№ 3573
гр. *, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря М.а Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110104409 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от П. * П., чрез адв. Д. срещу
ЗД „*” АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 1200 лв., частичен иск от 3500лв, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на ПТП от 16.08.2021 г., настъпило в град *,
на кръстовище посока ул. *, по вина на водача на лек автомобил марка «*»,
модел „*“ с рег. № *, управляван от Я. Б. Б. и обхванат от действието на
валидна към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска
отговорност» по застрахователна полица № *, издадена от «ЗД „*” АД, със
срок на валидност до 17.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
отказа за изплащане на застрахователно обезщетение – 01.02.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се от ищеца в исковата му молба, че на 16.08.2021 г., около
16.40 часа в гр.* посока гр. *, на кръстовище посока ул. * е настъпило ПТП,
причинено от водача на лек автомобил марка «*», модел „*“ с рег. № *, Я. Б.
Б., която е нарушила правилата на движение по пътищата- отнемане на
предимството на управлявания от съпруга на пострадалата * Й.ов л.а. „*“
модел „*“ . Твърди се, че при инцидента ищцата е пострадала като пасажер на
предната лява седалка на л.а. „*“ модел „*“. Сочи се, че последният е имал
сключена валидна застраховка ГО в „*“ до 10.11.2021 г., а виновния водач Я.
Б. Б. - застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица № *,
издадена от «ЗД „*” АД, със срок на валидност до 17.07.2021 г. Излага, че
при инцидента са й причинени вреди, изразяващи се в травма на главата,
изразяваща се в голям оток, подутина. При посещение в болнично заведение
1
било установено наличие на комоцио. Изписана била за домашно лечение и
прием на болкоуспокояващи медикаменти. Допълнително й били изписани
болкоуспокояващи медикаменти, поради постоянна болка в главата и бил
издаден болничен лист за лечение в домашни условия за 11 дни. Излага се, че
в този период страдала от силно главоболие в предната зона на главата и
двете слепоочия, замъгляване на зрението, гадене и остра сънливост.
Преживеният стрес се отразил на емоционалното й състояние, поради което
не можела да спи. Твърди се, че болката и стресът не били отшумели напълно
понастоящем. Сочи се, че неизпълнява пълноценно задълженията си като
съпруга и родител на две деца. Изпитвала трайна умора и нарушение в
концентрацията. Твърди се, че преди инцидента започнала нова работа и
изпитвала притеснения от дългото си отсъствие. Изпитвала страх при
пътуване с автомобил. Излага се, че отправила покана до застрахователя на
деликвента за заплащане на обезщетение, като последният отказал да заплати
такова, поради недоказана вина на причинителя на вредата. Обосновава
основанието и размера на претенцията си. Навежда съображения, че е налице
основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество и се
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание претенцията се поддържа чрез процесуален
представител и се моли за уважаването й. Настоява се, че инцидентът е
настъпил по посочения от ищцата начин и същата не е била без поставен
обезопасителен колан, доколкото и от присъстващите органи на МВР не й е
съставен акт. Моли се за уважаване на претенцията и присъждане на
разноски. Депозира е писмена защита, в която са изложени подробни
съображения по същество на спора. Подчертава се, че всички отговори на
вещите лица са хипотетични и не отговарят категорично дали ищцата е била с
или без поставен колан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
която ответникът ЗД „*“ АД, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и
вината на застрахования водач Я. Б.. Твърди се, че водачът на л.а. „*“ модел
„*“ е виновен за настъпване на инцидента, тъй като се е движел с превишена
и несъобразена скорост с пътната обстановка и останалите участници в
движението. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и
твърдените увреждания. Оспорва иска по размер. Намира, че претендираното
обезщетение е завишено и не отговаря на претърпените увреждания. Сочи се,
че ответникът не отказал заплащане на обезщетение, а е изискал
допълнителни доказателства, които не били представени от ищцата. Релевира
възражение за съпричиняване на вредите при настъпване на произшествието
от страна на ищеца, поради липса на поставен предпазен колан и счита, че
обезщетението следва да се намали с 50 %. В евентуалност навежда
съображения за „независимо съизвършителство“ на ПТП. Навежда, че
водачът на л.а. „*“ модел „*“, е имал сключена задължителна застраховка
„ГО“ с „ЗАЕД *“, поради което има и регрес срещу този застраховател. Моли
2
се за отхвърляне на исковете и заплащане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирано
е писмено становище, в което подробно развива съображения по същество на
спора, като се настоява, че е налице 50 % съпричиняване, тъй като ищцата
нямала да получи травма, ако е била с поставен колан. Подчертава се, че след
инцидента ищцата не е потърсила помощ, поради което намира, че травмите
не са реални. Настоява се, че инцидентът е настъпил при условия на
независимо съизвършителство, като виновен за настъпване на инцидента,
поради превишена и несъобразена скорост на водача на л.а. * *.
Третото лице помагач в писмено становище от 02.11.2022 г. оспорва
наличието на виновно поведение от застрахования водач на МПС * и се иска
отмяна на определението, с което е конституиран като трето лице-помагач.
Намира че не са установени предпоставките за ангажиране на водача на този
автомобил, поради което и ответника няма регресни права спрямо него.
В съдебно заседание третото лице помагач на ответника с писмена
молба настоява за отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че лек
автомобил марка «*», модел „*“ с рег. № *, към 16.08.2021 г. е имал валидна
застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица № *,
издадена от «ЗД „*” АД, със срок на валидност до 17.07.2021 г.; че л.а. „*“
модел „*“, е имал сключена задължителна застраховка „ГО“ с „ЗАЕД *“.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1927/16.08.2021 г., се установява, настъпило на 16.08.2021 г. в град *, на
кръстовището на ул. „*" и ул. * до №11 ПТП между лек автомобил марка «*»,
модел „*“ с рег. № *, Я. Б. Б., и л.а. „*“ модел „*“, управляван от водача *
Й.ов, като водачът на лек автомобил марка «*», модел „*“ при ляв завой за
навлизане в друг път не пропуска насрещнодвижещият се л.а. „*“ модел „*“
и го блъска в предната част, като пострадало лице е пътника в л.а. „*“.
Представена е медицинска документация /л.13-15/ и болничен лист
/л.18/, видно от които ищцата е получила поврхностна травма на главата,
изписани са аналгитици и домашен амбулаторен престой.
Не е спорно между страните, а и видно от представените удостоверения
за раждане ищцата има две деца, както и работи по трудово правоотношение
като „счетоводител“.
Съгласно писмо от 01.02.2022 г. от ответника /л.10/ на ищцата е
отказано изплащане на обезщетение, поради липса на акт, доказващ вината на
застрахования при ответника водач.
От заключението на първоначалната съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че реалният механизъм на ПТП, съобразявайки
настъпилите увреждания по автомобилите, че е налице пряк контакт между
две превозни средства, движещи се в срещуположни посоки, като едното
3
превозно средство променя траекторията си на движение за извършване на
маневра завой на ляво, напуска своята лента на движение, навлиза в
траекторията на движение на насрещно движещото се превозно средство и
настъпва удар между тях. Вещото лице заключава, че е възможно
предпазните колани да позволят изместване на тялото, при което тялото или
негови крайници да влязат в съприкосновение с детайли от интериора на
автомобила, в зависимост от положението на седалката, височината и
физическите характеристики на пътника. Възможно е падащ от тавана детайл
от интериора на автомобила да попадне върху главата на пътник, намиращ се
в предна дясна седалка с правилно поставен предпазен колан. Вещото лице
сочи, че процесният автомобил е оборудван с предпазен колан. С оглед
ограниченото пространство в автомобила, вещото лице сочи, че е технически
възможно главата на пътника в предна дясна седалка да влезе в контакт с
вътрешни детайли от купето на автомобила, намиращи се на тавана, в
зависимост от положението на седалката и големината на пътника. В съдебно
заседание при изслушване на вещото лице същото уточнява, че позицията на
седалката и големината на пътника има значение до каква позиция може да
стигне пътника независимо дали е с поставен и без поставен колан. Дори и с
поставен колан, ако седалката е изместена напред и облегалката е вдигната и
пътникът е едър човек, може да се достигне до средната централна гонзола
при изместване на тялото.
Съобразно заключението на приетата тройната съдебно-автотехническа
експертиза по делото няма технически данни пострадалата да е била с
поставен правилно, технически изправен обезопасителен колан. При
правилно технически позиционирана седалка, поставен предпазен колан,
пострадалата не е било възможно да удари главата си в плафона за осветление
и кутията за съхранение на дребни вещи, които са на тавана на лекия
автомобил, точно над скоростния лост. В съдебно заседание вещите лица
заключават, че технически има възможност да е била с поставен колан, но той
да не е бил изправен, поради което ще се стигне до увреждането.
От приетата допълнителна тройна съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че е възможно различно положение на седалката. В резултат от
измерването, пострадалата е била в обективна близост до тавана и вещевата
кутия, съобразявайки ръста й и разтягането на коланния ремък до около 7-10
см, в моментите единствено с разположение на седалката в предно
невъзможно положение за превоз на пътник, без последния да е бил в крайно
неудобна позиция и средно положение при което макар и малка има
вероятност да се достигне сенника, тавана или вещевата кутия при удар с
предходно леко изтегляне на разположението на горната част на тялото.
Механизма за повдигане на седалката би сближил или отдалечил
пострадалата от контакт с тавана и плафониерата. В съдебно заседание
вещите лица уточняват, че не може да се заключи категорично дали ищцата е
била с или без предпазен колан.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
4
на 16.08.2021 г П. * П. е получила: - Контузия на главата. Установеното
увреждане е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с не голяма сила
и е възможно да се получи както е посочено в исковата молба. Съгласно
заключението контузията на главата е обусловила временно разстройство на
здравето не опасно за живота. Пълно възстановяване след получената травма
е за период от една -две седмици, без необходимост от каквото и да е
специфично лечение. Вещото лице сочи, че по делото няма приложени
медицински документи за получено каквото и да е усложнение в хода на
възстановяването. Заключението сочи още, че периодично чувство на болка в
областта на главата е възможно да е налице през първите няколко дни след
травмата. Поради естеството и към настоящия момент не може да има
каквито и да е здравословни проблеми свързани с пътно транспортното
произшествие от 2021г. Тези травми предполагат пълно възстановяване в
период от една- две седмици от инцидента. Вещото лице сочи, че в периода
на възстановяването П. е могла без затруднение да изпълнява ежедневните си
домашни функции, без да е била необходима чужда помощ. В съдебно
заседание при изслушване на заключението вещото лице сочи, че доколкото
липсва медицинска документация, приема, че възстановителния период от
травмата се е развил по обичайния начин. Касаело се за лека травма, но
пострадалата може да изпитва главоболие, световъртеж в посочения
възстановителен период.
От приетата по делото съдебно-психологична експертиза се установява,
че процесният инцидент е оказал неблагоприятно влияние върху състоянието
на ищцата, като за известен период от време същата е изпитвала физически и
психически дискомфорт. Изпитвала е страх отново да се вози в МПС, като
постепенно това й се е налагало по някаква причина. Съгласно заключението
по данни от делото и по време на освидетелстване на ищцата, същата е
споделила, че е приемала „Деанксит“ за период от около 3 седмици
/медикамент, облекчаващ симптомите на потиснато настроение, използван за
лечение на тревожност и депресия при пациенти със или без психосоматични
симптоми/. Вещото лице сочи, че основният страх, за който се споделя
ищцата е возенето в автомобил след преживяното ПТП и съответно
шофирането на МПС, като са минали 2-3 месеца преди да шофира отново и
то първоначално със своя съпруг в колата. Вещото лице заключва, че в голяма
степен към настоящия момент ищцата е с възстановено психическо здраве,
като процесният инцидент е преработен и последствията от него са овладяни .
Психични травми в тесния смисъл на думата не са установени при
психологичното изследване. Не са констатирани проблеми в когнитивното,
емоционалното и социално функциониране. Епизодите на повтарящо се
изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени
("flashbacks") се случват несъзнателно, т.е. във всеки един момент от своя
живот ищцата може да има спомен, свързан с процесния инцидент. В този
смисъл това ще остане като постоянно присъстващо в съзнанието й. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че ищцата е споделила за неспокоен
5
сън, че е отслабнала с 15 килограма, които впоседствие се възстановили
повече, както и че инцидентът е настъпил след постъпване на нова работа,
което е довело до допълнителен стрес, че излиза в болничен и да не бъде
уволнена. Стресът от катастрофата е овладян с помощта на близките в
рамките на два- три месеца.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
един свидетел при режим на призоваване Я. Б. Б., за установяване механизма
на настъпване на събитието. От показанията се установява, че свидетелката е
предизвикала ПТП-то, за което й бил съставен акт. Не помни какво точно се е
случило, но знае, че има вина за инцидента. Предполага, че не е преценила
времето за минаване, слънцето я заслепило, не знае с каква скорост се е
движел другия водач, но предполага, че е била с над 50 км.ч. Спряла на
кръстовището, за да предприеме завой наляво, не видяла другия автомобил,
ударила я в дясно, а той се ударил челно. След инцидента пристигнала
линейка и откарали ищцата в болницата, но не е видяла травмата й.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
двама свидетели при режим на водене за установяване претърпените от
ищцата болки и страдания – Петко Николаев Петков и * Петков Й.ов.
От показанията на свидетеля Петко Петков се установява, че на
процесната дата настъпил инцидента, при който той управлявал МПС-то.
Движел се с неповече от 35км/час, тъй като там имало засилен трафик и не
можело да се кара по-бързо. Водачът на другия автомобил отнел
предимството му и се ударили. При удара съпругата му си ударила главата
отстрани в колонката на тавана, където таванът бил издаден, и се получила
голяма цицина колкото юмрук. Съпругата му била висока жена, а предният
ден свидетелят карал баба си и вдигнал седалката, поради което при
разлюляването на автомобила, ищцата си ударила главата там. Почуствала се
много зле, губела ориентация, залитала, причернявало й, повишила кръвното
и изпаднала в паника. Повикали линейка и я откарали в болница във *. След
инцидента постоянно изпадала в паника, трудно се движела с автомобил,
изпитвала страх при возене в автомобила. Няколко месеца била в депресия,
не спяла, ходела по лекари, изпитвала постоянно главоболие и световъртеж.
Притеснявала се да не бъде уволнена, поради това че скоро постъпила на
работа със срок на изпитване. И понастоящем изпитвала панически страх от
шофиране, карала вечер, когато няма движение, кара до банкета и бавно, за да
не присече някой движението й.
От показанията на свидетеля * Й.ов се установява, че след инцидента
ищцата била откарана в Окръжна болница, като излязла от прегледите била
паникьосана и плачела. Имала голяма цицина на главата отляво. По пътя за
вкъщи започвала да плаче и да се страхува, че ще се блъснат. Свидетелят и
съпругата му помагали за домакинската работа и гледали децата. Била
уплашена, че ще изгуби работата си, която започнала преди месец.
Страхувала се да се вози в автомобил.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
6
следните правни изводи:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите
на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да докаже
твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/виновно причинено от водача на лек автомобил марка «*», модел „*“ с рег.
№ * ПТП/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените
размери. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага
по силата на оборима презумпция съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените имуществени и неимуществени вреди или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на
претендираното обезщетение, включително възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат при твърдение, че пътният инцидент
е настъпил в резултат и на виновното и противоправно поведение на ищеца.
Не е спорно между страните, а от събраните по делото доказателства -
протокол за ПТП, САТЕ и разпита на свидетеля Б., се установява фактът на
настъпилото произшествие и датата на настъпването му. Протоколът за
настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя
му, но също и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и пред него
действия” /Решение № 15/25.07.14 г. на І т.о. по т. д. № 1506/13 г.; Решение
№ 98/25.06.12 г. на ІІ т.о. по т. д. № 750/2011 г.; Решение № 73/22.06.12 г. на І
т.о. по т. д. № 423/11 г.; Решение № 24/10.03.2011 г на І т.о. по т. д. № 444/10
г. и др.
Поради това и съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент
на тази дата и възприетите от длъжностното лице щети и участници в
произшествието.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника и водача на «*», модел „*“ с рег. № *.
В настоящото производство подлежат на установяване всички елементи
от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието на вредоносно
деяние, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и
вредата.
В случая от анализа на ангажираните по делото доказателства се
установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно че на настъпило на
7
16.08.2021 г. в град *, на кръстовището на ул. „*" и ул. * до №11 ПТП между
лек автомобил марка «*», модел „*“ с рег. № *, Я. Б. Б., и л.а. „*“ модел „*“,
управляван от водача * Й.ов, като водачът на лек автомобил марка «*», модел
„*“ при ляв завой за навлизане в друг път не пропуска насрещнодвижещият
се л.а. „*“ модел „*“ и го блъска в предната част, поради неправилно взето
решение от водача на първия автомобил. Сблъсъкът е бил челен за л.а. „*“
модел „*“, и в дясната част на марка «*», модел „*“ , като настъпилите
увреждания са в предната част и на двата автомобила.
Ето защо, съдът намира, че с тези свои действия водачът на лекия
авотомобил «*», модел „*“ е причинил произшествието, нарушавайки по този
начин разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява вреди. Правилата за движение
регламентират задължителни указания към участниците в пътното движение,
които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият при ответника
водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно
поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив,
установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че
при несъобразяване с правилата за движение може с по-голяма вероятност да
причини инцидент.
Възражението на ответника, че е налице независимо съизвършителство
с водача на л.а. * * не се подкрепя от ангажираните доказателства.
Съобразно експертното заключение по САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че инцидентът е
настъпил при предприемане на ляв завой и неизчакчане на двищежия се
автомобил. Не може да се заключи с категоричност, че водачът на л.а. * * се е
движел с превишена и несъобразена скорост. Свидетелят Б. изказва
предположение, че скоростта е надвишавала 50 км./ч., като едновременно с
това споделя, че не го видяла, тъй като е била заслепена от слънцето. От друга
страна , от показанията на свидетеля Петков се установи, че в периметъра на
инцидента е имало засилен трафик и не е шофирал с повече от 35км./час.
Доказателства за управление на автомобила с несъобразена скорост не са
ангажирани. С оглед изложеното не може да се изведе категоричен извод, че е
налице независимо съизвършителство на застрахования при третото лице
помагач водач на л.а. * *.
Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената
връзка между вредата и произшествието се установяват по категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация
(болничен лист), гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите
Петков и Й.ов, както и на Б., които са последователни и непротиворечиви,
както и от съдебномедицинска експертиза. Съдът кредитира приетата по
делото съдебномедицинска експертиза като обективна и компетентно дадена
8
и от която се установява, че контузията на главата може да се получи по
начина, описан от ищеца.
От друга страна, от ангажираните по делото първоначална и повторна
автотехническа експертиза се установи, че с оглед ръста и механизма на
настъпване на инцидента, може да се стигне до удар във вещевата кутия на
тавана на автомобила.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия
фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално свързана с вината на
деликвента, поради което исковете са доказани по основание и за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно от причиненото телесно увреждане са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като ищецът
следва да установи техния интензитет и продължителност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се
извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира, като
обективно и компетентно дадено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства, че в резултат на инцидента ищцата е получила контузия на
глава, обусловила временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Възстановителният процес съобразно експертното заключение приключва в
рамките на една -две седмоци. В случая са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Петков и Й.ов, чиито показания съдът
цени при условията на чл. 172 ГПК /относно показанията на съпруга на
ищцата/, но им дава вяра като последователни и непротиворечиви и които
сочат за изпитвани болки от ищцата, непосредствено след инцидента и
няколко месеца след него. С оглед характера на увреждането съдът приема, че
на ищцата е нанесена травма, която несъмнено изисква период от поне месец
за напълно възстановяване, като следва да се направи разграничение между
пълното възстановяване и така нареченото „отшумяване на болката“.
Действително болезнеността, може да е отминала в рамките на посочения
период, но неприятното усещане в областта на нанесеното травматично
увреждане несъмнено изисква по-дълг период, както посочи и вещото лице
могат да продължат по-дълъг период от време, поради което съображенията
на ответната страна, че след инцидента ищцата е възстановена напълно за
9
кратък период, са неоснователни. Още повече, данните по делото сочат
нарушен нормален ритъм на живот, главоболие, световъртеж и безпокойство.
От съвкупния анализ на тези доказателства, съдът намира, че
причиненото увреждане се е отразило неблагоприятно върху нормалния
ритъм на живот на пострадалата, като й е създало неприятни усещания от
здравословно и емоционално естество. След инцидента ищцата е изпитвала
дисконфорт и това се е отразило на обичайния й начин на живот. Съдът
кредитира като вътрешнологични и последователни показанията на свидетеля
Петков и в частта, в която се установява, че след инцидента ищцата е
изпитвала стрес и неспокойство от случилото се, затруднено заспиване,
раздразнителност, страх за пътуване с автомобил. От съдебно-психологичната
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се
установи, че ищцата е изпитвала стрес и безпокойство, както и че е приемала
медикаменти за преодоляване на стреса. Събития от подобен характер
неминуемо се отразяват негативно на емоционалното състояние на
пострадалата, като обхвата на това засягане се установи безспорно по делото.
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият
размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от
причиненото увреждане е в размер от 3000 лева. Съдът намира, че тази сума
би репарирала изживените от ищцата негативни емоции и съответства на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Действително, причинените
увреждания са затруднили ежедневието на ищцата, но както се установи от
съдебномедицинската експертиза, възстановителния период е по-малък от
месец и липсва документация, която да сочи, че процесът не е протекъл по
обичайния начин. Ето защо не може да се обоснове и по-висок размер на
обезщетението за претърпените вреди.
Спорен момент в процеса е и наличието на причинно - следствена
връзка между нанесената телесна повреда и поведението на пострадалия, т. е.
в наличието на съпричиняване от негова страна.
Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на
ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични
10
увреждания, не е доказан. Събраният по делото доказателствен материал, не
води до извода за наличие на противоправно действие или бездействие от
страна на ищцата, в резултат на което може да се ангажира отговорността му,
респективно да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП.
На първо място, от анализа на ангажираните по делото доказателства не
може да се заключи по категоричен начин, че ищцата е била без поставен
предпазен колан. Вещите лица автоексперти сочат, че фабрично автомобилът
е снабден с предпазни колани, но от данните по делото не може да се направи
категоричен извод дали ищцата е била с или без предпазен колан. От
първоначалната автотехническа експертиза се установи, че дори и при липса
на предпазен колан, уврежданията биха настъпили с оглед положението на
седалката и ръста на пострадалата. Повторната САТЕ и допълнителна такава
не може да отговори с категоричност дали при непоставен колан
уврежданията биха настъпили и ищцата да се удари в кутията на тавана на
автомобила, като хипотетично с оглед положението на седалката предполагат
как биха се получили уврежданията. Още повече, от показанията на
свидетеля Петков се установи, че седалката е била повдигната предходния
ден, а съпругата му е с висок ръст и при удара се е ударила в кутията на
тавана и се е получила голяма издутина. Както се коментира по-горе
релевантен за определяне на съпричиняването от страна на пострадалия е
само доказан по несъмнен начин конкретен принос от негова страна, който
не може да почива на предположения, какъвто е настоящия случай.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по чл. 432,
ал. 1 КЗ не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Решение №
98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II т.о., Решение № */12.03.2010 г., т. д. №
35/2009 г., II т. о. и др.). Ето защо съдът намира, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано, поради
което така определеното от съда обезщетение не следва да се редуцира.
По изложените съображения искът за неимуществени вреди е изцяло
основателен до предявения размер от 1200лв. по предявения частичен иск.
С оглед уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за
основателен и акцесорният иск за мораторна лихва.
Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен
състав изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
11
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018
г. на ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т.о.).
От събраните по делото доказателства се установи, че застрахователят е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие и отказът е отправен на
01.02.2022 г., от която датата се претендира обезщетението, поради което
мораторната лихва се дължи от тази дата до окончателно изплащане на
сумата. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от
застрахователя на законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, която обаче касае собствената забава на
застрахователя по повод определяне и изплащане на застрахователното
обезщетение и тя не е свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на
чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на застрахователя с оглед
вътрешните му отношения с делинквента и обема регресни права, и не е
свързана с отговорността към третото лице, на което са причинени вредите
/така решение по т.д. № 3137/2014г. на ВКС, I т.о, Решение №128/04.02.2020
г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т.о. /.
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на
разноски и надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се
следват сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 2300
лв., от които 50 лв. държавна такса, 200 лв. за СПЕ, 200лв. СМЕ, 150 САТЕ,
300 лв. за допълнителна САТЕ, 450 лв. за допълнителна тройна САТЕ и 950
лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
р-н *, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на П. * П., ЕГН **********, с адрес гр. *, ж.к. *
*, сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, частичен иск от 3500лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП от 16.08.2021 г.,
настъпило в град *, на кръстовище посока ул. *, по вина на водача на лек
автомобил марка «*», модел „*“ с рег. № *, управляван от Я. Б. Б. и обхванат
от действието на валидна към момента на застрахователното събитие
застраховка «Гражданска отговорност» по застрахователна полица № *,
издадена от «ЗД „*” АД, със срок на валидност до 17.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на отказа за изплащане на застрахователно
обезщетение – 01.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
12
р-н *, бул. „*, представлявано от * ДА ЗАПЛАТИ на П. * П., ЕГН
**********, с адрес гр. *, ж.к. * *, сумата от 2300 лева ( две хиляди и триста
лева), представляваща сторени по съдебно-деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените по решението суми в полза на ищеца могат да бъдат
заплатени по банков път на следната банкова сметка: IBAN
BG51UBBS80021014696940, с титуляр при П. * П..
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗД „*” АД – „*“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *, пл. „Позитано“ № 5.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
13