№ 845
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501225 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано е по жалби на двете страни в производството.
Прокуратурата на Р България представлявана от Главния прокурор, с
адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2 атакува Решение №1715 от 22.03.2024г.
по гр.д. №9071/2022г. на СГС, с което е осъдена да заплати на Р. Г. В., ЕГН
**********, гр. ***, ул. „***“ № * сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 30.10.2012г.
до 10.07.2019г., настъпили в резултат от наказателно преследване срещу
ищцата по Следствено дело № 168/2012г. по описа на Следствения Отдел на
СГП и пр.пр. № 4421/2012г. по описа на СГП, приключило с Определение от
10.07.2019г. на САС по в.н.ч.д. № 777/2019г., ведно със законната лихва,
считано от 10.07.2019г. до окончателното плащане и сумата от 458,90 лева,
имуществени вреди, представляващи разлика между получен доход и
възможен такъв от 29.10.2012г. – заплата за пробационен служител, до
01.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 02.12.2012г. до
окончателното й изплащане. Искането на въззивника е да бъде отменено
изцяло решението в осъдителната му част, а ако това не бъде споделено, да
бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
Поддържа се оплакване, че решението е порочно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са обстойни
доводи, че не са доказани предпоставките за уважаване на иска, а именно
търпени вреди от Р. В. от наказателното производство, както и причинно –
1
следствена връзка между продължителността на досъдебното производство и
неимуществени вреди за същата. Сочи се, че наказателната репресия срещу
нея е била в рамките на разумния срок от 6 години 9 месеца и 20 дни, предвид
правната и фактическа сложност на делото, което обосновава много по –
малък размер на обезщетението. Според Прокуратурата медийните
публикации за случая не са плод на неправомерно предоставена невярна
информация от нея, поради което не следва да отговаря за вреди от
оповестяване на наказателното производство. Възразено е също, че в
решението не е обосновано защо е приет за справедлив конкретният размер на
обезщетението, поради което е неправилно.
Изложено е също, че не е налице причинно – следствена връзка между
наказателното производство и претендираните имуществени вреди, както и че
в частта, с която е присъдена законна лихва от 02.12.2012г. до 10.07.2019г.,
решението е недопустимо, тъй като е произнасяне „свръх петитум“.
Отговор на ВЖ е депозиран от пълномощника на ищеца В., в който са
развити съображения за неоснователност на оплакванията в нея. Заявено е
искане за потвърждаване на първонстанционния съдебен акт в атакуваната
част.
Пълномощникът на ищеца е депозирал въззивна жалба срещу частта от
решението, с която е отхвърлен като неоснователен искът за неимуществени
вреди за разликата над 15 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв.,
както и по отношение на иска за имуществени вреди, който е отхвърлен за
разликата над 458, 90лв. до претендираните 84 493, 74лв. Счита, че в тези
части първоинстанционното решение е необосновано и неправилно и следва
да бъде отменено, а исковете уважени в пълен размер.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото
и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални
предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за
упражняване на правото на иск. Следва да се посочи, че разглеждания иск не е
по чл. 2б от ЗОДОВ и поради това разглеждането му не е обусловено и от
предпоставките по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно да е изчерпана
административната процедура, установена в глава Трета „а“ от ЗСВ(аргумент
от обратното на чл. 8, ал.2 от закона).
В казуса активната процесуално-правна легитимация по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ принадлежи на Р. Г. В. като лице, което
2
твърди, че е претърпяло вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.
206, ал.1 от НК. Безспорна е пасивната процесуална легитимация на
Прокуратурата по този иск.
Подложеното на въззивна проверка решение е правилно, поради
следното :
От фактическа страна в делото не се спори, а и при съвкупната преценка
на събраните доказателства се установява, че срещу ищцата и съпругът й А. В.
В. е водено досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 за Р. В. и за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал.1, вр. чл.
20, ал. 4 НК за А. В. - за това, че в периода от 01.10.2011 г. до 24.10.2012 г. в гр.
Велинград, в с. Драгиново, в с. Света Петка и в гр. Пазарджик на различни
места (лечебни заведения, училища, търговски дружества) при условията на
продължавано престъпление, в съучастие - Р. Г. В. като извършител, а А. В. В.
като помагач, противозаконно (без да е придобита собствеността и без
съгласието на собственика на ЕТ „Е. М.”) присвоили (Р. В. държала достъп
чрез клюнове към заключващите ги устройства и съответно до парите в
монетниците на автоматите, регулярно използвала вещите като свои, като ги
зареждала с консумативи и събирала приходите от продажби на напитките)
чужди (собственост на ЕТ „Е. М.”) движими вещи - 20 бр. автомати за топли и
студени напитки от различни модели и марки, на обща стойност 19 450 лв., в
големи размери, които Р. Г. В. владеела (екземпляр от ключовете към
заключващите устройства преди смяната им са ù били предоставени от Е. М.,
за да участва в зареждането на автоматите, да събира монетите от автоматите
и да ги отчита в приход към счетоводството).
Установено е, че Постановлението на прокуратурата, с което й е
повдигнато обвинението е от 30.10.2022г., а на 22.01.2012г. е разрешен обиск в
дома на ищцата. Същата е разпитана на 25.10.2012г. когато, а и на следващия
ден, са проведени и следствени експерименти.
С постановление от 21.01.2019г. на СГП ДП № 168/2012г. е прекратено,
тъй като деянието е несъставомерно. Актът на прокуратурата е обжалван, като
СГС го е потвърдил с Определение № 2228/05.06.2019г. по н.ч.д. №
725/2019г., което от своя страна е потвърдено с Определение от 10.07.2019г. по
в.н.ч.д. № 777/2019г. по описа на САС. Последното е окончателен съдебен акт.
Видно е от представените на хартиен носител публикации в електронни
медии, че съдържат информация за това, че прокурор и съпругата му са
обвинени за обсебване на автомати за кафе, като е изложена подробно
фактология за деянията на ищцата и съпруга й, за заеманата от него длъжност
и за притежаваното недвижимо имущество и парични средства от двамата,
както за това как е започнала и как е проведена полицейската акция от
ГДБОП. В част от статиите е посочено, че съпругата на прокурора А. В. от ***
и той самият са били задържани, както и че са били призовани в СГП и им е
било повдигнато обвинение по чл. 206 от НК.
Видно е от представените от МП – ГД“ИН“ – гр. София доказателства,
че Р. В. е участвала в обявен конкурс за длъжността „Инспектор I-ва степен“ в
пробационна служба – звено *** към сектор „Пробация“ при ОСИН –
3
Пазарджик и след като е преминала успешно всички етапи на конкурсната
процедура Конкурсната комисия, назначена със заповед на Министъра на
правосъдието, на основание Глава А, Раздел ІІІ, т.3.10. от Правилата за
условията и реда за постъпване на държ.служба в ГДИН и ГДО при МП е
класирала същата в крайното класиране под №1, както и е предложила на
гл.директор на ГДИН да бъде назначена на горната длъжност.
Видно е от данните в Трудовата книжка на ищцата, че тя е работила по
трудов договор, считано до 01.12.2012г., когато е прекратено на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 (по взаимно съгласие) от КТ срещу възнаграждение от 450 лева.
Същата е полагала труд по трудово правоотношение от 05.07.2016г. до
07.11.2017г. срещу възнаграждение от 870лв., което е било увеличено до
930лв., а след това и до 990лв.
Към доказателствения материал са приобщени показанията на
свидетели, ангажирани от ищцата, които съдът кредитира, тъй като са
еднопосочни, детайлни, взаимно допълващи се, дадени са от нейни близки,
които я познават и имат преки и непосредствени впечатления за живота й
преди, по време и след обвинението, и са житейски логични. С оглед това,
настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че са доказани
със свидетелските показания, негативните емоционални преживявания на
ищцата В..
Така свид. А. В., който е нейн съпруг сочи, че задържането на съпругата
му е проведено с полицейска акция, в която са участвали 30-40човека, след
която двамата са били разпитвани 7-8часа. Твърди, че образуваното в СГП
дело е било обстойно отразено в различни медии, което е причинило силен
стрес на съпругата му. Заради него е започнала да пие устокоителни лекарства
– дексид, мента, глог и валериана и други. Непосредствено след полицейската
акция съпругата му е спряла да излиза от дома им и това е продължило 5
месеца. Твърди, че тя е деградирала като личност, защото е започнала да
употребява ежедневно алкохол, спряла е да се интересува от децата им,
станала е психически нестабилна и несигурна, тъй като е започнала да
променя мнението си многократно, както и настроенията си от еуфория до
депресивни състояния. Свидетелства, че това й състояние продължава вече 11
години. Свидетелят сочи, че процесното наказателно производство е
променило коренно живота на допреди това нормалното им семейство, тъй
като освен емоционалното рухване на Р., те са изпаднала във финансов
недоимък. Тя не е могла да постъпи на работа като пробационен инспектор
след спечеления конкурс, той е бил отстранен от работа, а опитите й да
започне друга работа са били краткотрайни, поради срама и неудобството,
което изпитвала от съгражданите им и психическата й нестабилност. Това е
наложило да живеят в лишения, с много заеми и постоянни помощи от близки
и приятели. Сочи, че изключително много са пострадали от случилото се
техните две деца, който към 2012г. са били на 10г. и на 7г., защото поради
липса на пари се е наложило да спрат любимите им занимания по спортни и
народни танци, плуване и др. Свидетелят В. е категоричен, че наказателното
производство е унищожило социалните им контакти, тъй като е довело до
отчуждаване и спиране напълно на общуването с повечето техни приятели и
4
роднини.
Според показанията на свидетелите Л. Н. и Б. Н. семейството на Р. В. и
съпруга й е било много добро и са се разбирали, а тя е била контактна и
жизнерадостна преди задържането и по повод образуваното срещу нея
наказателно производство. След това задържане и през целия период на
разследването тя е била стресирана и депресирана, като тези изживявания и
притеснението, че хората ще й се подиграват са се отразили на физическото й
състояние. Последното се е изразило в дръстичното й отслабване. Двамата
свидетели сочат, че те са продължили да общуват със семейството, но
останалите им приятели са се отдръпнали от тях. Категорични са, че
наказателното дело им е причинило значителни финансови затруднения, тъй
като Р. не е могла да започне работа или се е срамувала да започне такава,
защото градът им е малък и всички я познават и обсъждат делото. Сочат, че
децата също са преживели промяната в живота на семейството тежко, защото
не са имали финансова възможност да посещават занимания по танци.
Свидетелите твърдят, че са помагали с пари на семейството на ищцата, за да
се справят с мизерията.
Накови свидетелстват и за това, че родителите на ищцата също тежко са
изживили проблемите с наказателното производство на дъщеря им.
От заключението на СМДЕ се установява, че извършеното дентално
лечение на Р. В. през м. май и м. юли 2020г. са в планов порядък и не са
свързани пряко с негативни емоционални преживявания. Експертът разяснява,
че поставената диагноза – Пародонтис(парадонтоза) не е подкрепена с
ренгеново изследване, което е задължителбно за това заболяване, но е
категоричен, че според медицинската литература наличието на стрес при
отделчи човешки индивиди може да изграе ролята на допълнителен фактор за
развитието й, но не е основна причина за възникването й.
Според вещото лице психиатър, изготвил съдебно – психиатричната
експертиза, Р. В., поради началото на наказателното производство и във
връзка с него е преживяла емоционално разстройство- типичен умерено тежък
депресивен епизод със соматични прояви. Категоричен е, че при нея не се
наблюдават типични особености на посттравматично стресово разстройство.
Счита, че медикаментозно лечение е било необходимо да бъде провеждано с
цел облекчаване и преодоляване на симптомите и стабилизиране на
състоянието й. Счита, че в случая е било необходимо провеждането на
системна психотерапия. Поради непровеждането на последната същият не
може да даде отговор за евентуалната й продължителност.
От заключението на ССЕ е установено в обжалваното решение, че
размерът на брутното трудово възнаграждение за длъжността „Инсперктор І-
ва степен“ в Пробационна служба – *** за периода 29.10.2012г. – 10.07.2019г.
е 84 493, 74 лв.
От изложените факти, установени идентично и от двете съдебни
инстанции, се налагат следните правни изводи :
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който урежда хипотеза на
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
5
прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, се дължи обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Основателността на този иск
предполага кумулативната даденост на следните юридически факти :
образуване на наказателно производство пред съд по обвинителен акт на
прокуратурата, постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на
образуваното наказателно производство поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
претърпени вреди от обвиняемия под формата на притеснения и душевни
страдания и/или имуществени вреди, които могат да бъдат различни във всеки
конкретен случай, както и причинно - следствена връзка между
незаконосъобразното обвинение и душевните изживявания.
Спорът пред САС е именно за едновременното наличие на всички
изброени елементи от фактическия състав на отговорността и най - вече
претърпени ли са неимуществени вреди от В. в резултат на образувано и
провеждано срещу нея досъдебно производство, което е прекратено.
Решаващият състав счита, че доказателствата установяват твърдените от
ищцата факти, които запълват изброените елементи от ФС на чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ. Доказани са и спорните елементи неимуществени вреди и причинно-
следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и душевните
изживявания.
Приема се в практиката на ЕСПЧ и българските съдилища по защита на
правата по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
че нарушаването на правата по нея от страна на държавата, може да причини
както имуществени, така и неимуществени вреди. Обезщетението за
последните се определя, съгласно препращащата норма на § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Нормата предвижда, че за
неуредените случаи съдът прилага гражданските закони, т.е. чл. 52 от ЗЗД,
според който обезщетението се определя по справедливост.
Според настоящия състав е безспорно, че е доказан елементът
претърпени неимуществените вреди от неправилното приложение на закона
от страна на прокуратурата. Заедно с изложеното, категорично е налице
причинно - следствена връзка между вредите - негативни изживявания, страх
от санкция и притеснение и срам от близките и съграждани от незаконните
обвинения на прокуратурата. Свидетелите категорично сочат, че след
привличането й като обвиняем ищцата е станал апатична, дезинтересирана от
ежедневните занимания и грижи за децата й и е изпитвала срам и неудобство
да излиза от дома си. Това й състояние е продължило през по – голямата част
от периода на висящност на наказателното производство.
Както правилно е отчел и първоинстанционният съд, образуваното
наказателно прозводство е причинило многопластови вреди за ищцата, защото
тя е преживявала както своите емоции, така и емоциите на своите деца, които
са били пряко засегнати от наказателното производство, защото е довело до
промяна на начина им на живот, за което ищцата е изпитвала вина и безсилие
6
да се справи.
На следващо място тя е изпитвала неудобство и от съпреживяването на
нейните родители, които са били свидетели на нейните притеснения и
чувството на несигурност, което е изпитвала.
Успоредно с изложеното, настоящият състав се солидаризира с извода
на СГС, че не са доказани вреди под формата на дентални проблеми, защото
вещото лице изготвило съответната експертиза сочи, че няма причинно –
следствена връзка между тези й здравословни проблеми и психическите й
изживявания, свързани с наказателното производство.
Въпреки изложената обосновка на конкретни емоционални изживявания
на Р. В., свързани с предявеното й незаконно обвинение, в практиката си ВКС
приема, че тези вътрешни преживявания е достатъчно да бъдат твърдени от
страната, без да е задължително да бъде даден външен израз на същите и да
бъдат доказвани. В случая обаче, свидетелите установиха, че психическото
напрежение у ищцата е намерило израз в нейното поведение, светоусещане и
отношение към най – близките й хора, което е било коренно различно спрямо
това преди образуването на наказателното производство.
Гореизложеното обосновава, че ищцата е преживяла обичайните за
всеки човек негативни емоции, причинени от привличането й като обвиняема
и участието й в извършване на процесуални действия, като продължителен 7-8
часов разпит, извършване на обиск в дома и изземване на вещи. Търпените
вреди обаче не са провокирани от интензивно ограничаване на изконни
човешки права като правото на свободно предвижване. По отношение на нея
липсват твърдения и доказателства да е употребено насилие от разледващите
и правораздавателните органи или да е прилагана ограничителна мярка като
„задържане под стража“. Според съда не е установено да се причинени
специфични вреди, различни от обичайните, както и последиците от
негативните психически изживявания, свързани с наказателното дело, да са с
трайни и необратими. В тази връзка следва да се посочи, че според вещото
лице, изготвило СПЕ, за преодоляване на психическите изживявания, които е
установил - краткотрайни екзистенциални кризи, ищцата следва да проведе
адекватна и контролирана терапия, каквата той не е констатирал да е
провеждана.
По изложените съображения, решаващият състав намира, че искането на
Прокуратурата на Р България за отмяна на решението в атакуваната му
осъдителна част е неоснователно.
В казуса се спори за това какъв е справедливият размер на
обезщетението, като искането на ПРБ е да бъде намален размерът на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение, а искането на Р. В. в
насрещната й жалба е да бъде присъден пълният претендиран размер от
100 000лв.
Тълкувателно разяснение на понятието справедливост е дадено в т. II на
Постановление на Пленума № 4/1968 г. от 23.12.1968г. на Пленума на ВС.
Според него, понятието справедливост в чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
обусловено от конкретните обективно съществуващи факти, от значение за
7
спорното право. Заедно с това следва да се отчита и общественото разбиране
за справедливост към релевантния момент.
Относно размера на паричната компенсация на изложените
неимуществени вреди, въззивният състав следва да се съобразени със
задължителната съдебна практика, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр.
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство,
срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража",
данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства,
от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа
на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
Обстоятелствата, че общата продължителност на наказателното
производство е почти седем години и е било образувано за тежко
престъпление по смисъла на чл. 93 от НК, че ищцата е променила социалния
си живот, като се е изолирала от общността и не се е реализирала в
професионален аспект и се е дистандирала от семейните ангажименти следва
да се преценят съвкупно с обстоятелствата, че на В. е била наложена
единствено мярка за неотклонение „подписка“ и че стандартът на живот в
страната през периода 2012г. – 2019 г. е значително по - нисък от този към
настоящия момент. Тази съвкупна преценка на обстоятелствата мотивират
решаващия състав да приеме, че размерът на справедливото, по смисъла на
член 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди за ищцата правилно е
определеното от първоинстанционния съд, а именно 15 000лв.
Въззивният състав счита, че нито едно от доказателствата в делото не
налага извод за основателност на иска за обезщетение в пълен размер, както
претендира ищцата, тъй като не установи да е развила посттавматично
стресово разстройство, което обосновава завишаване на обезщетението. По –
високо обезщетение не се следва и поради това, че наказателното
производство, макар да е оказало влияние, не е разрушило семейството й и
връзката й с членовете му. Заедно с това, ищцата не е реализира
възможностите, които е имала за предотвратяване на финансовите проблеми
на семейството си, а от там и да избегне нейните и на членовете на
семейството й притеснения, поради недостига на парични средства. Същата
сочи, че със съпруга й притежават недвижими имоти извън гр. ***, което е
предпоставка за реализиране на доход от тях.
По изложените съображения въззивният състав счита, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди от СГС е справедливо и обжалваното
решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По претенцията за имуществени вреди, поискани като общата сума на
възнаграждението, което щеше да получи ищцата като пробационен
инспектор – І-ва степен за периода от датата, на която е следвало да бъде
назначена – 29.10.2012г., до постановяването на окончателен съдебен акт за
8
прекратяване на образуваното срещу нея наказателното производство –
10.07.2019г., съдът счита, че следва да се изследва причинно – следствената
връзка между образуването на наказателно производство срещу ищцата и
неполучаването на доход за длъжността пробационен инспектор. В този
контекст следва да се съобрази практиката на ВКС по казуси, изследвали
причинно – следствената връзка между повторното оставане без работа и
предходно незаконното уволнение, за което се претендира възнаграждение.
Актуалната практика на ВКС е обединена около разбирането, че ако в
рамките на 6 – месечния срок по чл. 225 от КТ, за който се дължи обезщетение
при оставане без работа, работникът или служителят започне работа, но
напусне по своя инициатива преди да изтече 6 – месечния срок, причинно –
следствената връзка между оставането без работа и незаконното уволнение се
прекъсва( Решение №169 от 29.03.2011г. на ВКС по гр.д. №1699/2009г., ГК и
Решение №321 от 30.01.2018г. на ВКС по гр.д. №1159/2017г., ГК). Становище
в този смисъл излага настоящият състав по отношение на дължимото
обезщетение за имуществени вреди в казуса, а именно, че след като в периода
от датата, на която ищцата е следвало да бъде назначена на длъжността, тя е
работила на по – ниско платена длъжност тя има право да получи разликата
между по – високото възнаграждение за длъжността, кото не е заела и
действително получаваното, но до момента, в който тя е напуснала по свое
желание заеманата длъжност. В такава хипотеза ВКС приема, че се прекъсва
причинно – следствената връзка между незаконното прекратяването на
трудовото правоотношение - в настоящия случаи неназначаването на
длъжността пробационен инспектор и неполучаването на доход. Повторното
оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение - в настоящия
случаи неназначаването на длъжността пробационен инспектор, тъй като
причинно – следствената връзка е прекъсната, т.е. връзка има между
последователни правоотношения, но не и когато между тях е съществувало
„междинно“. По изложените съображения искът е неоснователен.
За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да
посочи, че в касуза Министерството на правосъдието – като работодател по
ЗМВР действа при условията на обвързана компетентност, а не при
оперативна самостоятелност. Ето защо, когато е образувано наказателно
производство срещу кандидат спечелил конкурс за длъжността пробационен
инспектор, неназначаването му на тази длъжност е по причина повдигнатото
обвинение, поради което прокуратурата носи отговорност за причинените
имуществени вреди от неполучено възнаграждение за длъжността.
Предвид изложените мотиви, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за
размера над 458, 90лв. до предявения размер от 84 493лв.
Горното обезщетение за имуществени вреди се дължи заедно със
законната лихва от влизането в сила на съдебния акт, с който е потвърдено
постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство – на 10.07.2019г. до окончателното му изплащане. За същия
период е заявена претенцията от Р. В. в ИМ, но тъй като СГС е присъдил
законната лихва от по – ранна дата – 02.12.2012г., то от тази дата до датата
9
10.07.2019г. съдът се произнесъл по непредявено искане, което прави
решението му недопустимо. Ето защо в тази част то следва да бъде
обезсилено.
Въззивницата не претендира разноски за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1715 от 22.03.2024г. по гр.д. №9071/2022г. на
СГС в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 458,90
(четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки) лева,
имуществени вреди, представляващи разлика между получен доход и
възможен такъв от 29.10.2012г. – заплата за пробационен служител, до
01.12.2012г., за периода от 02.12.2012г. до 10.07.2019г. като НЕДОПУСТИМО.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може са се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10