№ 1489
гр. С. 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АМ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208803 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш Серия К № 4758984 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
на АЛ. Д. Т. с адрес гр. С. ж. к. „АДРЕС на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно е останало санкционираното физическо лице, което го
обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт,
който счита за неправилен и незаконосъобразен, както и издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
материалния закон. Твърди се, че е налице необоснованост поради неизяснена
фактическа обстановка. С тези аргументи се иска отмяната на ЕФ като
незаконосъобразен и поставено при съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, поддържа жалбата и аргументите в нея.
Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща
представител. Изпращат се писмени бележки, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на
1
обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84
от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят АЛ. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж. к.
„АДРЕС притежавал лек автомобил марка „Лексус РХ 450 Х“ с
регистрационен номер № СВ 4960 РР.
На 21.04.2021 г. в 19:09 часа, горепосоченият автомобил се движел в гр.
С. по ул. „Околовръстен път“ до номер 257, с посока на движение от кв.
„Горубляне“ към бул. „Черни връх“. Ограничението в скоростта в този пътен
участък била 50 км/ч. за населено място, а жалбоподателят се движел със
скорост от 83 км/ч. Скоростта на движение на автомобила била установена и
заснета с автоматизирано техническо средство TFR-M 575, мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Установено било
превишаване на разрешената скорост с 33 км/ч. При определяна на скоростта
на движение на процесния автомобил, били взети предвид максимално
предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при
скорост до 100 км/ч., поради което и отчетената скорост на движение на
процесния автомобил била намалена в полза на водача на 83 км/ч.
Устройството било с издадено удостоверение за одобрен тип средство
за измерване при БИМ, което било валидно към датата на твърдяното
нарушение с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
Същото било преминало последваща проверка в акредитирана лаборатория и
било годно към същата дата.
Въз основа на така установено бил издаден електронен фиш Серия К №
4758984, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, на собственика на лек автомобил с рег. № СВ
4960 РР била наложена глоба в размер на 800 лв. Електронният фиш бил
връчен на жалбоподателя на 28.05.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - електронен фиш, снимка към ел. фиш; справка за
собственост на лек автомобил; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол
от проверка; удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
приложение № 11 към чл. 75, ал. 2, т. 1, ежедневна форма за отчет и други,
които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на съда
да установи възприетата фактическа обстановка, както и същите са
еднопосочни и безпротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е основателна, макар и не по изложените от
жалбоподателя причини.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички
2
необходими реквизити и е съставен по образец и съгласно изискванията на
ЗДвП. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, Законодателят е посочил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа един електронен фиш, като
съпоставката с задължителното съдържание за едно НП е недопустимо, тъй
като приложимият закон е специален спрямо ЗАНН. Относно възражението
на жалбоподателя, че липсва описан издател на електронния фиш, то също
следва да бъде отхвърлено. Техническото устройство работи самостоятелно,
без човешка намеса, като единствено контролните органи поставят и
настройват същото, но не влияят върху дейността му, доколкото същото е
автоматизирано.
Датата на издаване на електронния фиш се установява от приложената
справка „Списък с намерени фишове“, приложен по делото, видно, от която
същият е съставен на 26.04.2021 г. и е връчен на 28.05.2021 г., поради което
следва да се отхвърли и възражението на жалбоподателя в този смисъл.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на МПС с рег. № СА 4667 СМ, видно от
приложената по делото справка за собственост. По делото липсват данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 или ал. 6
от ЗДвП.
В процесния случай е налице нарушение, установено с мобилна радарна
система TFR-M 575, с удостоверение за одобрен тип средство за измерване. В
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, при установяване на нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, че се издава електронен фиш за налагане на глоба.
Съгласно посочената разпоредба и Наредба № 8121з-552 за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата на движение по пътищата, се извежда, че използването на
мобилна техническа система е допустимо. Видно от приложения протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система от 21.04.2021
г., мобилната система работи самостоятелно, като контролните органи
единствено поставят, включват, изключват описаното устройство, задават
ограничение на скоростта, през останалото време то работи самостоятелно.
Техническото средство е поставено на посоченото в електронния фиш
местоположение в рамките на населено място без допълнително поставени
пътни знаци, установяващи скорост различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В процесния случай безспорно е установено, че на 21.04.2021 г., в 19:09
часа, лек автомобил „Лексус РХ 450 Х“ с рег. № СВ 4960 РР се движел в гр.
С. по ул. „Околовръстен път“ до номер 257, с посока на движение от кв.
„Горубляне“ към бул. „Черни връх“, със скорост от 83 км/ч., при ограничение
на скоростта в населено място до 50 км/ч, по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Също така безспорно е установено, че именно жалб. Т. е собственик на
посоченото МПС, както и че в законоустановения срок не е предоставил в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
3
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Пътят, по който се е движел автомобила, се намира в населено място,
ограничението на скоростта на движение на МПС е винаги до 50 км/ч,
доколкото не е предвидено друго ограничение с пътен знак. В пътния
участък, на който е било позиционирано техническото устройство, не е имало
пътен знак, позволяващ движение със скорост от над 50 км/ч или
ограничаващ същата, поради което автомобилът на жалбоподателя е следвало
да се движи със скорост до 50 км/ч.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта
на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в
случая 50 км/ч за съответния вид превозно средство за населено място.
Движейки се с 83 км/ч, водачът е нарушил това правило за поведение.
Съдът обаче намира, че е налице разминаване между наличната
фактическа обстановка и приложената санкционна норма. Жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП – за
нарушение по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, извършено повторно.
Същевременно, от една страна не е посочено кое е това нарушение, а това е от
значение както за определяне дали е налице повторност, така и за конкретния
размер на санкцията, който се удвоява. От друга страна в ЕФ липсват каквито
и да е факти относно повторност на нарушението. Не са представени и
никакви доказателства в тази посока. Ето защо съдът намери, че наказвайки
жалбоподателя за повторност, без такава да е налице и без да са изложени
факти в тази посока в ЕФ, административнонаказващият орган е приложил
неправилно закона, а също и е нарушил правото на жалбоподателя да разбере
за какво точно нарушение е санкциониран и при какви обстоятелства го е
извършил. Гореизложеното води до извод за съществени процесуални
нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
Ето защо настоящият съдебен състав намери, че обжалвания ЕФ следва
да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото не се явява основателна претенцията на
процесуалния представител на СДВР за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган, поради което и същата следва да бъде
оставена без уважение. Жалбоподателят не е направил такава претенция, а и
няма данни да е сторил разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К № 4758984 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с
който на АЛ. Д. Т., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/
4
лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СДВР за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5