№ 651
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000500805 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №904424 от 09.12.2020г., постановено по гр.д.№198/2019г., БлОС е
отхвърлил предявените искове от К. К. М., ЕГН********** срещу „Лев инс“АД,
ЕИК121130788 за осъждане на ответника, да заплати на ищцата, сумата от : 120 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг Г. М., починал в резултат на
ПТП настъпило на 10.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 11.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата ; 60 935.65лв., представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 10.09.2014г. до датата на предявяване на иска.
Срещу решението е постъпила жалба от ищцата К.М., в която се правят оплаквания
за неговата неправилност.Съдът е приел, че поведението на застрахования водач не е
виновно и противоправно, което е формално основание да се отхвърли предявения срещу
неговия застраховател иск, който е с предмет заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на съпруга на ищцата.Същият е неправилен, тъй като в образуваното
наказателно производство за причинената смърт на лицето Г. М., което впоследствие е било
прекратено не е разгледан въпроса за вината на водача Т., което не е бил привличен като
1
обвиняемо лице за извършено по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК престъпление/наказателното
производство се е водило срещу неизвестен извършител/. Изводите на съда дали
поведението на водача е виновно и противоправно следва да се основават единствено на
заключението по тройната САТЕ, доколкото заключението по единичната експертиза не се
основава на събраните по досъдебното производство доказателства, а на база
предположения. Според първата от посочените експертизи пътния инцидент е настъпил на
кръстовище, образувано от бул.“България“ и улицата, която води към кв.“Спартак“, по
която улица се е движил пострадалия, който е управлявал велосипед.Застрахованият водач
се е движил по бул.“България“, който е път с предимство, и е възприел велосипедиста на
разстояние 26м. от кръстовището, но вместо да предприеме действия по аварийно спиране
на автомобила го е отклонил наляво, като навлязъл в насрещното платно за движение,
вследствие на което е настъпило процесното ПТП.При изслушване на вещото лице проф.К.
в с.з. се установи, че ударът е непредотвратим при предприетата маневра завиване на ляво
от страна на застрахования водач, но ако същият се е движил на 3.5метра от десния бордюр
при същата фактическа обстановка и е намалил скоростта със същия интензитет, с който го е
направил и без аварийно спиране, то удар между двете превозни средства е нямало да
настъпи.Ако застрахованият водач е спазил изискването на чл.15 от ЗДвП, който задължава
водачите да се движат възможно най-дясно на платното за движение, и това на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, което задължава водачите при възникнала опасност да намалят скоростта на
движение и в случай на необходимост да спрат, то пътен инцидент е нямало да
настъпи.Поведението на застахования водач е виновно и противоправно, което е формално
основание за ангажиране отговорността на неговия застраховател, доколкото по делото не
се спори относно наличието на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск.
Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв. е съобразено
със съществуващите между нея и покойния й съпруг отношения, както и с момента на
настъпване на застрахователното събитие.Този размер на обезщетение е определен при
отчитане на осъщественото от пострадалия съпричиняване на увреждането, което не следва
да бъде в по-голям размер от 20%.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявения иск.
В срок е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното решение.От събраните
по делото доказателства се установява, че единствената причина за настъпване на ПТП е
поведението на пострадалия, който не е спазил задължителния знак „Стоп“ и е навлязъл
внезапно на път с предимство.Ударът за застрахования водач е непредотвратим, което
изключва възможността да се ангажира отговорността на неговия застраховател.В условията
на евентуалност се правят възражения за прекомерност на претендираното
обезщетение.Моли съда да потвърди обжалваното решение
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
2
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Между страните не е спорно
обстоятелството, че водачът Х. Т., който е участвал в пътен инцидент, при който е настъпила
смъртта на лицето Г.М., е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна
застраховка „ГО“, сключен с ответника, а се спори дали неговото поведение е виновно и
противоправно, което е основание да се ангажира отговорността на неговия застраховател.
От представените по делото доказателства се установява, че във връзка със смъртта
на лицето Г.М. е било водено досъдебно производство, което е било образувано срещу
неизвестен извършител.Същото е било прекратено от прокуратурата, тъй като е било
прието, че единствената причина за настъпване на пътния инцидент е поведението на
пострадалия.Постановлението за прекратяване на наказателното производство не обвързва
съдът, който разглежда гражданскоправните последици от деянието относно причините за
неговото настъпване, поради което не съществува пречка в исковото производство да се
прецени дали поведението на застрахования водач е виновно и противоправно.
От заключенията по допуснатите САТЕ, кредитирани от съда като обективно и
компетентно дадени се установява следният най-вероятен от техническа гледна точка
механизъм на настъпване на ПТП : на 14.09.2014г. в гр.*** по бул.“Свобода“ се е движил
лек автомобил „Ситроен“, който е бил управляван от водача Х. Т. със скорост около 48км.ч.
На кръстовището с улицата, която води към ж.к.“Спартак“, отдясно е приближавал
велосипедиста Г.М. който се е спускал по наклонената улица с велосипед с неизправна
спирачна система, като скоростта му на движение е била около 18км.ч. Велосипедистът не е
спрял на знак „Стоп“ и е започнал да навлиза на пешеходната пътека.Когато е изминал
около 1м. от пешеходната пътека и е бил на разстояние от около 10м. от мястото на удара,
водачът на лекия автомобил е реагирал, като е задействал спирачната система и е отклонил
автомобила наляво, но въпреки това е настъпил удар между двамата участници.
Както заключението по единичната, така и това по тройната САТЕ са изследвали
въпроса за момента, в който застрахованият водач е могъл да възприеме другия участник
като опасност за движението, както и относно предотвратимостта на удара. Установява се,
че водачът на автомобила е възприел опасността своевременно, когато автомобилът му е би
на около 26м. от мястото на удара, а велосипедистът – на около 10м. от мястото на
удара.Видимостта за водача на автомобила е била ограничена поради наличието на
тротоарна пътна ограда – парапет, храсти на крайпътния терен в насипа отдясно на платното
за движение и рекламно пано.Непосредствено след като е възприел опасността, водачът на
автомобила е предприел намаляване на скоростта неаварийно и е завил волана наляво, но
въпреки това е настъпил удар между автомобила и водача на велосипеда.При така
предприетата спасителна маневра ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим,
3
тъй като велосипедистът попада в опасната му зона за спиране/отстоянието е било 26м., а
опасната зона за спиране 31м./. Независимо от обстоятелството, че действията на водача на
автомобила са били технически неправилни, тъй като не е следвало да отклонява
движението на автомобила наляво, то ударът е непредотватим и при предприемане на
аварийно спиране.В тази хипотеза автомобилът би забавил движението си до момента на
удара с не повече от 0.04-0.07секунди, което означава, че ударът би бил в почти същата зона
на автомобила, но при скорост в диапазона от 29км.ч. до 31км.ч.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за необоснованост на изводите
на първоинстанционния съд за непредотвратимост на удара за водача на автомобила.При
изслушване на вещите лица по тройната САТЕ е даден възможен вариант ударът да
ненастъпи, ако водачът на автомобила се е движил в коридор не по далеч от 3.5м. от десния
бордюр, като при възникване на опасността не предприема действия по отклоняване на
автомобила наляво или дясно, а е предприел аварийно спиране.Следва да се има предвид, че
вещите лица не са променили крайния си извод за непредотвратимост на удара за водача на
автомобила при установената от тях фактическа обстановка, а дават заключение в
хипотезата, при която велосипедистът се е намирал извън платното за движение в дясно, но
е бил в зоната на видимост.Тази възможност се изключва, тъй като видимостта на водача е
била ограничена от храсти и рекламна табела.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като единствената причина за настъпване на
инцидента и виновното и противоправно поведение на пострадалия.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско нъзнаграждение за
въззивната инстация от 300лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №904424 от 09.12.2020г., постановено по гр.д.№198/2019г. на
БлОС.
ОСЪЖДА К. К. М., ЕГН********** да заплати на „Лев инс“АД, ЕИК121130788
сумата от 300/триста/лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5