МОТИВИ към присъда№6
по НЧХД№227/2015 по описа на Районен съд-Балчик.
По отношение на подсъдимата Б.С.Б.,родена на ***год.в ***ЕГН**********,***
предявени обвинения,чрез частна тъжба от П.Н.К. ЕГН********** *** по чл.130
ал.1 от НК и по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК. С тъжбата са предявени и два
граждански иска за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени щети, както следва:
За твърдяното престъпление по чл.130 ал.1 от НК -
обезщетение за неимуществени щети в размер на 3000лева,ведно със
законната лихва,считано от 27.09.2012год,до окончателното изплащана на сумата.
За твърдяното престъпление по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК-обезщетение за неимуществени щети в
размер на 2000лева,ведно със законната лихва,считано от 27.09.2012год,до
окончателното изплащана на сумата.
Първоначално
частната тъжба е била подадена в Районен съд-Варна с вх.№7203 на 25.03.2013год. Там е било образувано НЧХД№1588/2013 по
описа на Районен съд-Варна.
По делото е извършено разследване-разпитвани са
свидетели,събирани са писмени доказателства, назначавани са експертизи.
По време на висящността на
процеса, всички съдии от Районен
съд-Варна са си направили отвод,поради което делото е било изпратено на ВКС за
определяне на друг равен по степен районен съд.
С Определение№98 от 30.09.2015год.по ЧНД№1079/2015 на
Върховния касационен съд,делото е изпратено за разглеждане в Районен
съд-Балчик.
Делото е получено в Районен съд Балчик, с Рег.№3057 на 05.10.2015год., като е образувано НЧХД№227/2015 по
описа на БРС.
В тъжбата
си,П.К. предявява срещу Б.Б. следните обвинения:
1./.На 27.09.2012год.подсъдимата й е причинила болки и
страдания, довели до временно
разстройство на здравето неопасно за живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
2./На 27.09.2012год.подсъдимата,публично в нейно присъствие
е казала неща,а именно „Миризлива,дърта ***!Коя си ти,ма?!!Ще те
пребия,ма!”,”Ще те премежа!Няма да пипаш детето
ми”,Млъкни ,бе!,унизителни за честа и достойнството на тъжбоподателката-престъпление
по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК.
Предявени са и два граждански иска. За твърдяното престъпление
по чл.130 ал.1 от НК-обезщетение за неимуществени щети в размер на
3000лева,ведно със законната лихва,считано от 27.09.2012год,до окончателното
изплащана на сумата.
За твърдяното престъпление по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК-обезщетение за неимуществени щети в
размер на 2000лева,ведно със законната лихва,считано от 27.09.2012год,до
окончателното изплащана на сумата.
С
определение в съдебно заседание на 22.01.2016год.,преди началото на съдебното
следствие, двата граждански иска
са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, като страните са конституирани
съответно,като граждански ищец и граждански ответник.
Редовно
призована,тъжителката се явява лично в съдебно заседание и представлявана от
адвокат И.А. *** и адв.К.И. ***.
Тъжителката
поддържа жалбата си в съдебно заседание,чрез своите процесуални представители. В последното съдебно
заседание,процесуалният представител на тъжителката адв.К.И. пледира, съда да
признае подсъдимата за виновна и да й наложи предвидени в закона наказания.Моли
съда да осъди подсъдимата за заплати обезщетения за неимуществени
вреди,така,както са предявени с гражданските искове.Претендира деловодни
разноски и адвокатски възнаграждения.
Тъжителката,чрез
своите процесуални доказателства,представя писмени доказателства,сочи гласни
доказателства,прави доказателствени искания.
Подсъдимата
Б. се явява лично в съдебно заседание и представлявана от изрично упълномощения
си адвокат-адвокат Й.Й. от АК-Варна.
Първоначално
подсъдимата прави изявление,че ще даде обяснения след събирането на всички
доказателства.
В последното съдебно заседание,на 06.04.2016год.подсъдимата
дава обяснения по предявените обвинения,като заявява,че не се признава за
виновна.В последната си дума твърди,че не е извършила това в което я обвиняват.
Чрез своя
процесуален представител,подсъдимата сочи гласни доказателства,представя
писмени доказателства,прави доказателствени искания.
В
последното съдебно заседание,процесуалният представител на подсъдимата
пледира,неговата подзащитна да бъде призната за невиновна и оправдана по
предявените обвинения.Моли съда да отхвърли предявените срещу доверителката му
граждански искове.
По делото
са разпитани множество свидетели по искане на подсъдимата и
тъжителката,назначена е комплексна съдебно-медицинска и психологическа
експертиза,приети за множество писмени доказателства.
Съдът,след
преценка на събраните доказателства прие за установена следната фактическа
обстановка :
Тъжителката
П.К.,работела като преподавател на частни ученици.
На 27.09.2012год.К. имала ангажимент да откара до училище „О.П.”в
гр.Б.,второкласника Д.Д.С..
В изпълнение на намерението си,К.,качила на лекия си
автомобил,марка Форд Фиеста,детето и тръгнала към училището.Около 08,00часа ,тя
спряла автомобила пред централния вход на училището.Автомобилът бил с две врати
и детето се возело за задната седалка.
Още преди да свали предпазния си колан,към тъжителката се
насочила подсъдимата Б.Б.,придружавана от съпруга си.
Подсъдимата,рязко отворила врата на водача и започнала да
нанася удари с ръце в главата и тялото на тъжителката.Същевременно с това
подсъдимата С. наричала К. „***”.
След извършеното,подсъдимата С. се отдалечила от автомобила
на К..К. излязла от автомобила и с помощта на св.К.С.
оставили,разстроеното дете в училище.
Видно от
заключението на вещите лица д-р.Д. Г.-съдебен лекар и Р.Г.-клиничен психолог,прието
от съда,тъжителката е получила следните увреждания в резултат на случилото се:
Кръвонасядане по кожата на дясната
слепоочна област на площ 2/3см.,Кръвонасядане на
лигавицата на долната устна в диаметър 1,3см.,Болки и тръпнене на лявата буза.
Тези увреждания са причинили болки и страдание на
тъжителката без разстройство на здравето.
Съдът приема,че причина за случилото се,са изострените
отношения между подсъдимата и тъжителката по повод случай свързан със сина на
подсъдимата.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от
показанията на св.К.С.,св.Д.М.Я.,Д.Д. и разпита на
детето Д.Д.С..
От показанията на св.К.С. и Д.Я. се установява,че
подсъдимата е удряла тъжителката.Свидетелят С. твърди,че освен думата”***”,подсъдимата
е използвала и други обидни думи и заплахи към тъжителката.Свидетелят Я.
твърди,че е видял,че подсъдимата бие тъжителката.Чувал виковете за помощ на К..Свидетелят
Д.Д. дава показания,че синът му Д.,който е бил в
автомобила в последствие е споделил с него ,че тъжителката или”Пепито”,както тя е наричана от детето е била набита.
При разпита
на детето,проведен в съдебно заседание
на 09.03.2016год.в присъствие на баща му,се установява,че действително
подсъдимата е нанасяла удари с ръце по лицето на тъжителката.Наричала я „***”.В
показанията си Д. С. твърди,че тъжителката само е стояла и не е могла да се
защитава тъй като е била вързана с обезопасителния
колан на автомобила. На въпроса на
съда, при посочване на
подсъдимата, дали това е жената
която е удряла и ругала тъжителката, свидетелят
отговаря утвърдително.
Разпитана е
и втора група свидетели,а именно свидетелите на защитата на подсъдимата.
В показанията си св.В.З. твърди,че не е имало разправия на
27.09.2012год.между подсъдимата и тъжителката. Свидетелят твърди,ч е
подсъдимата не удряла и ругала
тъжителката. Свидетелят твърди,че
в автомобила не е имало никой друг освен тъжителката. Свидетелят подробно описва изострените отношения между
подсъдимата и тъжителката.
Съдът не
кредитира като достоверни показанията на св.В.З. ,с оглед обстоятелството,че
той живее на съпружески начала с подсъдимата. Детето заради което са изострени отношенията между подсъдимата и
тъжителката е и негово дете. Показанията
на З. се опровергават от показанията на св.Д. С. и св.Д.Я..
Свидетелката Д. Н. твърди,че подсъдимата не е удряла
тъжителката, тъй като свидетелят З.
я държал за раменете да не се разправят.Свидетелката чувала крясъци и гълчене, но не сочи конкретни обидни думи. Свидетелката не е сигурна дали в автомобила е имало друго лице. В показанията си твърди,че може в
колата да е бил и Д..
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Д. Н. с оглед следното:
В хода на нейния разпит се установява, че тя е майка на дете,за което тя
твърди, че е пострадало от
действията на тъжителката.това според съда прави нейните показания пристрастни
и в този смисъл недостоверни.
По
отношение на свидетелката В.Й. се установява,че тя не е присъствала на
случилото се на 27.09.2012год.
При анализа на доказателствата,от правна страна относно
предявените обвинения,съдът съобрази следното :
По отношение на обвинението по чл.130 ал.1 от НК:
С оглед
събраните доказателства,съдът счита,че действително подсъдимата е нанесла удари
с ръце в лицето на тъжителката.
Видно от комплексната съдебно медицинска и психологическа
експертиза,се установява,че на тъжителката са причинени увреждания- Кръвонасядане по кожата на дясната слепоочна област на
площ 2/3см.,Кръвонасядане на лигавицата на долната
устна в диаметър 1,3см.,Болки и тръпнене на лявата буза.
Тези увреждания са извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
са обусловили болка и страдание, без
увреждане на здравето.
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма на
вината по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
С оглед на това съдът приема,че в случая е налице извършено
съставомерно престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а не по чл.130 ал.1 от НК,както е по първоначалното обвинение. Престъплението по чл.130 ал.1 от НК
изиска временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което в
случая не е на лице.
С оглед на това, съдът
счита,че подсъдимата следва да бъде оправдана по първоначално предявеното обвинение
по чл.130 ал.1 от НК и бъде призната за виновна за извършено престъпление по
чл.130 ал.2 от НК.
Съдът
счита,че от обективна и субективна страна,подсъдимата е осъществила престъпния
състав на чл.130 ал.2 от НК.
При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на
наказанието,съдът взе предвид степента на обществена опасност на извършителя и
деянието,както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на извършителя не е висока.същата не е с утвърдени престъпни
навици.
Степента на обществена опасност на деянието,съдът преценява
като сравнително висока,с оглед неговата масовост.
Смекчаващи
вината обстоятелства са чистото съдебно минало,добрите характеристични
данни,описани в писменото доказателство-„препоръка за Б.С.Б.”, издадено от Булсатком
АД-Варна.
Съдът счита,че наказанието следва да се определи по
най-леката алтернатива предвидена в закона а именно Глоба.
С оглед изложеното с присъдата си, съдът,
ПРИЗНАВА
подсъдимата Б.С.Б. – родена на *** г. ***, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на
27.09.2012г. около 08.00 часа на улицата пред начално училище „О.П.“, в гр.Б., В.
област, е причинила на П.Н.К., ЕГН **********,***, телесни увреждания,
представляващи кръвонасядане по кожата на дясната слепоочна област на площ 2/3
см, кръвонасядане по лигавицата на долната устна с диаметър 1,3 см, болка и тръпнене в
областта на лявата буза, които телесни увреждания са причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.130
ал.2, във вр.с чл.54 ал.1 от НК, Й НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА
ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА.
Съдът с присъдата си,
ПРИЗНАВА
подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, ЗА НЕВИНОВНА в това, че на 27.09.2012г. около 08.00 часа на улицата
при начално училище „О.П.” в гр.Б., В. област, е причинила на П.Н.К., ЕГН **********,***,
телесни увреждания, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, поради което и на основание чл.304 от НПК, Я ОПРАВДАВА по първоначално предявеното обвинение за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК.
По отношение на обвинението по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК.
От
събраните доказателства,съпоставката от твърдените обиди в тъжбата и
показанията на различните свидетели,съдът достига до извода,че единствената
обидна дума,която е доказана ,че е казана от подсъдимата е обидната дума”***”.
Тази дума единствено съвпада между показанията на
свидетелите К.С. и Д. С..Свидетелят Я. не е чул обидните думи,а свидетелят Д.Д. не е присъствал на случилото се.
Свидетелят Я. и свидетелят Д. С. сочат други обидни думи,използвани
от подсъдимата,но те липсват в тъжбата като посочени обидни думи.
Обидните думи „миризлива” и „дърта” не се доказа да са
използвани от подсъдимата,видно от събраните доказателства и техния анализ
поотделно и в тяхната съвкупност.
Изразите: Коя си ти, ма?!!Ще
те пребия, ма!”,”Ще те
премажа!Няма да пипаш детето ми”,Млъкни ,бе!” ,не са обида а представляват
заплахи.Съдът преценява,че в тъжбата не е предявено обвинение по чл.144 от НК.
Нанесената обида,чрез обидната дума”***” е извършена в
присъствие на тъжителката и на публично място,а именно в гр.Б. на улицата пред
училище О.П.,около 08,00часа на 27.09.2012год.
От субективна страна при осъществяване на това
деяние,подсъдимата е действала при наличие на пряк умисъл,като форма на вината
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на
наказанието,съдът взе предвид степента на обществена опасност на извършителя и
деянието,както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на извършителя не е висока.същата не е с утвърдени престъпни
навици.
Степента на обществена опасност на деянието,съдът преценява
като сравнително висока,с оглед неговата масовост.
Смекчаващи
вината обстоятелства са чистото съдебно минало,добрите характеристични
данни,описани в писменото доказателство-„препоръка за Б.С.Б.”,издадено от Булсатком АД-Варна.
Съдът счита,че наказанието следва да се определи по
най-леката алтернатива предвидена в закона а именно Глоба. Наказанието Глоба следва да се определи
към минимума,предвиден в текста,а именно в размер на 3000лева.
Ведно с това следва да се наложи и комулативно
предвиденото наказание,а именно ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което според съда следва да се изпълни с публикуване на
диспозитива на присъдата на информационното табло в кметството в гр.Б.
С оглед изложеното,съдът счита,че подсъдимата следва да
призната за виновна по чл.148 ал.1 т.1 във вр.чл.146
ал.1 от НК по отношение на обидната дума”***”.
По отношение на обидните думи „миризлива” и „дърта” и изразите „***,подсъдимата следва да бъде призната за
невиновна и оправдана,на основание чл.304 от НПК,частично по първоначалното
предявеното обвинение по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146
ал.1 от НК.
С оглед на това,с присъдата си,съдът,
ПРИЗНАВА подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВНА в това, че на 27.09.2012г.
около 08.00 часа на улицата пред начално училище „О.П.“, в гр.Б., В.
област, е казала нещо унизително за честта и достойнството на П.Н.К., ЕГН **********, а именно думата „***”, в нейно присъствие,
като обидата е нанесена публично, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл.148 ал.1, т.1,
във вр.с чл.146 ал.1, във вр.чл.54
ал.1 от НК, Й НАЛАГА НАКАЗАНИЯ ГЛОБА В РАЗМЕР НА ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА, както и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да се изпълни чрез публикуване на
диспозитива на присъдата на информационното табло в кметство гр.Б..
По отношение на думите „***” и изразите „***,подсъдимата
следва частично да бъде призната за невиновна и оправдана.С оглед на това,с
присъдата си,съдът,
ПРИЗНАВА подсъдимата Б.С.Б., със снета
по-горе самоличност, ЗА НЕВИНОВНА в
това, че на 27.09.2012г. около 08.00 часа на улицата пред начално
училище „О.П.“, в гр.Б., В. област, е казала нещо унизително за честта и
достойнството на П.Н.К., ЕГН **********, в частта относно думите „***” и
изразите „***, в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, поради
което и на основание чл.304 от НПК, Я
ОПРАВДАВА ЧАСТИЧНО по първоначално предявеното обвинение по чл.148 ал.1 т.1
вр. чл.146 ал.1 от НК.
Групиране
на наказания:
При определяне
на наказанията ,съдът взе предвид разпоредбата на чл.78А ал.7 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.78А ал.7 от НК при определяне на наказанията при множество
престъпления,както е в конкретния казус не може да се приложи привилигирования текст на чл.78А ал.1 от НК,макар и
формално да са налице условията за това.
Престъпленията
по чл.130 ал.2 от НК и по чл.148ал.1т.1във вр.чл.146
ал.1 от НК,за които,подсъдимата е призната за виновна са извършени в реална
съвкупност.С оглед на това съдът приема,че са налице условията на чл.23 ал.1 от НК.
Наложените
наказания следва да бъдат групирани. Наказанията
Глоба следва да бъдат групирани,като бъде наложено за изтърпяване най-тежкото
от тях, а именно ГЛОБА в размер на 3000лева. Наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ ,следва да бъде присъединено
към наложено най-тежко групирано наказание Глоба.
С оглед на
това,с присъдата си,съдът,
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.23 АЛ.1 ОТ НК, по
отношение на подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, ГРУПИРА наложените наказания ГЛОБА,
като определя за изтърпяване най-тежкото
от двете наказания, а именно: ГЛОБА В РАЗМЕР НА ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
НА ОСН.ЧЛ.23
АЛ.2 ОТ НК, по отношение на подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност,
към определеното най-тежко наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА,
присъединява наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да се изпълни чрез
публикуване на диспозитива на присъдата на информационното табло в кметство гр.Б..
По
отношение на предявените граждански искове:
1./По
отношение на гражданския иск в размер на 3000лева за заплащане на обещетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл.130 ал.2 от НК,ведно със законната лихва,считано от
27.09.2012год.,до окончателното изплащане на сумата:
При анализа на
събраните доказателства и предвид факта,че подсъдимата е призната за виновна
,че е извършила престъплението по чл.130 ал.2 от НК,съдът счита,че гражданския
иск следва да бъде уважен.След случилото се пострадалата тъжителка е станала
по-малко дейна и активна,с намалена самозащита,според вещите лица по съдебната
експертиза.Според вещите лица,нанесения побой в отговора на последната задача в
експертизата е сринал авторитета и себе уважението на пострадалата К..Към
настоящия момент тя вече може да овладява и поддържа авторитета и достойнството си в обществото,но
невротично отреагира в семейството си,където се
чувства сигурна и защитена.
Според съда
искът е навременно предявен,основателен е и доказан.Според съда,с оглед
съдебната практика в Районен съд-Балчик,както и с оглед принципът на
справедливост,гражданския иск следва да бъде уважен изцяло,в пълен размер.
Съдът с
присъдата си,
ОСЪЖДА подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе
самоличност, да заплати в полза на
тъжителят П.Н.К., ЕГН **********, обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл.130 ал.2 от НК,
в размер на ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА, ведно със законната лихва, считано от
27.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимата
следва да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 4%
от стойността му.С оглед на това,с присъдата си съдът,
ОСЪЖДА
подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Балчик върху уважения иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.130
ал.2 от НК, в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, както и 5 лева държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
1./По
отношение на гражданския иск в размер на 2000лева за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148ал.1т.1във вр.чл.146 ал.1 от НК,ведно със законната лихва,считано от
27.09.2012год.,до окончателното изплащане на сумата:
От
психологичната част от назначената съдебна комплексна експертиза се установява,че
пострадалата тъжителката в резултат на случилото се е станала емоционално
потисната,повишена е депресивността.Според вещите
лица случилото се на 27.09.2012год.е причинило на тъжителката значим стрес.
Съдът
съобразява обстоятелството,че обидата е нанесена публично,пред училище,в
присъствие на дете.
При анализа на
събраните доказателства и предвид факта,че подсъдимата е призната за виновна
,че е извършила престъплението по чл.148 ал.1т.1във вр.чл.146
ал.1 от НК,съдът счита,че гражданския иск следва да бъде уважен.Според съда
искът е навременно предявен,основателен е и доказан.Според съда,с оглед
съдебната практика в Районен съд-Балчик,както и с оглед принципът на
справедливост,гражданския иск следва да бъде уважен изцяло,в пълен размер.
С оглед
изложеното,с присъдата си ,съдът,
ОСЪЖДА
подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на тъжителят П.Н.К., ЕГН **********,
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1
т.1, във вр.чл.146 ал.1 от НК, в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА, ведно със
законната лихва, считано от 27.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимата
следва да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 4%
от стойността му.С оглед на това,с присъдата си съдът,
ОСЪЖДА
подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Балчик върху уважения иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1т.1
от НК, в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, както и 5 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По
отношение на деловодните разноски:
Съдебното
производство пред първоинстанционен съд е имало в
Районен съд-Варна и в Районен съд-Балчик.
Направените
деловодни разноски в Районен съд-Варна,са както следва:
Тъжителката е
заплатила дължимата държавна такса в размер на 12 лева за образуване на
производството.Тя е заплатила и депозит за изплащане на възнаграждение по
назначена и приета комплексна съдебно-медицинска психологическа експертиза в
размер на 200 лева.Заплатила е държавна такса за издадено съдебно удостоверение
в размер на 5 лева.
В
производството пред ВРС,тъжителката е ползвала процесуален представител,чийто
адвокатско възнаграждение,видно от договора е в размер на 750 лева.
В
производството пред Варненския районен съд ,по искане на подсъдимата е
назначена съдебно-психиатрична експертиза.Изслушано и прието е заключение на
вещо лице и е определено възнаграждение в размер на 200лева.В определението е
посочено,че е издаден касов ордер,но липсват доказателства сумата за
възнаграждението да е внесена от подсъдимата.
В
производството пред Варненския районен съд е определено възнаграждение на
вещото лице Д. Г. за явяването й в съдебно заседание,пред ВРС,което се е
отложило не по нейна вина,в размер на 15 лева.
С изричен
списък на разноски на претендирани разноски,направени
пред Районен съд-Балчик,представен в съдебно заседание на 06.04.2016год.,пред
БРС,процесуалният представител адв.К.И.,от името на своята подзащитна
претендира конкретни деловодни разноски, а именно заплатения депозит за
възнагражденията на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска психологическа
експертиза в размер на 241,50лева и адвокатско възнаграждение на адв.К.И. в
размер на 400лева.
С оглед
изложеното,съдът счита,че в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК,подсъдимата следва да заплати следните разноски:
В полза на тъжителката
общо в размер на 1608,50лева.
В полза на
бюджета на съдебната власт,по сметка на Районен съд-Варна в размер на 215
лева,както и пет лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Със присъдата
си ,съдът се произнесе по деловодните разноски,както следва:
ОСЪЖДА подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе
самоличност, да заплати в полза на тъжителят П.Н.К., ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 1 608.50
лв. /хиляда шестстотин и осем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА
подсъдимата Б.С.Б., със снета по-горе самоличност, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, направените деловодни
разноски в размер на 215 лв. /двеста
и петнадесет лева/, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така
постановена присъдата,според съда е справедлива и правилна и най-пълно ще
постигне целите на наказанието,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим
от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: