Решение по дело №4792/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2025 г.
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20241110204792
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2354
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110204792 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Образувано е по жалба на В. Б. И., ЕГН: **********, чрез адв.К.– САК, против
Заповед за задържане на лице рег.№ 3286зз-17/21.02.2024 г., издадена от полицейски
орган - С. З. С.- инспектор при Г***, с която В. Б. И. е задържана за срок от 24 часа
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта не съдържа мотиви,
както и фактически основания за задържането Изложени са и съображения за липса на
материалноправни предпоставки за задържането, както и за несъответствие на
оспорената заповед с целта на закона.
В о.с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К.– САК
поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът – полицейски орган, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Стоичкова оспорва жалбата.
По делото са постъпили писмени бележки от името на ответната страна, в които
1
се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и са изложени аргументи за
потвърждаване на обжалваната Заповед за задържане на лице. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че същото надхвърля
нормативно определения минимум.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
ДП № 100/2023г. по описа на ОСО в ОП Пазарджик се води срещу
обвиняемите Мартин Петков Делчев – за престъпление по чл.256, ал.2, вр.с ал.1 вр.с
чл.18, ал.1 вр.с чл.20, ал.2 НК и по чл.321, ал.3, т.2 вр.с ал.2 НК, *** за престъпления
по чл.256, ал.2, вр.с ал.1, вр.с чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.4 НК и по чл.321, ал.3, т.1 вр.
ал.1, пр.2-ро НК и *** за престъпления по чл.256, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.20,
ал.4 НК и по чл.321, ал.3, т.2 във вр.с ал.2 НК и чл.293, ал.1 от НК.Досъдебното
производство се води за това, че в периода от месец ноември 2022г.до месец
септември 2023г., включително, в град Пазарджик, гр.София, гр.Хасково и на
територията на страната е участвано в ОПГ, като групата е създадена с користна цел и
за да извършва престъпления по чл.256 от НК.За времето от 01.11.2022г.до
15.12.2022г.в град София бил направен опит да бъде получена за „***“ЕООД
гр.София - от държавния бюджет, неследваща се парична сума в особено големи
размери-9 668 060 лева, представляващи ДДС за възстановяване, чрез използване на
представен в ТД на НАП-София документ с невярно съдържание на
„***“ЕООДгр.София/справка декларация по ЗДДС, приложен към нея дневник за
покупки на дружеството за данъчен период месец ноември 2022г. с декларирани
фиктивни покупки от доставчика „***“ЕООД и фактури/, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл.256,
ал.2 вр.ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК.
От представените по настоящото дело малка част – копия от материалите по
досъдебното производство/79 тома/е видно, че липсват данни В. Б. И. да е привлечена
в качеството на обвиняема, както и доказателства, сочещи по категоричен начин
съпричастността й към извършване на инкриминираните деяния.
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 3286зз-17/21.02.2024 г., издадена от
полицейски орган - С. З. С.- инспектор при Г***, В. Б. И. е задържана за срок от 24
часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че е
извършила престъпление по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и по чл.321, ал.3,
т.2 вр.ал.2 от НК – изготвя документи с невярно съдържание, транспортни, фирмени и
кантарни бележки, свързани с „***“
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните
2
правни изводи:
Предвид липсата на указание в административния акт пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде жалба и предвид липсата на данни за датата на връчване на
заповедта, Съдът приема, че жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена
в предвидения в чл.140, ал.1 АПК двумесечен срок, от надлежна страна и при
наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е процесуално
допустима и Съдът следва да я разгледа по същество. Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган- С. З. С.- инспектор при Г***. При издаването й
полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато
е разполагал. Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба,
посочена като правно основание за издаването й и не съответства на целта на закона,
поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Съгласно посочената като правно основание за постановяване на акта
разпоредба – чл. 72, ал. 1, т. 1от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице,
за което има данни, че е извършило престъпление. Към момента н азадържането
жалбоподателката не е имала качеството –обвиняема в престъпление и не са били
налице данни, от които да се направи безспорен извод за съпричастността й към
извършване на посочените инкриминирани деяния.В конкретния случай липсват ясни
мотиви относно предприетото задържане на лицето. Константна е и съдебната
практика, че излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо
основание за издаването на административния акт, следва да бъде приравнено на
липса на изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на
материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена от закона
компетентност и съответно води до нарушаване на императивното изискване за
съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК (в този смисъл Решение № 7239 от
3.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8787/2021 г., Решение № 4633 от 12.07.2021
г. на АдмС - София по адм. д. № 5935/2021 г.).
Не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия/
бездействия на задържаното лице, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на
конкретна фактическа обосновка за необходимостта от задържането, същото се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта
липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи
наличието на конкретни и обективни данни, сочещи че В. Б. И. е извършила
престъпленията по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК и по чл.321, ал.3, т.2
вр.ал.2 от НК . За доказване на описаните в заповедта действия от И. не бе проявена
процесуална активност за провеждане на доказване от страна на ответника, който носи
доказателствена тежест за установяване на фактическите основания за издаването на
3
обжалвания акт. Задържаният следва да знае кои негови действия са мотивирали
органа да заключи, че е осъществено престъпление и да е запознат с данните, сочещи
извършване на престъпление, за да организира адекватно своята защита срещу
заповедта за задържане чрез оборване на тези обстоятелства. Неизлагането на мотиви
и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на
възприетото от органа основание винаги съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила и е основание за отмяна на заповедта по
смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – арг. от т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. по т.д. № 4/2002 г. на ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички
случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на
ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия
на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В
конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за
конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето,
спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5
на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В съдебната фаза на обжалването съдът не разполага с правомощия да замества
липсващите мотиви на акта, а само проверява неговата законосъобразност. При
отсъствието на такива, се налага обоснован извод за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, поради порок във формата и съществено нарушение
на административно-производствените правила, изразяващо се в засягане правото на
защита на задържаното лице, вследствие невъзможността му да се запознае с
фактическите съображения, въз основа на които полицейският орган е издал
процесната заповед за задържане. В случая, макар да е издадена в предвидената от
закона писмена форма, оспорената заповед за задържане не е мотивирана и не съдържа
изискуемите задължителни реквизити по ЗМВР – фактическите основания за
задържането, който порок следва да се квалифицира като такъв по чл. 146, т. 2 и т. 3
АПК и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваната
заповед.
Не на последно място следва да се отбележи и че процесната заповед за
задържане не е съобразена с целта на закона, което представлява отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Със задържането е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство (чл. 6 от АПК).
Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е принудителна
административна мярка, която в зависимост от случая би могла да има превантивен
или преустановителен характер. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява
4
ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. „с“ от ЕКПЧ по
изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай
задържането на И. не се оправдава от никоя от тези цели. По делото не се установява
със задържането на жалбоподателката да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление, не са налице и данни за опасност от укриване на
последната. Не се установява и задържането на И. да е било необходимо с цел да се
осигури явяването й пред полицейските органи.
Предвид изложените фактически и правни доводи, съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради издаването й при
неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т.
2 - т. 5 АПК.
От страна на жалбоподателя не са претендирани разноски и не е представен
списък с такива.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В. Б. И., ЕГН: ********** Заповед за задържане на лице
рег.№ 3286зз-17/21.02.2024 г., издадена от полицейски орган - С. З. С.- инспектор при
Г***, с която В. Б. И. е е задържана за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5