство и в размер на 155, 76 лева за въззивното
производство, които следва да бъдат присъдени.Следва да се отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е осъден ищеца да заплати на
ответната страна и на адв. А.А. разноски за размера над 157, 32 лева до общия
размер от 1310 лева.В полза на въззивника следва да бъдат присъдени част от
претендираните за въззивното производство разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 907, 991 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
1769 от 15.05.2018г., постановено по гр. д. № 7462 по описа за 2017г. на Пловдивски
районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И.Н.К., ЕГН **********
*** против К.Х.Л., ЕГН **********, действаща в качеството й на майка и законен
представител на малолетната Е. И. К.искове за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответницата следните суми: 5953, 33 лева, представляваща
сбора от по една месечна вноска за издръжка за периода от 15.04.2009г. до
30.04.2009г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за издръжка от по 100
лева за периода от 01.05.2009г. до 31.03.2014г., като погасени по давност;
сумата от 2 376, 97 лева – общ размер на законните лихви върху всяка една
месечна издръжка от по 100 лева за период от 01.04.2014г. до 13.04.2017г., като
погасени по давност; сумата до размера от 3002, 03 лева, включваща 30 месечни
вноски за издръжка за периода 01.04.2014г. до 04.10.2016г., поради плащане,
които суми са предмет на изп. дело № 20178210400716 по описа на ЧСИ Петко Илиев
с рег. № 821, като неоснователни, както и в частта с която е осъден И.Н.К., ЕГН
********** *** за заплати на К.Х.Л., ЕГН **********, действаща в качеството й
на майка и законен представител на малолетната Е. И. К.и двете с адрес: гр. С.,
*** и на адвокат А. Р. А. с адрес: *** сумата над размера от 157, 32 лева
направени разноски до общия присъден размер от 1310 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
Признава за
установено по отношение на И.Н.К., ЕГН ********** ***, че не дължи на К.Х.Л.,
ЕГН **********, действаща в качеството й на майка и законен представител на
малолетната Е. И. К., двете с адрес: гр С., *** следните суми: 5953, 33 лева,
представляваща сбора от по една месечна вноска за издръжка за периода от
15.04.2009г. до 30.04.2009г. в размер на 53, 33 лева и 59 месечни вноски за
издръжка от по 100 лева за периода от 01.05.2009г. до 31.03.2014г., като
погасени по давност; сумата от 2 376, 97 лева – общ размер на законните
лихви върху всяка една месечна издръжка
от по 100 лева за период от 01.04.2014г. до 13.04.2017г., като погасени по
давност; сумата до размера от 3002, 03 лева, включваща 30 месечни вноски за
издръжка за периода 01.04.2014г. до 04.10.2016г., поради плащане, които суми са
предмет на изп. дело № 20178210400716 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА К.Х.Л.,
ЕГН **********, действаща в качеството й на майка и законен представител на
малолетната Е. И. К., двете с адрес: гр. С., *** да заплати на И.Н.К., ЕГН **********
*** сумата от 907, 991 лева – част от направените разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА И.Н.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на К.Х.Л., ЕГН **********, действаща в качеството
й на майка и законен представител на малолетната Е. И. К., двете с адрес: гр.
С., *** сумата от 155, 76 лева – част от направените разноски за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните - при
наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК,
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: