Определение по дело №792/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 92 от ГПК.

Производството по делото е образувано е по жалба с вх. № 4496/03.10.2024 г. на П. С. Д., [ЕГН], подадена чрез пълномощник адв. К. Д. с адрес [населено място], [улица], ет. З срещу Експертно решение № 91249 от заседание № 106/16.09.2024 г. на НЕЛК, специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ. Иска се от съда обжалваното експертно решение да бъде отменено, като постанови „решение, с което да задължите НЕЛК да се произнесе и ми бъде определен правилния процент на неработоспособност.“.

От фактическа страна във връзка с молбата се установява следното:

С Определение № 3083/29.10.2024 г. съдът е връчил жалба с вх. № 4496/ 03.10.2024 г. от П. С. Д. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ – НЕЛК като е указал на последния в тридневен срок от получаване на съобщението да изпълни задълженията си по чл. 152, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

Поради пълно неизпълнение на дадените указания – въобще не представена преписка и липса на каквато и да е информация в тази връзка, с Определение № 3288/13.11.2024 г. съдът е наложил глоба на административния орган в размер на 150,00 лева.

Постъпила е молба с вх. № 5174/18.11.2024 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на административния орган, с която се дава обяснение защо административната преписка не е представена и се иска отмяна на наложената глоба.

Сочи се в молбата, че НЕЛК няма вменено законово задължение да съхраняват медицинските експертни досиета МЕД на освидетелстваните лица като незабавно са предприети действия да се изиска МЕД на жалбоподателката от РКМЕ към РЗИ Русе, което все още не е постъпило пред НЕЛК. Посочено е още, че „неизпълнението на разпореждане [номер]/29.10.2024 г., не се дължи на неговото игнориране или безотговорно поведение от страна на НЕЛК, а единствено на обстоятелството, че административният орган не разполага с исканата преписка, и се налага за изисква същата от друг административен орган, в случая РКМЕ към РЗИ [населено място].“. Описано е значението на получаването на МЕД на Д. за да може административния орган да извърши преценка на своето решение, което се обжалва и да вземе решение дали да оттегли същото или да изрази становище по жалбата. Посочено е, че след получаване на МЕД същото ще бъде изпратено на съда своевременно. Предвид изложените причини е отправено искане до съда да отмени наложената санкция. Към молбата е приложена наличната към момента документация, съхранявана от НЕЛК и списък на заинтересованите страни.

Съдът намира молбата за отмяна на наложената глоба за неоснователна по следните причини:

В т. 2 от разпореждане [номер]/29.10.2024 г. съдът е дал указание на административния орган да представи административната преписка в тридневен срок от получаване на съобщението. Разпореждането е получено на 30.10.2024 г., видно от изпратеното потвърждение в 09:08 часа от електронен адрес [електронна поща]. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 03.11.2024 г. - неделя, неработен ден, като следва да се приеме, че срокът е изтекъл на 04.11.2024 г. – понеделник, първи работен ден след изтичане на срока. До момента на постановяване на Определение № 3288 на 13.11.2024 г., въпреки дадените указания от съда, административният орган не е предприел действия по тяхното изпълнение. Същият самостоятелно и произволно е приел решение, че е необходимо първо да получи МЕД от РКМЕ при РЗИ Русе и след това да уведоми съда. Следва да се има предвид, че съдът в т. 3, изречение второ от разпореждане [номер]/29.10.2024 г. изрично е дал следното указание: „В случай, че досието не се намира у административния орган, следва писмено да посочи пред съда къде същото се съхранява.“. Следователно, с посочения съдебен акт не е предоставена оперативна самостоятелност на сезирания административен орган да прецени самостоятелно какви действия следва да предприеме, а е следвало да уведоми съдът за мястото, където се съхранява МЕД на Д.. За съдът остава необяснимо как изпратено досие на 05.11.2024 г. от [населено място] не е достигнало до НЕЛК до 15.11.2024 г. в [населено място].

На следващо място сочи се в молбата, че на административния орган е необходимо първо да получи документацията за да прецени дали да оттегли своето решение. Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. Следователно, така въведената причина за неизпълнение е неоснователна.

Твърди се още в молбата, че административният орган следва да разполага с цялата документация за да изрази становище по жалбата. Съгласно чл. 163, ал. 2 от АПК В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора. Налице е законово установена възможност за бъдещия ответник да изрази становище по оспорването и този довод също не може да бъде приравнен на непреодолимо препятствие за неизпълнение на указанията на съда.

Установява се от молбата, че част от документацията по преписката е налична при административния орган и е следвало същата да бъде изпратена.

Независимо от изложените причини, административният орган е следвало да уведоми съда и да поиска по надлежен ред удължаване на първоначално определения срок след като е преценил, че не може да изпълни указанията на съда.

Указанията на съда не се отнасят само до административната преписка, а и до прилагане на списък на страните в производството, заедно с адресите им. Изпълнението на това задължение не е обвързано с други условия, поради което липсва обяснение защо същото не е своевременно изпълнено.

Установява се, че административният орган, макар и да е разполагал с възможност за частично изпълнение, не е предприел необходимите действия в тази връзка и не е изпълнил указанията на съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Правната регламентация на налагането на глоби от съд се съдържа в разпоредбата на чл. 143а от АПК във връзка с чл. 85 – чл. 96 от ГПК, субсидиарно приложими по силата на чл. 144 от АПК. Аналогични са основанията за налагане на глоба за нарушения при разглеждането на дело, предвидени в императивната разпоредба на чл. 89 от ГПК. По причина, че в АПК не се съдържа норма, която да определя размера на наложената глоба, приложима е разпоредбата на чл. 91 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Глобата представлява процесуална санкция, която е предназначена да дисциплинира участниците в процеса и да ги мотивира към точно изпълнение на задълженията им да спазват установения в чл. 3 от ГПК (във връзка с чл. 144 от АПК) принцип на добросъвестност. Този принцип е адресиран основно до страните в процеса, тъй като участващите в процеса лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват добросъвестно предоставените им процесуални права добросъвестно съобразно добрите нрави. Приложение намира и принципа на законност, регламентиран в чл. 4, ал. 3 от АПК , съгласно който Субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

Глобата може да бъде налагана служебно от съда, когато са налице предвидените в закона основания. Основанията за налагане на глоба могат да бъдат разделени условно в няколко категории - в зависимост от процесуалното качество на лицето, което е извършило нарушението и в зависимост от естеството на извършеното нарушение е значението му за развитие на производството. Тежестта на нарушението може да бъде критерий само за размера на глобата, а не основание за налагането й. В случая сезираният административен орган е субект на санкцията и нарушението се изразява в изключително затрудняване на съда да предприеме действия по насрочване на същото.

Съдът не кредитира изложените в молбата обяснения във връзка с непредставянето на необходимата информация по причина, че когато дадена страна е в невъзможност да изпълни указанията на съда в определения срок и/или в цялост, върху нея тежи задължението да уведоми съда своевременно за невъзможността/препятствието.

Съдът подчертава, че наложната санкция е връзка с бездействието на административния орган да уведоми съда на невъзможността да изпълни указанията в определения срок и също относно бездействията на органа да изпълни онази част от указанията, за която не е необходимо да е налично МЕД на Д..

Безспорно е, че с поведението си административният орган силно е затруднил реализацията на производството още в началната му фаза.

По изложените причини съдът счита, че определеният размер на глобата от 150,00 лева е към минимума, защото според чл. 91, ал. 2 от ГПК За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 [рег. номер].

В заключение, настоящият съдебен състав намира, че не са налице уважителни причини за отмяна на наложената глоба, както и такива да измени размера на същата. Целта на нормата на закона е да стимулира страните да изпълняват указанията и разпорежданията на съда.

Предвид изложеното и на основание чл. 92, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на наложената глоба основание чл. 143а, т. 2 от АПК във връзка с чл. 91, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в размер на 150,00 лева, обективирано в молба вх. № с вх. № 5174/18.11.2024 г. от директора на НЕЛК София.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с чл. 92, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

Да се връчи определението на електронен адрес [електронна поща], като съдът указва на страната, че следва незабавно да потвърди получаването на съобщението, в противен случай същото ще се счита за връчено по реда на чл. 137, ал. 3 от АПК.