РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 03.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
касационен състав в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 6 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.Й.,***, чрез пълномощник адв. Е.Ц. - ЛАК, срещу решение № 127 от 29.11.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 320 по
описа за 2022 година на Районен съд - Троян. С обжалваното решение трети състав
е потвърдил Наказателно постановление № 22-0359-000318 от 08.08.2022 година на Началник Сектор към РУ
гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч,
с което на Й., са
наложени на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП административни
наказания - глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
В касационната жалба са наведени доводи, че решението в обжалваната част е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон с искане да бъде
отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционния съд е обсъдил
наведените от защитата аргументи, но е достигнал до неправилен извод за
законосъобразност на наказателното постановление. Счита, че са налице
категорични доказателства за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на закона, които са изложени подробно в
писмените бележки, като първоинстанционния съд не ги е приел за достатъчни за
отмяна на наказателното постановление. Счита, че районния съд не е изложил
кореспондиращи на решението мотиви, като е допуснал процесуално нарушение,
довело до неправилно приложение на закона.
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в
нея съображения, като поддържа и аргументите изложени в писмените бележки и в пледоарията по
същество пред въззивната инстанция. Сочи, че в писмените си бележки пред въззивната
инстанция се придържал към мотивите на решение по АНД № 249/2020 г., което е
постановено от същия състав, постановил и обжалваното решение. Сочи, че решението по АНД № 249/2020 г. на същия състав е постановено при
идентичен случай и идентична обстановка, като е стигнал до извода, че след като
не са налице реално настъпили вреди за други участници в движението, не е
настъпило ПТП или други вредни последици, допуснатото нарушение е с много ниска
степен на обществена опасност, както на деянието така и на дееца, вследствие на
което е отменил обжалваното НП. Сочи, че при постановяване на обжалваното
решение са взети под внимание само показанията на свидетеля – очевидец, въпреки
че са събрани показания на независими други свидетели в противоположна посока.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се
отмени обжалваното НП.
Ответникът – РУ на МВР Троян – редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
правилен и законосъобразен.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210
ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен
съд Троян, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, се
явява неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено,
че на 30.07.2022 г. около 20:35 часа в гр. Троян на кръговото кръстовище на
улиците „Васил Левски“ и „ Минко Радковски“, с посока на движение към ж.к.
„Младост“ жалбоподателят Н.Й. управлявал лек автомобил „БМВ 520“ с рег. № ********,
собственост на В.Н.Й., като при управлението на автомобила с начина си на
шофиране създал опасност и пречки за движението на другите участници в
движението, като на необезопасен уличен участък, предназначен за обществено
ползване, преднамерено извел управляваното от него МПС от нормалната му
динамична устойчивост и посока на движение, задвижил го напречно на пътното
платно, завъртайки го принудително и създал силен шум. В акта е посочено, че по
този начин Й. не е използвал пътя по предназначението му за превоз на хора и
товари, както и че не е представил контролен талон към СУМПС, нарушения по чл.
104б, т.2 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На Й. е съставен акт от С.П.
в качеството си на мл. автоконтрольор при РУ Троян при ОДМВР Ловеч, без да е
очевидец на нарушението по данни на свидетеля М.Б. – очевидец на нарушението.
Жалбоподателят Й. е отказал да подпише съставения акт, като отказът му е
удостоверен с подписа на свидетеля В.К., като в графата възражения е
отбелязано, че не са направени такива. В предвиденият от закона срок по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не е подал писмено възражение срещу акта. Въз
основа на акта било издадено и процесното наказателно постановление, с което на
Й. на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, както и
административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При тази фактическа установеност,
районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на
процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и
субективна страна вмененото на жалбоподателят, касатор в настоящото
производство, административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и по чл. 100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, авторството и вината.
Решаващият състав аргументирано е обсъдил
възраженията на жалбоподателят, които приел за неоснователни, като изложил подробни
доводи в тази връзка, включително, че описанието на извършеното нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП и обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно
изчерпателни и конкретни, позволяващо индивидуализацията му като изпълнително
деяние и като административно нарушение. Изложил е и съображения, че на
описаното деяние е дадена правилна правна квалификация, както и че наказанието
е наложено в предвидения в правната норма размер и по отношение на описаното
нарушение не може да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. При
съобразяване, че за второто нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП не се
оспорва извършването му, съдът е приел че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност. С горните мотиви районният съд е
потвърдил обжалваното пред него НП, като предмет на КЖ е потвърденото НП
относно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателят за неоснователни, а решението –
предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт.
С ангажираната от наказващият орган
разпоредба на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
въведена забрана на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари.
В чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е
регламентирано, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от
дванадесет месеца и глоба в размер на три хиляди лева водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая, от анализа на събраните
доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът на посочената в
АУАН дата е управлявал процесния лек автомобил и не е ползвал пътното платно по
предназначение, като извежда управляваното от него МПС от нормалната му динамична
устойчивост и посока на движение, задвижва го напречно на пътното платно,
завъртайки го принудително и създава силен шум, като с начина си на шофиране
създава опасност и пречки за движението на другите участници в движението.
Касационният състав преценява като обоснован изводът
на решаващия съд, че извършеното от касатора административно нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП е безспорно доказано. Установените данни от страна на
районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че касаторът е извършил
вмененото му нарушение от субективна и обективна страна, в резултат на което
законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал
административнонаказателната му отговорност.
Обосновано с доказателствата районният съд е
кредитирал показанията на свидетелят М.А.Б. - очевидец на нарушението и
служител на РУ гр. Троян, като обективни, тъй като са последователни, взаимно
свързани, логични и непротиворечиви, дадени са под наказателна отговорност и
без данни за заинтересованост от изхода на спора. От същите се установява, че на
30.07.2022 г. около 20:35 ч. свидетелят Б. се намирал в ресторант „Фамозо“ в
гр. Троян в близост до кръговото кръстовище на ул. „Васил Левски“ и ул. „Минко
Радковски“, като чул шум от двигател и видял лек автомобил черно БМВ, което с
маневра „дрифт“ се движи по кръговото кръстовище в посока на движение към ул.
„Васил Левски“ като и на нея за втори път „завъртял колата“. След минути същия
лек автомобил БМВ се върнал в обратна посока, минал покрай ресторант „Фамозо“
при което свидетелят Б. успял да види регистрационния му номер и подал сигнал в
ОДЧ на РУ Троян. При съставяне на АУАН
на жалбоподателят същия не отрекъл, че е управлявал лекия автомобил, нито
възразил срещу направените констатации в него. Свидетелят Б. в своите показания
сочи, че и друг път е виждал жалбоподателят да извършва такъв вид неправомерни
действия, но не е сигнализирал полицията. От показанията на свидетеля Н.. който
се е возил в автомобила и е очевидец се потвърждават показанията на Б., че на
същата дата, в този времеви период жалбоподателят е управлявал горепосочения
лек автомобил „БМВ 520“ с рег. № ******** и на посочения пътен участък
вследствие на действия на жалбоподателят автомобила е поднесъл.
При тези безспорни факти несъмнено се
установява, че на посочената дата, място и време касаторът управлява МПС по
обществен път, като го ползва не по неговото основно предназначение за превоз
на хора и товари. Не се доказва техническа неизправност или пътната обстановка
да са причина за това поведение на автомобила. Жалбоподателят не е подписал
акта, като нито в момента на съставянето му, нито в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е подал допълнителни възражения, поради което АНО не е имал конкретни
възражения, които да изследва. В тази връзка и с оглед горните съображения
настоящия състав намира за обоснован и правилен извода на районния съд, че не
се касае за случайно поднасяне на автомобила при изхода от кръстовището.
Напротив жалбоподателят с действията си извършил, т.нар. „дрифт“, като
преднамерено е извел автомобила извън контрол чрез презавиване довеждайки до
загуба сцеплението на гумите му, като посочената маневра е извършена не един, а
два пъти, което сочи на извод за умисъл на деянието. Доколкото извършеното е на
кръгово кръстовище, част от отворената за движение пътна мрежа, а не писта за
състезания, се явява правилен изводът на районния съд, че пътят не е използван
по предназначението му за превоз на хора и товари. Налице е деяние, което
представлява опасно шофиране в рамките на града, където създава непосредствена
опасност за другите участници в движението, застрашавайки и тези в автомобила. Процесният
начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и
товари. Подобно поведение в населените места застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен
на обществена опасност.
Именно висока обществена опасност и
нарастваща честота на тези деяния е мотивирало законодателя да приеме
разпоредба като чл.104б от ЗДвП, която категорично повелява, че пътищата не са
състезателни писти. Поради това, т.к. нарушителят е уличен да използва
кръстовището за опасни маневри при шофиране с мощна кола, не е необходимо да се
изследва или доказва някаква друга цел на движение на автомобила.
Ето защо изцяло правилна е дадената
квалификация на тези факти от страна на наказващият орган, като нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП, което подлежи на санкциониране именно на основание
визираната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка са неоснователни
доводите на касатора, че описаното деяние неправилно е квалифицирано.
В конкретния случай, правилно решаващият съд
е приел за установено административното нарушение въз основа на показанията на
разпитаните свидетели, очевидци, възприели непосредствено цялото движение на
автомобила.
Законосъобразно решаващият състав е приел,
че извършеното от Й. деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. И това е така, тъй като с подобни действия се създава
висок риск от допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота
и здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното
движение, а водачът на МПС при всички случай дължи съответната грижа по
отношение опазването живота и здравето на околните. Наложените административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са във фиксирания размер,
предвиден за процесното административно нарушение в санкционната норма на
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и са законосъобразно определени, съответно
отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. Законодателят
е отчел зачестилите нарушения от този вид и високата степен на
обществената му опасност, поради което е предвидил висок размер на наказанието
и то в кумулация между глоба и лишаване от права. Това следва да има
превъзпитателен ефект върху нарушителя и възпиращ по отношение на другите
членове на обществото.
Неоснователно касаторът се позовава на решение и мотивите към него по АНД № 249/2020
г. на състава постановил обжалваното решение, с доводи, че същият състав при
идентична обстановка с обжалваното НП съдът е достигнал точно до
противоположния извод, като приел че е налице маловажен случай и отменил тогава
издаденото НП.
Настоящия
съдебен състав счита, че горепосочените факти и обстоятелства не са съотносими
и приложими към настоящия случай. От една страна действащата правна система в
РБ, не е такава, правоприлагаща прецедентно право, а е такава при която съдът
се произнася по фактите, такива каквито са доказани от страните за всеки
конкретен случай. От друга, следва да се подчертае, че постановеното решение по
АНД № 249/2020 г. по описа на Районен съд – Троян и разгледаното по него
нарушение е извършено преди приемане и влизане в сила на разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП „За нарушенията по Закона за движение
по пътищата не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.“ Съгласно приетата правна норма на чл. 189з от ЗДвП в
сила от 24.12.2021 г. института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН е
неприложим за нарушения по ЗДвП, извършени след 24.12.2021 г. Видно от
съставеният АУАН процесното нарушение е извършено на 30.07.2022 г. след влизане
в сила на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, като настоящият съдебен състав
счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима и въпросът дали е налице
маловажен случай не следва да се обсъжда, поради законодателното разрешение на
този въпрос. С измененията в ЗДвП обнародвани в ДВ, бр. 109 от 2020 г. в сила
от 24.12.2021 г. и конкретно приемането на изцяло новата разпоредба - чл. 189з
от ЗДвП, законодателя е изключил възможността да се прилага института на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН за нарушения извършени по ЗДвП или да се
сключват споразумения по силата на чл. 58г от ЗАНН. С приемането на
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, АНО при наличие на нарушение по ЗДвП следва
да наложи предвидената в закона санкция, като в настоящия случай, тя е точно
определена в чл.175а, ал.1 от ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв.
Неоснователни
са доводите в жалбата за несъставомерност на нарушението, авторството и тези за
допуснато съществено нарушение при преценка на свидетелските показания, като
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не променят мотивите на
районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на
първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление относно обжалваната част, настоящият състав намира
решението на районният съд за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административно-наказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. Фактите са установени правилно и в пълнота от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е
изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по
отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и
правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината, формирани
от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради
което не е необходимо и тяхното повтаряне.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведените касационни основания,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление. Безспорно установените факти покриват
обективния състав на нарушение правилно квалифицирано по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
От касационната инстанция не бяха
констатирани нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, довели до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно.
При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на
жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са
доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са
обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото
доказателства.
С
оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие
с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание
чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, първи касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127 от 29.11.2022 година, постановено по административно наказателно
дело № 320 по описа за 2022 година на Троянският районен съд.
Решението е окончателно.