О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 гр. Добрич, 08.03.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в състав:                      

Председател: Данчо Димитров

 

като разгледа докладваното от съдия Димитров н.ч.д. № 183/2021 г. по описа на Добричкия районен съд, за да се произнесе, взе следното предвид:

          Съдебното производство по н.ч.д. № 183/2021 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалба от С.Ф.Р., като майка и законен представител на малолетния М.Б.Р., срещу постановление на Районна прокуратура – Добрич от 02.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 143/2020 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, пр.пр. № 1217/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, образувано и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

          От съдържанието на жалбата може да се извлече, че жалбоподателят иска постановлението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато за допълнително разследване със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е допустима като подадена от заинтересовано лице – пострадал и в законоустановения седемдневен срок.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, предвид следното:

С постановление от 01.09.2020 г. на Районна прокуратура – Добрич е било образувано досъдебно производство за това, че през периода от 09.11.2019 г. до м. септември 2020 г., в град Добрич, след като е осъден с влязло в сила на 19.11.2019 г. решение № 1082 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 490/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, чрез С.Ф.Р. *** да издържа свои низходящ – сина си М.Б.Р., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно – 9 /девет/ месечни вноски по 200 лева всяка, като общата стойност на дължимата сума възлиза на 1800 лева- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

С постановление от 02.02.2021 г., Районна прокуратура – Добрич прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 143/2020 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, пр.пр. № 1217/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, образувано и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

Видно от обжалваното постановление, прокурорът от Районна прокуратура – Добрич е прекратил наказателното производство поради несъставомерност на деянието от субективна страна.

В компетентността на съда по жалбата, подадена от С.Ф.Р., като майка и законен представител на малолетния М.Б.Р. съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, е да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на своята компетентност, очертана от закона, съдът, на основание чл. 243, ал. 6 от НПК с определение може да потвърди, да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваното постановление в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че не са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, свързани с предмета на доказване по чл. 102 от НПК, по следните съображения:

От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК се изразява в неизпълнение на задължение за даване на издръжка, установено с влязло в сила съдебно решение, в размер на две или повече месечни вноски. Т.е., ирелевантен относно наказателната отговорност на лицето се явява периодът, касаещ времето преди влизането в сила на съдебното решение. В тази насока е и константната съдебна практика, че за неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава.

В настоящия случай, с Решение № 1082 от 18.10.2019 г. по гр. дело № 490/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, гражданският брак между С.Ф.Р. и Б.Р.М.бил прекратен с развод, поради обективни причини. Родителските права по отношение на роденото от брака дете М.Б.Р. с ЕГН ********** били предоставени на майката, като на бащата бил определен режим на лични контакти. Със съдебния акт Б.Р.М.бил осъден да заплаща в полза на малолетното си дете М.Б.Р., чрез неговата майка С.Ф.Р., месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението е влязло в сила на 09.11.2019 г., поради което правилно представителят на държавното обвинение е приел, че поведението на Б.Р.М., намерило израз в неплащането на издръжка на малолетното си дете преди влизане в сила на решението на гражданския съд, не може да бъде санкционирано с методите и способите на наказателния процес.

За ангажирането на наказателната отговорност на извършителя е изискуемо инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.

В настоящия случай, безспорно е установено по делото, че Б.Р.М.е съзнавал своето задължение към малолетното си дете, което обстоятелство не се оспорва.

В хода на досъдебното производство подробно е изследван  имуществения и финансов статус на подсъдимия. Видно от събраните по делото писмени доказателства, през инкриминирания период Б.Р.М. не е получавал трудови доходи, както и обезщетения за безработица, социални помощи и други парични средства. Видно от приложените по делото справки от Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър и сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, М. не притежава недвижими имоти и пътни превозни средства.

В хода на досъдебното производство е установено и, че спрямо Б.Р.М. се води наказателно производство – досъдебно производство № 158/2020 г. по описа на РУ на МВР – Шумен, по което видно от приложената по делото справка от Районна прокуратура – Шумен /л. 96 от ДП/, спрямо същия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение на Районен съд – Шумен от 29.04.2020 г. С определение по в.ч.н.д. № 191/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е била изменена в „Домашен арест“. С влязло в сила на 03.11.2020 г. определение по н.ч.д. № 1895/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, мярката за неотклонение „Домашен арест“ е била изменена в „Парична гаранция“ в размер на 500 лева.

При така установената фактическа представителят на държавното обвинение е приел, че през инкриминирания период Б.Р.М.не е разполагал с каквито и да е било доходи, с които да заплаща редовно и ежемесечно издръжка на сина си, в размерите, определени от съда, отчитайки и, че в един значителен период от време от влизане в сила на решението на гражданския съд до постановяването на обжалвания прокурорски акт, М. е бил задържан в местата за лишаване от свобода, като впоследствие свободното му придвижване е било ограничено посредством взетата мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Ето защо, прокурорът е приел, че Б.Р.М.не се е отклонил  съзнателно от задължението да плаща издръжка, а обективно не се е намирал в състояние да стори това, в която насока е изложил убедителни аргументи.

Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление обаче е сторен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено. Това е така по следните съображения:

Видно от приложената по делото справка от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. Шумен /л. 22-23 от ДП/, на 23.12.2019 г., *, в качеството си на продавачи, са продали на * поземлен имот с площ по документи – 946.000 кв.м., местност – Под манастира, обл. Шумен, общ. Шумен, гр. Шумен, идентификатор ***, ведно с вилна сграда – еднофамилна, с площ по документи – 19.000 кв.м., идентификатор ***.1.

С други думи – през инкриминирания период, на 23.12.2019 г., Б.Р.М.е извършил продажба на своя идеална част от недвижимото си имущество – поземлен имот с вилна сграда, поради което следва да се изследва и този въпрос – каква сума е получил М. от продажбата и същата би ли изпълнила алиментните му задължения.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че едва след изчерпване на всички възможности за попълване на делото с необходимия, отнасящ се към него доказателствен материал и изясняване на всички обстоятелства, които се отнасят към предмета на доказване, може да се стигне до обективно и всестранно, основано на фактите и закона решение по конкретния казус. Та даже и да се стигне до същия резултат.

Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото върнато на Районна прокуратура – Добрич, с оглед изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

          Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура – Добрич от 02.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 143/2020 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, пр.пр. № 1217/2020 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, образувано и водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

          ВРЪЩА досъдебно производство № 143/2020 г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич на Районна прокуратура - Добрич с оглед изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд - Добрич.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Добрич и С.Ф.Р., в качеството на майка и законен представител на малолетния М.Б.Р..

 

                                                                   

                                                                     Председател:

                                                                                          /Данчо Димитров/