РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 16.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието
на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8467 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищецът “Голд Аполо” ООД гр. Русе,
представляван от управителя Валентин Серафимов Марков, твърди, че е
собственик на товарен автомобил “МАН” с рег. №Р 9921
АТ, който на 19.12.2013г. около 08.00 часа се движел по автомагистрала “Хемус” в посока гр.
Варна. Автомобилът бил натоварен с мебели и се управлявал от негов работник Д Г.
Я. В района на км 362+800 в средната лента на автомагистралата (дясна активна
лента за движение) бил спрял товарен автомобил “Камаз”, рег. №В 9844
КС, без включени светлини и обезопасителен триъгълник, поставен зад него.
Спрелият т.а. “Камаз” с водач Г А П бил бордови с
монтирана допълнително в каросерията му цистерна за луга, предназначена за
обезопасяване на пътната настилка, но без задължителна сигнална лампа. Водачът
на т.а. “МАН” Д Я
направил всичко възможно да спре движението си, но не успял
да предотврати произшествието и се блъснал в спряното в неговата пътна лента
МПС. От удара кабината на управлявания от него автомобил се деформирала силно,
елементи от нея го затиснали на шофьорското място и той получил счупвания на
таза и дясната подбедрица. Водачът П слязъл от спрелия товарен автомобил и
докато двамата с Н И Ю, водач на спрелия в аварийната лента служебен лек
автомобил “Лада”, се опитвали да извадят пострадалия Я от катастрофиралия
товарен автомобил, в него се блъснало друго МПС, при което Ю получил множество
наранявания и впоследствие починал. За произшествието било образувано досъдебно
производство №469/2013г. на РПУ гр. Нови Пазар, преобразувано в сл. дело
№13/2014г. на Окръжна прокуратура гр. Шумен. След приключване на разследването
срещу водача Г А П е било образувано НОХД №394/2017г. по описа на Окръжен съд
Шумен, производството по което приключило с присъда, с която П бил признат за
виновен за престъпление по чл.343, ал.3, предл.2, б.“б“, предл.1 във
вр. с чл.342, ал.1 НК и наказан. Независимо че присъдата не е влязла в сила,
виновен за настъпилото на 19.12.2013г. ПТП е Г А П, който е нарушил редица
правила на ЗДвП и е създал причина за катастрофата, при която е увреден
собствения на дружеството товарен автомобил. Автомобилът, управляван от
виновния водач, е имал действаща към момента на произшествието застраховка
“Гражданска отговорност” при ответника и е образувана застрахователна преписка
по щета №**********/02.01.2014г. В резултат на произшествието на т.а. “МАН” са причинени
щети: унищожена кабина, деформирана предна броня, откъснат преден десен фар,
изкривен волан, унищожено кормилно управление, счупено арматурно табло,
изкривени педали, унищожено окачване отпред вдясно и увредено вляво, изкривена
рама и др., като за възстановяването в предишното му състояние са необходими
общо 12000 лв. Увреденият автомобил е следвало да бъде транспортиран до гр.
Русе, за което са направени разходи за транспорт на автокран, товарене на
автомобила и транспортирането му, общо в размер 2293.44 лв. Претърпял е и
имуществени вреди, състоящи се в направени разноски за лечението на неговия
работник Д Я – 4544 лв. Моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение
за имуществени вреди в резултат на настъпило на 19.12.2013г. ПТП, в общ размер 18837.44
лв, заедно със законната лихва от датата на най-късно направения разход -
21.01.2014г. до окончателното изплащане и разноските по производството.
Ответникът Застрахователно дружество
”Евроинс” АД гр. София, представляван от изп. директори Йоанна Цветанова Цонева
и Евгени Светославов Игнатов, чрез процесуалния си представител взема становище
за неоснователност на иска. Оспорва механизма на настъпилото ПТП и твърдението,
че е причинено вследствие противоправното поведение на водача на т.а. “Камаз”, рег. №В 9844 КС Г А П.
Оспорва твърдението относно причината за спиране на т.а. “Камаз”. Развива съображения, че
произшествието е настъпило в момент, предхождащ възможността на водача П по
обективни причини да постави обезопасителен триъгълник. Оспорва твърденията, че
същият е нарушил правилата за движение по пътищата, а ако е допуснал такива,
това не означава, че именно те са в причинна връзка с произшествието. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от водача на т.а. “МАН”
Драгомир Янков, който се е движел с несъобразена скорост в условията на
намалена видимост. Прави възражение за изтекла давност, съгласно чл.197 КЗ
(отм.). Оспорва причинените имуществени вреди на т.а. “МАН” в
размер на 12000 лв, на който не е извършван оглед от застраховател. Не са
доказани имуществените вреди в размер на 2293.44 лв, както и тези в размер на
4544 лв разходи за лечение и медицински консумативи на пострадалия водач Я. При
условията на евентуалност прави възражение за тотална щета на т.а. “МАН”. При условие,
че стойността на ремонта надхвърля 70 % от действителната стойност на т.а “Ман”, счита, че
обезщетението следва да се определи, като от
действителната му стойност се извади стойността на запазените части. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва
върху претендираното обезщетение по изложени съображения.
По делото са представени писмени
доказателства, разпитани са свидетели и е назначена автотехническа експертиза, чието заключение е приложено в
писмен вид по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От
представения по делото Протокол за ПТП №1480136/20.12.2013г. се установява, че
на 19.12.2013г. в 08.00 часа на автомагистрала “Хемус” в района на км 362+80, в дясната пътна лента бил спрял товарен автомобил “Камаз”, рег.
№В 9844 КС,
управляван от Георги Андонов Парушев, без да е обезопасил превозното средство.
В него се е блъснал движещият се по същата пътна лента в посока гр. Варна товарен автомобил “МАН” с рег.
№Р 9921 АТ, управляван от Драгомир Г. Янков. В протокола е отразено, че в
резултат на произшествието са причинени щети и са пострадали лица. Посочено е,
че на водача на т.а. “Камаз” е съставен АУАН с рег. №700772
за нарушение на чл.58, ал.1 ЗДвП. На водача на т.а. “МАН” също е съставен АУАН с рег. №700773
за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Протоколът за ПТП
има доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило
транспортното произшествие.
С
влязла в сила на 11.07.2019г. присъда №22/20.09.2018г. по НОХД №394/2017г. Шуменският
окръжен съд съдът е признал подсъдимия Г А П за виновен в това, че на 19.12.2013г.
около 8.00 часа край гр. Нови Пазар на автомагистрала “Хемус” км 362+800 при управление на товарен автомобил “Камаз
53212”
с рег. №В 9844 КС нарушил правилата за движение - чл.59, ал.1 и чл.97,
ал.1, 3 и 4 ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на Д Г. Я, довела до трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за повече от един месец, като средната телесна повреда на Я е
получена при условията на съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в това,
че на 19.12.2013г. около 8.00 часа край гр. Нови Пазар на автомагистрала “Хемус” км 362+800 при управление на товарен автомобил “МАН 8.150 Ф”
с рег. №Р 9921 АТ нарушил правилата за движение по чл.20 ЗДвП, като при гъста
мъгла и видимост 60 м. се движел със скорост 71.28 кв/ч. при безопасна скорост
за движение според зоната на видимост – 34.8 кв/ч., както и смъртта на Н И Ю,
чиято смърт е причинена при условията на независимо съпричиняване от подсъдимия
В Б А - деяние по чл.343, ал.3, предл.2, б.”б”, алтернатива 1 във вр. с чл.342,
ал.1 НК, за което е осъден на три години лишаване от свобода, изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок четири години.
По
жалба на подсъдимия Г А П с решение №29/06.03.2019г. по ВНОХД №415/2018г.
състав на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда
№22/20.09.2018г. по НОХД №394/2017г. на Окръжен съд гр. Шумен, като
преквалифицирал извършеното от подсъдимия
Г А П от престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” НК в престъпление по
чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” НК и е потвърдил присъдата в останалата й част. В
мотивите към решението си въззивният съд е посочил, че оценката на
първоинстанционния съд досежно допуснатите нарушения на правилата за движение
от П, който е оставил т.а. “Камаз 53212” в
активната/основна лента на АМ “Хемус” без каквато и да е
сигнализация (нарушения по чл.59, ал.1 и чл.97, ал.1 ЗДвП), е правилна и
законосъобразна. Посочил е още, че подсъдиямият П е създал критична ситуация –
блокирал е движението по посочената пътна лента, оставайки в нея товарния
автомобил “Камаз 53212”, тежък повече от 18 т, дълъг 8.6 м, широк 2.5 м,
което е създало опасност за движещите се в същата лента превозни средства за
продължителен период от време. Поради това допуснатите от него конкретни
нарушения стоят в причинна връзка с последиците от всеки от двата етапа на
произшествието: с причинената средна телесна повреда на Я и смъртта на Ю. За
средната телесна повреда на Я са допринесли собствените му действия в нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП и тези на подсъдимия П.
По
жалба на подсъдимия П с решение №145/11.07.2019г. по КНОХД №573/2019г. състав
на първо наказателно отделение на ВКС е изменил решение №29/06.03.2019г. по
ВНОХД №415/2018г. на Апелативен съд – Варна, като е преквалифицирал извършеното
от подсъдимия Г А П престъпление по чл.343а, ал.1, б.”г” във вр. с чл.343, ал.4,
вр. с ал.3, б.”б” НК и е потвърдил решението в останалите му части.
Съгласно
чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което тези факти са доказани по отношение на виновните водачи Г А
П и Д Г. Я. Съгласно чл.413 НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се
явява задължителна и за застрахователя – страна по сключената задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”.
Обвързващата сила на присъдата за
гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата
и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.
От това следва, че при наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският
съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерния резултат,
кога и къде е настъпил той.
В рамките на настоящото исково
производство е установено, че на 19.12.2013г. около 08.00 часа край
гр. Нови Пазар на автомагистрала “Хемус” км 362+800
на платното за движение в посока гр. Варна е възникнало ПТП между товарен
автомобил “Камаз 53212” с рег. №В 9844 КС и
товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ, в резултат на което е
причинена средна телесна повреда на водача на т.а. “МАН 8.150 Ф” и са нанесени
значителни имуществени вреди (Протокол за ПТП №1480136/20.12.2013г.).
Установено е, че към момента на ПТП пътната настилка е била заледена,
видимостта е била силно намалена от гъста мъгла средно до около 100 метра (информационна
справка от НИМХ изх. №47/13.09.2019г. и писмо изх. №53-00-984/04.09.2019г. на
Областно пътно управление – Шумен).
От заключението на автотехническата експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещото лице инж. Н.Г.Н. в съдебно заседание на 17.12.2019г.
се установява, че мястото на удара между “Камаз
53212”
с рег. №В 9844 КС и “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ е изцяло в дясната
активна лента за движение по цялата широчина на автомобилите. Установено е, че
не е съществувала техническа причина, която да не позволи изместване на т.а. “Камаз
53212”
в аварийната лента за движение по магистралата. Причината, наложила
спирането му на пътната настилка е повреда в системата за впръскване на луга.
Установено е също, че водачът на т.а. “Камаз 53212” не е обезопасил
превозното средство, във връзка с което вещото лице заключава, че при поставен
светлоотразителен триъгълник на 100 и повече метра, водачът на т.а. “МАН
8.150 Ф” би имал техническа възможност да предприеме маневра за промяна на
посоката на движение чрез преминаване от дясна в лява пътна лента, ако не е
била заета от друго МПС. Вещото лице определя скоростта на движение на т.а. “МАН
8.150 Ф” преди удара на около 18.83
м/сек. или на 67.80 км/час, осветеността на пътя му при движение на къси
светлини в мъгла видимостта на водача му е в рамките до 60 метра, а опасната
зона за спиране на автомобила при възприетата скорост от около 68 км/час,
предвид заледения път и натовареността му, е била 202.64 метра. Устно в съдебно
заседание на 17.12.2019г. вещото лице заключава, че видимостта на водача е била
по-малка от опасната зона, поради което той не е успял да възприеме спрелия
автомобил и да предприеме или аварийно спиране, или обхождане, т.е. да вземе
мерки за предотвратяване на произшествието. За да избегне сблъсъка с т.а. “Камаз
53212” при
конкретната пътна ситуация, водачът на т.а. “МАН 8.150 Ф” е трябвало да го
управлява със скорост не по-висока от 34.80 км/час.
От заключението се
установява, че на т.а. “МАН 8.150 Ф” са причинени повреди на кабина, оборудвана
със стъкла, декоративна решетка, предна броня, преден десен фар, волан комплект
с ел. ключ комб., кормилна щанга с усилвател, напречна кормилна щанга,
арматурно табло с уреди, 2 бр. странични огледала, педал съединител с лостове,
воден радиатор, рама, шаси, седалка водач, странична лява каната, водна помпа с
вентилатор, генератор, шпригли, брезент, покривало, предно дясно окачване,
регулиране преден мост и отоплител кабина. Стойността на ремонта за
възстановяване на щетите на т.а. “МАН 8.150 Ф”, сбор от стойностите на вложените
за възстановяването нови и употребявани части, боя, допълнителни материали и
труд към момента на увреждането, възлиза на 7894 лв с включен ДДС. Действителната
пазарна стойност на т.а. “МАН 8.150 Ф” към момента на ПТП, според вещото лице, е 11000 лв. В
случая размерът на щетата – 7894 лв надвишава 70 % от действителната стойност
на увреденото МПС. Поради това вещото лице устно заключава, че щетата
е тотална и ремонтът на автомобила е икономически нецелесъобразен. Стойността
на запазените части от т.а. “МАН 8.150 Ф” е в размер на 3340 лв.
Заключението
на експертизата е прието от съда без възражения от страните.
Свидетелката
Т П М, служител в ищцовото дружество, установява, че в двора на същото на адрес
гр. Русе, ул. “Вит” №12, се намира т.а. “МАН 8.150 Ф”, докаран след ПТП през
месец декември 2013г. По него не са извършване никакви дейности, откакто се
намира там.
Свидетелят
Д Г. Я бивш служител на ищеца, заявява, че в деня на катастрофата е управлявал
т.а. “МАН 8.150 Ф”, собственост на “Голд Аполо” ООД, във връзка със служебно пътуване до
гр. Варна. На пътя му бил спрян камион, неосветен, с изключен двигател, нямало
обозначаващи триъгълник или конус за наличие на препятствие. Поради мъглата не
могъл дори да разбере камион ли е или нещо друго. Решил да намали скоростта си,
да спре, но последвал удар, след което се появили хора да му помогнат.
Управляваният от него камион бил ударен в предната част, централно и отпред бил
огънат, кабината била смачкана цялата, а той бил “заклещен” вътре в нея. Заявява, че се е
движел със скорост под разрешената за района, но не може да каже с каква точно.
Заявява, че провел продължително лечение, като “Голд Аполо” ООД платил
абсолютно всички разноски по лечението му. В момента катастрофиралият товарен
автомобил се намира в двора на фирмата в състоянието, в което е бил в резултат
на произшествието, негоден и неподлежащ на ремонт.
От
данните в Протокол за ПТП №1480136 и от приложеното на л.16 Уведомление до “Голд Аполо” ООД се установява, че собственикът
на т. а. “MАН”, модел 8.150 Ф с рег. №Р 9921АТ
е сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответника. Издадената
застрахователна полица №07112002867327 от 18.12.2012г. е за срок от 30.12.2012г. до
30.12.2013г.,
поради което пътнотранспортното произшествие с автомобила на застрахования е
настъпило в периода на валидност на застрахователната полица.
Следователно, налице е настъпило
застрахователно събитие, причинени от това вреди на трети лица по вина на водач
на МПС, които се обезпечават от застрахователя, съгласно чл.223 и сл. КЗ (отм.),
поради което застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на ищеца имуществени вреди.
Предвид изложеното съдът счита,
че искът е доказан по основание.
Относно
размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението за претърпените от
увреденото лице - ищеца вредни последици, съдът взе предвид приложените на л.17-19
документи: фактура №**********/27.12.2013г., фактура №1127/27.12.2013г. и работна
карта за автокран от 20.12.2013г., както и заключението на назначената по
делото автотехническа експертиза.
Съгласно
чл.193, ал.4 КЗ (отм.), сега чл.390, ал.2 КЗ/2015г., е налице “тотална щета”,
тъй като размерът на щетата - 7894 лв надвишава 70 % от действителната стойност
на увреденото МПС - 11000 лв (70 % от 11000 лв е равно на 7700 лв). Тъй като
има запазени части от автомобила, които имат значителна стойност – 3340 лв,
размерът на щетата се определя на 7660 лв (11000 – 3340). Към тази сума следва
да се прибавят сумите: 1573.44 по фактура №**********/27.12.2013г., 720 лв по
фактура №1127/27.12.2013г. и работна карта за автокран от 20.12.2013г. или общо
сумата 2293.44 лв. Следователно размерът на щетата възлиза на сумата 9953.44
лв.
Ищецът
е претърпял имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 19.12.2013г., в
размер на 9953.44 лв, които подлежат на обезщетяване.
Съгласно
чл.223, ал.1 КЗ (отм.), с договора за застраховка “Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка
“Гражданска отговорност” застрахователят може да се задължи да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
Няма
данни по делото, нито се твърди в исковата молба, че разходите за лечение на
служителя на ищеца – пострадалия Я, съобразно приложените на л.22-29 фактури,
платежни документи и др., се покриват в рамките на отговорността по конкретния
застрахователен договор – полица. Застрахователят заплаща обезщетение за непозволено
увреждане, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице – чл.223, ал.2 КЗ (отм.). Поради това претенцията за заплащане на сумата
4544 лв имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна.
Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на т.а. “МАН” Д Я, който се е движел с
несъобразена скорост в условията на намалена видимост, е основателно.
От изложеното по-горе е
установено и съдът приема, че водачът на т.а. “МАН” Д Я е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като се е движел с
несъобразена скорост, предвид конкретните условия на намалена видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което той е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Съдът отчита, че процентът на
съпричиняване от страна на водача на т.а. “МАН” следва да се определи на 40 %, и с
него да се намали размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди. При
това положение на ищеца се дължи обезщетение в размер на 3981.38 лв.
Възражението
на ответника за изтекла давност, съгласно чл.197 КЗ (отм.) е неоснователно.
Съгласно чл.197 КЗ (отм.), правата по застрахователния договор при застраховки “Гражданска
отговорност” се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието,
в случая настъпилото на 19.12.2013г. ПТП. Исковата молба е постъпила в съда на
18.12.2018г. и към тази дата петгодишната погасителна давност не е била
изтекла.
Следователно ищецът е претърпял имуществени вреди в резултат
на настъпилото на 19.12.2013г. ПТП в размер на 3981.38 лв. Законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи от застрахователя от деня на поискването
- в случая от датата на писменото уведомление за щета до ответника - 02.01.2014г.
(л.16), но съобразно поисканото – от 21.01.2014г., искът за присъждане на
законна лихва следва да се уважи от тази дата, тъй като е недопустимо съдът да
се произнесе плюс петитум.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по
делото на ищеца в размер на 434.12 лв разноски, съразмерно с уважената част на
иска и съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи разноските по делото на ответника, съразмерно с
отхвърлената част на иска в размер на 287.85 лв, предвид посоченото в
пледоарията на процесуалния му представител.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Застрахователно
дружество Евроинс” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Искър,
бул. “Христофор Колумб” №43, представлявано заедно от изп. директори Йоанна
Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, ЕИК ********* да заплати на “Голд
Аполо” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Вит” №12,
представлявано от управителя Валентин Серафимов
Марков, ЕИК *********, сумата 3981.38 лв обезщетение за имуществени вреди в
резултат на настъпило на 19.12.2013г. ПТП, при което е
увреден товарен автомобил “МАН 8.150 Ф”
с рег. №Р 9921 АТ, заедно със законната лихва от 21.01.2014г.
до окончателното изплащане, както и 434.12 лв разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
същия иск за разликата над 3981.38 лв до 18937.44 лв обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА “Голд Аполо” ООД да
заплати на “Застрахователно дружество Евроинс”
АД сумата 287.85 разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: