№ 4282
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110111735 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД
против Д. В. Л. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29648/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника-настоящ ответник и трето за спора лице за суми за главница и обезщетение
за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
****************1. Тъй като издадената заповед e връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК , на ищеца били дадени указания, че може да предяви
установителни искове за вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на
собственик на гореописания недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
1
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в
която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната” ООД. Сочи, че съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че
дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 315,26 лева, представляваща главница
за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 37,73 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г.,
сумата от 49,97 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,81 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г. Претендира и направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, се изразява становище за
нередовност на исковата молба и недопустимост на съдебното производство, а по
същество за неоснователност на предявените искове. Излагат се съображения за
неправилно разпределение на ТЕ за отопление и БГВ, както и за незаконосъобразност
на дяловото в процесния имот. Сочи се, че формулата от Методиката за дялово
разпределение е отменена от ВАС, а приложимо е решение С 28921 на СЕС. Излагат се
доводи, че представения по делото договор, сключен между Топлофикация София
ЕАД и Бруната ООД по реда на чл.139в ЗЕ е нищожен и не е произвел правно
2
действие по отношение на извършеното дялово разпределение, тъй като към датата на
сключване на договора топлофикационното дружество е имало регистрация по реда на
139а ЗЕ и няма право да сключва договор за дялово разпределение с трето лице.
Оспорват се като „неверни и неавтентични“ приложените към исковата молба
документи. Излагат се и доводи, че в случая е приложимо действащото с приоритет в
РБ право на ЕС. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - «Далсия» ООД /с предходно
наименование „Бруната” ООД/ не изразява становище. Представя писмени
доказателства във връзка с извършваното дялово разпределение в процесния недвижим
имот и изготвяните изравнителни сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 29648/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 315,26
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,73 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 09.05.2023 г., сумата от 49,97 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
9,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., както и разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 30.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 29648/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е представено удостоверение за наследници на В.П.Л. издадено от
Столична община, район Средец, от което се установява, че ответницата Д. В. Л. е
единствен негов наследник по закон. Съдът намира този документ за неотносим към
предмета на спора.
По делото е приложено писмо от Столична община, район Триадица до
ищцовото дружество, с което във връзка с отправено от последното запитване се
отговаря, че в архива на отдел „УОСЖФ“ не е открит договор за продажба на
3
процесния недвижим имот на името на трето за спора лице – Л. С.а Л..
По делото са представени фактури за начислена топлинна енергия през исковия
период с получател трето за спора лице - Л. С.а Л., които съдът отново намира за
неотносими към предмета на спора.
По делото е представен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия, в които като клиент отново и
посочено трето за спора лице.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е
констатирало, че исковият период съвпада с два отчетни периода – 2020г./2021 г. и
2021г./2022 г., за които ФДР е разпределила за процесния апартамент ТЕ за отопление
по отчет на 2 бр.ИРРО, за сградна инсталация и за БГВ по отчет на един узаконен
водомер. В заключението вещото лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 365,23 лева – главница, в т.ч. сумата от
49,97 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 47,54 лева – обезщетение за
забава, в т.ч. сумата от 9,81 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
4
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото
открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че
негова е тежестта да докаже, че ответникът има качеството на клиент на енергия за
битови нужди, както и че през процесния период между ищеца и ответника е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период.
Въпреки предходното, по делото не са представени каквито и да било
доказателства в тази насока. По делото не се съдържа нито един документ, от който да
може да се обоснове извод, че именно ответникът е бил собственик /въз основа на
правна сделка, наследствено правоприемство или др./ или ползвател на имота, до
който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през процесния период.
Следва да се има предвид, че съдебното решение не може да почива на
предположения, а на безспорно установени факти и обстоятелства.
С оглед предходното, доколкото в хода на производството ищецът не проведе
пълно и главно доказване на предпоставките за уважаване на исковите претенции, то
същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, без да се
обсъждат останалите наведени в писмения отговор доводи за недопустимост и
неоснователност на предявените искове.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото не се съдържат
доказателства за направени разноски, поради което съдът не присъжда такива. В хода
на заповедното производство също няма данни за направени от длъжника-настоящ
ответник разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Д. В. Л., ЕГН
********** искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 315,26 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. до недвижим имот с адрес: ********************, ведно със
законната лихва, считано от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,73
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., сумата от 49,97 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9,81 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 29648/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице „Далсия“ ООД /с
предходно наименование “Бруната” ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Братя Бъкстон” № 85, помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6