№ 2642
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20211110161307 по описа за 2021 година
Производство за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила решение е допуснато да се извърши делба между В. Г. В., ЕГН ********** и
А. А. Ш., ЕГН **********, на следния съсобствен лек автомобил - КИА СПОРТИДЖ, шаси:
............., двигател: ............., цвят: син, рег. № ............., при квоти – за В. Г. В. 27305/61610
идеални части и за А. А. Ш. – 34305/61610 идеални части.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата и двамата съделители са предявили
са и са приети за разглеждане претенции по сметки, както следва: от ищеца срещу
ответницата за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на процесния
делбен автомобил в размер на 33500 лв. за периода от 18.08.2021 г. до 05.06.2024 г.,
изчислено по 1000 лв. месечно, съответно на притежаваните от ищеца идеални части от
автомобила. От ответницата срещу ищеца - за заплащане на сумата от 11122.94 лв. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията, представляваща съответната
идеална част на ищеца /съразмерно с частта му от автомобила/ от заплатени 44 вноски, за
периода 09.2020 г.-05.2024 г., по изтеглен банков кредит за закупуване на автомобила; за
заплащане на сумата от 4681.32 лв. представляваща съответната на ищеца идеална част от
направени разходи за поддръжка на автомобила, изразяващи се в средства за гаранционен
сервиз и обслужване и технически преглед /общо платени 1027.72 лв./, заплатени
застраховки Каско и Гражданска отговорност /за периода 2021 г.-2024 г. вкл. в общ размер
на 9015.35 лв./ и данък на автомобила /за периода 06.21 г.-10.23 г. общо в размер на 519.09
лв./.
В хода по същество ищецът моли делбата да се извърши чрез изнасяне на автомобила на
публична продан и да му се присъди претендираното обезщетение.
1
Ответницата моли за извършване на делбата по реда на чл. 348 ГПК съобразно установените
по делото квоти и за уважаване на претенциите й по сметки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е установено, че съсобствеността върху автомобила е възникнала по време на
брака на страните – договор за покупко-продажба сключен на 7.5.2020 г. за цена от 61610 лв.,
като бракът е прекратен с развод на 01.10.2021 г.
Представено е от ответницата извлечение относно постъпили плащания по договор за
потребителски кредит, сключен с Банка .... ЕАД на 14.04.2020 г. за сумата от 40 000 лв., в
периода 4.2020 г.-3.6.2024 г.
Установява се от приложената разпечатка на имейл съобщение от 18.8.21 г. от ищеца до
ответницата, че той я поканил да му заплаща, при липса на доброволно уреждане на
отношенията между тях, месечно обзещтение за лишаването му от ползване на автомобила в
размер на 1000 лв.
От представените застрахователни полици се установява, че за периода 11.5.2020 г.-
10.05.2025 г. са сключени задължителни застраховки Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесното МПС, с платени годишни премии в размер на: 311.45 лв.,
311.45 г., 311.45 лв., 323.02 лв., 327.62 лв. Съответно за този период автомобилът е бил
застрахован по имуществена застраховка Каско, като са платени премии за процесния
период, както следва: 2373.06 лв., 2182.04 лв., 1860.88 лв., 1860.98 лв., 663 лв.
От приетите по делото фактури издадени от Киа България ООД и фискални бонове се
установяват платени 1232.36 лв. в периода 14.5.21 г.-22.5.24 г. за гаранционно обслужване на
автомобла.
За периода 30.06.21 г.-31.10.23 г. са платени 698.13 лв. данък МПС, на 9.5.23 г..
Според залючението на приетата по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза,
средната пазарна стойност на автомобила е 47241 лв. За периода 18.8.21 г.-5.6.24 г. средната
стойност на наема възлиза на 49882 лв., ката няма разлика в месечната наемна цена.
Техническото обслужване на автомобила /смяна на масла и филтри, спирачна течност,
филтри на купе и обслужване на двигагателя/ е необходимо за правилна и безаварийна
експлоатация на автомобила. Според повторната оценителна експертиза, за процесния
период наемната цена по дни възлиза на 69088.91 лв., а по месеци – на 68216.46 лв. Относно
стойността на средния пазарен наем за автомобила съдът кредитира заключението на
основната експертиза като по-обосновано и обективно, отчитайки и че и ищецът не го е
оспорил.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ш. се изяснява, че и дъщеря
й и ответникът разполагат с ключ от автомобила, който е паркиран пред дома на дъщеря й,
от където ищецът живее на около 300 м. Според свидетелката, всички документи, без
големия талон, стоят вътре в автомобила.
Според свидетеля М., след развода А. взела автомобила и В. често ползвал автомобила на
свидетеля, за да може да пътува. Според свидетеля в разговори между А. и В., тя отказвала
да му даде документи за колата.
2
Относно извършването на делбата:
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки
съделител да получи своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари
– чл. 69, ал. 2 ЗН. Той може да бъде постигнат чрез тегленето на жребии или чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК. Публичната продан е допустима
само в случай, че няма възможност всеки от съделителите да получи реален дял от делбената
маса. В настоящия случай делбената маса се състои от една единствена движима вещ – лек
автомобил, придобит от страните по време на брака по силата на договор за покупко-
продажба, в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, който
автомобил е неподеляем. Поради това единствената възможност за ликвидиране на
съсобствеността между страните е чрез изнасяне на вещта на публична продан при
определените с решението по допускане на делбата квоти на страните. Получената от
проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им в
съсобствеността.
По исканията по сметки на ищеца с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някой съсобственик,
той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. За да възникне правото на обезщетение, ищецът по иска при условията на пълно
и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки: съсобственост
върху вещта, ползване на вещта от единия съсобственик и писмена покана за заплащане на
обезщетението от другия съсобственик. Ползващият собственик започва да пречи, когато
друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта и ползващият вещта не е отстъпил
частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ с него, т.е. това е всяко едно поведение на съсобственика, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им. С писменото поискване лишеният от ползване съсобственик изразява воля за
заплащане на обезщетение за ползата, от която ползващият такъв го е лишил.
Обезщетението не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото
поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата
си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое право, а
последният откаже или не се отзове. В случая събраните по делото доказателства обуславя
извод за основателност на претенцията. Налице е съсобствена вещ, от ползване на която
ищецът е лишен. Последното следва от това, че по делото не се доказа да му е предоставена
възможност действително да ползва вещта. Обстоятелството, че автомобилът стои паркиран
в близост до дома му не означава, че ищецът може безпрепятствено да го ползва, когато му
се налага, и след като не разполага с необходимите документи. С оглед изложеното
ответницата дължи обезщетение за ползване, правото на което е възникнало след
прекратяване на брака между съпрузите, тъй като до тогава е налице обща бездялова
съсобственост, която съпрузите следва да управляват и ползват общо при взаимно
разбирателство и уважение помежду си. Обезщетението се съизмерява със средния пазарен
наем, за което съдът възприема заключението на основната съдебно-оценителна експертиза.
3
За периода 01.10.21 г.-5.6.24 г. /наемът за този период съгласно заключението е 47726 лв./,
съобразно дела на ищеца, обезщетението възлиза на 21151.74 лв., за които искът следва да се
уважи и отхвърли за разликата до претендираните 33500 лв.
По исканията по сметки на ответницата с правно основание чл. 346 ГПК, вр. 127, ал. 2 от
ЗЗД:
Претенцията за заплащане на платени вноски по кредит е по чл. 127, ал.2 ЗЗД, защото
договорът за кредит е сключен по време на брака на страните и съгласно чл. 32, ал.2 ЗС, за
задължения, поети за задоволяване нуждите на семейството, съпрузите отговарят солидарно.
Съдът приема за установено, че сумата от 40 000 лв., част от продажната цена на
автомобила, е платена посредством средствата от сключения договор за кредит, доколкото
по делото не се събраха доказателства за плащане на средствата по друг начин. Съответно,
след като задължението е възникнало по време на брака и за общите нужди на семейството,
то е възникнала солидарност между съпрузите за погасяване на задължението, което
обуславя приложимостта на чл. 127 ЗЗД. Когато един от солидарните длъжници /бивш
съпруг/ удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно право
срещу другия, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. След прекратяването
на брака с развод имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на
задълженията и изпълненото от единия общо задължение също е в режим на разделност.
Определящо е да е налице реално плащане на задължението в част, която надхвърля
припадащата се част на платилия длъжник. Така изложеното обуславя извод за
основателност на претенцията за периода от 01.10.2021 г. /датата на прекратяването на
брака/ до 31.05.2024 г. За този период ответницата е платила сума в общ размер от 18252.80
лв. съобразно представената справка и на база претендирания от нея месечен размер на
обезщетението, искът е основателен за сумата от 8089.48 лв., за която следва да се уважи
ведно със законната лихва от предявяването на 5.6.24 г. до изплащането.
За периода преди прекратяването на брака претенцията е неоснователна. Съобразно нормата
на чл. 17 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
своите възможности, имущество и доходи, да се грижат за семейството. Задължението по
договора за банков кредит за закупуване на семеен автомобил е такова за задоволяване
нуждите на семейството, а съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване нуждите на
семейството се поемат от двамата съпрузи. По отношение на третите лица те отговарят
солидарно, но в отношенията помежду си тези правила не важат. В задоволяването на
семейните нужди всеки съпруг допринася съобразно своите възможности. Заплащайки
дължимите парични суми по сключен от него договор за банков кредит по време на брака,
съпругът /в случая ответницата/ е изпълнил едно свое морално и законово задължение за
осигуряване благополучието на семейството и няма право да иска връщане на платеното за
посрещане на семейните нужди от другия съпруг.
По исканията по сметки на ответницата с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3
ЗС:
Според чл. 30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Ето защо, когато един съсобственик е направил разходи за
4
поддържане състоянието на общата вещ, останалите съсобственици дължат възстановяване
на направените разноски. В настоящия случай от представените по делото доказателства се
установи, че ответницата е извършила разходи за делбения автомобил през процесния
период - заплащала е дължимия пътен данък за автомобила, задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, извършвала е разходи по поддръжка на автомобила в техническа
изправност и е заплащала разходите по застраховка „Каско“. Описаните разходи съдът
намира за необходими за поддържане на вещта в състояние, в което да е годна за движение и
предотвратяване влошаването на нейното състояние, а необходимите разноски са свързани
именно с нуждата от запазване на вещта, когато без тях тя би погинала или състоянието й би
се влошило съществено и би била негодна за ползването й по предназначение, без да е
нужно с извършването им да се увеличава стойността на вещта. Разходите за застраховка
Каско също са направени именно за предотвратяване влошаването на състоянието на
автомобила, т. е. породени са от необходимостта от запазване на вещта, като се има предвид,
че рискът от увреждане на една вещ като лек автомобил е по-висок и че автомобилът стои
паркиран на открито. Отделно от това, независимо дали ползва моторното превозно
средство или не, всеки собственик има задължение да заплаща дължимите данъци и да
сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за притежаваното
МПС, поради което и платените суми за данъци и застраховка спадат към необходимите
разноски за поддържането на вещта. Претенцията, по горните съображения, е основателна за
направените в периода 1.10.21 г.-5.6.24 г. разходи /т.е. сумите платени в този период/, които
възлизат на 8205.15 лв., а от тях ищецът дължи 3636.45 лв., за които искът следва да се
уважи.
Относно разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.
На това основание съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СРС
държавни такси съобразно стойността на дяловете им, определени върху установената
стойност на делбеното имущество, а именно ищецът – 837.47 лв., ответницата – 1056.17 лв.
Относно претенциите по сметки, осъдената страна дължи държавна такса върху уважения
размер, съответно ищецът дължи общо държавна такса в размер на 469.04 лв., а ответницата
– в размер на 846.07 лв. В делбеното производство, решението по което ползва всички
съсобственици, всеки от тях следва да понесе разноските си така, както ги е направил.
Изключение правят разноските по присъединените искове, които се присъждат съгласно чл.
78 ГПК, при което и с оглед частичната основателност на претенциите по сметки, на
страните се дължат разноски съразмерно на уважените претенции, като ищецът от разноски
за допълнителна съдебно-оценителна експертиза 250 лв. и за адвокатско възнаграждение
2500 лв., има право на 1736.34 лв., а ответницата от разноски за допълнителна експертиза
200 лв. /разноските за повторната не се дължат, както и не са представени доказателства за
разноски за адвокат във втората фаза/, има право на 185.49 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба между В. Г. В., ЕГН
**********, и А. А. Ш., ЕГН **********, лек автомобил - КИА СПОРТИДЖ, шаси:
............., двигател: ............., цвят: син, рег. № ............., при квоти – за В. Г. В. 27305/61610
идеални части и за А. А. Ш. – 34305/61610 идеални части, като получената от проданта сума
се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********, на
основание чл. 31, ал.2 ЗС обезщетение поради лишаването му от ползване на съсобствения
автомобил КИА СПОРТИДЖ, рег. № ............., за периода от 01.10.2021 г. до 05.06.2024 г., в
размер на 21151.74 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 18.08.2021 г. до 30.09.2021 г. и за
разликата над 21151.74 лв. до пълния предявен размер от 33500 лв.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 127, ал.2 ЗЗД сумата от 8089.48 лв. представляваща дела му от платени от
последната в периода от 01.10.2021 г. до 31.05.2024 г. суми за погасяване на паричен кредит
сключен с Банка .... ЕАД на 14.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
05.06.2024 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8089.48 лв. до
предявените 11122.94 лв. и за периода м.09.2020 г.-м.09.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 30, ал.3 ЗС, сумата от 3636.45 лв. представляваща дела му от платени от
последната в периода от 01.10.2021 г. до 31.05.2024 г. разноски за поддържане на автомобил
КИА СПОРТИДЖ, рег. № ............., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3636.45 лв. до
предявените 4681.32 лв. и за периода м.09.2020 г.-м.09.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 1736.34 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ш., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 185.49 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 1306.51 лв.
ОСЪЖДА А. А. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 1902.24 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване му на страните с въззивна
жалба пред Софийски гра....и съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6