Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.10.2020 г. гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав
на двадесет и
осми септември
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 285 по описа за
Производството е образувано по
искова молба на Х.Б.М.-К.
и Й.А.К. против „Д.-О. з.” ЕАД, с която се иска осъждането на ответника за
сумата от 500.00 лева - частичен иск от обща претенция в размер на
210 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за реализирал
се на 22.7.2018 г. застрахователен риск, покрит по силата на имуществена
застраховка „Комфорт за дома”, по повод на което е издадена полица №
111217041006893, за сумата от 500.00 лева - частичен иск от обща претенция в
размер на 21 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
реализирал се на 22.7.2018 г. застрахователен риск, покрит по силата на
имуществена застраховка „Комфорт за дома”, по повод на което е издадена полица
№ 111217041006893, както и за сумата от 500.00 лева - частичен иск от обща
претенция в размер на 40 000.00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за реализирал се на 22.7.2018 г. застрахователен риск, покрит по
силата на имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса”, по повод на което е
издадена полица № 111217041006894, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 22.7.2018 г.
Ищците твърдят, че между Х.М.-К. и ответника е сключена застраховка
„Комфорт за дома” за къща с РЗП от 410 кв.м., находяща се в с. Р., ул. „В. К.”
№ 7, за подобренията в сградата и за домашното имущество, както и застраховка
„Комфорт за бизнеса” за магазин, находящ се в с. Р., ул. „В. К.” № 5. Заявяват,
че на 22.7.2018 г. - в срока на застрахователното покритие
по сключените застраховки, е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск – пожар, възникнал жилищния обект, обхванал и магазина. Твърдят, че в резултат на пожара са
увредени жилищната сграда, магазинът и покъщнината в тях до степен, правеща ги
негодни за тяхното предназначение, както и че въпреки отправените уведомления
ответникът е отказал заплащане на обезщетения.
Ответникът не оспорва
сключването на застраховките, обстоятелството, че ищцата е подала уведомления
по повод настъпилия на 22.7.2018 г. пожар, че по този повод при него са
образувани три броя преписки по щети, както и че е отказал заплащане на
обезщетения. Заявява обаче, че отказът му е продиктуван от обстоятелството, че
пожарът е възникнал вследствие на късо съединение, поради подсилени и нагорели
бушони, поради което е налице общото изключение по т. 4.1.9 от Общите условия
към договорите. В условията на евентуалност твърди, че исканите обезщетения са
прекомерно завишени, имайки се в предвид, че при настъпване на застрахователно
събитие се дължи обезщетение за действително претърпените вреди, а не самата
застрахователна сума.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са отделени
като безспорни
обстоятелствата, че на 22.7.2018 г. в жилищен обект, находящ се в сграда на адрес: с. Р., ул. „В.
К.” № 7, е възникнал пожар, че към
тази дата между страните е налице валиден договор за
имуществена застраховка „Комфорт за дома” за къща с РЗП от 410 кв.м., находяща се
в с. Р., ул. „В. К.” № 7, за подобренията в сградата и за домашното имущество,
както и договор за имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса” за магазин,
находящ се в с. Р., ул. „В. К.” № 5. Не е спорно и обстоятелството, че във връзка с отправени от ищцата застрахователни претенции при ответника са образувани преписки по три броя щети, по които не са
заплатени застрахователни обезщетения.
По повод възникналия
пожар е образувана преписка вх. № 2026/2018 г. на Районна прокуратура – Велико
Търново, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, тъй като е прието, че се касае за случайно деяние по смисъла на
чл. 15 от НК.
За установяване причината за възникване на
пожара по искане на ответника са разпитани трима служители на РС „ПБЗН”, гр.
Велико Търново.
Св. Д.Д. заявява, че е бил част от втория
екип на РС „ПБЗН”, гр. Велико Търново, участвал в гасенето на пожара. Твърди,
че не е извършвал оглед на ел. таблото, че няма спомен да е изследвал причините
за възникването на пожара, както и за това дали негови колеги са му споделяли
каква е евентуалната причина за същия.
Св. С.Б. заявява, че е бил командир на
първия екип, участвал в гасенето на пожара. Твърди, че при пристигането на
екипа му огънят е бил обхванал втория етаж и покрива на сградата, както и че веднага
е повикал втори екип. Сочи, че не е правил проучвания каква е причината за
пожара, нито оглед на ел. инсталацията и че няма спомен за причината за възникването
на същия.
Св. Д.Ж. сочи, че не е присъствал при
гасенето на пожара, нито в последващите огледи, ако такива огледи е имало. Заявява,
че е изготвил статистическия лист по случая въз основа на телефонограма и вътрешна
справка, както и че няма спомен от проведените разпити на негови колеги същите да
са му споменавали за видени от тях подсилени бушони. Изразява предположение, че
лицето, изготвило справката по случая, е чуло въпросното твърдение и го е
записало, но неговите лични проучвания се изразяват в разпит на колегите му,
присъствали при ликвидиране на произшествието.
Според заключението на допуснатата пожаротехническа
и електро-техническа експертиза, пожарът най-вероятно е възникнал в подпокривното
пространство (таванското помещение) на сградата и е резултат от непредвидимо и
внезапно настъпила неизправност в ел. инсталацията в зоната на таванската конструкция.
Посочено е, че не са установени действия или бездействия от страна на
собственика,
които могат да предизвикат възникването на пожара.
В съдебно заседание вещите лица по
изготвената пожаротехническа и електротехническа експертиза допълват, че късо
съединение (хипотетично) може да възникне от неизправен електроуред, от
прегризване на изолацията на проводниците и пр., като причините за възникване
на късо съединение са много, но в случая са останали изяснени. Сочат, че в
принципен аспект при наличие на подсилени бушони, ако възникне късо съединение,
би следвало предпазителите да не сработят, да се получи прекомерно прегряване
на мястото на късото съединение, в резултата на което да се получи прекомерно
нагряване, пламък и от там - пожар. В тази връзка обаче, инж. М. заявява, че ако
е станало късо съединение и предпазителите в къщата са били подсилени,
предпазителите в ел. таблото, намиращо се на фасадата на къщата, е трябвало да
сработят, като вероятността това да не се случи е много малка и същата по-скоро
следва да се разглежда в теоретичен аспект. На свой ред, инж. М. заявява, че
пожарът категорично не е възникнал около електрическото табло, а в
подпокривното пространство на сградата - най-вероятно в таванската конструкция,
разделяща стаята на втория етаж от покрива.
За установяване наличното домашното
имущество, намиращо се в жилищната сграда по време на пожара, състоянието на
самата сградата и на намиращото се в нея електрическо табло по искане на ищците
са разпитани двама свидетели при режим на довеждане.
Св. С. М. заявява, че в
къщата е имало много
техника,
включително хладилник, голям телевизор, компютърна конфигурация, плотове и фурна за вграждане и други домакински
уреди, както и кожен диван и голяма секция.
От показанията на св. С. А. се установява, че
същият е посетил имота на ищците малко след като пожарът в същия е бил потушен.
Заявява, че електрическото табло в къщата е било стопено и от него са се виждали единствено жици и части от едновремешни керамични бушони, като същото се е намирало на площадката на втория етаж.
Според заключението на допуснатата в
настоящото производство техническа и оценъчна експертиза, изготвена от вещото
лице С.Г., действителната пазарна
стойност на недвижимото имущество, увредено от пожара, към деня на настъпване
на застрахователното събитие възлиза на сумата от 60 610.00 лева, от която
16 200.00 лева е стойността на магазина, а 44 410.00 лева -
стойността на жилищната част от сградата. Вещото лице е посочило, че възстановителната стойност на увреденото
недвижимо имущество възлиза на 59 070.00 лева, от която 15 400.00
лева – на магазина и 43 670.00 лева – на жилищната част от сградата,
както и че разгъната застроена площ на жилищната
част е 354.00 кв.м., а търговското
помещение е неразделна част от самата сградата.
Според заключението на допуснатата в
настоящото производство техническа и оценъчна експертиза, изготвена от вещото
лице Д.Д., действителната пазарна стойност на движимото имущество на
ищците, увредено от пожара, към деня на
настъпване на застрахователното
събитие е 4 700.00 лева, а възстановителната стойност на
увреденото движимо имущество е 9 120.00
лева.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявени са осъдително искове с правно основание по чл. 405 КЗ, за основателността на които ищците
следваше да докажат настъпването на застрахователното събитие, наличието на
причинно-следствена връзка между последното и причинените вреди по застрахованото имущество, както и вида на вредите и размера на застрахователното обезщетение. На
свой ред, ответникът следваше да докаже, че
настъпилото събитие не представлява покрит риск, тъй като е налице общото
изключение по т. 4.1.9 от Общите условия към договорите, а в условията на
евентуалност - че претендираните обезщетения са завишени.
Съгласно чл. 405, ал.
1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати обезщетение в уговорения срок, а съгласно чл. 386, ал.
2 от КЗ - при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
Според чл. 400, ал. 3 от КЗ, когато друго
не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото, като за установяване на
действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на
застрахованото имущество.
В случая няма спор, че между страните е
налице имуществена застраховка „Комфорт за дома”, по повод на която е издадена
застрахователна полица № 111217041006893/26.10.2017 г., като застрахователната
сума за жилищната сграда е 200 000.00 лева, за подобренията по сградата е
10 000.00 лева, а за домашното имущество – 21 000.00 лева. Застрахователната
стойност по тази застраховка е по ал. 2 на чл. 400 от КЗ – по възстановителната
стойност.
Щетите по жилищната сграда и подобренията по
същата се установяват от заключението на изготвената от инж. Г.
технико-оценъчна експертиза, според което възстановителната стойност на увредената жилищна част от процесната сграда
възлиза на 43 670.00 лева.
Щетите във връзка с унищоженото домашно
имущество се установяват от заключението на изготвената от инж. Д.
технико-оценъчна експертиза, според което възстановителната стойност на
увреденото движимо имущество възлиза на
9 120.00 лева, а действителната - 4 700.00 лева.
Няма спор също, че между страните е налице
имуществена застраховка „Комфорт за бизнеса”, по повод на която е издадена
застрахователна полица № 111217041006894/26.10.2017 г., като застрахователната
сума по същата е 40 000.00 лева, а застрахователната стойност е по ал. 1
на чл. 400 от КЗ – по действителната стойност.
Щетите по магазина се установяват от
заключението на изготвената от инж. Г. технико-оценъчна експертиза, според
което действителната стойност на
увредения търговски обект възлиза на 16 200.00 лева.
С оглед липсата на спор по фактите, съдът
приема за доказано настъпването на застрахователно събитие в срока на
застрахователно покритие, наличието на причинно-следствена връзка между възникналото
застрахователно събитие и причинените вреди по застрахованото имущество, както
и вида на вредите и размера на дължимите обезщетения.
Възражението на ответника, че не дължи
обезщетения, доколкото пожарът е възникнал вследствие на късо съединение,
поради подсилени и нагорели бушони, както и че е налице общото изключение по т.
4.1.9 от Общите условия към договорите, не може да бъде споделено, доколкото
същото не се подкрепя от събраните гласни доказателства и се опровергава от заключението
по изготвената пожаротехническа и електротехническа експертиза.
Действително, в представената с отговора на
исковата молба справка, изготвена от мл. експерт Д.Д., е отразено, че предпазителите
на ел. инсталацията в сградата са „подсилени от собствениците”, а в
статистическия лист за пожар, изготвен от инспектор Д.Ж., е посочено, че предпоставка
за възникване на пожара е „нарушена експлоатационна сигурност”. От разпитите на
св. Д. и на св. Ж. се установява обаче, че никой от двамата не е извършвал
оглед на ел. таблото в имота на ищците, като св. Д. допълва, че няма спомен да
е изследвал причините за възникването на пожара, а св. Ж. - че няма спомен от
проведените разпити с негови колеги същите да са му споменавали за видени от
тях подсилени бушони. Тук следва да се отбележи, че при изготвяне на
заключението си вещите лица по пожаро-техническата и електротехническата
експертиза също не са установили наличието на подсилени бушони, което само потвърждава
твърдението на св. Д., че същият не е извършвал оглед на ел. таблото. Предвид
на това, съдът намира, че изложеното в справката, изготвена от св. Д., по
отношение наличието на подсилени бушони, както и изложеното в статистическия
лист, изготвен от св. Ж., по отношение сочената нарушена експлоатационна
сигурност за неотговарящо на действителното фактическо положение. Становището
на ответника, че справката и статистическият лист, изготвени от служителите на
РС „ПБЗН”, гр. Велико Търново, представляват официални документи, ползващи се с
материална доказателствена сила, е принципно вярно. Въпросните документи обаче имат
материална доказателствена сила само по отношение на фактите, които
длъжностните лица твърдят, че са осъществили лично, както и по отношение на
фактите, които според длъжностните лица са се осъществили пред тях. Всичко
останало, съдържащо се в документите, макар и посочено от длъжностните лица, не
е обхванато от тази доказателствена сила, тъй като същото стои извън
удостоверителната функция на съответния орган. В случая от самите показания на
изготвилите справката лица става ясно, че същите не са възприели лично
наличието на подсилени бушони или факта на нарушена експлоатационна сигурност,
а дори напротив - стигнали са до тези заключения (или просто формално са
посочили причина за възникване на пожара с оглед оформяне на изискуемата
документация по случая) на базата на неизяснена фактическа обстановка. Още
повече, дори длъжностните лица да бяха стигнали до заключенията си след
констатирането на други факти (по косвени данни), то при липсата на лични
възприятия относно наличието на подсилени бушони (конкретно) това заключение
отново не би имало обвързваща съда доказателствена сила.
Неоснователно се явява и възражението
относно това, че разгърнатата застроена площ (РЗП) на жилищната сграда
неминуемо влияе върху размера на действително претърпените вреди. Макар това
възражение да не рефлектира върху основателността на предявените претенции, които
са заявени като частични, не може да не се отбележи, че нито в застрахователната
полица, нито в Общите условия е налице клауза, че дължимото обезщетение зависи
от РЗП на сградата. Предвид на това е очевидно, че посочването в полицата на
РЗП от 410 кв.м. е направено единствено с цел някакво минимално описание на самата
сграда. По същите аргументи се явява неоснователно и възражението, че макар
жилищната сграда и магазинът да са застраховани като отделни обекти, доколкото търговският
обект е включен в РЗП на къщата е налице дублиране на покрити рискове – това,
че РЗП на магазина е част от общата РЗП по никакъв начин не води до двойно
застраховане на магазина, тъй като макар и част от жилищната сграда, магазинът
остава отделен обект на застрахователно правоотношение и по него се дължи
отделно обезщетение.
Предвид на горното, предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени в претендираните частични размери от по
500.00 лева.
По
исковете за мораторна лихва:
Съгласно чл. 405, ал.
1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг
от 15 дни от представянето на всички изискуеми документи. В т. 11.10 от Общите
условия е предвидено, че застрахователят изплаща обезщетение в срок до 15
работни дни от представяне на всички изискани документи.
Не е спорно, а и се установява от
представените доказателства, че на 26.7.2018 г. ответникът е бил уведомен за
настъпилото застрахователно събитие и спрямо него е предявена претенция за
изплащане на обезщетения относно жилищната сграда и търговския обект, а на
30.7.2018 г. е бил уведомен и за увреденото движимо (домашно) имущество. Не се
твърди и липсват данни застрахователят да е поискал допълнително представяне на
документи, поради което срокът за заплащане на обезщетенията относно жилищната
сграда и търговския обект е започнал да тече от деня, следващ този уведомяването,
т.е. на 27.7.2018 г. и изтекъл на 16.8.2018 г., а срокът за заплащане на
обезщетение за увреденото движимо имущество е започнал да тече на 31.7.2018 г.
и е изтекъл на 20.8.2018 г. Предвид това, ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетения в размер на законната лихва, считано от дните, следващи
посочите две дати, т.е. от 17.8.2018 г. и от 21.8.2018 г.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на сторените от тях разноски за държавна такса и депозит за допускане на
експертизи в общ размер от 637.50 лева.
От представения договор
за правна защита се установява, че от страна на ищците не е било заплатено възнаграждение
за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 3 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на горните разпоредби
са налице, тъй като не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна
помощ на друг юрист. Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като
според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. Д.Р.Д.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 800.00 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.-О. з.” ЕАД, ЕИК ***да заплати на Х.Б.М.-К., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за къща и подобрения по сграда, находяща се в с. Р., УПИ VI-227, в строителен квартал 23 по плана на
селото, от
реализирал се на 22.7.2018 г. застрахователен риск, покрит по силата на
имуществена застраховка „Комфорт за дома”, по повод на което е издадена полица
№ 111217041006893, предявена като частичен иск от обща претенция в размер на 210 000.00 лева,
ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 17.8.2018 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА „Д.-О. з.” ЕАД, ЕИК ***да заплати на Х.Б.М.-К., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за домашно умищество в къща, находяща се в с. Р., УПИ VI-227, в строителен квартал 23 по плана на
селото, от реализирал
се на 22.7.2018 г. застрахователен риск, покрит по силата на имуществена
застраховка „Комфорт за дома”, по повод на което е издадена полица №
111217041006893, предявена като
частичен иск от обща претенция в размер на 21 000.00 лева, ведно със
законната лихва върху обезщетението,
считано от 21.8.2018 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА „Д.-О. з.” ЕАД, ЕИК ***да заплати на Х.Б.М.-К., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН ********** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за търговски обект (магазин), находящ се в с. Р., ул. „В. К.”
№ 5, от реализирал се на 22.7.2018 г.
застрахователен риск, покрит по силата на имуществена застраховка „Комфорт за
бизнеса”, по повод на което е издадена полица № 111217041006894, предявена като частичен иск от обща претенция в
размер на 40 000.00 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.8.2018 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Д.-О.
з.” ЕАД,
ЕИК ***да заплати на
Х.Б.М.-К., ЕГН ********** и Й.А.К., ЕГН ********** сумата от 637.50 (шестстотин тридесет и
седем лева и петдесет ст.) лева – разноски за производството.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
възнаграждение за процесуално представителство на ищците в размер на 800.00 (осемстотин)
лева, като ОСЪЖДА „Д.-О. з.” ЕАД, ЕИК ***да заплати на адвокат
Д.Р.Д. от ВТАК, с личен номер от Единния регистър на адвокатите **********,
сумата от 800.00 (осемстотин) лева - възнаграждение за процесуално
представителство на ищците по гр. д. № 285/2020 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: