Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
27.08.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.06.
2021
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
като разгледа
докладваното от съдия БОНЧЕВА
т.д. № 79 по описа
за 2020 година
за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл.558, ал. 5 и ал.1 ЗК.
Ищцата С.Й.П. твърди, че на 22.09.2019 г. в 16:35 ч., по
път ПП I - 6-329 + 200, претърпяла ПТП, като пътник на предната дясна седалка с
поставен от нея обезопасителен колан в управляваното от нейната снаха А.Д.А., с
ЕГН: ********** МПС марка „Ситроен“, модел „Ксара”, с рег. № СТ 5193 ВК. Същото
е ударено в предната лява част от лек автомобил марка „SANG
YONG“, управлявано от неизвестен извършител. Посочва, че за
въпросното обстоятелство е съставен от дежурния по ПТП в сектор ПП при ОД на
МВР гр. С.З. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
284р-20719/25.09.2019 г., в който надлежно са посочени всички обстоятелства,
касаещи горепосоченото ПТП, в това число и механизма на неговото настъпване.
Твърди, че причината за настъпилото ПТП безспорно е
виновното поведение от страна на неизвестния водач на МПС марка „SANG
YONG“ и се изразява в отнемане на предимството, навлизане в
тяхната лента за движение, вследствие на което последвал сблъсък в предната
лява част на тяхното МПС с рег. № СТ 5193 ВК, от което са настъпили редица
имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че от удара техният автомобил
отхвръква в дясно по посоката им на движение, встрани от пътното платно и се
спира в акациева горичка, като непосредствено след него виновният водач напуска
местопроизшествието, а от другите участници в движението, които им се притекли
на помощ се установило, че въпросното МПС е марка „SANG
YONG“, сиво на цвят, със старозагорска регистрация.
Посочва, че веднага след въпросното ПТП от 22.09.2019 г.
е откарана с линейка за преглед във Филиал за спешна медицинска помощ - гр. К.,
където е установено, че е получила травма на гръбначния стълб и е издаден фиш
за спешна медицинска помощ №0289100/22.09.2019 г. Вследствие получената травма
и поради непрестанните болки, е откарана с линейка и до МЦ „Трета поликлиника“
ЕООД, с РЦЗ: **********, където й е направена рентгенография на гръбначните
прешлени и е установено, че е получила Компресионна фрактура на L2. От въпросното лечебно заведение е издаден и
амбулаторен лист № 001289 от 25.09.2019 г. и фиш за спешна медицинска помощ
№**********/25.09.2019 г., с който е потвърдена първоначално дадената й
диагноза.
Твърди, че вследствие настъпилото ПТП на 22.09.2019 г. е
образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 1214/2019 г. по описа на РУ МВР -
гр. К., пр. пр. № 3440/2019 г. по описа на Районна прокуратура К.. Посочва, че
със събраните във въпросното производство доказателства са доказани по несъмнен
и категоричен начин изложените факти и обстоятелства, а именно: механизмът на
ПТП, вината за неговото настъпване, липсата на виновно поведение от нейна
страна, получените от ищцата неимуществени вреди, една от които се явява средна
телесна повреда, съгласно разпоредбата на чл. 129 от НК;
Сочи, че в хода на образуваното наказателно производство
е извършена и съдебно медицинска експертиза № 374/19 г. от доц. д-р Р.М.Д. -
специалист съдебен лекар. Във въпросната експертиза е установено, че е получила
счупване на втори лумбален прешлен, навяхване и разтягане на ставния апарат в
лумбалната област и е доказано, че въпросните травматични увреждания са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП. Също е посочено, че тези увреждания са й
причинили трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 10
(десет) месеца.
Посочва, че въпреки извършените действия по разследването,
които са необходими за разкриване на обективната истина, същите не са довели до
разкриване извършителя на престъплението. С оглед на това на 27.01.2020 г.
горепосоченото досъдебно производство е спряно, чрез постановление за спиране
на наказателно производство № 3440/2019 от 27.01.2020 г., изд. от прокурор Н.Т.
- прокурор при Районна прокуратура - гр. К..
Ищцата твърди, че вследствие на претърпените от нея
телесни увреждания е изживяла изключително тежки неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените болки и страдания, като получените негативни
последици от травмите търпи и сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще.
Същите променили в негативен аспект нейния живот, защото й е обективно
невъзможно да упражнява своята трудова дейност. След датата на въпросния период
се налагало да пие непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещала
постоянна физическа болка и се налага постоянно да се пристяга с колан по
предписание на лекарите, който ограничава значително нейните движения в
областта на снагата. В периода на нейното възстановяване, което все още не е
приключило, за нея е фактически почти невъзможно да извършва сама обикновените
си санитарно - битово дейности и непрекъснато за нея трябва да се грижи член на
семейството, което обстоятелство й създава изключително големи смущения и
неудобства. Въпросният инцидент попречил сериозно на социалния й живот, тъй
като не може, поради непрестанните болки, причинени от всяко едно движение на
нейната снага да излиза и да се среща с приятели, близки и роднини.
Посочва, че освен получените силни физически болки, претърпяла
и продължава да търпи и тежки психически травми, които й причиняват нежелание
за контакти с хора, тъй като постоянно се завръща към ужаса от инцидента. Това
състояние на психическо разстройство й причинява проблеми със съня, каквито
преди това нямала. Вследствие процесното ПТП, често изпада в стрес и получава
пристъпи на паника, които особено много се засилват при поява на автомобили и
по-силен звук от двигател. Винаги щом се налага да пътува в лек автомобил или
когато преминава покрай спрели автомобили, изпитва чувства на безпокойство,
тревога и уплаха. Особена тревожност у нея предизвиква и срещата й с коли от
същия цвят (сив) като на този, от който били блъснати и вследствие на това
веднага спомените за инцидента изплуват. Твърди, че започнала да избягва
здрависвания, заради нетърпимата болка в гърба и кръста. След датата на
инцидента, все още не може да движи свободно тялото си, най-вече гърба и
кръста, като по мнение на специалист, възстановяване на движението в пълен
обем, както преди датата на ПТП не се очаква, поради редица медицински фактори
и най- вече поради напредналата й възраст.
Сочи, че вследствие на инцидента загубила и възможността
да се грижа за домакинството в къщата й в село З., спряла да помага за земята,
която със съпруга й обработвали и за нея е обективно невъзможно да се грижи за
отглеждането и възпитанието на единствения й внук. Преди инцидента непрекъснато
ходела до град К. да полага грижи за него, но сега това е невъзможно, тъй като
е обездвижена и не може да стои права повече от 20 (двадесет) минути.
Твърди, че на 19.02.2020 г. е подала молба до ответника Г.Ф.,
за изплащане на дължимото й обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/
лева, представляващи причинените й неимуществени вреди от настъпилото на
22.09.2019 г. ПТП. Сочи, че последният е
отговорен спрямо нея, в качеството й на пострадало лице, съгласно нормата на
чл. 557, ал. 2 от Кодекса на застраховането, във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 3
от Правилника за устройство и дейността на Г.Ф.. Вследствие на подадената от
нея молба на 12.03.2020 г. получила писмо с изх. № 24-01-105/12.03.2020 г., с
което е уведомена, че е определено обезщетение в размер на 13 000 /тринадесет
хиляди/ лева, разпределено, както следва:
12 000 /дванадесет хиляди/ лева за фрактура на тялото на втори поясен
прешлен, лекувано консервативно с покой и прием на обезболяващи средства и 1
000 /хиляда/ лева за навяхване и разтежения на ставния апарат в
лумбалнатаобласт.
Посочва, че тъй като е сметнала че претърпените от нея
неимуществени вреди надхвърлят значително предложеното й от ответника парично
обезщетение в общ размер от 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, на 19.03.2020 г.
подала жалба на основание чл. 108, ал. 6 от Кодекса на застраховането, с която
помолила да бъде преразгледан случая й и респективно да й бъде заплатено реално
дължимото справедливо обезщетение. Твърди, че на 25.03.2020 г. получила писмо с
изх. номер 24-01-105/25.03.2020 г., в което й е заявено, че ответникът Г.Ф.
потвърждава първоначално предложената сума.
Предвид гореизложеното, моли съда да осъди Г.Ф., с ЕИК: ***,
град С., ул. *** да заплати на ищцата сумата
30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща сумата на справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на
настъпилото на 22.09.2019 г. застрахователно събитие.
Моли да й бъдат присъдени и направените по делото съдебно
- деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.
Моли на основание чл.86 от ЗЗД да осъди ответника да й
изплати законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от
датата на подаване на настоящия иск, а именно 01.04.2020 г.
Моли, обезщетението за настъпилите неимуществени вреди,
представляващи претърпените от нея болки и страдания, както и направените от
съдебно- деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да
бъде преведено по следната банкова сметка: ***К ЕАД, собственост на адв. М.Т..
Ответникът Г.Ф. е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и
размер.
Посочва, че към настоящия момент вече е бил сезиран във
връзка с процесното ПТП и е образуваната щета № 20210064/24.02.20г., по която
УС на ГФ е определил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
С писмо изх. №24-01-105/12.03.2020г. ищцата е уведомена,
че съгласно Решение от 12.03.2020г. на УС на Г.Ф. е одобрил сума в размер на
13 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че за него е била налице обективна невъзможност
за доброволно изпълнение, тъй като ищцата не е предоставила по щетата лична
банкова сметка ***, съгласно изискванията на чл. 380, ал.1 от КЗ.
Посочва, че относно размера на предявената претенция над
13 000 лева до претендираните 30 000 лева за неимуществени вреди, счита
същите за изключително завишени, тъй като не отговарят на съществуващите в
страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата
на ПТП - 22.09.2019 г.
Твърди, че исковите претенции не кореспондират със
задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о.,
решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на П т.о. и др. В т. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Счита, че
предявените претенции не кореспондират с трайната съдебна практика на
съдилищата в Р България и с принципа на справедливостта, икономическите условия
в страната и стандарта на живот.
Постъпила е допълнителна искова молба от ищцата, в която
посочва, че цената на иска е изцяло съобразена със съдебната на практика на
различните съдилища по отношение на идентични травматични увреждания при сходна
фактическа обстановка.
Счита, че не е налице обективна невъзможност ответникът
да престира доброволно задълженията си, съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, поради факта, че предложената от същия сума в размер на 13000
(тринадесет хиляди) лева не удовлетворява интересите на ищцата и в частност на
претърпените от нея болки и страдания. Този факт налага ищцата да не желае да
получи въпросното обезщетение, тъй като за нея липсва правен интерес от
доброволно изплащане и поради този факт същата е завела настоящия иск.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника, който
заявява, че поддържа депозирания си отговор, като оспорва изцяло исковите
претенции - по основание и размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. чл.558, ал. 5 и ал. 1 КЗ.
С разпоредбата на чл.558, ал.5 КЗ в предвидена възможност
увреденото лице да предяви претенцията си за обезвреда пред съда ако
Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.496 от кодекса, откаже да плати
обезщетение, или увреденото лице не е съгласно с неговия размер. Предявения иск
е допустим с оглед приложеното по делото доказателство с определено обезщетение, обективирано в писмо
изх.
№ 24-01-105/12.03.2020 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, в случай на настъпили имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, Г.Ф. изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за тези вреди, ако
МПС е напуснало местопроизшествието и не е било установено. За да бъде уважен
предявения иск следва да бъдат установени следните кумулативно предвидени
предпоставки: настъпило пътно-транспортно произшествие на територията на
Република България, причинено от водач, който е неидентифициран и чието виновно
противоправно поведение е довело до настъпване на застрахователното събитие и
причиняването на вреди, както и причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат.
Безспорно е установено
по делото, че на 22.09.2019 г. в 16:35 ч., по път ПП I -
6-329 + 200, ищцата е претърпяла ПТП, като пътник
на предната дясна седалка с поставен от нея обезопасителен колан в
управляваното от нейната снаха А.Д.А. МПС
марка „Ситроен“, модел „Ксара”, с рег. № СТ 5193 ВК. Същото е ударено в
предната лява част от лек автомобил марка „SANG YONG“, управлявано от
неизвестен извършител, като при удара ищата е получила телесни увреждания.
По случая е образувано
досъдебно производство с № 284 ЗМ 1214/2019 г. по описа на РУ МВР - гр. К., пр.
пр. № 3440/2019 г. по описа на Районна прокуратура К.. По досъдебното
пороизводство са извършени всички възможни
действия по разследването, които са необходими за разкриване на обективната
истина, същите не са довели до разкриване извършителя на престъплението. С
оглед на това на 27.01.2020 г. горепосоченото досъдебно производство е спряно,
чрез постановление за спиране на наказателно производство № 3440/2019 от
27.01.2020 г., изд. от прокурор Н.Т. - прокурор при Районна прокуратура - гр. К..
Съдът приема, че ищцата е предявилила претенцията си за изплащане на дължимо обезщетение в размер на 30 000/тридесет хиляди/ лева, представляващи причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 22.09.2019 г. ПТП на 19.02.2020 г. с молба до ответника Г.Ф.. Вследствие на подадената молба на 12.03.2020 г. е получино
писмо с изх. номер 24-01-105/12.03.2020 г., с което ищцата е уведомена, че е определено
обезщетение в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, разпределено, както
следва: 12 000 /дванадесет хиляди/ лева за фрактура на тялото на втори поясен
прешлен, лекувано консервативно с покой и прием на обезболяващи средства и 1 000 /хиляда/ лева за навяхване и разтежения на
ставния апарат в лумбалната област.
Според
ищцата неимуществените й вреди надхвърлят значително предложеното от ответника
парично обезщетение в общ размер от 13 000 лв., поради което на 19.03.2020 г. е
подала жалба на основание чл. 108, ал.6 от Кодекса на застраховането за
преразглеждане на случая и респективно определяне на справедливо обезщетение.
На 25.03.2020 г. е получила писмо с изх.
№ 24-01-105/25.03.2020 г. с което е уведомена, че ответникът Г.Ф. потвърждава
първоначално предложената сума.
Видно от представения по
делото фиш за спешна медицинска помощ №0219901 от 22.09.19г., издаден на името на ищцата, същата е претърпяла
ПТП, при което пострадалата е била в съзнание, нямала отпадна
симптоматика, зениците й били нормални, отваряла очите спонтанно, ориентирана е за
време и място, показва нормални
двигателни реакции, дишането е без
особености, пулс 71/мин, РР160/90. При прегледа се оплакала от болки в кръста и трудно ходене. Работната диагноза вписана в листа е: Контузио регио реналис.Аплициран е Аналгин-и.м. 1 амп. и е освободена за
лечение в дома.
По делото, с оглед
установяване на фактическите обстоятелства по спора, е назначена комплексна съдебномедицинска експертиза, която съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвена на базата на събраните
доказателства. От заключението й се установява, че ищцата С.Й.П. при
настъпилото ПТП е получила: Счупване на втори лумбален
прешлен, навяхване
и разтягане на ставния апарат в лумбалната област на гръбначния стълб.
Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети или от рязко, форсирано
движение на снагата и прегъване на гръбначния стълб на определено ниво
под действието на инерционни сили,
предизвикали това остро движение и отговарят да са получени по време и начин, описани в исковата молба. Според експертизата, травматичните
увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на снагата. Анатомично
/нормално/ формата на гръбначния стълб в поясния отдел е с изпъкналост напред /лордоза/. При резкия удар между двете МПС и
последващото преминаване на автомобила, в който е пътувала ищцата по
неравности, формата на гръбначния стълб преминава към изправяне и наклон
напред. При
силовото сгъване на гръбначния стълб в поясния отдел напред се получава
смачкване /компресионна фрактура/ на
тялото на някои от поясните прешлени. В
конкретния случай фрактурата е била на Л2.Тази фрактура се квалифицира като
средна телесна увреда с продължителност на възстановителния период повече от 30
дни. В
конкретния случай възстановяването е около 10 месеца. При осъществяване на консултативния
преглед и разговор с ищцата експертите са установили, че първите 30 дни тя е спазвала
леглови режим. През
втория и трети месец е започнала да става, помагайки си с помощно средство. Тогава е закупила и стабилизиращ
лумбален колан /лумбостат/. Следващите 3-4 месеца е започнала постепенно да увеличава дистанциите на пешеходно
придвижване и да се стреми да уравновесява походката си. Болкова симптоматика е
имала в рамките на 8-10 месеца.
Видно от заключението, психичното й състояние търпи сериозна промяна след
преживяното ПТП: преди инцидента не е е имала оплаквания от психично естество. Експертизата е разяснила същността на разстройство в адаптацията - състояние
на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи
социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към
последиците на стресогенно жизнено събитие (включително наличието или
възможността за сериозно телесно заболяване).
Индивидуалното предразположение или
ранимостта на личността имат по- важна роля като рисков фактор за появата и
оформянето на симптомите на разстройствата в адаптацията, отколкото при другите
състояния от тази група; независимо от това, разстройството не би възникнало
без наличието на стресогенен фактор. Клиничната картина варира и включва:
депресивно настроение, тревожност, безпокойство (или смесица от тях); чувство
за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, или за
продължаване на съществуването в настоящата ситуация; в някаква степен нарушава
и извършването на рутинните ежедневни дейности. Лицето може да е склонно към
драматично поведение или изблици на насилие, но това се наблюдава рядко.
Разстройства в поведението, обаче (агресивност или дисоциално поведение), могат
да се явят като допълнителни черти, особено при юношите. Нито един от
симптомите не е достатъчно тежък или преобладаващ, за да послужи сам по себе си
за поставянето на по-специфична диагноза.
Според експертите, симптомите при
ищцата търпят развитие, но се проявяват и към настоящия момент. Не може да се
определи срок, в който ще отзвучат до степен да се достигне до преморбидното им
ниво. Според експертизата, при липса на необходимата медикаментозна терапия е
възможно да имат пожизнен характер.
Експертите са заключили, че описаните травматични увреждания, които
е получила С.П. при процесното ПТП, отговарят да са получени при описания
механизъм. Те са в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП.
Според експертизата, актуалните и персистиращи психични оплаквания на ищцата са
в пряка връзка с настъпилото ПТП. Тяхното възникване и етиология са необратимо
свързани с преживения инцидент. Ищцата е преживяла процесното ПТП като тежка
психотравма, последвана от също толкова тежка психотравма-счупване на втори
лумбален прешлен, навяхване и разтягане
на ставния апарат в лумбалната област.
Според експертизата, ищцата има нарушения на съня и
преживявания от типа“флашбек“, като до 6месеца от ПТП може да се говори за
посттравматично разстройство.Според експертите, ищцата е възстановила социалното
си функциониране като цяло, поддържа контакти със собственото си обкръжение,
ходи на работа, но не може да възстанови качеството си на живот, психичния
баланс, хармония и равновесие в бита и душевния си комфорт, който е имала преди
катастрофата.
Видно от
експертизата, счупването на
поясен прешлен от гръбначен стълб е силно болезнена травма, придружена с
бодежна болка при всяко накланяне на гръбначния стълб в травмираната зона, в
която и да е посока. Тази болка продължава през целия първи месец. Копира се
със силни аналгетични средства. През втория и третия месец болката започва да
претъпява, увреденият човек може да си позволява минимални накланяния на
гръбнака в някоя от посоките, но все още е много силна при изправяне от легнало
и седнало положение и при сядане от изправен стоеж. След 4-ия месец болката е чувствително
занижена и продължава дълго като такава до 8-10 месец. Психическите страдания
след претърпяната травма се изявяват в тревожност, подтиснатост, загуба на
тонус, липса на радост от ежедневните събития. Интензивността и
продължителността на претърпените от ищцата психически болки и страдания са
нарушили значимо и трайно социалното функциониране. Експертът сочи, че към 27.05.2021г ищцата се намира в добро общо
здравословно състояние. Съобщила е на експертите за болки в областта на поясния
отдел на гръбначния стълб при студено и влажно време, при навеждане и изправяне
от наведено състояние, при опит за вдигане на по-тежък предмет. Психическото й
състояние отговаря на диагнозата: Протрахиранадепресивна реакция, код по МКБ10:
F43.21 Протрахираната депресивна
реакция представлява леко изразено депресивно състояние, настъпващо в отговор
на продължително въздействие на стресовата ситуация, но с продължителност не
повече от 2 години.
В съдебно заседание експертът
ортопед е обяснил симптомите на радикулитната болка, като е посочил, че предвид
възрастта на ищцата тези оплаквания би следвало да останат, като ищцата ще има
нужда от периодично използване на аналгетични, противовъзпалителни средства,
физиобални процедури. Посочил е, че тя все повече навлиза в период, когато се засилва
остеопорозата и тези оплаквания ще се засилят. Според
експерта ортопед, няма данни преди произшествието ищцата да е имала болки и
оплаквания, но при тази картина - остеопороза, дегенетиративни изменения,
счита, че е възможно все още да не е била изявена болковата симпоматика и
травмата, катастрофата да е пусков момент за отключване на болковия синдром,
след което той не може да бъде спрян, трябва да се приемат обезболяващи,
физиобални процедури. Експертът предполага, че ищцата е имала в някаква степен остеопороза,
но няма медицински документи освен тези два амбулаторни листа, цитирани в
експертизата. Според експертизата, няма писмени данни за провеждане на
рехабилитация и ищцата е съобщила, че не е провеждала такава. При провеждане на
рехабилитация по повод поясния отдел на гръбначния стълб, експертът счите, че
това не би довело до подобряване на кръвоснабдяването на зоната, но би скъсила
периода за възстановяване на костната плътност на травмирания прешлен и
по-бързо отслабване на болковия синдром.
В съдебно заседание експертът психиатър е посочил, че част
от симптомите, описани в абзац 2 на стр.9 от заключението се проявяват при
ищцата – промени в настроението, депресивност, безпокойство, загуба на радост
от ежедневните събития, ограничаване на социалните контакти, ищцата е
споделила, че не се радва дори на внуците си. Експертът е уточнил, че
нарушянията на съня се включват в посттравматичното разстройство.
Съдът възприема констатациите на комплексната експертиза,
тъй като заключението е изготмено мотивирано, добросъвестно, компетентно.
Въпреки че е оспорил експертизата, ответникът не е мотивирал възраженията си
относно заключението, поради което и съдът не е уважил искането му за
назначавена на повторна експертиза, като е приел, че не са налице законовите
изисквания за това.
С оглед установяване на фактическите
обстоятелства, свързани с преживените от ищцата болки и страдания във връзка с
получените при ПТП увреждания, по делото
са събрани гласни доказателства.
Свидетелката А.Д.А., снаха на ищцата посочва, че от
деветнадесет години познава ищцата. Свидетелката шофирала автомобила, а ищцата
била пътник в лекия автомобил. Ходили до К. на пазар. На връщане свидетелката,
ищцата и детето са били в колата, на почти прав участък от пътя срещу колата
излязла друга кола, неправилно изпреварване, блъснала автомобила на
свидетелката, изхвърлила ги е от пътя и избягала. ПТП се случило на пътя след М.
преди Д.. Пътували в посока от К. към З..
Според свидетелката, възстановяването на ищцата продължило
три, четири месеца. Тя не можела сама до тоалетна, до банята да отиде. Трябвало
да има някой до нея. Към момента се движила по 10, 15 минути и не можела да стои права. През цялото време свидетелката
стояла при ищцата и се грижила за нея, защото мъжът й и синът й били на работа.
След това, когато свидетелката трябвало да се върне на работа, мъжът й и синът
й си взели отпуски. Редували се да не я оставят сама. Три, четири месеца не
можела да се обслужва. Лятото на 2020г. започнала да излиза и нещо да свърши,
но още не била възстановена. Постоянно имала болки при промяна на времето и при
стоене, и при физическа работа.
Според свидетелката, преди инцидента поне два пъти
в седмицата свекърва й и свекър й идвали в К. у тях на гости да видят детето.
Ако се наложело, свекърва й /ищцата по делото/ да гледа внучето си, никога не били
отказвали. След инцидента свидетелката изпитвала страх да мине по същия път. Тя
много обичала да ходи по магазини, но вече не било така. Станала затворена към
самите хора, общуване, излизане и със страх пътувала, когато се наложи. Свидетелката
си го обяснява с инцидента. Според свидетелката, като минава по този път, се
стяга, напряга се, самото й тяло се
стягало. Ищцата вече не била както преди. По време на инцидента ищцата била с
обезопасителен колан.
В показанията си свидетелката подробно описва
мястото, времето, обстоятелствата на процесното ПТП, без да може да
индивидуализира автомобилът, който е блъснал и преобърнал автомобила на
свидетелката.
От свидетелските показания на К.М.К., съсед на ищцата, се установява, че
възстановяването на ищцата е продължило десет месеца – година. Преди инцидента
свидетелят я виждал в градината да работи, след инцидента не я виждал. Според
свидетеля, след катастрофата в градината работели синът и снаха й, нея я нямало
там. Преди инцидента тя ходела в К. до апартамента на сина си и на снаха си, до
пазара, поне два пъти в месеца ходела в К.. След инцидента не искала да ходи,
защото там, където е станала кастастрофата, като минела от там изпитвала
вътрешно чувство на страх. Оплаквала се, охкала, казвала, че я боли кръста, не
може да стои права, иска да седне. След инцидента свидетелят не вижда вече
ищцата, защото тя нито до магазина можела да отиде, повечето време стояла в тях.
Когато излизала за малко, вървяла много бавно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че на 22.09.2019 г. в 16:35 ч., по път ПП I - 6-329 + 200, ищцата е претърпяла
ПТП, като пътник на предната дясна седалка в управляваното от нейната снаха А.Д.А.,
с ЕГН: ********** МПС марка „Ситроен“, модел „Ксара”, с рег. № СТ 5193 ВК.
Вследствие на това ищцата е получила телесни увреждания: Счупване
на втори лумбален прешлен, навяхване
и разтягане на ставния апарат в лумбалната област на гръбначния стълб. Според
експертизата, травматичните увреждания са
причинили трайно затруднение на движенията на снагата, като възстановяването й е продължило около 10месеца. Вследствие на претърпяното ПТП
психичното състояние на ищцата е претърпяло сериозна промяна, като е получила разстройство в адаптацията. Ищцата има
нарушения на съня и преживявания от типа“флашбек“. Тя е преживяла процесното ПТП като
тежка психотравма, последвана от също толкова тежка психотравма-счупване на
втори лумбален прешлен, навяхване и
разтягане на ставния апарат в лумбалната област. Макар към момента да е възстановила социалното си функциониране като цяло, според
експертите, поддържа контакти със собственото си обкръжение, ходи на работа, но
не може да възстанови качеството си на живот, психичния баланс, хармония и
равновесие в бита и душевния си комфорт, който е имала преди катастрофата.
Съгласно чл.557, ал.1,т.1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство). Безспорно в случая ищцата следва да
получи обезщетение за претърпените вреди, причинени от процесното ПТП от
ответника, тъй като към момента увреждащото МПС все още не е установено и
производството срещу неизвестен извършител е било спряно.
Относно размера на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според
ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди
от следните травматични увреждания, а именно: счупване на втори лумбален прешлен,навяхване и разтягане на ставния
апарат в лумбалната област на гръбначния стълбпреживяната психотравма, породена от ПТП и от
получените телесни увреждания. В случая следва да бъде отчетен преживения от ищцата стрес, който е довел до негативни изживявания за
ищцата. Ноторно
известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен
стресогенен фактор.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищцата, степента и характера на
получените увреждания, продължителния възстановителен процес, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., в
който размер искът следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лева, следва да се
отхвърли като недоказан.
Съдът счита, че
законната лихва се дължи от датата на предявяване на настоящия иск - 02.04.2020г.
и следва да се присъди, считано от тази дата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от С.Й.П. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни увреждания при процесното ПТП, се явява основателен и доказан за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на настоящия иск - 02.04.2020г. и следва да
се присъди, считано от тази дата до окончателното изплащане,
като за сумата над 20 000 лева до
претендираните 30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на спора,
на страните следва да се присъдят направени разноските по делото, съобразно
уважената част на иска /за ищеца/ и съобразно отхвърлената част на иска /за
ответника/.
Съобразно данните по
делото за направените разноски от страните, същите са, както следва: разноските
в производството на ищцата са в размер на 3 550 лв., а от ответника 462лв.
Съобразно изхода на спора, съдът счита,
че следва да присъди на ищцата разноски в размер на 2 366.67лв., съобразно уважената част на
иска, а на ответника 152.46лв., съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., с ЕИК ***, с адрес: град С., ул. ***, представлявано
от изпълнителния директор Б.М., да заплати на С.Й.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** Загора сумата 20 000
лева /двадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 22.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 20 000лв. до претендирания от 30 000 /тридесет хиляди
лева/, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Ф., с ЕИК ***, с адрес: град С., ул. *** да заплати на С.Й.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** Загора сумата 2 366,67лв /две хиляди триста
шестдесет и шест лв. и 67ст./, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА С.Й.П., с ЕГН: **********, с адрес: с. З. ***, общ. М., обл. С.З. да заплати на Г.Ф., с ЕИК ***, с адрес: град С.,
ул. *** сумата
152.46 лв./сто
и петдесет и два лв. и 46 ст./, представляваща разноски за производството,
съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: